மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அஸ்ஸாபாத் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ас-Саффаат

வசனம்: 1

وَٱلصَّٰٓفَّٰتِ صَفّٗا

1. Кълна се в строените в редици (меляикета)

வசனம்: 2

فَٱلزَّٰجِرَٰتِ زَجۡرٗا

2. и в прогонващите с решимост (облаците)

வசனம்: 3

فَٱلتَّٰلِيَٰتِ ذِكۡرًا

3. и четящите Напомнянето!

வசனம்: 4

إِنَّ إِلَٰهَكُمۡ لَوَٰحِدٞ

4. Наистина вашият Аллах е Единственият,

வசனம்: 5

رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا وَرَبُّ ٱلۡمَشَٰرِقِ

5. Повелителят на небесата и земята, и на всичко между тях, Повелителят на изгревите.

வசனம்: 6

إِنَّا زَيَّنَّا ٱلسَّمَآءَ ٱلدُّنۡيَا بِزِينَةٍ ٱلۡكَوَاكِبِ

6. Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди,

வசனம்: 7

وَحِفۡظٗا مِّن كُلِّ شَيۡطَٰنٖ مَّارِدٖ

7. и го опазваме от всеки непокорен шейтан.

வசனம்: 8

لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى ٱلۡمَلَإِ ٱلۡأَعۡلَىٰ وَيُقۡذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٖ

8. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди).

வசனம்: 9

دُحُورٗاۖ وَلَهُمۡ عَذَابٞ وَاصِبٌ

9. Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание.

வசனம்: 10

إِلَّا مَنۡ خَطِفَ ٱلۡخَطۡفَةَ فَأَتۡبَعَهُۥ شِهَابٞ ثَاقِبٞ

10. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда.

வசனம்: 11

فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَهُمۡ أَشَدُّ خَلۡقًا أَم مَّنۡ خَلَقۡنَآۚ إِنَّا خَلَقۡنَٰهُم مِّن طِينٖ لَّازِبِۭ

11. И ги попитай (неверниците) какво мислят- те ли са по-трудни за сътворяване или другото, което сътворихме? Наистина тях ги сътворихме от лепнеща глина.

வசனம்: 12

بَلۡ عَجِبۡتَ وَيَسۡخَرُونَ

12. Ти си удивен (от тяхното неверие), а те се подиграват (с теб и Свещения Коран)

வசனம்: 13

وَإِذَا ذُكِّرُواْ لَا يَذۡكُرُونَ

13. И когато ги наставляват, те не се вслушват в наставлението.

வசனம்: 14

وَإِذَا رَأَوۡاْ ءَايَةٗ يَسۡتَسۡخِرُونَ

14. И когато видят знамение, те се присмиват.

வசனம்: 15

وَقَالُوٓاْ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا سِحۡرٞ مُّبِينٌ

15. И казват: “Това не е нищо друго, освен явна магия”.

வசனம்: 16

أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبۡعُوثُونَ

16. Нима ще бъдем съживени, след като умрем и се превърнем в прах и кости?

வசனம்: 17

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلۡأَوَّلُونَ

17. Или (ще бъдат съживени) нашите предци?

வசனம்: 18

قُلۡ نَعَمۡ وَأَنتُمۡ دَٰخِرُونَ

18. Кажи: “ Да! И ще бъдете презрени!”

வசனம்: 19

فَإِنَّمَا هِيَ زَجۡرَةٞ وَٰحِدَةٞ فَإِذَا هُمۡ يَنظُرُونَ

19. Ще се раздаде един тръбен глас - и всички те ще прогледнат!

வசனம்: 20

وَقَالُواْ يَٰوَيۡلَنَا هَٰذَا يَوۡمُ ٱلدِّينِ

20. И ще възкликнат: “ О, горко ни! Това е Съдният ден.”

வசனம்: 21

هَٰذَا يَوۡمُ ٱلۡفَصۡلِ ٱلَّذِي كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ

21. (И в отговор ще чуят:) Това е Денят на разграничението, който вие отричахте”

வசனம்: 22

۞ ٱحۡشُرُواْ ٱلَّذِينَ ظَلَمُواْ وَأَزۡوَٰجَهُمۡ وَمَا كَانُواْ يَعۡبُدُونَ

22. [Всевишният Аллах е повелил на меляикетата]: Съберете нечестивците и онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са се покланяли!

