ߞߘߐ ߟߎ߬ ߘߟߊߡߌ߬ߘߊ߬ߟߌ ߝߐߘߊ ߘߏ߫ ߤߌߖߙߌ߫ ߖߡߊ߬ߣߊ - ߓߟߌߜ߭ߊߙߌߞߊ߲ ߘߟߊߡߌߘߊ - ߞߐߜߍ ߝߙߍߕߍ 263 - ߞߎ߬ߙߣߊ߬ ߞߟߊߒߞߋ ߔߘߋߞߎ

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 16

وَلَقَدۡ جَعَلۡنَا فِي ٱلسَّمَآءِ بُرُوجٗا وَزَيَّنَّٰهَا لِلنَّٰظِرِينَ

16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 17

وَحَفِظۡنَٰهَا مِن كُلِّ شَيۡطَٰنٖ رَّجِيمٍ

17. и го опазихме от всеки прокуден шейтан.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 18

إِلَّا مَنِ ٱسۡتَرَقَ ٱلسَّمۡعَ فَأَتۡبَعَهُۥ شِهَابٞ مُّبِينٞ

18. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 19

وَٱلۡأَرۡضَ مَدَدۡنَٰهَا وَأَلۡقَيۡنَا فِيهَا رَوَٰسِيَ وَأَنۢبَتۡنَا فِيهَا مِن كُلِّ شَيۡءٖ مَّوۡزُونٖ

19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне в мярка от всяко нещо.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 20

وَجَعَلۡنَا لَكُمۡ فِيهَا مَعَٰيِشَ وَمَن لَّسۡتُمۡ لَهُۥ بِرَٰزِقِينَ

20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 21

وَإِن مِّن شَيۡءٍ إِلَّا عِندَنَا خَزَآئِنُهُۥ وَمَا نُنَزِّلُهُۥٓ إِلَّا بِقَدَرٖ مَّعۡلُومٖ

21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 22

وَأَرۡسَلۡنَا ٱلرِّيَٰحَ لَوَٰقِحَ فَأَنزَلۡنَا مِنَ ٱلسَّمَآءِ مَآءٗ فَأَسۡقَيۡنَٰكُمُوهُ وَمَآ أَنتُمۡ لَهُۥ بِخَٰزِنِينَ

22. И изпращаме ветровете ­ оплодотворяващи, а след това изсипваме от небето вода и ви поим с нея, но не вие я съхранявате.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 23

وَإِنَّا لَنَحۡنُ نُحۡيِۦ وَنُمِيتُ وَنَحۡنُ ٱلۡوَٰرِثُونَ

23. Наистина, Ние даряваме живот и умъртвяваме, и Ние наследяваме.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 24

وَلَقَدۡ عَلِمۡنَا ٱلۡمُسۡتَقۡدِمِينَ مِنكُمۡ وَلَقَدۡ عَلِمۡنَا ٱلۡمُسۡتَـٔۡخِرِينَ

24. Знаем тези, които живяха преди, и тези, на които е съдено да живеят след тях.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 25

وَإِنَّ رَبَّكَ هُوَ يَحۡشُرُهُمۡۚ إِنَّهُۥ حَكِيمٌ عَلِيمٞ

25. Наистина, твоят Повелител е Онзи, Който ще ги събере всички. Той е Премъдър, Всезнаещ.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 26

وَلَقَدۡ خَلَقۡنَا ٱلۡإِنسَٰنَ مِن صَلۡصَٰلٖ مِّنۡ حَمَإٖ مَّسۡنُونٖ

26. И сътворихме човека от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 27

وَٱلۡجَآنَّ خَلَقۡنَٰهُ مِن قَبۡلُ مِن نَّارِ ٱلسَّمُومِ

27. А по-рано сътворихме джиновете от пламъка на огъня.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 28

وَإِذۡ قَالَ رَبُّكَ لِلۡمَلَٰٓئِكَةِ إِنِّي خَٰلِقُۢ بَشَرٗا مِّن صَلۡصَٰلٖ مِّنۡ حَمَإٖ مَّسۡنُونٖ

28. Твоят Повелител каза на меляикетата: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 29

فَإِذَا سَوَّيۡتُهُۥ وَنَفَخۡتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُواْ لَهُۥ سَٰجِدِينَ

29. И когато Аз го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 30

فَسَجَدَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ كُلُّهُمۡ أَجۡمَعُونَ

30. И всички меляикета до един се поклониха,

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 31

إِلَّآ إِبۡلِيسَ أَبَىٰٓ أَن يَكُونَ مَعَ ٱلسَّٰجِدِينَ

31. с изключение на Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.