የይዘት ትርጉም ምዕራፍ ሱረቱ አል ፉርቃን - ባንጋልኛ ትርጉም - የቅዱስ ቁርዓን ማህደር

на сура ал-Фуркан

አንቀጽ: 1

تَبَارَكَ ٱلَّذِي نَزَّلَ ٱلۡفُرۡقَانَ عَلَىٰ عَبۡدِهِۦ لِيَكُونَ لِلۡعَٰلَمِينَ نَذِيرًا

1. Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Различаването [на истината от лъжата, т.е. Корана], за да бъде предупредител за световете.

አንቀጽ: 2

ٱلَّذِي لَهُۥ مُلۡكُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَلَمۡ يَتَّخِذۡ وَلَدٗا وَلَمۡ يَكُن لَّهُۥ شَرِيكٞ فِي ٱلۡمُلۡكِ وَخَلَقَ كُلَّ شَيۡءٖ فَقَدَّرَهُۥ تَقۡدِيرٗا

2. Онзи, Комуто принадлежи властта над небесата и земята. И не се е сдобивал Той със син, и няма съдружник във властта, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.

አንቀጽ: 3

وَٱتَّخَذُواْ مِن دُونِهِۦٓ ءَالِهَةٗ لَّا يَخۡلُقُونَ شَيۡـٔٗا وَهُمۡ يُخۡلَقُونَ وَلَا يَمۡلِكُونَ لِأَنفُسِهِمۡ ضَرّٗا وَلَا نَفۡعٗا وَلَا يَمۡلِكُونَ مَوۡتٗا وَلَا حَيَوٰةٗ وَلَا نُشُورٗا

3. А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени. Те нямат власт да причинят за себе си нито вреда, нито полза, и не се разпореждат нито със смъртта, нито с живота, нито със съживяването след смъртта.

አንቀጽ: 4

وَقَالَ ٱلَّذِينَ كَفَرُوٓاْ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّآ إِفۡكٌ ٱفۡتَرَىٰهُ وَأَعَانَهُۥ عَلَيۡهِ قَوۡمٌ ءَاخَرُونَۖ فَقَدۡ جَآءُو ظُلۡمٗا وَزُورٗا

4. И казват неверниците: “Това е само лъжа, която той си е измислил. И са му помогнали за нея други хора.” Така те постъпват несправедливо и мамят.

አንቀጽ: 5

وَقَالُوٓاْ أَسَٰطِيرُ ٱلۡأَوَّلِينَ ٱكۡتَتَبَهَا فَهِيَ تُمۡلَىٰ عَلَيۡهِ بُكۡرَةٗ وَأَصِيلٗا

5. И казват: “Това са легенди на предците! Накарал е да му ги препишат и му се диктуват сутрин и вечер.”

አንቀጽ: 6

قُلۡ أَنزَلَهُ ٱلَّذِي يَعۡلَمُ ٱلسِّرَّ فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۚ إِنَّهُۥ كَانَ غَفُورٗا رَّحِيمٗا

6. Кажи [о, Мухаммед]: “Низпосла го Онзи, Който знае тайните и на небесата, и на земята. Той е Опрощаващ, Милосърден.”

አንቀጽ: 7

وَقَالُواْ مَالِ هَٰذَا ٱلرَّسُولِ يَأۡكُلُ ٱلطَّعَامَ وَيَمۡشِي فِي ٱلۡأَسۡوَاقِ لَوۡلَآ أُنزِلَ إِلَيۡهِ مَلَكٞ فَيَكُونَ مَعَهُۥ نَذِيرًا

7. И казват: “Що за пратеник е този? Яде храна и ходи по пазарите. Защо не му бе изпратено меляике, за да бъде с него предупредител?

አንቀጽ: 8

أَوۡ يُلۡقَىٰٓ إِلَيۡهِ كَنزٌ أَوۡ تَكُونُ لَهُۥ جَنَّةٞ يَأۡكُلُ مِنۡهَاۚ وَقَالَ ٱلظَّٰلِمُونَ إِن تَتَّبِعُونَ إِلَّا رَجُلٗا مَّسۡحُورًا

8. Защо не му е дарено съкровище? Защо няма градина, от плодовете на която да яде?” И казват угнетителите: “Вие следвате само един омагьосан човек.”