வசனம்: 23

مِن دُونِ ٱللَّهِ فَٱهۡدُوهُمۡ إِلَىٰ صِرَٰطِ ٱلۡجَحِيمِ

23. Вместо на Аллах. И ги направлявайте към пътя на Джехеннема.

வசனம்: 24

وَقِفُوهُمۡۖ إِنَّهُم مَّسۡـُٔولُونَ

24. И ги задръжте! Те непременно ще бъдат питани.

வசனம்: 25

مَا لَكُمۡ لَا تَنَاصَرُونَ

25. Какво ви е? Защо не си помагате един на друг?

வசனம்: 26

بَلۡ هُمُ ٱلۡيَوۡمَ مُسۡتَسۡلِمُونَ

26. Да, в този ден те ще бъдат покорни (на Аллах)

வசனம்: 27

وَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ

27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват

வசனம்: 28

قَالُوٓاْ إِنَّكُمۡ كُنتُمۡ تَأۡتُونَنَا عَنِ ٱلۡيَمِينِ

28. И ще кажат (на съдружаваните) Вие идвахте към нас от дясно (представяхте се за праведни)

வசனம்: 29

قَالُواْ بَل لَّمۡ تَكُونُواْ مُؤۡمِنِينَ

29. Ще кажат (съдружаваните): Не, вие самите бяхте невярващи,

வசனம்: 30

وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيۡكُم مِّن سُلۡطَٰنِۭۖ بَلۡ كُنتُمۡ قَوۡمٗا طَٰغِينَ

30. и ние изобщо нямахме власт над вас. Да, вие бяхте хора престъпващи.

வசனம்: 31

فَحَقَّ عَلَيۡنَا قَوۡلُ رَبِّنَآۖ إِنَّا لَذَآئِقُونَ

31. И се потвърди спрямо нас предопределеното Слово на нашия Повелител. Наистина ще вкусим (мъчението)

வசனம்: 32

فَأَغۡوَيۡنَٰكُمۡ إِنَّا كُنَّا غَٰوِينَ

32. И ви заблудихме, тъй като и ние самите бяхме заблудени.

வசனம்: 33

فَإِنَّهُمۡ يَوۡمَئِذٖ فِي ٱلۡعَذَابِ مُشۡتَرِكُونَ

33. Наистина, в този ден те заедно ще понесат наказанието.

வசனம்: 34

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفۡعَلُ بِٱلۡمُجۡرِمِينَ

34. Наистина, така постъпваме Ние с грешниците

வசனம்: 35

إِنَّهُمۡ كَانُوٓاْ إِذَا قِيلَ لَهُمۡ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا ٱللَّهُ يَسۡتَكۡبِرُونَ

35. Когато им се каже: “ Няма друг бог освен Аллах!”, те надменно отричаха и се възгордяваха.

வசனம்: 36

وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُوٓاْ ءَالِهَتِنَا لِشَاعِرٖ مَّجۡنُونِۭ

36. И казваха: “Нима ние ще се отречем от боговете си заради някакъв си безумен поет?”

வசனம்: 37

بَلۡ جَآءَ بِٱلۡحَقِّ وَصَدَّقَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

37. Да! Той се яви при вас с истината и потвърди (предишните) пратеници.

வசனம்: 38

إِنَّكُمۡ لَذَآئِقُواْ ٱلۡعَذَابِ ٱلۡأَلِيمِ

38. Несъмнено вие ще вкусите мъчително наказание.

வசனம்: 39

وَمَا تُجۡزَوۡنَ إِلَّا مَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ

39. Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

வசனம்: 40

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

40. Наказанието няма да постигне само искрено вярващите раби на Аллах.

வசனம்: 41

أُوْلَٰٓئِكَ لَهُمۡ رِزۡقٞ مَّعۡلُومٞ

41. За тях е приготвено (добре) известно препитание

வசனம்: 42

فَوَٰكِهُ وَهُم مُّكۡرَمُونَ

42. Плодовете (Дженнета). Там те ще бъдат почитаеми.

வசனம்: 43

فِي جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ

43. В Градините на блаженството

வசனம்: 44

عَلَىٰ سُرُرٖ مُّتَقَٰبِلِينَ

44. (Разположени) на кревати един срещу друг.

வசனம்: 45

يُطَافُ عَلَيۡهِم بِكَأۡسٖ مِّن مَّعِينِۭ

45. Ще им поднесат чаши от извор

வசனம்: 46

بَيۡضَآءَ لَذَّةٖ لِّلشَّٰرِبِينَ

46. напитка бяла, доставяща удоволствие за пиещия от нея.

