የይዘት ትርጉም ምዕራፍ ሱረቱ አል ጂን - ባንጋልኛ ትርጉም - የቅዱስ ቁርዓን ማህደር

на сура ал- Джинн

አንቀጽ: 1

قُلۡ أُوحِيَ إِلَيَّ أَنَّهُ ٱسۡتَمَعَ نَفَرٞ مِّنَ ٱلۡجِنِّ فَقَالُوٓاْ إِنَّا سَمِعۡنَا قُرۡءَانًا عَجَبٗا

1. Кажи [о, Мухаммед]: “Разкрито ми бе, че няколко джинове слушали и “Чухме удивителен Коран.

አንቀጽ: 2

يَهۡدِيٓ إِلَى ٱلرُّشۡدِ فَـَٔامَنَّا بِهِۦۖ وَلَن نُّشۡرِكَ بِرَبِّنَآ أَحَدٗا

2. Насочва той към правия път. Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Повелител.

አንቀጽ: 3

وَأَنَّهُۥ تَعَٰلَىٰ جَدُّ رَبِّنَا مَا ٱتَّخَذَ صَٰحِبَةٗ وَلَا وَلَدٗا

3. Величието на нашият Повелител е над всичко! Той не се е сдобивал нито със съпруга нито със син.

አንቀጽ: 4

وَأَنَّهُۥ كَانَ يَقُولُ سَفِيهُنَا عَلَى ٱللَّهِ شَطَطٗا

4. Глупците измежду нас говорят измислици за Аллах.

አንቀጽ: 5

وَأَنَّا ظَنَنَّآ أَن لَّن تَقُولَ ٱلۡإِنسُ وَٱلۡجِنُّ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبٗا

5. А ние предполагахме, че хората и джиновете никога не ще изрекат лъжа за Аллах.

አንቀጽ: 6

وَأَنَّهُۥ كَانَ رِجَالٞ مِّنَ ٱلۡإِنسِ يَعُوذُونَ بِرِجَالٖ مِّنَ ٱلۡجِنِّ فَزَادُوهُمۡ رَهَقٗا

6. Някои хора търсеха убежище при някои джинове, но те увеличавали в тях само безразсъдство.

አንቀጽ: 7

وَأَنَّهُمۡ ظَنُّواْ كَمَا ظَنَنتُمۡ أَن لَّن يَبۡعَثَ ٱللَّهُ أَحَدٗا

7. И [хората] предполагаха, както и вие предполагахте, че Аллах не ще съживи след смъртта никого.

አንቀጽ: 8

وَأَنَّا لَمَسۡنَا ٱلسَّمَآءَ فَوَجَدۡنَٰهَا مُلِئَتۡ حَرَسٗا شَدِيدٗا وَشُهُبٗا

8. И досегнахме небето, и открихме, че е пълно със силна стража и с изгарящи звезди.

አንቀጽ: 9

وَأَنَّا كُنَّا نَقۡعُدُ مِنۡهَا مَقَٰعِدَ لِلسَّمۡعِۖ فَمَن يَسۡتَمِعِ ٱلۡأٓنَ يَجِدۡ لَهُۥ شِهَابٗا رَّصَدٗا

9. А преди седяхме там на места, за да подслушваме. А който подслушва сега, дебне го изгаряща звезда.

አንቀጽ: 10

وَأَنَّا لَا نَدۡرِيٓ أَشَرٌّ أُرِيدَ بِمَن فِي ٱلۡأَرۡضِ أَمۡ أَرَادَ بِهِمۡ رَبُّهُمۡ رَشَدٗا

10. И не знаем дали зло е поискано за онези, които са на земята, или техният Повелител е поискал да ги насочи в правия път.

አንቀጽ: 11

وَأَنَّا مِنَّا ٱلصَّٰلِحُونَ وَمِنَّا دُونَ ذَٰلِكَۖ كُنَّا طَرَآئِقَ قِدَدٗا

11. Сред нас има праведни, сред нас има и неправедни. Следваме различни пътища.

አንቀጽ: 12

وَأَنَّا ظَنَنَّآ أَن لَّن نُّعۡجِزَ ٱللَّهَ فِي ٱلۡأَرۡضِ وَلَن نُّعۡجِزَهُۥ هَرَبٗا

12. Вече сме убедени, че никога не ще обезсилим Аллах на земята и никога не ще Го обезсилим, дори да бягаме.

አንቀጽ: 13

وَأَنَّا لَمَّا سَمِعۡنَا ٱلۡهُدَىٰٓ ءَامَنَّا بِهِۦۖ فَمَن يُؤۡمِنۢ بِرَبِّهِۦ فَلَا يَخَافُ بَخۡسٗا وَلَا رَهَقٗا

13. И когато чухме Напътствието, повярвахме в него. А който вярва в своя Повелител, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване.

አንቀጽ: 14

وَأَنَّا مِنَّا ٱلۡمُسۡلِمُونَ وَمِنَّا ٱلۡقَٰسِطُونَۖ فَمَنۡ أَسۡلَمَ فَأُوْلَٰٓئِكَ تَحَرَّوۡاْ رَشَدٗا

14. Сред нас има отдали се на Аллах [мюсюлмани], но сред нас има и отклонили се [неверници]. Онези, които са се отдали на Аллах те са избрали правия път.