አንቀጽ: 9

ٱنظُرۡ كَيۡفَ ضَرَبُواْ لَكَ ٱلۡأَمۡثَٰلَ فَضَلُّواْ فَلَا يَسۡتَطِيعُونَ سَبِيلٗا

9. Погледни как скалъпват за теб притчите и така се заблуждават, и не могат да намерят пътя.

አንቀጽ: 10

تَبَارَكَ ٱلَّذِيٓ إِن شَآءَ جَعَلَ لَكَ خَيۡرٗا مِّن ذَٰلِكَ جَنَّٰتٖ تَجۡرِي مِن تَحۡتِهَا ٱلۡأَنۡهَٰرُ وَيَجۡعَل لَّكَ قُصُورَۢا

10. Благословен е Онзи, Който ако пожелае, ти отрежда по-доброто от това-­ Градините, сред които реки текат, и дворци ти отрежда.

አንቀጽ: 11

بَلۡ كَذَّبُواْ بِٱلسَّاعَةِۖ وَأَعۡتَدۡنَا لِمَن كَذَّبَ بِٱلسَّاعَةِ سَعِيرًا

11. Но те взимат за лъжа Часа, а за онези, които взимат за лъжа Часа, Ние приготвихме пламъци.

አንቀጽ: 12

إِذَا رَأَتۡهُم مِّن مَّكَانِۭ بَعِيدٖ سَمِعُواْ لَهَا تَغَيُّظٗا وَزَفِيرٗا

12. И когато те ги зърнат отдалеч, ще доловят тяхната ярост и вой.

አንቀጽ: 13

وَإِذَآ أُلۡقُواْ مِنۡهَا مَكَانٗا ضَيِّقٗا مُّقَرَّنِينَ دَعَوۡاْ هُنَالِكَ ثُبُورٗا

13. И когато бъдат хвърлени там на тясно място завързани, ще зоват за погибел.

አንቀጽ: 14

لَّا تَدۡعُواْ ٱلۡيَوۡمَ ثُبُورٗا وَٰحِدٗا وَٱدۡعُواْ ثُبُورٗا كَثِيرٗا

14. [И ще им се каже]: “Не зовете Днес за една гибел, а за много гибел!”

አንቀጽ: 15

قُلۡ أَذَٰلِكَ خَيۡرٌ أَمۡ جَنَّةُ ٱلۡخُلۡدِ ٱلَّتِي وُعِدَ ٱلۡمُتَّقُونَۚ كَانَتۡ لَهُمۡ جَزَآءٗ وَمَصِيرٗا

15. Кажи [о, Мухаммед]: “Това ли е по-доброто, или Градината на вечността, обещана за онези, които се страхуват от Аллах? Тя за тях ще бъде въздаяние и място за пребивание.”

አንቀጽ: 16

لَّهُمۡ فِيهَا مَا يَشَآءُونَ خَٰلِدِينَۚ كَانَ عَلَىٰ رَبِّكَ وَعۡدٗا مَّسۡـُٔولٗا

16. Там ще пребивават вечно и ще имат, каквото пожелаят. Това е обещание, измолено от твоя Повелител.

አንቀጽ: 17

وَيَوۡمَ يَحۡشُرُهُمۡ وَمَا يَعۡبُدُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ فَيَقُولُ ءَأَنتُمۡ أَضۡلَلۡتُمۡ عِبَادِي هَٰٓؤُلَآءِ أَمۡ هُمۡ ضَلُّواْ ٱلسَّبِيلَ

17. В Деня, когато Аллах ще събере тях и онова, на което служат вместо на Него, ще каже: “Вие ли заблудихте тези Мои раби, или сами се заблудиха по пътя?”

