പരിഭാഷ അദ്ധ്യായം സൂറത്തുൽ ഖലം - الترجمة البلغارية - വിശുദ്ധ ഖുർആൻ വിജ്ഞാനകോശം

на сура Ал- Калем

ആയത്ത്: 1

نٓۚ وَٱلۡقَلَمِ وَمَا يَسۡطُرُونَ

1. Нун. Кълна се в [пишещото] перо и в онова, което пишат.

ആയത്ത്: 2

مَآ أَنتَ بِنِعۡمَةِ رَبِّكَ بِمَجۡنُونٖ

2. Ти (Мухаммед), по милостта на твоя Повелител - не си луд.

ആയത്ത്: 3

وَإِنَّ لَكَ لَأَجۡرًا غَيۡرَ مَمۡنُونٖ

3. Наистина за теб има неизчерпаема награда.

ആയത്ത്: 4

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٖ

4. Ти наистина имаш превъзходен нрав.

ആയത്ത്: 5

فَسَتُبۡصِرُ وَيُبۡصِرُونَ

5. Ти ще видиш и те ще видят

ആയത്ത്: 6

بِأَييِّكُمُ ٱلۡمَفۡتُونُ

6. Кой от вас е безумният!

ആയത്ത്: 7

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعۡلَمُ بِٱلۡمُهۡتَدِينَ

7. Най-добре твоят Повелител знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

ആയത്ത്: 8

فَلَا تُطِعِ ٱلۡمُكَذِّبِينَ

8. И не се покорявай на отричащите!

ആയത്ത്: 9

وَدُّواْ لَوۡ تُدۡهِنُ فَيُدۡهِنُونَ

9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

ആയത്ത്: 10

وَلَا تُطِعۡ كُلَّ حَلَّافٖ مَّهِينٍ

10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

ആയത്ത്: 11

هَمَّازٖ مَّشَّآءِۭ بِنَمِيمٖ

11. клеветник, който разнася сплетни,

ആയത്ത്: 12

مَّنَّاعٖ لِّلۡخَيۡرِ مُعۡتَدٍ أَثِيمٍ

12. възпира доброто, престъпва, съгрешава,

ആയത്ത്: 13

عُتُلِّۭ بَعۡدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ

13. грубиян и дори е извънбрачен син,

ആയത്ത്: 14

أَن كَانَ ذَا مَالٖ وَبَنِينَ

14. дори да има богатство и синове,

ആയത്ത്: 15

إِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِ ءَايَٰتُنَا قَالَ أَسَٰطِيرُ ٱلۡأَوَّلِينَ

15. когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

ആയത്ത്: 16

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلۡخُرۡطُومِ

16. Ще го бележим с клеймо по носа.

ആയത്ത്: 17

إِنَّا بَلَوۡنَٰهُمۡ كَمَا بَلَوۡنَآ أَصۡحَٰبَ ٱلۡجَنَّةِ إِذۡ أَقۡسَمُواْ لَيَصۡرِمُنَّهَا مُصۡبِحِينَ

17. Наистина, Ние ги подложихме [многобожниците] на изпитание така, както изпитахме стопаните на градината, когато се заклеха, че ще оберат плодовете сутринта,

ആയത്ത്: 18

وَلَا يَسۡتَثۡنُونَ

18. но те не направиха изключение [и не казаха: “Иншаа Аллах- ако на Аллах е угодно! ]

ആയത്ത്: 19

فَطَافَ عَلَيۡهَا طَآئِفٞ مِّن رَّبِّكَ وَهُمۡ نَآئِمُونَ

19. Тогава я порази бедствие от твоя Повелител, докато спяха.

ആയത്ത്: 20

فَأَصۡبَحَتۡ كَٱلصَّرِيمِ

20. и на сутринта цялата градина бе като съсечена.

ആയത്ത്: 21

فَتَنَادَوۡاْ مُصۡبِحِينَ

21. И призори си викаха един другиму:

ആയത്ത്: 22

أَنِ ٱغۡدُواْ عَلَىٰ حَرۡثِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰرِمِينَ

22. “Ако ще берете идете рано да приберете своята реколта!”

ആയത്ത്: 23

فَٱنطَلَقُواْ وَهُمۡ يَتَخَٰفَتُونَ

23. И се отправиха, шепнейки един на друг:

ആയത്ത്: 24

أَن لَّا يَدۡخُلَنَّهَا ٱلۡيَوۡمَ عَلَيۡكُم مِّسۡكِينٞ

24. “Не пускайте днес да влиза в градината бедняк!”

ആയത്ത്: 25

وَغَدَوۡاْ عَلَىٰ حَرۡدٖ قَٰدِرِينَ

25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение да не пускат [там чужди].

ആയത്ത്: 26

فَلَمَّا رَأَوۡهَا قَالُوٓاْ إِنَّا لَضَآلُّونَ

26. И когато видяха градината, възкликнали: “Ние навярно сме се заблудили!”[После се огледали и казали:]

ആയത്ത്: 27

بَلۡ نَحۡنُ مَحۡرُومُونَ

27. “Не, ние сме лишени [от градината].”

ആയത്ത്: 28

قَالَ أَوۡسَطُهُمۡ أَلَمۡ أَقُل لَّكُمۡ لَوۡلَا تُسَبِّحُونَ

28. Най-разумният от тях казал: “Нима не ви казах:”Трябва да прославяте Аллах?”

ആയത്ത്: 29

قَالُواْ سُبۡحَٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَٰلِمِينَ

29. Те възкликнали: “Слава на нашия Повелител! Наистина, сме били несправедливи.”

