ترجمهٔ معانی آیه 120 سوره توبه - ترجمه‌ى بلغاری - دایرة المعارف قرآن کریم

آیه: 120

مَا كَانَ لِأَهۡلِ ٱلۡمَدِينَةِ وَمَنۡ حَوۡلَهُم مِّنَ ٱلۡأَعۡرَابِ أَن يَتَخَلَّفُواْ عَن رَّسُولِ ٱللَّهِ وَلَا يَرۡغَبُواْ بِأَنفُسِهِمۡ عَن نَّفۡسِهِۦۚ ذَٰلِكَ بِأَنَّهُمۡ لَا يُصِيبُهُمۡ ظَمَأٞ وَلَا نَصَبٞ وَلَا مَخۡمَصَةٞ فِي سَبِيلِ ٱللَّهِ وَلَا يَطَـُٔونَ مَوۡطِئٗا يَغِيظُ ٱلۡكُفَّارَ وَلَا يَنَالُونَ مِنۡ عَدُوّٖ نَّيۡلًا إِلَّا كُتِبَ لَهُم بِهِۦ عَمَلٞ صَٰلِحٌۚ إِنَّ ٱللَّهَ لَا يُضِيعُ أَجۡرَ ٱلۡمُحۡسِنِينَ

120. Не бива жителите на Медина и бедуините от околностите да остават зад Пратеника на Аллах и да отдават предпочитание на собствения си живот пред неговия. Това е така, защото жажда, умора и глад постигащи ги по пътя на Аллах, и всяка стъпка, предизвикваща гнева на неверниците, и всяко поражение нанесено на врага, непременно ще им се запишат като праведни дела. Наистина, Аллах не погубва наградата на благодетелните.