አንቀጽ: 18

قَالُواْ سُبۡحَٰنَكَ مَا كَانَ يَنۢبَغِي لَنَآ أَن نَّتَّخِذَ مِن دُونِكَ مِنۡ أَوۡلِيَآءَ وَلَٰكِن مَّتَّعۡتَهُمۡ وَءَابَآءَهُمۡ حَتَّىٰ نَسُواْ ٱلذِّكۡرَ وَكَانُواْ قَوۡمَۢا بُورٗا

18. Ще кажат: “Пречист си Ти! Не ни подобава да приемаме други покровители освен Теб. Ала Ти им даде, на тях и на техните бащи, да се понасладят, докато забравиха споменаването и станаха погубен народ.”

አንቀጽ: 19

فَقَدۡ كَذَّبُوكُم بِمَا تَقُولُونَ فَمَا تَسۡتَطِيعُونَ صَرۡفٗا وَلَا نَصۡرٗاۚ وَمَن يَظۡلِم مِّنكُمۡ نُذِقۡهُ عَذَابٗا كَبِيرٗا

19. Изобличиха ви в лъжа за онова, което казвате [о, многобожници] и не можете нито да се защитите, нито да се спасите. И който от вас постъпва несправедливо, Ние ще го накараме да вкуси голямо мъчение.

አንቀጽ: 20

وَمَآ أَرۡسَلۡنَا قَبۡلَكَ مِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ إِلَّآ إِنَّهُمۡ لَيَأۡكُلُونَ ٱلطَّعَامَ وَيَمۡشُونَ فِي ٱلۡأَسۡوَاقِۗ وَجَعَلۡنَا بَعۡضَكُمۡ لِبَعۡضٖ فِتۡنَةً أَتَصۡبِرُونَۗ وَكَانَ رَبُّكَ بَصِيرٗا

20. И преди теб изпращахме само пратеници, които ядат храна и ходят по пазарите. И сторихме едни от вас изпитание за други. Ще проявите ли търпение? Твоят Повелител е Всезрящ.

አንቀጽ: 21

۞ وَقَالَ ٱلَّذِينَ لَا يَرۡجُونَ لِقَآءَنَا لَوۡلَآ أُنزِلَ عَلَيۡنَا ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ أَوۡ نَرَىٰ رَبَّنَاۗ لَقَدِ ٱسۡتَكۡبَرُواْ فِيٓ أَنفُسِهِمۡ وَعَتَوۡ عُتُوّٗا كَبِيرٗا

21. И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени меляикета? И защо не виждаме нашия Повелител?” Надменно се възгордяха от себе си и извършиха велико престъпление.

አንቀጽ: 22

يَوۡمَ يَرَوۡنَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ لَا بُشۡرَىٰ يَوۡمَئِذٖ لِّلۡمُجۡرِمِينَ وَيَقُولُونَ حِجۡرٗا مَّحۡجُورٗا

22. В Деня, когато те ще видят меляикетата, за престъпниците няма да има радостна вест и [меляикетата] ще кажат: “Ето преграда непреодолима!”

አንቀጽ: 23

وَقَدِمۡنَآ إِلَىٰ مَا عَمِلُواْ مِنۡ عَمَلٖ فَجَعَلۡنَٰهُ هَبَآءٗ مَّنثُورًا

23. И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.

አንቀጽ: 24

أَصۡحَٰبُ ٱلۡجَنَّةِ يَوۡمَئِذٍ خَيۡرٞ مُّسۡتَقَرّٗا وَأَحۡسَنُ مَقِيلٗا

24. Обитателите на Дженнета в този Ден ще имат най-добрата обител и най-хубавото място за отдих.

አንቀጽ: 25

وَيَوۡمَ تَشَقَّقُ ٱلسَّمَآءُ بِٱلۡغَمَٰمِ وَنُزِّلَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ تَنزِيلًا

25. В Деня, когато ще се разцепи небето и ще се покрие с облаци, и ще бъдат изпратени меляикетата.

አንቀጽ: 26

ٱلۡمُلۡكُ يَوۡمَئِذٍ ٱلۡحَقُّ لِلرَّحۡمَٰنِۚ وَكَانَ يَوۡمًا عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ عَسِيرٗا

26. Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия. Ще бъде тежък Ден за неверниците.