வசனம்: 47

لَا فِيهَا غَوۡلٞ وَلَا هُمۡ عَنۡهَا يُنزَفُونَ

47. От нея не боли глава и не притъпява разсъдъка.

வசனம்: 48

وَعِندَهُمۡ قَٰصِرَٰتُ ٱلطَّرۡفِ عِينٞ

48. При тях ще има жени (хурии) с целомъдрен поглед, с прелестни очи.

வசனம்: 49

كَأَنَّهُنَّ بَيۡضٞ مَّكۡنُونٞ

49. Сякаш са яйца пазени.

வசனம்: 50

فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ

50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

வசனம்: 51

قَالَ قَآئِلٞ مِّنۡهُمۡ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٞ

51. Един от тях ще каже: “Аз имах приятел,

வசனம்: 52

يَقُولُ أَءِنَّكَ لَمِنَ ٱلۡمُصَدِّقِينَ

52. който питаше: “Нима ти наистина си от повярвалите?

வசனம்: 53

أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَدِينُونَ

53. Нима нас ще призоват за отговор след, като умрем и станем пръст и кости?”

வசனம்: 54

قَالَ هَلۡ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ

54. Той ще предложи: “Искате ли да погледнете към него?”

வசனம்: 55

فَٱطَّلَعَ فَرَءَاهُ فِي سَوَآءِ ٱلۡجَحِيمِ

55. И ще надзърне, и ще види своя приятел сред пламъците на Джахим.

வசனம்: 56

قَالَ تَٱللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرۡدِينِ

56. И ще възкликне: “Кълна се в Аллах! Ти едва не ме погуби.

வசனம்: 57

وَلَوۡلَا نِعۡمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ ٱلۡمُحۡضَرِينَ

57. И ако не бе благоволението на моя Повелител, то аз бих се оказал в числото на захвърлените (в Джехеннема).”

வசனம்: 58

أَفَمَا نَحۡنُ بِمَيِّتِينَ

58. (Обитателите на Дженнета ще кажат:) “Нали ние никога повече няма да умрем,

வசனம்: 59

إِلَّا مَوۡتَتَنَا ٱلۡأُولَىٰ وَمَا نَحۡنُ بِمُعَذَّبِينَ

59. след като вече веднъж сме умрели? И няма да бъдем наказани?”

வசனம்: 60

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلۡفَوۡزُ ٱلۡعَظِيمُ

60. Наистина, това е най- великия успех!

வசனம்: 61

لِمِثۡلِ هَٰذَا فَلۡيَعۡمَلِ ٱلۡعَٰمِلُونَ

61. Нека за подобен успех се потрудят дейните!

வசனம்: 62

أَذَٰلِكَ خَيۡرٞ نُّزُلًا أَمۡ شَجَرَةُ ٱلزَّقُّومِ

62. Нима това убежище (в Дженнета) не е по- добро от дървото Заккум?

வசனம்: 63

إِنَّا جَعَلۡنَٰهَا فِتۡنَةٗ لِّلظَّٰلِمِينَ

63. Наистина, Ние го сторихме изкушение за угнетителите.

வசனம்: 64

إِنَّهَا شَجَرَةٞ تَخۡرُجُ فِيٓ أَصۡلِ ٱلۡجَحِيمِ

64. Това е дърво, изникващо от дълбините на Джехеннем.

வசனம்: 65

طَلۡعُهَا كَأَنَّهُۥ رُءُوسُ ٱلشَّيَٰطِينِ

65. Плодовете му са като главите на шейтаните.

வசனம்: 66

فَإِنَّهُمۡ لَأٓكِلُونَ مِنۡهَا فَمَالِـُٔونَ مِنۡهَا ٱلۡبُطُونَ

66. А те от него ще ядат и ще си пълнят коремите.

வசனம்: 67

ثُمَّ إِنَّ لَهُمۡ عَلَيۡهَا لَشَوۡبٗا مِّنۡ حَمِيمٖ

67. После към това ще им се дава за пиене вряща вода.

வசனம்: 68

ثُمَّ إِنَّ مَرۡجِعَهُمۡ لَإِلَى ٱلۡجَحِيمِ

68. После пак ще ги захвърлят в Джехеннема.

