የይዘት ትርጉም ምዕራፍ ሱረቱ አዝ ዙኽሩፍ - ባንጋልኛ ትርጉም - የቅዱስ ቁርዓን ማህደር

на сура аз-Зухруф

አንቀጽ: 1

حمٓ

1. Ха. Мим.

አንቀጽ: 2

وَٱلۡكِتَٰبِ ٱلۡمُبِينِ

2. Кълна се в ясната Книга!

አንቀጽ: 3

إِنَّا جَعَلۡنَٰهُ قُرۡءَٰنًا عَرَبِيّٗا لَّعَلَّكُمۡ تَعۡقِلُونَ

3. Наистина, Ние сторихме Корана на арабски език, за да го разберете и се вразумите!

አንቀጽ: 4

وَإِنَّهُۥ فِيٓ أُمِّ ٱلۡكِتَٰبِ لَدَيۡنَا لَعَلِيٌّ حَكِيمٌ

4. Той се намира при Нас в Книгата-майка, възвисен и мъдър.

አንቀጽ: 5

أَفَنَضۡرِبُ عَنكُمُ ٱلذِّكۡرَ صَفۡحًا أَن كُنتُمۡ قَوۡمٗا مُّسۡرِفِينَ

5. Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хора престъпващи?

አንቀጽ: 6

وَكَمۡ أَرۡسَلۡنَا مِن نَّبِيّٖ فِي ٱلۡأَوَّلِينَ

6. И колко много пророци изпратихме сред предишните поколения!

አንቀጽ: 7

وَمَا يَأۡتِيهِم مِّن نَّبِيٍّ إِلَّا كَانُواْ بِهِۦ يَسۡتَهۡزِءُونَ

7. И не е идвал при тях пророк, без да му се подиграят.

አንቀጽ: 8

فَأَهۡلَكۡنَآ أَشَدَّ مِنۡهُم بَطۡشٗا وَمَضَىٰ مَثَلُ ٱلۡأَوَّلِينَ

8. И погубихме по-силни от тях, и така им дадохме за пример предишните поколения.

አንቀጽ: 9

وَلَئِن سَأَلۡتَهُم مَّنۡ خَلَقَ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضَ لَيَقُولُنَّ خَلَقَهُنَّ ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡعَلِيمُ

9. И ако [ти Мухаммед] ги попиташ:”Кой е сътворил небесата и земята?” Те непременно ще ти отговорят:”Сътворил ги е Всемогъщият, Всезнаещият.”

አንቀጽ: 10

ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُمُ ٱلۡأَرۡضَ مَهۡدٗا وَجَعَلَ لَكُمۡ فِيهَا سُبُلٗا لَّعَلَّكُمۡ تَهۡتَدُونَ

10. Той е сторил земята постеля за вас и е прокарал по нея пътища за вас- може би вие ще тръгнете в правия път.

አንቀጽ: 11

وَٱلَّذِي نَزَّلَ مِنَ ٱلسَّمَآءِ مَآءَۢ بِقَدَرٖ فَأَنشَرۡنَا بِهِۦ بَلۡدَةٗ مَّيۡتٗاۚ كَذَٰلِكَ تُخۡرَجُونَ

11. Той изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така вие ще бъдете извадени [от гробовете].

አንቀጽ: 12

وَٱلَّذِي خَلَقَ ٱلۡأَزۡوَٰجَ كُلَّهَا وَجَعَلَ لَكُم مِّنَ ٱلۡفُلۡكِ وَٱلۡأَنۡعَٰمِ مَا تَرۡكَبُونَ

12. Той сътвори всички видове по двойки и направи за вас от корабите и от добитъка онова, с което пътувате,

አንቀጽ: 13

لِتَسۡتَوُۥاْ عَلَىٰ ظُهُورِهِۦ ثُمَّ تَذۡكُرُواْ نِعۡمَةَ رَبِّكُمۡ إِذَا ٱسۡتَوَيۡتُمۡ عَلَيۡهِ وَتَقُولُواْ سُبۡحَٰنَ ٱلَّذِي سَخَّرَ لَنَا هَٰذَا وَمَا كُنَّا لَهُۥ مُقۡرِنِينَ

13. за да се настанявате по палубите [на корабите] гърбовете [на яздитните животни] и да споменавате милостта на вашия Повелител повтаряйки:”Хвала на Онзи, Който подчини за нас всичко това! На нас това не е по силите ни.