አንቀጽ: 27

وَيَوۡمَ يَعَضُّ ٱلظَّالِمُ عَلَىٰ يَدَيۡهِ يَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي ٱتَّخَذۡتُ مَعَ ٱلرَّسُولِ سَبِيلٗا

27. В Деня, когато злосторникът ще хапе ръцете си, казвайки: “По-добре да бях последвал пътя на Пратеника!

አንቀጽ: 28

يَٰوَيۡلَتَىٰ لَيۡتَنِي لَمۡ أَتَّخِذۡ فُلَانًا خَلِيلٗا

28. Ах, горко ми! По-добре да не бях взимал такъв за приятел!

አንቀጽ: 29

لَّقَدۡ أَضَلَّنِي عَنِ ٱلذِّكۡرِ بَعۡدَ إِذۡ جَآءَنِيۗ وَكَانَ ٱلشَّيۡطَٰنُ لِلۡإِنسَٰنِ خَذُولٗا

29. Той ме отклони от Напоминанието [Корана], след като бе дошло при мен. Наистина, шейтана оставя човека без поддръжка.”

አንቀጽ: 30

وَقَالَ ٱلرَّسُولُ يَٰرَبِّ إِنَّ قَوۡمِي ٱتَّخَذُواْ هَٰذَا ٱلۡقُرۡءَانَ مَهۡجُورٗا

30. И каза Пратеника: “О, Повелителю! Моят народ пренебрегва този Коран.”

አንቀጽ: 31

وَكَذَٰلِكَ جَعَلۡنَا لِكُلِّ نَبِيٍّ عَدُوّٗا مِّنَ ٱلۡمُجۡرِمِينَۗ وَكَفَىٰ بِرَبِّكَ هَادِيٗا وَنَصِيرٗا

31. И така на всеки пророк Ние сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Повелител за Наставник и Помощник.

አንቀጽ: 32

وَقَالَ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لَوۡلَا نُزِّلَ عَلَيۡهِ ٱلۡقُرۡءَانُ جُمۡلَةٗ وَٰحِدَةٗۚ كَذَٰلِكَ لِنُثَبِّتَ بِهِۦ فُؤَادَكَۖ وَرَتَّلۡنَٰهُ تَرۡتِيلٗا

32. И казаха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така е, за да укрепим с него твоето сърце, и го разяснихме по най-прекрасен начин.

አንቀጽ: 33

وَلَا يَأۡتُونَكَ بِمَثَلٍ إِلَّا جِئۡنَٰكَ بِٱلۡحَقِّ وَأَحۡسَنَ تَفۡسِيرًا

33. И когато дойдат при теб с някаква притча, Ние ти откриваме истината и най-хубавото тълкуване.

አንቀጽ: 34

ٱلَّذِينَ يُحۡشَرُونَ عَلَىٰ وُجُوهِهِمۡ إِلَىٰ جَهَنَّمَ أُوْلَٰٓئِكَ شَرّٞ مَّكَانٗا وَأَضَلُّ سَبِيلٗا

34. Тези, които бъдат подкарани към Джехеннема по очи, ще са на най-лошото място и на най-заблудения път.

አንቀጽ: 35

وَلَقَدۡ ءَاتَيۡنَا مُوسَى ٱلۡكِتَٰبَ وَجَعَلۡنَا مَعَهُۥٓ أَخَاهُ هَٰرُونَ وَزِيرٗا

35. Вече дадохме на Муса Книгата и за негов помощник определихме брат му Харун.

አንቀጽ: 36

فَقُلۡنَا ٱذۡهَبَآ إِلَى ٱلۡقَوۡمِ ٱلَّذِينَ كَذَّبُواْ بِـَٔايَٰتِنَا فَدَمَّرۡنَٰهُمۡ تَدۡمِيرٗا

36. И казахме: “Отидете двамата при народа, който взе за лъжа Нашите знамения!” И го унищожихме напълно.

