શબ્દોનું ભાષાંતર આયત 31 સૂરહ યૂસુફ - બલજેરિયન ભાષા - કુરઆન કરીમનો એન્સાઈક્લોપીડિયા

આયત: 31

فَلَمَّا سَمِعَتۡ بِمَكۡرِهِنَّ أَرۡسَلَتۡ إِلَيۡهِنَّ وَأَعۡتَدَتۡ لَهُنَّ مُتَّكَـٔٗا وَءَاتَتۡ كُلَّ وَٰحِدَةٖ مِّنۡهُنَّ سِكِّينٗا وَقَالَتِ ٱخۡرُجۡ عَلَيۡهِنَّۖ فَلَمَّا رَأَيۡنَهُۥٓ أَكۡبَرۡنَهُۥ وَقَطَّعۡنَ أَيۡدِيَهُنَّ وَقُلۡنَ حَٰشَ لِلَّهِ مَا هَٰذَا بَشَرًا إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا مَلَكٞ كَرِيمٞ

31. И когато чу за техните сплетни, тя ги покани и им приготви гощавка, и даде на всяка по един нож [за плодове], и рече [на Юсуф]: “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и казаха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само едно прекрасно меляике.”