ߞߘߐ ߟߎ߬ ߘߟߊߡߌ߬ߘߊ߬ߟߌ ߝߐߘߊ ߘߏ߫ ߕߓߊߞߘߐߣߍ߲߫ - ߓߟߌߜ߭ߊߙߌߞߊ߲ ߘߟߊߡߌߘߊ - ߞߐߜߍ ߝߙߍߕߍ 152 - ߞߎ߬ߙߣߊ߬ ߞߟߊߒߞߋ ߔߘߋߞߎ

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 12

قَالَ مَا مَنَعَكَ أَلَّا تَسۡجُدَ إِذۡ أَمَرۡتُكَۖ قَالَ أَنَا۠ خَيۡرٞ مِّنۡهُ خَلَقۡتَنِي مِن نَّارٖ وَخَلَقۡتَهُۥ مِن طِينٖ

12. Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато Аз ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 13

قَالَ فَٱهۡبِطۡ مِنۡهَا فَمَا يَكُونُ لَكَ أَن تَتَكَبَّرَ فِيهَا فَٱخۡرُجۡ إِنَّكَ مِنَ ٱلصَّٰغِرِينَ

13. Рече[Аллах]: “Махай се от Дженнета! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 14

قَالَ أَنظِرۡنِيٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ

14. Рече[Иблис]: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възродени!”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 15

قَالَ إِنَّكَ مِنَ ٱلۡمُنظَرِينَ

15. Рече[Аллах]: “Наистина, ти си един от онези, на които е дадена отсрочка.”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 16

قَالَ فَبِمَآ أَغۡوَيۡتَنِي لَأَقۡعُدَنَّ لَهُمۡ صِرَٰطَكَ ٱلۡمُسۡتَقِيمَ

16. Рече[Иблис]: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 17

ثُمَّ لَأٓتِيَنَّهُم مِّنۢ بَيۡنِ أَيۡدِيهِمۡ وَمِنۡ خَلۡفِهِمۡ وَعَنۡ أَيۡمَٰنِهِمۡ وَعَن شَمَآئِلِهِمۡۖ وَلَا تَجِدُ أَكۡثَرَهُمۡ شَٰكِرِينَ

17. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и Ти ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 18

قَالَ ٱخۡرُجۡ مِنۡهَا مَذۡءُومٗا مَّدۡحُورٗاۖ لَّمَن تَبِعَكَ مِنۡهُمۡ لَأَمۡلَأَنَّ جَهَنَّمَ مِنكُمۡ أَجۡمَعِينَ

18. Рече[Аллах]: “Излез и се махни от тук презрян и прокуден! А, който измежду тях те последва, то Аз непременно ще напълня Джехеннема с всички вас.

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 19

وَيَٰٓـَٔادَمُ ٱسۡكُنۡ أَنتَ وَزَوۡجُكَ ٱلۡجَنَّةَ فَكُلَا مِنۡ حَيۡثُ شِئۡتُمَا وَلَا تَقۡرَبَا هَٰذِهِ ٱلشَّجَرَةَ فَتَكُونَا مِنَ ٱلظَّٰلِمِينَ

19. О, Адам! Живей в Дженнета заедно със съпругата си. И яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 20

فَوَسۡوَسَ لَهُمَا ٱلشَّيۡطَٰنُ لِيُبۡدِيَ لَهُمَا مَا وُۥرِيَ عَنۡهُمَا مِن سَوۡءَٰتِهِمَا وَقَالَ مَا نَهَىٰكُمَا رَبُّكُمَا عَنۡ هَٰذِهِ ٱلشَّجَرَةِ إِلَّآ أَن تَكُونَا مَلَكَيۡنِ أَوۡ تَكُونَا مِنَ ٱلۡخَٰلِدِينَ

20. Но им подшушна шейтана, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Повелител ви забрани онова дърво само, за да не станете меляикета или да не станете безсмъртни.”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 21

وَقَاسَمَهُمَآ إِنِّي لَكُمَا لَمِنَ ٱلنَّٰصِحِينَ

21. И им се закле: “Наистина за вас аз съм искрен доброжелател.”

ߟߝߊߙߌ ߘߏ߫: 22

فَدَلَّىٰهُمَا بِغُرُورٖۚ فَلَمَّا ذَاقَا ٱلشَّجَرَةَ بَدَتۡ لَهُمَا سَوۡءَٰتُهُمَا وَطَفِقَا يَخۡصِفَانِ عَلَيۡهِمَا مِن وَرَقِ ٱلۡجَنَّةِۖ وَنَادَىٰهُمَا رَبُّهُمَآ أَلَمۡ أَنۡهَكُمَا عَن تِلۡكُمَا ٱلشَّجَرَةِ وَأَقُل لَّكُمَآ إِنَّ ٱلشَّيۡطَٰنَ لَكُمَا عَدُوّٞ مُّبِينٞ

22. И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Дженнета. Тогава техният Повелител ги призова: “Нима Аз не ви забраних това дърво и не ви ли казах, че шейтана за вас е явен враг?”