አንቀጽ: 37

وَقَوۡمَ نُوحٖ لَّمَّا كَذَّبُواْ ٱلرُّسُلَ أَغۡرَقۡنَٰهُمۡ وَجَعَلۡنَٰهُمۡ لِلنَّاسِ ءَايَةٗۖ وَأَعۡتَدۡنَا لِلظَّٰلِمِينَ عَذَابًا أَلِيمٗا

37. И народа на Нух издавихме, когато взе за лъжа пратениците, и го сторихме знамение за хората. И приготвихме мъчителни страдания за потисниците.

አንቀጽ: 38

وَعَادٗا وَثَمُودَاْ وَأَصۡحَٰبَ ٱلرَّسِّ وَقُرُونَۢا بَيۡنَ ذَٰلِكَ كَثِيرٗا

38. И адитите, и самудяните, и обитателите на ар-Рас, и много поколения между тях.

አንቀጽ: 39

وَكُلّٗا ضَرَبۡنَا لَهُ ٱلۡأَمۡثَٰلَۖ وَكُلّٗا تَبَّرۡنَا تَتۡبِيرٗا

39. И на всеки от тях давахме притчи, и всички напълно погубихме.

አንቀጽ: 40

وَلَقَدۡ أَتَوۡاْ عَلَى ٱلۡقَرۡيَةِ ٱلَّتِيٓ أُمۡطِرَتۡ مَطَرَ ٱلسَّوۡءِۚ أَفَلَمۡ يَكُونُواْ يَرَوۡنَهَاۚ بَلۡ كَانُواْ لَا يَرۡجُونَ نُشُورٗا

40. И минават [неверниците] край, селището над което бе изсипан бедственият дъжд. Нима не го виждат? Да! Те не се надяват, че ще бъдат съживени след смъртта.

አንቀጽ: 41

وَإِذَا رَأَوۡكَ إِن يَتَّخِذُونَكَ إِلَّا هُزُوًا أَهَٰذَا ٱلَّذِي بَعَثَ ٱللَّهُ رَسُولًا

41. И щом те видят, взимат те само на присмех: “Този ли е, когото Аллах е проводил за пратеник?

አንቀጽ: 42

إِن كَادَ لَيُضِلُّنَا عَنۡ ءَالِهَتِنَا لَوۡلَآ أَن صَبَرۡنَا عَلَيۡهَاۚ وَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ حِينَ يَرَوۡنَ ٱلۡعَذَابَ مَنۡ أَضَلُّ سَبِيلًا

42. Той щеше да ни отклони от божествата ни, ако не бяхме проявили търпение.” А когато видят мъчението, ще узнаят кой се е отклонил от пътя.

አንቀጽ: 43

أَرَءَيۡتَ مَنِ ٱتَّخَذَ إِلَٰهَهُۥ هَوَىٰهُ أَفَأَنتَ تَكُونُ عَلَيۡهِ وَكِيلًا

43. А видя ли онзи, който е обожествил своята прищявка? Нима над него си покровител?

አንቀጽ: 44

أَمۡ تَحۡسَبُ أَنَّ أَكۡثَرَهُمۡ يَسۡمَعُونَ أَوۡ يَعۡقِلُونَۚ إِنۡ هُمۡ إِلَّا كَٱلۡأَنۡعَٰمِ بَلۡ هُمۡ أَضَلُّ سَبِيلًا

44. Или смяташ, че повечето от тях чуват или проумяват? Те са като добитъка, дори са още по-заблудени.

አንቀጽ: 45

أَلَمۡ تَرَ إِلَىٰ رَبِّكَ كَيۡفَ مَدَّ ٱلظِّلَّ وَلَوۡ شَآءَ لَجَعَلَهُۥ سَاكِنٗا ثُمَّ جَعَلۡنَا ٱلشَّمۡسَ عَلَيۡهِ دَلِيلٗا

45. Не виждаш ли как твоят Повелител разпростира сянката? А ако пожелаеше, Той би я сторил неподвижна. После сторваме слънцето неин водител.

