وه‌رگێڕانی ماناكان ئایه‌تی 15 سوره‌تی سورەتی الأحقاف - وەرگێڕاوی بولگاری - فرەفەرهەنگی قورئانی پیرۆز

ئایه‌تی: 15

وَوَصَّيۡنَا ٱلۡإِنسَٰنَ بِوَٰلِدَيۡهِ إِحۡسَٰنًاۖ حَمَلَتۡهُ أُمُّهُۥ كُرۡهٗا وَوَضَعَتۡهُ كُرۡهٗاۖ وَحَمۡلُهُۥ وَفِصَٰلُهُۥ ثَلَٰثُونَ شَهۡرًاۚ حَتَّىٰٓ إِذَا بَلَغَ أَشُدَّهُۥ وَبَلَغَ أَرۡبَعِينَ سَنَةٗ قَالَ رَبِّ أَوۡزِعۡنِيٓ أَنۡ أَشۡكُرَ نِعۡمَتَكَ ٱلَّتِيٓ أَنۡعَمۡتَ عَلَيَّ وَعَلَىٰ وَٰلِدَيَّ وَأَنۡ أَعۡمَلَ صَٰلِحٗا تَرۡضَىٰهُ وَأَصۡلِحۡ لِي فِي ذُرِّيَّتِيٓۖ إِنِّي تُبۡتُ إِلَيۡكَ وَإِنِّي مِنَ ٱلۡمُسۡلِمِينَ

15. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му [в корема си] с усилие и го е родила с усилие. И от зачатието до отбиването му от гръдта минават тридесет месеца. Когато израсне до пълна зрелост и достигне четиридесет години, той казва: “Повелителю мой! Внуши ми чувство на благодарност за милостта, която Ти си оказал на мен и на родителите ми! Помогни ми да върша праведни дела, които на Теб са угодни! И отреди моето потомство да бъде добро! Аз се покайвам пред Теб. Наистина, аз съм един от мюсюлманите.”