አንቀጽ: 14

وَإِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا لَمُنقَلِبُونَ

14. Наистина, ние при нашия Повелител ще се завърнем.”

አንቀጽ: 15

وَجَعَلُواْ لَهُۥ مِنۡ عِبَادِهِۦ جُزۡءًاۚ إِنَّ ٱلۡإِنسَٰنَ لَكَفُورٞ مُّبِينٌ

15. И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби, като Негови деца. Наистина, човекът е явен неблагодарник.

አንቀጽ: 16

أَمِ ٱتَّخَذَ مِمَّا يَخۡلُقُ بَنَاتٖ وَأَصۡفَىٰكُم بِٱلۡبَنِينَ

16. Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а на вас дари синовете?

አንቀጽ: 17

وَإِذَا بُشِّرَ أَحَدُهُم بِمَا ضَرَبَ لِلرَّحۡمَٰنِ مَثَلٗا ظَلَّ وَجۡهُهُۥ مُسۡوَدّٗا وَهُوَ كَظِيمٌ

17. И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Милосърдният Аллах, лицето му почернява от гняв и той едва се сдържа.

አንቀጽ: 18

أَوَمَن يُنَشَّؤُاْ فِي ٱلۡحِلۡيَةِ وَهُوَ فِي ٱلۡخِصَامِ غَيۡرُ مُبِينٖ

18. Нима [Му приписват] онази, която се украсява с накити и не е способна ясно да изложи [своите мисли] в спора?

አንቀጽ: 19

وَجَعَلُواْ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ ٱلَّذِينَ هُمۡ عِبَٰدُ ٱلرَّحۡمَٰنِ إِنَٰثًاۚ أَشَهِدُواْ خَلۡقَهُمۡۚ سَتُكۡتَبُ شَهَٰدَتُهُمۡ وَيُسۡـَٔلُونَ

19. Те сметнаха за женски меляикетата, които са раби на Всемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и ще бъдат разпитвани.

አንቀጽ: 20

وَقَالُواْ لَوۡ شَآءَ ٱلرَّحۡمَٰنُ مَا عَبَدۡنَٰهُمۗ مَّا لَهُم بِذَٰلِكَ مِنۡ عِلۡمٍۖ إِنۡ هُمۡ إِلَّا يَخۡرُصُونَ

20. И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им се покланяме [на меляикетата].” Те нямат знание за това, а само съчиняват това, което си намислят.

አንቀጽ: 21

أَمۡ ءَاتَيۡنَٰهُمۡ كِتَٰبٗا مِّن قَبۡلِهِۦ فَهُم بِهِۦ مُسۡتَمۡسِكُونَ

21. Или им дадохме друга книга преди това, та към нея се придържат?

አንቀጽ: 22

بَلۡ قَالُوٓاْ إِنَّا وَجَدۡنَآ ءَابَآءَنَا عَلَىٰٓ أُمَّةٖ وَإِنَّا عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِم مُّهۡتَدُونَ

22. Ала не! Казаха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.”

አንቀጽ: 23

وَكَذَٰلِكَ مَآ أَرۡسَلۡنَا مِن قَبۡلِكَ فِي قَرۡيَةٖ مِّن نَّذِيرٍ إِلَّا قَالَ مُتۡرَفُوهَآ إِنَّا وَجَدۡنَآ ءَابَآءَنَا عَلَىٰٓ أُمَّةٖ وَإِنَّا عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِم مُّقۡتَدُونَ

23. И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да кажат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.

አንቀጽ: 24

۞ قَٰلَ أَوَلَوۡ جِئۡتُكُم بِأَهۡدَىٰ مِمَّا وَجَدتُّمۡ عَلَيۡهِ ءَابَآءَكُمۡۖ قَالُوٓاْ إِنَّا بِمَآ أُرۡسِلۡتُم بِهِۦ كَٰفِرُونَ

24. Каза: “Нима, ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Казаха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”

አንቀጽ: 25

فَٱنتَقَمۡنَا مِنۡهُمۡۖ فَٱنظُرۡ كَيۡفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلۡمُكَذِّبِينَ

25. И Ние им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!