አንቀጽ: 15

وَأَمَّا ٱلۡقَٰسِطُونَ فَكَانُواْ لِجَهَنَّمَ حَطَبٗا

15. А отклонилите се те са горивото за Джехеннем.”

አንቀጽ: 16

وَأَلَّوِ ٱسۡتَقَٰمُواْ عَلَى ٱلطَّرِيقَةِ لَأَسۡقَيۡنَٰهُم مَّآءً غَدَقٗا

16. И ако се бяха придържали към правия път, Ние щяхме да им дадем вода в изобилие,

አንቀጽ: 17

لِّنَفۡتِنَهُمۡ فِيهِۚ وَمَن يُعۡرِضۡ عَن ذِكۡرِ رَبِّهِۦ يَسۡلُكۡهُ عَذَابٗا صَعَدٗا

17. за да ги изпитаме с това. А който се отдръпва от споменаването на своя Повелител, Той ще го въведе в тежко мъчение.

አንቀጽ: 18

وَأَنَّ ٱلۡمَسَٰجِدَ لِلَّهِ فَلَا تَدۡعُواْ مَعَ ٱللَّهِ أَحَدٗا

18. Местата за поклонение принадлежат на Аллах. И затова не зовете никой друг заедно с Аллах!

አንቀጽ: 19

وَأَنَّهُۥ لَمَّا قَامَ عَبۡدُ ٱللَّهِ يَدۡعُوهُ كَادُواْ يَكُونُونَ عَلَيۡهِ لِبَدٗا

19. Когато рабът на Аллах [Мухаммед] се изправи и се помоли с дуа към Аллах, те едва не се струпаха около него на пълчища.

አንቀጽ: 20

قُلۡ إِنَّمَآ أَدۡعُواْ رَبِّي وَلَآ أُشۡرِكُ بِهِۦٓ أَحَدٗا

20. Кажи: “Зова единствено моя Повелител и никого не съдружавам с Него.”

አንቀጽ: 21

قُلۡ إِنِّي لَآ أَمۡلِكُ لَكُمۡ ضَرّٗا وَلَا رَشَدٗا

21. Кажи: “Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза.”

አንቀጽ: 22

قُلۡ إِنِّي لَن يُجِيرَنِي مِنَ ٱللَّهِ أَحَدٞ وَلَنۡ أَجِدَ مِن دُونِهِۦ مُلۡتَحَدًا

22. Кажи: “Никой не може да ме защити от Аллах и не ще намеря убежище освен при Него.

አንቀጽ: 23

إِلَّا بَلَٰغٗا مِّنَ ٱللَّهِ وَرِسَٰلَٰتِهِۦۚ وَمَن يَعۡصِ ٱللَّهَ وَرَسُولَهُۥ فَإِنَّ لَهُۥ نَارَ جَهَنَّمَ خَٰلِدِينَ فِيهَآ أَبَدًا

23.[Аз ще получа спасение] само ако предавам на хората волята на Аллах и Негови послания. А които не се подчиняват на Аллах и на Неговия Пратеник, за тях е Огънят на Джехеннем., там ще пребивават вечно.”

አንቀጽ: 24

حَتَّىٰٓ إِذَا رَأَوۡاْ مَا يُوعَدُونَ فَسَيَعۡلَمُونَ مَنۡ أَضۡعَفُ نَاصِرٗا وَأَقَلُّ عَدَدٗا

24. Когато видят обещаното им, ще научат кой има по-слаби и по-малобройни помощници.

አንቀጽ: 25

قُلۡ إِنۡ أَدۡرِيٓ أَقَرِيبٞ مَّا تُوعَدُونَ أَمۡ يَجۡعَلُ لَهُۥ رَبِّيٓ أَمَدًا

25. Кажи: “Не знам близо ли е това, което ви е обещано, или е сторил за него предел моят Повелител.

አንቀጽ: 26

عَٰلِمُ ٱلۡغَيۡبِ فَلَا يُظۡهِرُ عَلَىٰ غَيۡبِهِۦٓ أَحَدًا

26. Знаещия съкровеното. Той на никого не разкрива Своите тайни,

አንቀጽ: 27

إِلَّا مَنِ ٱرۡتَضَىٰ مِن رَّسُولٖ فَإِنَّهُۥ يَسۡلُكُ مِنۢ بَيۡنِ يَدَيۡهِ وَمِنۡ خَلۡفِهِۦ رَصَدٗا

27. освен на онзи пратеник, когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [меляикета] пазители,

አንቀጽ: 28

لِّيَعۡلَمَ أَن قَدۡ أَبۡلَغُواْ رِسَٰلَٰتِ رَبِّهِمۡ وَأَحَاطَ بِمَا لَدَيۡهِمۡ وَأَحۡصَىٰ كُلَّ شَيۡءٍ عَدَدَۢا

28. за да знае, че са съобщили посланията на своя Повелител. Обгръща Той това, което е у тях, и пресмята всяко нещо.”