പരിഭാഷ അദ്ധ്യായം യൂസുഫ് - ബുൾഗാറിയൻ പരിഭാഷ - പേജ് നമ്പർ 247 - വിശുദ്ധ ഖുർആൻ വിജ്ഞാനകോശം

ആയത്ത്: 96

فَلَمَّآ أَن جَآءَ ٱلۡبَشِيرُ أَلۡقَىٰهُ عَلَىٰ وَجۡهِهِۦ فَٱرۡتَدَّ بَصِيرٗاۖ قَالَ أَلَمۡ أَقُل لَّكُمۡ إِنِّيٓ أَعۡلَمُ مِنَ ٱللَّهِ مَا لَا تَعۡلَمُونَ

96. И когато благовестителят дойде [с ризата], постави я върху лицето му и той отново стана зрящ. Той каза: “Не ви ли казвах, че знам от Аллах, каквото вие не знаете?”

ആയത്ത്: 97

قَالُواْ يَٰٓأَبَانَا ٱسۡتَغۡفِرۡ لَنَا ذُنُوبَنَآ إِنَّا كُنَّا خَٰطِـِٔينَ

97. Те казаха: “О, татко наш! Моли се да ни бъдат опростени греховете! Наистина, ние съгрешихме.”

ആയത്ത്: 98

قَالَ سَوۡفَ أَسۡتَغۡفِرُ لَكُمۡ رَبِّيٓۖ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلۡغَفُورُ ٱلرَّحِيمُ

98. Той каза: “Ще моля моя Повелител да ви опрости. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”

ആയത്ത്: 99

فَلَمَّا دَخَلُواْ عَلَىٰ يُوسُفَ ءَاوَىٰٓ إِلَيۡهِ أَبَوَيۡهِ وَقَالَ ٱدۡخُلُواْ مِصۡرَ إِن شَآءَ ٱللَّهُ ءَامِنِينَ

99. И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност!”

ആയത്ത്: 100

وَرَفَعَ أَبَوَيۡهِ عَلَى ٱلۡعَرۡشِ وَخَرُّواْ لَهُۥ سُجَّدٗاۖ وَقَالَ يَٰٓأَبَتِ هَٰذَا تَأۡوِيلُ رُءۡيَٰيَ مِن قَبۡلُ قَدۡ جَعَلَهَا رَبِّي حَقّٗاۖ وَقَدۡ أَحۡسَنَ بِيٓ إِذۡ أَخۡرَجَنِي مِنَ ٱلسِّجۡنِ وَجَآءَ بِكُم مِّنَ ٱلۡبَدۡوِ مِنۢ بَعۡدِ أَن نَّزَغَ ٱلشَّيۡطَٰنُ بَيۡنِي وَبَيۡنَ إِخۡوَتِيٓۚ إِنَّ رَبِّي لَطِيفٞ لِّمَا يَشَآءُۚ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلۡعَلِيمُ ٱلۡحَكِيمُ

100. И възкачи родителите си на трона, и [всички] паднаха пред него ничком. И каза: “О, татко мой! Това е тълкуването на съновидението ми от по-рано. Моят Повелител го превърна в истина. Той ме облагодетелства, когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като шейтана пося вражда между мен и моите братя. Моят Повелител е Жалостив, към когото пожелае. Той е Всезнаещия, Премъдрия.

ആയത്ത്: 101

۞ رَبِّ قَدۡ ءَاتَيۡتَنِي مِنَ ٱلۡمُلۡكِ وَعَلَّمۡتَنِي مِن تَأۡوِيلِ ٱلۡأَحَادِيثِۚ فَاطِرَ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ أَنتَ وَلِيِّۦ فِي ٱلدُّنۡيَا وَٱلۡأٓخِرَةِۖ تَوَفَّنِي مُسۡلِمٗا وَأَلۡحِقۡنِي بِٱلصَّٰلِحِينَ

101. Повелителю мой! Ти ме дари с властта и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо, на небесата и на земята! Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме като мюсюлманин и ме приобщи към праведниците!”

ആയത്ത്: 102

ذَٰلِكَ مِنۡ أَنۢبَآءِ ٱلۡغَيۡبِ نُوحِيهِ إِلَيۡكَۖ وَمَا كُنتَ لَدَيۡهِمۡ إِذۡ أَجۡمَعُوٓاْ أَمۡرَهُمۡ وَهُمۡ يَمۡكُرُونَ

102. Това е част от повествованията за съкровеното, които ти разкриваме [о, Мухаммед]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.

ആയത്ത്: 103

وَمَآ أَكۡثَرُ ٱلنَّاسِ وَلَوۡ حَرَصۡتَ بِمُؤۡمِنِينَ

103. Повечето хора не ще повярват, дори и ти страстно да желаеш това.