አንቀጽ: 26

وَإِذۡ قَالَ إِبۡرَٰهِيمُ لِأَبِيهِ وَقَوۡمِهِۦٓ إِنَّنِي بَرَآءٞ مِّمَّا تَعۡبُدُونَ

26. Ибрахим каза на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите,

አንቀጽ: 27

إِلَّا ٱلَّذِي فَطَرَنِي فَإِنَّهُۥ سَيَهۡدِينِ

27. аз се покланям само на Онзи, Който ме е създал. Наистина, Той ще ме напъти.”

አንቀጽ: 28

وَجَعَلَهَا كَلِمَةَۢ بَاقِيَةٗ فِي عَقِبِهِۦ لَعَلَّهُمۡ يَرۡجِعُونَ

28. И той остави тези свои слова в наследство на потомствата, за да се обърнат [към истинската вяра] на Аллах.

አንቀጽ: 29

بَلۡ مَتَّعۡتُ هَٰٓؤُلَآءِ وَءَابَآءَهُمۡ حَتَّىٰ جَآءَهُمُ ٱلۡحَقُّ وَرَسُولٞ مُّبِينٞ

29. Да, на тези [неверници] и на техните предци Аз дадох да се насладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.

አንቀጽ: 30

وَلَمَّا جَآءَهُمُ ٱلۡحَقُّ قَالُواْ هَٰذَا سِحۡرٞ وَإِنَّا بِهِۦ كَٰفِرُونَ

30. И щом истината дойде при тях, казаха: “Това е магия. Ние не вярваме в нея.”

አንቀጽ: 31

وَقَالُواْ لَوۡلَا نُزِّلَ هَٰذَا ٱلۡقُرۡءَانُ عَلَىٰ رَجُلٖ مِّنَ ٱلۡقَرۡيَتَيۡنِ عَظِيمٍ

31. И казаха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?”

አንቀጽ: 32

أَهُمۡ يَقۡسِمُونَ رَحۡمَتَ رَبِّكَۚ نَحۡنُ قَسَمۡنَا بَيۡنَهُم مَّعِيشَتَهُمۡ فِي ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَاۚ وَرَفَعۡنَا بَعۡضَهُمۡ فَوۡقَ بَعۡضٖ دَرَجَٰتٖ لِّيَتَّخِذَ بَعۡضُهُم بَعۡضٗا سُخۡرِيّٗاۗ وَرَحۡمَتُ رَبِّكَ خَيۡرٞ مِّمَّا يَجۡمَعُونَ

32. Нима те разпределят милостта на твоя Повелител? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Повелител е по-добро от онова, което те трупат.

አንቀጽ: 33

وَلَوۡلَآ أَن يَكُونَ ٱلنَّاسُ أُمَّةٗ وَٰحِدَةٗ لَّجَعَلۡنَا لِمَن يَكۡفُرُ بِٱلرَّحۡمَٰنِ لِبُيُوتِهِمۡ سُقُفٗا مِّن فِضَّةٖ وَمَعَارِجَ عَلَيۡهَا يَظۡهَرُونَ

33. Ако не бе [опасността] хората да станат общност от [неверници], щяхме да направим за онези, които не вярват във Всемилостивия ­ за домовете им ­ от сребро покриви и стълбища, по които да се изкачват,

አንቀጽ: 34

وَلِبُيُوتِهِمۡ أَبۡوَٰبٗا وَسُرُرًا عَلَيۡهَا يَتَّكِـُٔونَ

34. и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на които да се облягат,

አንቀጽ: 35

وَزُخۡرُفٗاۚ وَإِن كُلُّ ذَٰلِكَ لَمَّا مَتَٰعُ ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَاۚ وَٱلۡأٓخِرَةُ عِندَ رَبِّكَ لِلۡمُتَّقِينَ

35. и украса. Но всичко това е само насладата на земния живот. А отвъдният при твоя Повелител е за богобоязливите.

አንቀጽ: 36

وَمَن يَعۡشُ عَن ذِكۡرِ ٱلرَّحۡمَٰنِ نُقَيِّضۡ لَهُۥ شَيۡطَٰنٗا فَهُوَ لَهُۥ قَرِينٞ

36. А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, Ние му определяме един шейтан, той да му е приятел.

