Përkthimi i kuptimeve Surja El Bekare - Përkthimi bullgarisht - Numri i faqes 20 - Enciklopedia e Kuranit Fisnik

Ajeti: 127

وَإِذۡ يَرۡفَعُ إِبۡرَٰهِـۧمُ ٱلۡقَوَاعِدَ مِنَ ٱلۡبَيۡتِ وَإِسۡمَٰعِيلُ رَبَّنَا تَقَبَّلۡ مِنَّآۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡعَلِيمُ

127. И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [казаха]: “Повелителю наш! Приеми от нас! Наистина, Ти си Всечуващия, Всезнаещия.

Ajeti: 128

رَبَّنَا وَٱجۡعَلۡنَا مُسۡلِمَيۡنِ لَكَ وَمِن ذُرِّيَّتِنَآ أُمَّةٗ مُّسۡلِمَةٗ لَّكَ وَأَرِنَا مَنَاسِكَنَا وَتُبۡ عَلَيۡنَآۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلتَّوَّابُ ٱلرَّحِيمُ

128. Повелителю наш!Направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство ­ общност, отдадена на Теб. Покажи ни обредите на поклонението, и приеми нашето покаяние! Наистина, Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.

Ajeti: 129

رَبَّنَا وَٱبۡعَثۡ فِيهِمۡ رَسُولٗا مِّنۡهُمۡ يَتۡلُواْ عَلَيۡهِمۡ ءَايَٰتِكَ وَيُعَلِّمُهُمُ ٱلۡكِتَٰبَ وَٱلۡحِكۡمَةَ وَيُزَكِّيهِمۡۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡحَكِيمُ

129. Повелителю наш! Проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Книгата и на мъдростта, и да ги пречиства! Наистина, Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”

Ajeti: 130

وَمَن يَرۡغَبُ عَن مِّلَّةِ إِبۡرَٰهِـۧمَ إِلَّا مَن سَفِهَ نَفۡسَهُۥۚ وَلَقَدِ ٱصۡطَفَيۡنَٰهُ فِي ٱلدُّنۡيَاۖ وَإِنَّهُۥ فِي ٱلۡأٓخِرَةِ لَمِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

130. А кой ще се отвърне от религията на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Ние го избрахме [Ибрахим] в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците.

Ajeti: 131

إِذۡ قَالَ لَهُۥ رَبُّهُۥٓ أَسۡلِمۡۖ قَالَ أَسۡلَمۡتُ لِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

131. Когато неговият Повелител му рече: “Стани мюсюлманин!” Той рече: “Аз се покорих на Повелителя на световете.”

Ajeti: 132

وَوَصَّىٰ بِهَآ إِبۡرَٰهِـۧمُ بَنِيهِ وَيَعۡقُوبُ يَٰبَنِيَّ إِنَّ ٱللَّهَ ٱصۡطَفَىٰ لَكُمُ ٱلدِّينَ فَلَا تَمُوتُنَّ إِلَّا وَأَنتُم مُّسۡلِمُونَ

132. Така Ибрахим и Якуб завеща на синовете си: “О, мои синове! Аллах избра за вас тази религия. Не умирайте без да сте станали мюсюлмани!”

Ajeti: 133

أَمۡ كُنتُمۡ شُهَدَآءَ إِذۡ حَضَرَ يَعۡقُوبَ ٱلۡمَوۡتُ إِذۡ قَالَ لِبَنِيهِ مَا تَعۡبُدُونَ مِنۢ بَعۡدِيۖ قَالُواْ نَعۡبُدُ إِلَٰهَكَ وَإِلَٰهَ ءَابَآئِكَ إِبۡرَٰهِـۧمَ وَإِسۡمَٰعِيلَ وَإِسۡحَٰقَ إِلَٰهٗا وَٰحِدٗا وَنَحۡنُ لَهُۥ مُسۡلِمُونَ

133. Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб? Той рече на своите синове: “Кому ще се покланяте след мен?” Те казаха: “Ще се покланяме на твоя Аллах и на Аллаха на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак ­ на Единствения Аллах. На Него единствено ще бъдем покорни.”

Ajeti: 134

تِلۡكَ أُمَّةٞ قَدۡ خَلَتۡۖ لَهَا مَا كَسَبَتۡ وَلَكُم مَّا كَسَبۡتُمۡۖ وَلَا تُسۡـَٔلُونَ عَمَّا كَانُواْ يَعۡمَلُونَ

134. Те са общност, вече отминала. Те ще получат онова, което са заслужили, и вие ще получите онова, което сте заслужили. И не ще бъдете питани за онова, което те са извършили.