አንቀጽ: 46

ثُمَّ قَبَضۡنَٰهُ إِلَيۡنَا قَبۡضٗا يَسِيرٗا

46. После малко по малко я скъсяваме към себе си.

አንቀጽ: 47

وَهُوَ ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُمُ ٱلَّيۡلَ لِبَاسٗا وَٱلنَّوۡمَ سُبَاتٗا وَجَعَلَ ٱلنَّهَارَ نُشُورٗا

47. Той е Този, Който стори за вас нощта да е одеяние, и съня да е за отдих, и стори деня да е за препитание.

አንቀጽ: 48

وَهُوَ ٱلَّذِيٓ أَرۡسَلَ ٱلرِّيَٰحَ بُشۡرَۢا بَيۡنَ يَدَيۡ رَحۡمَتِهِۦۚ وَأَنزَلۡنَا مِنَ ٱلسَّمَآءِ مَآءٗ طَهُورٗا

48. Той е Този, Който праща ветровете с добра вест за Своята милост. И изсипваме чиста вода от небето,

አንቀጽ: 49

لِّنُحۡـِۧيَ بِهِۦ بَلۡدَةٗ مَّيۡتٗا وَنُسۡقِيَهُۥ مِمَّا خَلَقۡنَآ أَنۡعَٰمٗا وَأَنَاسِيَّ كَثِيرٗا

49. за да съживим с нея мъртвата земя и да пият сътворените от Нас многобройни хора и добитък.

አንቀጽ: 50

وَلَقَدۡ صَرَّفۡنَٰهُ بَيۡنَهُمۡ لِيَذَّكَّرُواْ فَأَبَىٰٓ أَكۡثَرُ ٱلنَّاسِ إِلَّا كُفُورٗا

50. И я пръскаме[дъждовната вода] между тях, за да се поучат. Ала повечето хора се противят, освен за неверието.

አንቀጽ: 51

وَلَوۡ شِئۡنَا لَبَعَثۡنَا فِي كُلِّ قَرۡيَةٖ نَّذِيرٗا

51. И ако желаехме, щяхме да изпратим във всяко селище предупредител.

አንቀጽ: 52

فَلَا تُطِعِ ٱلۡكَٰفِرِينَ وَجَٰهِدۡهُم بِهِۦ جِهَادٗا كَبِيرٗا

52. И не се покорявай на неверниците, и чрез него [Корана] води срещу тях велика борба!

አንቀጽ: 53

۞ وَهُوَ ٱلَّذِي مَرَجَ ٱلۡبَحۡرَيۡنِ هَٰذَا عَذۡبٞ فُرَاتٞ وَهَٰذَا مِلۡحٌ أُجَاجٞ وَجَعَلَ بَيۡنَهُمَا بَرۡزَخٗا وَحِجۡرٗا مَّحۡجُورٗا

53. Той е Този, Който разположи в съседство двете морета, едното сладко, утоляващо жаждата, а другото солено, горчиво. И стори между тях граница и непреодолимо препятствие.

አንቀጽ: 54

وَهُوَ ٱلَّذِي خَلَقَ مِنَ ٱلۡمَآءِ بَشَرٗا فَجَعَلَهُۥ نَسَبٗا وَصِهۡرٗاۗ وَكَانَ رَبُّكَ قَدِيرٗا

54. Той е Този, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Повелител е Всемогъщ.

አንቀጽ: 55

وَيَعۡبُدُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ مَا لَا يَنفَعُهُمۡ وَلَا يَضُرُّهُمۡۗ وَكَانَ ٱلۡكَافِرُ عَلَىٰ رَبِّهِۦ ظَهِيرٗا

55. И вместо на Аллах се покланят на онова, което нито им помага, нито им вреди. Неверникът е помощник [на шейтана] срещу своя Повелител.

አንቀጽ: 56

وَمَآ أَرۡسَلۡنَٰكَ إِلَّا مُبَشِّرٗا وَنَذِيرٗا

56. Ние те изпратихме [о, Мухаммед] само като благовестител и предупредител.