ആയത്ത്: 30

فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَلَٰوَمُونَ

30. И започнали взаимно да се укоряват.

ആയത്ത്: 31

قَالُواْ يَٰوَيۡلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَٰغِينَ

31. Казаха:“О, горко ни! Ние наистина, сме престъпили [позволеното от Аллах].

ആയത്ത്: 32

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبۡدِلَنَا خَيۡرٗا مِّنۡهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ

32. Дано нашият Повелител ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Повелител умоляваме.”

ആയത്ത്: 33

كَذَٰلِكَ ٱلۡعَذَابُۖ وَلَعَذَابُ ٱلۡأٓخِرَةِ أَكۡبَرُۚ لَوۡ كَانُواْ يَعۡلَمُونَ

33. Такова е наказанието[в този свят]. А наказанието в отвъдния свят е по-голямо. Само ако знаеха!

ആയത്ത്: 34

إِنَّ لِلۡمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمۡ جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ

34. Наистина за онези, които се страхуват от своя Повелител са Градините на блаженството.

ആയത്ത്: 35

أَفَنَجۡعَلُ ٱلۡمُسۡلِمِينَ كَٱلۡمُجۡرِمِينَ

35. Нима Ние ще поставим мюсюлманите наравно с престъпниците?

ആയത്ത്: 36

مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ

36. Какво ви е, така да отсъждате?

ആയത്ത്: 37

أَمۡ لَكُمۡ كِتَٰبٞ فِيهِ تَدۡرُسُونَ

37. Или имате книга, от която се учите,

ആയത്ത്: 38

إِنَّ لَكُمۡ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ

38. и в нея има, каквото изберете?

ആയത്ത്: 39

أَمۡ لَكُمۡ أَيۡمَٰنٌ عَلَيۡنَا بَٰلِغَةٌ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ إِنَّ لَكُمۡ لَمَا تَحۡكُمُونَ

39. Или имате обещание от Нас до деня Къямет за това, че всичко замислено от вас ще се изпълни?

ആയത്ത്: 40

سَلۡهُمۡ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ

40. Питай ги [о, Мухаммед] кой от тях потвърждава всичко това?

ആയത്ത്: 41

أَمۡ لَهُمۡ شُرَكَآءُ فَلۡيَأۡتُواْ بِشُرَكَآئِهِمۡ إِن كَانُواْ صَٰدِقِينَ

41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници ­ ако говорят истината [за да им помогнат в деня Къямет ]

ആയത്ത്: 42

يَوۡمَ يُكۡشَفُ عَن سَاقٖ وَيُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ فَلَا يَسۡتَطِيعُونَ

42. В този Ден, когато ще се покаже Кракът [на Аллах] и бъдат приканени да се поклонят в седжде, а те няма да имат сили за това.

ആയത്ത്: 43

خَٰشِعَةً أَبۡصَٰرُهُمۡ تَرۡهَقُهُمۡ ذِلَّةٞۖ وَقَدۡ كَانُواْ يُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ وَهُمۡ سَٰلِمُونَ

43. Ще помръкнат очите им, и ще ги покрие унижение. А бяха приканвани [в този свят ] да се покланят в седжде, когато бяха здрави!

ആയത്ത്: 44

فَذَرۡنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا ٱلۡحَدِيثِۖ سَنَسۡتَدۡرِجُهُم مِّنۡ حَيۡثُ لَا يَعۡلَمُونَ

44. Остави ги на Мен взимащите за лъжа тази Вест!Постепенно ще ги въвлечем [в преизподнята], без да разберат.

ആയത്ത്: 45

وَأُمۡلِي لَهُمۡۚ إِنَّ كَيۡدِي مَتِينٌ

45. Ще им дам отсрочка, защото Моята хитрост е несъкрушима.

ആയത്ത്: 46

أَمۡ تَسۡـَٔلُهُمۡ أَجۡرٗا فَهُم مِّن مَّغۡرَمٖ مُّثۡقَلُونَ

46. Нима ти търсиш от тях отплата, че изглеждат така сякаш са обременени с дълг?

ആയത്ത്: 47

أَمۡ عِندَهُمُ ٱلۡغَيۡبُ فَهُمۡ يَكۡتُبُونَ

47. Или те знаят съкровеното и го записват?

ആയത്ത്: 48

فَٱصۡبِرۡ لِحُكۡمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ ٱلۡحُوتِ إِذۡ نَادَىٰ وَهُوَ مَكۡظُومٞ

48. Търпеливо понеси присъдата на твоя Повелител, и не бъди като човека в кита[пророка Юнус ], който зовеше [Аллах], изпълнен със скръб!

ആയത്ത്: 49

لَّوۡلَآ أَن تَدَٰرَكَهُۥ نِعۡمَةٞ مِّن رَّبِّهِۦ لَنُبِذَ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ مَذۡمُومٞ

49. Ако не бе го осенила милостта на неговия Повелител, щеше да е изхвърлен на пустинния морски бряг и порицан.

ആയത്ത്: 50

فَٱجۡتَبَٰهُ رَبُّهُۥ فَجَعَلَهُۥ مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

50. Но неговият Повелител го избра и го стори един от праведниците.

ആയത്ത്: 51

وَإِن يَكَادُ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لَيُزۡلِقُونَكَ بِأَبۡصَٰرِهِمۡ لَمَّا سَمِعُواْ ٱلذِّكۡرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُۥ لَمَجۡنُونٞ

51. Наистина тези, които не повярваха са готови да те разкъсат с погледи, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.”

ആയത്ത്: 52

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ لِّلۡعَٰلَمِينَ

52. Но [Свещения Коран] не е друго освен напомняне за световете!