வசனம்: 69

إِنَّهُمۡ أَلۡفَوۡاْ ءَابَآءَهُمۡ ضَآلِّينَ

69. Наистина, те завариха бащите си заблудени.

வசனம்: 70

فَهُمۡ عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِمۡ يُهۡرَعُونَ

70. и въпреки това се впуснаха по техните следи.

வசனம்: 71

وَلَقَدۡ ضَلَّ قَبۡلَهُمۡ أَكۡثَرُ ٱلۡأَوَّلِينَ

71. А преди тях в заблуда попаднаха много от предишните (поколения).

வசனம்: 72

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ

72. И изпращахме при тях предупредители.

வசனம்: 73

فَٱنظُرۡ كَيۡفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلۡمُنذَرِينَ

73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

வசனம்: 74

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

74. но не и за искрените раби на Аллах!

வசனம்: 75

وَلَقَدۡ نَادَىٰنَا نُوحٞ فَلَنِعۡمَ ٱلۡمُجِيبُونَ

75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

வசனம்: 76

وَنَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥ مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِيمِ

76. Ние спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

வசனம்: 77

وَجَعَلۡنَا ذُرِّيَّتَهُۥ هُمُ ٱلۡبَاقِينَ

77. И оставихме неговото потомство да просъществува.

வசனம்: 78

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ

78. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

வசனம்: 79

سَلَٰمٌ عَلَىٰ نُوحٖ فِي ٱلۡعَٰلَمِينَ

79. Мир за Нух сред (обитателите) на световете!

வசனம்: 80

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ

80. Наистина, така Ние награждаваме тези, които творят добро.

வசனம்: 81

إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

81. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.

வசனம்: 82

ثُمَّ أَغۡرَقۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ

82. А всички останали Ние потопихме.

வசனம்: 83

۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِۦ لَإِبۡرَٰهِيمَ

83. Наистина сред неговите последователи бе Ибрахим.

வசனம்: 84

إِذۡ جَآءَ رَبَّهُۥ بِقَلۡبٖ سَلِيمٍ

84.Той се явил пред своя Повелител с непорочно сърце.

வசனம்: 85

إِذۡ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوۡمِهِۦ مَاذَا تَعۡبُدُونَ

85. И попитал своя баща и своя народ: “ На какво се покланяте?”

வசனம்: 86

أَئِفۡكًا ءَالِهَةٗ دُونَ ٱللَّهِ تُرِيدُونَ

86. Нима жадувате лъжа и искате да се покланяте на други богове, освен на Аллах?

வசனம்: 87

فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

87. Какво мислите за Повелителя на световете?

வசனம்: 88

فَنَظَرَ نَظۡرَةٗ فِي ٱلنُّجُومِ

88. И отправил поглед към звездите.

வசனம்: 89

فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٞ

89. И казал: “ Наистина аз съм болен.”

வசனம்: 90

فَتَوَلَّوۡاْ عَنۡهُ مُدۡبِرِينَ

90. А те му обърнали гръб и отишли (на празненство).

வசனம்: 91

فَرَاغَ إِلَىٰٓ ءَالِهَتِهِمۡ فَقَالَ أَلَا تَأۡكُلُونَ

91. Той се прокраднал при техните богове, и (с насмешка) попитал:”Няма ли да похапнете?”

வசனம்: 92

مَا لَكُمۡ لَا تَنطِقُونَ

92. Какво ви е? Защо не говорите?

வசனம்: 93

فَرَاغَ عَلَيۡهِمۡ ضَرۡبَۢا بِٱلۡيَمِينِ

93. И се приближил до тях, и започнал да ги удря с дясната ръка.

வசனம்: 94

فَأَقۡبَلُوٓاْ إِلَيۡهِ يَزِفُّونَ

94. Те отишли при него забързани.

வசனம்: 95

قَالَ أَتَعۡبُدُونَ مَا تَنۡحِتُونَ

95. Той ги попитал:” Нима вие се покланяте на това, което сте изваяли?

வசனம்: 96

وَٱللَّهُ خَلَقَكُمۡ وَمَا تَعۡمَلُونَ

96. Аллах е сътворил вас и онова, което правите.”

வசனம்: 97

قَالُواْ ٱبۡنُواْ لَهُۥ بُنۡيَٰنٗا فَأَلۡقُوهُ فِي ٱلۡجَحِيمِ

97.Те възкликнали:”Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

வசனம்: 98

فَأَرَادُواْ بِهِۦ كَيۡدٗا فَجَعَلۡنَٰهُمُ ٱلۡأَسۡفَلِينَ

98. Те замислили против него коварство, но Ние сторихме те да са унизени.