አንቀጽ: 57

قُلۡ مَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٍ إِلَّا مَن شَآءَ أَن يَتَّخِذَ إِلَىٰ رَبِّهِۦ سَبِيلٗا

57. Кажи: “Не искам от вас друга отплата за това, освен желанието на някого да поеме пътя към своя Повелител.”

አንቀጽ: 58

وَتَوَكَّلۡ عَلَى ٱلۡحَيِّ ٱلَّذِي لَا يَمُوتُ وَسَبِّحۡ بِحَمۡدِهِۦۚ وَكَفَىٰ بِهِۦ بِذُنُوبِ عِبَادِهِۦ خَبِيرًا

58. И се уповавай на Вечноживия, Който не умира, и Го прославяй с възхвала! Достатъчно е сведущ Той за греховете на Своите раби.

አንቀጽ: 59

ٱلَّذِي خَلَقَ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضَ وَمَا بَيۡنَهُمَا فِي سِتَّةِ أَيَّامٖ ثُمَّ ٱسۡتَوَىٰ عَلَى ٱلۡعَرۡشِۖ ٱلرَّحۡمَٰنُ فَسۡـَٔلۡ بِهِۦ خَبِيرٗا

59. Той сътвори небесата и земята, и всичко помежду им в шест дни, после се въздигна [Безподобен] на Трона. Той е Всемилостивия. Питай за Него знаещите!

አንቀጽ: 60

وَإِذَا قِيلَ لَهُمُ ٱسۡجُدُواْۤ لِلرَّحۡمَٰنِ قَالُواْ وَمَا ٱلرَّحۡمَٰنُ أَنَسۡجُدُ لِمَا تَأۡمُرُنَا وَزَادَهُمۡ نُفُورٗا۩

60. И когато им кажат: “Сведете чела до земята в суджуд пред Всемилостивия!”, казват: “А какво е Всемилостивия? Нима ще се поклоним на онова, за което ни повеляваш ти?” И това увеличава тяхното отвращение.

አንቀጽ: 61

تَبَارَكَ ٱلَّذِي جَعَلَ فِي ٱلسَّمَآءِ بُرُوجٗا وَجَعَلَ فِيهَا سِرَٰجٗا وَقَمَرٗا مُّنِيرٗا

61. Благословен е Онзи, Който стори съзвездия на небето и стори там светилник и сияйна луна!

አንቀጽ: 62

وَهُوَ ٱلَّذِي جَعَلَ ٱلَّيۡلَ وَٱلنَّهَارَ خِلۡفَةٗ لِّمَنۡ أَرَادَ أَن يَذَّكَّرَ أَوۡ أَرَادَ شُكُورٗا

62. Той е Този, Който стори нощта и денят да се следват за желаещия да се поучи или желаещия да благодари.

አንቀጽ: 63

وَعِبَادُ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلَّذِينَ يَمۡشُونَ عَلَى ٱلۡأَرۡضِ هَوۡنٗا وَإِذَا خَاطَبَهُمُ ٱلۡجَٰهِلُونَ قَالُواْ سَلَٰمٗا

63. Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават].

አንቀጽ: 64

وَٱلَّذِينَ يَبِيتُونَ لِرَبِّهِمۡ سُجَّدٗا وَقِيَٰمٗا

64. Те прекарват нощта, като свеждат чела в суджуд и се възправят пред своя Повелител.

አንቀጽ: 65

وَٱلَّذِينَ يَقُولُونَ رَبَّنَا ٱصۡرِفۡ عَنَّا عَذَابَ جَهَنَّمَۖ إِنَّ عَذَابَهَا كَانَ غَرَامًا

65. Те казват: “Повелителю! Отклони от нас мъчението на Джехеннема, защото наказанието там е вечна мъка!”

አንቀጽ: 66

إِنَّهَا سَآءَتۡ مُسۡتَقَرّٗا وَمُقَامٗا

66. И колко лош е той за обиталище и пребивание!

