ترجمهٔ معانی آیه 118 سوره سوره توبه - الترجمة البلغارية - دایرة المعارف قرآن کریم

آیه: 118

وَعَلَى ٱلثَّلَٰثَةِ ٱلَّذِينَ خُلِّفُواْ حَتَّىٰٓ إِذَا ضَاقَتۡ عَلَيۡهِمُ ٱلۡأَرۡضُ بِمَا رَحُبَتۡ وَضَاقَتۡ عَلَيۡهِمۡ أَنفُسُهُمۡ وَظَنُّوٓاْ أَن لَّا مَلۡجَأَ مِنَ ٱللَّهِ إِلَّآ إِلَيۡهِ ثُمَّ تَابَ عَلَيۡهِمۡ لِيَتُوبُوٓاْۚ إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ ٱلتَّوَّابُ ٱلرَّحِيمُ

118. Аллах прости на тримата, които не излязоха [за битката], докато земята не отесня за тях, независимо от нейните простори. И душите им отесняха, и се убедиха, че не могат никъде да се скрият от Аллах, освен при Него. После Той им прости, за да се покаят. Наистина, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния.