ߞߘߐ ߟߎ߬ ߘߟߊߡߌ߬ߘߊ߬ߟߌ ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫ 172 ߝߐߘߊ ߘߏ߫ ߕߓߊߞߘߐߣߍ߲߫ - ߓߟߌߜ߭ߊߙߌߞߊ߲ ߘߟߊߡߌߘߊ - ߞߎ߬ߙߣߊ߬ ߞߟߊߒߞߋ ߔߘߋߞߎ

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 172

وَإِذۡ أَخَذَ رَبُّكَ مِنۢ بَنِيٓ ءَادَمَ مِن ظُهُورِهِمۡ ذُرِّيَّتَهُمۡ وَأَشۡهَدَهُمۡ عَلَىٰٓ أَنفُسِهِمۡ أَلَسۡتُ بِرَبِّكُمۡۖ قَالُواْ بَلَىٰ شَهِدۡنَآۚ أَن تَقُولُواْ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ إِنَّا كُنَّا عَنۡ هَٰذَا غَٰفِلِينَ

172. И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?” Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!”