አንቀጽ: 37

وَإِنَّهُمۡ لَيَصُدُّونَهُمۡ عَنِ ٱلسَّبِيلِ وَيَحۡسَبُونَ أَنَّهُم مُّهۡتَدُونَ

37. Тези [шейтани] ще ги отклонят от пътя, а те ще си мислят, че вървят по правия път.

አንቀጽ: 38

حَتَّىٰٓ إِذَا جَآءَنَا قَالَ يَٰلَيۡتَ بَيۡنِي وَبَيۡنَكَ بُعۡدَ ٱلۡمَشۡرِقَيۡنِ فَبِئۡسَ ٱلۡقَرِينُ

38. А когато се яви той пред Нас, казва [на шейтана]: “Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!”

አንቀጽ: 39

وَلَن يَنفَعَكُمُ ٱلۡيَوۡمَ إِذ ظَّلَمۡتُمۡ أَنَّكُمۡ فِي ٱلۡعَذَابِ مُشۡتَرِكُونَ

39.[Аллах ще им каже: ] "Вие творихте беззаконие на земята, и затова днес с нищо не може да ви помогне това, че ще си разделите наказанието."

አንቀጽ: 40

أَفَأَنتَ تُسۡمِعُ ٱلصُّمَّ أَوۡ تَهۡدِي ٱلۡعُمۡيَ وَمَن كَانَ فِي ضَلَٰلٖ مُّبِينٖ

40. Нима ти [о, Мухаммед] ще накараш глухия да чуе или ще напътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?

አንቀጽ: 41

فَإِمَّا نَذۡهَبَنَّ بِكَ فَإِنَّا مِنۡهُم مُّنتَقِمُونَ

41. И да те приберем, Ние ще им отмъстим.

አንቀጽ: 42

أَوۡ نُرِيَنَّكَ ٱلَّذِي وَعَدۡنَٰهُمۡ فَإِنَّا عَلَيۡهِم مُّقۡتَدِرُونَ

42. Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ние имаме надмощие.

አንቀጽ: 43

فَٱسۡتَمۡسِكۡ بِٱلَّذِيٓ أُوحِيَ إِلَيۡكَۖ إِنَّكَ عَلَىٰ صِرَٰطٖ مُّسۡتَقِيمٖ

43. И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти наистина си на правия път.

አንቀጽ: 44

وَإِنَّهُۥ لَذِكۡرٞ لَّكَ وَلِقَوۡمِكَۖ وَسَوۡفَ تُسۡـَٔلُونَ

44. То [т.е. Свещения Коран ] наистина ще съхрани паметта за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.

አንቀጽ: 45

وَسۡـَٔلۡ مَنۡ أَرۡسَلۡنَا مِن قَبۡلِكَ مِن رُّسُلِنَآ أَجَعَلۡنَا مِن دُونِ ٱلرَّحۡمَٰنِ ءَالِهَةٗ يُعۡبَدُونَ

45. И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали Ние сме заповядали да се покланят на други богове, вместо на Всемилостивия!

አንቀጽ: 46

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا مُوسَىٰ بِـَٔايَٰتِنَآ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ وَمَلَإِيْهِۦ فَقَالَ إِنِّي رَسُولُ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

46. Ние изпратихме Муса с Нашите знамения при Фираун и неговите велможи. И той им каза: “Наистина, аз съм пратеник от Повелителя на световете.”

አንቀጽ: 47

فَلَمَّا جَآءَهُم بِـَٔايَٰتِنَآ إِذَا هُم مِّنۡهَا يَضۡحَكُونَ

47. И когато им донесе Нашите знамения, те им се надсмяха.

አንቀጽ: 48

وَمَا نُرِيهِم مِّنۡ ءَايَةٍ إِلَّا هِيَ أَكۡبَرُ مِنۡ أُخۡتِهَاۖ وَأَخَذۡنَٰهُم بِٱلۡعَذَابِ لَعَلَّهُمۡ يَرۡجِعُونَ

48. И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо от предишното. И ги подложихме на наказание, за да се завърнат [към правия път].

