Fassarar Ma'anoni Sura Al'taubah - Fassarar Balgariyya - Lambar shafi 205 - Kundin Alqurani Mai girma

Aya: 112

ٱلتَّٰٓئِبُونَ ٱلۡعَٰبِدُونَ ٱلۡحَٰمِدُونَ ٱلسَّٰٓئِحُونَ ٱلرَّٰكِعُونَ ٱلسَّٰجِدُونَ ٱلۡأٓمِرُونَ بِٱلۡمَعۡرُوفِ وَٱلنَّاهُونَ عَنِ ٱلۡمُنكَرِ وَٱلۡحَٰفِظُونَ لِحُدُودِ ٱللَّهِۗ وَبَشِّرِ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

112. И благовествай правоверните, които се разкайват и покланят на Аллах, възхваляват Го, говеят (или странстват), покланят се, падат ничком на земята в суджуд, повеляват одобряваното и забраняват порицаваното, и спазват границите на Аллах!

Aya: 113

مَا كَانَ لِلنَّبِيِّ وَٱلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْ أَن يَسۡتَغۡفِرُواْ لِلۡمُشۡرِكِينَ وَلَوۡ كَانُوٓاْ أُوْلِي قُرۡبَىٰ مِنۢ بَعۡدِ مَا تَبَيَّنَ لَهُمۡ أَنَّهُمۡ أَصۡحَٰبُ ٱلۡجَحِيمِ

113. Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема.

Aya: 114

وَمَا كَانَ ٱسۡتِغۡفَارُ إِبۡرَٰهِيمَ لِأَبِيهِ إِلَّا عَن مَّوۡعِدَةٖ وَعَدَهَآ إِيَّاهُ فَلَمَّا تَبَيَّنَ لَهُۥٓ أَنَّهُۥ عَدُوّٞ لِّلَّهِ تَبَرَّأَ مِنۡهُۚ إِنَّ إِبۡرَٰهِيمَ لَأَوَّٰهٌ حَلِيمٞ

114. Молитвата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само изпълнение на обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Наистина, Ибрахим бе смирен, търпелив.

Aya: 115

وَمَا كَانَ ٱللَّهُ لِيُضِلَّ قَوۡمَۢا بَعۡدَ إِذۡ هَدَىٰهُمۡ حَتَّىٰ يُبَيِّنَ لَهُم مَّا يَتَّقُونَۚ إِنَّ ٱللَّهَ بِكُلِّ شَيۡءٍ عَلِيمٌ

115. Аллах никога не въвежда в заблуда, хората на които Той е показал правия път, докато Той не им изясни от какво трябва да се боят. Наистина, Аллах знае всяко нещо.

Aya: 116

إِنَّ ٱللَّهَ لَهُۥ مُلۡكُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۖ يُحۡيِۦ وَيُمِيتُۚ وَمَا لَكُم مِّن دُونِ ٱللَّهِ مِن وَلِيّٖ وَلَا نَصِيرٖ

116. Наистина, на Аллах принадлежи властта над небесата и земята. Той дарява живота и Той умъртвява. Нямате освен Аллах нито покровител, нито помощник.

Aya: 117

لَّقَد تَّابَ ٱللَّهُ عَلَى ٱلنَّبِيِّ وَٱلۡمُهَٰجِرِينَ وَٱلۡأَنصَارِ ٱلَّذِينَ ٱتَّبَعُوهُ فِي سَاعَةِ ٱلۡعُسۡرَةِ مِنۢ بَعۡدِ مَا كَادَ يَزِيغُ قُلُوبُ فَرِيقٖ مِّنۡهُمۡ ثُمَّ تَابَ عَلَيۡهِمۡۚ إِنَّهُۥ بِهِمۡ رَءُوفٞ رَّحِيمٞ

117. Аллах прие покаянието на Пророка, мухаджирите и ансарите, които го последваха в трудния час, след като едва не се отклониха сърцата на група от тях. Той прие покаянието им. Наистина към тях Той е Състрадателен, Милосърден.