வசனம்: 99

وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهۡدِينِ

99. Ибрахим казал:” Отивам при моя Повелител, Който ще ме напъти в правия път.

வசனம்: 100

رَبِّ هَبۡ لِي مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

100. Повелителю мой! Дари ме с праведни потомци!”

வசனம்: 101

فَبَشَّرۡنَٰهُ بِغُلَٰمٍ حَلِيمٖ

101. Ние му благо вестихме за смирен син.

வசனம்: 102

فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ ٱلسَّعۡيَ قَالَ يَٰبُنَيَّ إِنِّيٓ أَرَىٰ فِي ٱلۡمَنَامِ أَنِّيٓ أَذۡبَحُكَ فَٱنظُرۡ مَاذَا تَرَىٰۚ قَالَ يَٰٓأَبَتِ ٱفۡعَلۡ مَا تُؤۡمَرُۖ سَتَجِدُنِيٓ إِن شَآءَ ٱللَّهُ مِنَ ٱلصَّٰبِرِينَ

102. И когато пораснал, и започнал да ходи с него, той (Ибрахим) казал:” О, сине мой! Наистина, видях в съня си, че трябва да те принеса в жертва. Кажи, ти какво мислиш за това? Той му отговорил:”О, буба! Постъпи така, както ти е повелено! Ако така е угодно на Аллах, ти ще откриеш, че съм от търпеливите.”

வசனம்: 103

فَلَمَّآ أَسۡلَمَا وَتَلَّهُۥ لِلۡجَبِينِ

103. И когато те двамата се подчинили (на волята на Аллах) и той го положил по лице (за заколение),

வசனம்: 104

وَنَٰدَيۡنَٰهُ أَن يَٰٓإِبۡرَٰهِيمُ

104. Ние му извикахме:” О, Ибрахим!

வசனம்: 105

قَدۡ صَدَّقۡتَ ٱلرُّءۡيَآۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ

105. Ти вече изпълни (това, което ти бе повелено в) съня.”Наистина, така награждаваме тези, които вършат добро.

வசனம்: 106

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلۡبَلَٰٓؤُاْ ٱلۡمُبِينُ

106. Наистина това е явно изпитание.

வசனம்: 107

وَفَدَيۡنَٰهُ بِذِبۡحٍ عَظِيمٖ

107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

வசனம்: 108

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ

108. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

வசனம்: 109

سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِبۡرَٰهِيمَ

109. Мир за Ибрахим!

வசனம்: 110

كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ

110. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

வசனம்: 111

إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

111. Наистина, той е един от Нашите правоверни раби.

வசனம்: 112

وَبَشَّرۡنَٰهُ بِإِسۡحَٰقَ نَبِيّٗا مِّنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

112. И му съобщихме радостната вест за Исхак, пророк от праведните.

வசனம்: 113

وَبَٰرَكۡنَا عَلَيۡهِ وَعَلَىٰٓ إِسۡحَٰقَۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحۡسِنٞ وَظَالِمٞ لِّنَفۡسِهِۦ مُبِينٞ

113. И благословихме него и Исхак. И сред техните потомци имаше благодетелни, и явни угнетители на самите себе си.

வசனம்: 114

وَلَقَدۡ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ

114. И облагодетелствахме Муса и Харун

வசனம்: 115

وَنَجَّيۡنَٰهُمَا وَقَوۡمَهُمَا مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِيمِ

115. И спасихме тях, и народа им от огромното бедствие.

வசனம்: 116

وَنَصَرۡنَٰهُمۡ فَكَانُواْ هُمُ ٱلۡغَٰلِبِينَ

116. Ние им помогнахме, и те победиха.

வசனம்: 117

وَءَاتَيۡنَٰهُمَا ٱلۡكِتَٰبَ ٱلۡمُسۡتَبِينَ

117. И дадохме на двамата разясняващата Книга.

வசனம்: 118

وَهَدَيۡنَٰهُمَا ٱلصِّرَٰطَ ٱلۡمُسۡتَقِيمَ

118. И ги насочихме по правия път.

வசனம்: 119

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِمَا فِي ٱلۡأٓخِرِينَ

119. И оставихме спомен за тях сред следващите поколения.

வசனம்: 120

سَلَٰمٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ

120. Мир за Муса и Харун!