አንቀጽ: 67

وَٱلَّذِينَ إِذَآ أَنفَقُواْ لَمۡ يُسۡرِفُواْ وَلَمۡ يَقۡتُرُواْ وَكَانَ بَيۡنَ ذَٰلِكَ قَوَامٗا

67. И които, ако харчат, нито прахосват, нито се скъпят, а са по средата на това.

አንቀጽ: 68

وَٱلَّذِينَ لَا يَدۡعُونَ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَ وَلَا يَقۡتُلُونَ ٱلنَّفۡسَ ٱلَّتِي حَرَّمَ ٱللَّهُ إِلَّا بِٱلۡحَقِّ وَلَا يَزۡنُونَۚ وَمَن يَفۡعَلۡ ذَٰلِكَ يَلۡقَ أَثَامٗا

68. И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот ­против забраната на Аллах, освен ако имат право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие.

አንቀጽ: 69

يُضَٰعَفۡ لَهُ ٱلۡعَذَابُ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ وَيَخۡلُدۡ فِيهِۦ مُهَانًا

69. В Деня Къямет ще бъде удвоено за него, мъчението в което ще пребивава вечно унизен.

አንቀጽ: 70

إِلَّا مَن تَابَ وَءَامَنَ وَعَمِلَ عَمَلٗا صَٰلِحٗا فَأُوْلَٰٓئِكَ يُبَدِّلُ ٱللَّهُ سَيِّـَٔاتِهِمۡ حَسَنَٰتٖۗ وَكَانَ ٱللَّهُ غَفُورٗا رَّحِيمٗا

70. Това не се отнася за онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. Аллах на такива ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

አንቀጽ: 71

وَمَن تَابَ وَعَمِلَ صَٰلِحٗا فَإِنَّهُۥ يَتُوبُ إِلَى ٱللَّهِ مَتَابٗا

71. А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.

አንቀጽ: 72

وَٱلَّذِينَ لَا يَشۡهَدُونَ ٱلزُّورَ وَإِذَا مَرُّواْ بِٱللَّغۡوِ مَرُّواْ كِرَامٗا

72. И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно.

አንቀጽ: 73

وَٱلَّذِينَ إِذَا ذُكِّرُواْ بِـَٔايَٰتِ رَبِّهِمۡ لَمۡ يَخِرُّواْ عَلَيۡهَا صُمّٗا وَعُمۡيَانٗا

73. И които, ако им се напомнят знаменията на техния Повелител, не остават пред тях глухи и слепи,

አንቀጽ: 74

وَٱلَّذِينَ يَقُولُونَ رَبَّنَا هَبۡ لَنَا مِنۡ أَزۡوَٰجِنَا وَذُرِّيَّٰتِنَا قُرَّةَ أَعۡيُنٖ وَٱجۡعَلۡنَا لِلۡمُتَّقِينَ إِمَامًا

74. и които казват: “Повелителю наш! Стори нашите съпруги и потомци радост за очите ни! И ни стори водители на онези, които се страхуват от Теб!”-

አንቀጽ: 75

أُوْلَٰٓئِكَ يُجۡزَوۡنَ ٱلۡغُرۡفَةَ بِمَا صَبَرُواْ وَيُلَقَّوۡنَ فِيهَا تَحِيَّةٗ وَسَلَٰمًا

75. Те ще се въздаде най-издигнатото място в Дженнета, защото са търпели, и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир.

አንቀጽ: 76

خَٰلِدِينَ فِيهَاۚ حَسُنَتۡ مُسۡتَقَرّٗا وَمُقَامٗا

76. В него ще пребивават вечно. И колко прекрасно е то за обиталище и пребиваване!

አንቀጽ: 77

قُلۡ مَا يَعۡبَؤُاْ بِكُمۡ رَبِّي لَوۡلَا دُعَآؤُكُمۡۖ فَقَدۡ كَذَّبۡتُمۡ فَسَوۡفَ يَكُونُ لِزَامَۢا

77. Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Повелител, освен ако сте Го призовавали. Но вие взимахте това за лъжа [о, неверници] и наказанието е неизбежно.”