አንቀጽ: 49

وَقَالُواْ يَٰٓأَيُّهَ ٱلسَّاحِرُ ٱدۡعُ لَنَا رَبَّكَ بِمَا عَهِدَ عِندَكَ إِنَّنَا لَمُهۡتَدُونَ

49. И казаха [на Муса ]: “О, вълшебнико! Призови за нас своя Повелител за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”

አንቀጽ: 50

فَلَمَّا كَشَفۡنَا عَنۡهُمُ ٱلۡعَذَابَ إِذَا هُمۡ يَنكُثُونَ

50. И когато Ние отстранихме от тях наказанието, те нарушиха клетвата си!

አንቀጽ: 51

وَنَادَىٰ فِرۡعَوۡنُ فِي قَوۡمِهِۦ قَالَ يَٰقَوۡمِ أَلَيۡسَ لِي مُلۡكُ مِصۡرَ وَهَٰذِهِ ٱلۡأَنۡهَٰرُ تَجۡرِي مِن تَحۡتِيٓۚ أَفَلَا تُبۡصِرُونَ

51. Тогава Фираунът призова своя народ с думите: "О, народе мой! Нима не принадлежи на мен властта над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?

አንቀጽ: 52

أَمۡ أَنَا۠ خَيۡرٞ مِّنۡ هَٰذَا ٱلَّذِي هُوَ مَهِينٞ وَلَا يَكَادُ يُبِينُ

52. Нима не съм по-добър от този презрян човек, който е слаб и едвам обяснява?

አንቀጽ: 53

فَلَوۡلَآ أُلۡقِيَ عَلَيۡهِ أَسۡوِرَةٞ مِّن ذَهَبٍ أَوۡ جَآءَ مَعَهُ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ مُقۡتَرِنِينَ

53. И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо не дойдоха меляикета с него за подкрепа?"

አንቀጽ: 54

فَٱسۡتَخَفَّ قَوۡمَهُۥ فَأَطَاعُوهُۚ إِنَّهُمۡ كَانُواْ قَوۡمٗا فَٰسِقِينَ

54. И така подведе той своя народ, и те му се покориха. Наистина бяха нечестиви хора.

አንቀጽ: 55

فَلَمَّآ ءَاسَفُونَا ٱنتَقَمۡنَا مِنۡهُمۡ فَأَغۡرَقۡنَٰهُمۡ أَجۡمَعِينَ

55. И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихме всичките.

አንቀጽ: 56

فَجَعَلۡنَٰهُمۡ سَلَفٗا وَمَثَلٗا لِّلۡأٓخِرِينَ

56. И ги сторихме поука и пример за идните.

አንቀጽ: 57

۞ وَلَمَّا ضُرِبَ ٱبۡنُ مَرۡيَمَ مَثَلًا إِذَا قَوۡمُكَ مِنۡهُ يَصِدُّونَ

57. И когато синът на Мерйем бе даден за пример, твоят народ се отвърна!

አንቀጽ: 58

وَقَالُوٓاْ ءَأَٰلِهَتُنَا خَيۡرٌ أَمۡ هُوَۚ مَا ضَرَبُوهُ لَكَ إِلَّا جَدَلَۢاۚ بَلۡ هُمۡ قَوۡمٌ خَصِمُونَ

58. И казаха: “Нашите божества ли са по-добри или той [Иса]?”Те се позовават на него пред теб само, за да спорят. Да, те са заядлив народ.

አንቀጽ: 59

إِنۡ هُوَ إِلَّا عَبۡدٌ أَنۡعَمۡنَا عَلَيۡهِ وَجَعَلۡنَٰهُ مَثَلٗا لِّبَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ

59. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.

አንቀጽ: 60

وَلَوۡ نَشَآءُ لَجَعَلۡنَا مِنكُم مَّلَٰٓئِكَةٗ فِي ٱلۡأَرۡضِ يَخۡلُفُونَ

60. И ако Ние бяхме пожелали, то щяхме да ви заменим с меляикета на земята, които да наследят [след вас земята].

አንቀጽ: 61

وَإِنَّهُۥ لَعِلۡمٞ لِّلسَّاعَةِ فَلَا تَمۡتَرُنَّ بِهَا وَٱتَّبِعُونِۚ هَٰذَا صِرَٰطٞ مُّسۡتَقِيمٞ

61. Наистина, той [Иса] е предзнаменование за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път.

አንቀጽ: 62

وَلَا يَصُدَّنَّكُمُ ٱلشَّيۡطَٰنُۖ إِنَّهُۥ لَكُمۡ عَدُوّٞ مُّبِينٞ

62. И да не ви отклони шейтан! Той е ваш явен враг.

አንቀጽ: 63

وَلَمَّا جَآءَ عِيسَىٰ بِٱلۡبَيِّنَٰتِ قَالَ قَدۡ جِئۡتُكُم بِٱلۡحِكۡمَةِ وَلِأُبَيِّنَ لَكُم بَعۡضَ ٱلَّذِي تَخۡتَلِفُونَ فِيهِۖ فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

63. И когато Иса се яви с ясните знамения, е казал: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!

አንቀጽ: 64

إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ رَبِّي وَرَبُّكُمۡ فَٱعۡبُدُوهُۚ هَٰذَا صِرَٰطٞ مُّسۡتَقِيمٞ

64. Наистина, Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. Затова единствено на Него се покланяйте! Това е правият път.”

አንቀጽ: 65

فَٱخۡتَلَفَ ٱلۡأَحۡزَابُ مِنۢ بَيۡنِهِمۡۖ فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ ظَلَمُواْ مِنۡ عَذَابِ يَوۡمٍ أَلِيمٍ

65. Но различните групи започнаха да спорят между себе си. Горко на тези, които бяха несправедливи! Тях ги очаква мъчително наказание в болезнения Ден!

አንቀጽ: 66

هَلۡ يَنظُرُونَ إِلَّا ٱلسَّاعَةَ أَن تَأۡتِيَهُم بَغۡتَةٗ وَهُمۡ لَا يَشۡعُرُونَ

66. Нима очакват друго освен Часа да дойде при тях внезапно, без да усетят?

አንቀጽ: 67

ٱلۡأَخِلَّآءُ يَوۡمَئِذِۭ بَعۡضُهُمۡ لِبَعۡضٍ عَدُوٌّ إِلَّا ٱلۡمُتَّقِينَ

67. В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен боязливите пред Аллах.

አንቀጽ: 68

يَٰعِبَادِ لَا خَوۡفٌ عَلَيۡكُمُ ٱلۡيَوۡمَ وَلَآ أَنتُمۡ تَحۡزَنُونَ

68. “О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!

አንቀጽ: 69

ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ بِـَٔايَٰتِنَا وَكَانُواْ مُسۡلِمِينَ

69. Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте мюсюлмани

አንቀጽ: 70

ٱدۡخُلُواْ ٱلۡجَنَّةَ أَنتُمۡ وَأَزۡوَٰجُكُمۡ تُحۡبَرُونَ

70. влезте в Дженнета, вие и съпругите ви, възрадвани!”

አንቀጽ: 71

يُطَافُ عَلَيۡهِم بِصِحَافٖ مِّن ذَهَبٖ وَأَكۡوَابٖۖ وَفِيهَا مَا تَشۡتَهِيهِ ٱلۡأَنفُسُ وَتَلَذُّ ٱلۡأَعۡيُنُۖ وَأَنتُمۡ فِيهَا خَٰلِدُونَ

71. Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.

አንቀጽ: 72

وَتِلۡكَ ٱلۡجَنَّةُ ٱلَّتِيٓ أُورِثۡتُمُوهَا بِمَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ

72. Това е Дженнетът, който ви е оставен в наследство заради вашите дела!

አንቀጽ: 73

لَكُمۡ فِيهَا فَٰكِهَةٞ كَثِيرَةٞ مِّنۡهَا تَأۡكُلُونَ

73. Има там за вас много плодове, от които ще ядете.

አንቀጽ: 74

إِنَّ ٱلۡمُجۡرِمِينَ فِي عَذَابِ جَهَنَّمَ خَٰلِدُونَ

74. Престъпниците ще пребивават вечно в мъките на Джехеннема.

አንቀጽ: 75

لَا يُفَتَّرُ عَنۡهُمۡ وَهُمۡ فِيهِ مُبۡلِسُونَ

75. Няма да има облекчение за тях, и ще ги обземе отчаяние.

አንቀጽ: 76

وَمَا ظَلَمۡنَٰهُمۡ وَلَٰكِن كَانُواْ هُمُ ٱلظَّٰلِمِينَ

76. Ние не бяхме несправедливи с тях, а те бяха несправедливи към себе си.

አንቀጽ: 77

وَنَادَوۡاْ يَٰمَٰلِكُ لِيَقۡضِ عَلَيۡنَا رَبُّكَۖ قَالَ إِنَّكُم مَّٰكِثُونَ

77. И ще зоват [към стража на Джехеннема]: “О, Малик! Нека твоят Повелител ни унищожи!” Той ще отговори: “Вие ще останете тук завинаги!”

አንቀጽ: 78

لَقَدۡ جِئۡنَٰكُم بِٱلۡحَقِّ وَلَٰكِنَّ أَكۡثَرَكُمۡ لِلۡحَقِّ كَٰرِهُونَ

78. Ние ви открихме истината, ала повечето от вас мразят истината.

አንቀጽ: 79

أَمۡ أَبۡرَمُوٓاْ أَمۡرٗا فَإِنَّا مُبۡرِمُونَ

79. Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.

አንቀጽ: 80

أَمۡ يَحۡسَبُونَ أَنَّا لَا نَسۡمَعُ سِرَّهُمۡ وَنَجۡوَىٰهُمۚ بَلَىٰ وَرُسُلُنَا لَدَيۡهِمۡ يَكۡتُبُونَ

80. Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да! Нашите пратеници [меляикета] при тях [всичко] записват.

አንቀጽ: 81

قُلۡ إِن كَانَ لِلرَّحۡمَٰنِ وَلَدٞ فَأَنَا۠ أَوَّلُ ٱلۡعَٰبِدِينَ

81. Кажи [о, Мухаммед]: “Ако Всемилостивия имаше син, аз щях да съм първият от поклонниците му.

አንቀጽ: 82

سُبۡحَٰنَ رَبِّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ رَبِّ ٱلۡعَرۡشِ عَمَّا يَصِفُونَ

82. Пречист е Повелителят на небесата и на земята, Повелителят на Трона, от онова, което Му приписват!”

አንቀጽ: 83

فَذَرۡهُمۡ يَخُوضُواْ وَيَلۡعَبُواْ حَتَّىٰ يُلَٰقُواْ يَوۡمَهُمُ ٱلَّذِي يُوعَدُونَ

83. Остави ги да затъват [в лъжи] и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!

አንቀጽ: 84

وَهُوَ ٱلَّذِي فِي ٱلسَّمَآءِ إِلَٰهٞ وَفِي ٱلۡأَرۡضِ إِلَٰهٞۚ وَهُوَ ٱلۡحَكِيمُ ٱلۡعَلِيمُ

84. Той е Аллах на небето и Аллах на земята. Той е Премъдрия, Всезнаещия.

አንቀጽ: 85

وَتَبَارَكَ ٱلَّذِي لَهُۥ مُلۡكُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا وَعِندَهُۥ عِلۡمُ ٱلسَّاعَةِ وَإِلَيۡهِ تُرۡجَعُونَ

85. Да бъде благословен Онзи, Комуто принадлежи властта на небесата и на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него ще бъдете върнати.

አንቀጽ: 86

وَلَا يَمۡلِكُ ٱلَّذِينَ يَدۡعُونَ مِن دُونِهِ ٱلشَّفَٰعَةَ إِلَّا مَن شَهِدَ بِٱلۡحَقِّ وَهُمۡ يَعۡلَمُونَ

86. И идолите, които вие призовавате вместо Него, не могат да се застъпят за вас. Това могат да направят само онези, които са засвидетелствали истината и знаят за нея.

አንቀጽ: 87

وَلَئِن سَأَلۡتَهُم مَّنۡ خَلَقَهُمۡ لَيَقُولُنَّ ٱللَّهُۖ فَأَنَّىٰ يُؤۡفَكُونَ

87. И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?

አንቀጽ: 88

وَقِيلِهِۦ يَٰرَبِّ إِنَّ هَٰٓؤُلَآءِ قَوۡمٞ لَّا يُؤۡمِنُونَ

88.[Аллах знае, че Мухаммед e] казал: “О, Повелителю мой! Наистина, тези са хора невярващи!...”

አንቀጽ: 89

فَٱصۡفَحۡ عَنۡهُمۡ وَقُلۡ سَلَٰمٞۚ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ

89. Затова прости им [о, Мухаммед] и кажи: “Мир!” А скоро те сами ще узнаят [истината].