வசனம்: 121

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ

121. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

வசனம்: 122

إِنَّهُمَا مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

122. Наистина, те двамата са от Нашите правоверни раби.

வசனம்: 123

وَإِنَّ إِلۡيَاسَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

123. И Иляз също бе един от пратениците.

வசனம்: 124

إِذۡ قَالَ لِقَوۡمِهِۦٓ أَلَا تَتَّقُونَ

124. Той каза на своя народ: “Не се ли боите(от Аллах)?

வசனம்: 125

أَتَدۡعُونَ بَعۡلٗا وَتَذَرُونَ أَحۡسَنَ ٱلۡخَٰلِقِينَ

125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец

வசனம்: 126

ٱللَّهَ رَبَّكُمۡ وَرَبَّ ءَابَآئِكُمُ ٱلۡأَوَّلِينَ

126. Аллах, вашия Повелител и Повелителя на вашите праотци?”

வசனம்: 127

فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ

127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат изправени ( пред Аллах)

வசனம்: 128

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

128. но не и преданите раби на Аллах.

வசனம்: 129

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ

129. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

வசனம்: 130

سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِلۡ يَاسِينَ

130. Мир за рода на Иляз!

வசனம்: 131

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ

131. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

வசனம்: 132

إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

132. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.

வசனம்: 133

وَإِنَّ لُوطٗا لَّمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

133. И Лут също бе един от пратениците.

வசனம்: 134

إِذۡ نَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥٓ أَجۡمَعِينَ

134. Ние спасихме него и всички от неговия род,

வசனம்: 135

إِلَّا عَجُوزٗا فِي ٱلۡغَٰبِرِينَ

135. освен [жена му ] една старица, която бе сред оставащите.

வசனம்: 136

ثُمَّ دَمَّرۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ

136. После изтребихме всички останали.

வசனம்: 137

وَإِنَّكُمۡ لَتَمُرُّونَ عَلَيۡهِم مُّصۡبِحِينَ

137. А вие минавате покрай тях сутрин

வசனம்: 138

وَبِٱلَّيۡلِۚ أَفَلَا تَعۡقِلُونَ

138. и вечер. Не ще ли проумеете?

வசனம்: 139

وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

139. И Юнус също бе един от пратениците.

வசனம்: 140

إِذۡ أَبَقَ إِلَى ٱلۡفُلۡكِ ٱلۡمَشۡحُونِ

140. Избяга той на натоварен кораб.

வசனம்: 141

فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ ٱلۡمُدۡحَضِينَ

141. Заедно с другите хвърлиха жребий, но той загуби.

வசனம்: 142

فَٱلۡتَقَمَهُ ٱلۡحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٞ

142. И го глътна китът, и заслужи порицание.

வசனம்: 143

فَلَوۡلَآ أَنَّهُۥ كَانَ مِنَ ٱلۡمُسَبِّحِينَ

143. И ако не бе от възхваляващите Аллах,

வசனம்: 144

لَلَبِثَ فِي بَطۡنِهِۦٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ

144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато те ще бъдат наново възродени.

வசனம்: 145

۞ فَنَبَذۡنَٰهُ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ سَقِيمٞ

145. Но Ние го изхвърлихме на голия бряг, и той бе силно изтощен

வசனம்: 146

وَأَنۢبَتۡنَا عَلَيۡهِ شَجَرَةٗ مِّن يَقۡطِينٖ

146. И повелихме там по Наша воля над него да израсте дървото йектиин [с широки листа, като тиква].

வசனம்: 147

وَأَرۡسَلۡنَٰهُ إِلَىٰ مِاْئَةِ أَلۡفٍ أَوۡ يَزِيدُونَ

147. И го изпратихме при сто хиляди души, или дори повече.

வசனம்: 148

فَـَٔامَنُواْ فَمَتَّعۡنَٰهُمۡ إِلَىٰ حِينٖ

148. И те повярваха, и Ние ги дарихме със земните блага (и оставихме да се наслаждават) до време.

வசனம்: 149

فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَلِرَبِّكَ ٱلۡبَنَاتُ وَلَهُمُ ٱلۡبَنُونَ

149. И ги питай, (о, Мухаммед) какво мислят-нима за твоя Повелител са дъщерите, а за тях синовете?

வசனம்: 150

أَمۡ خَلَقۡنَا ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ إِنَٰثٗا وَهُمۡ شَٰهِدُونَ

150. Или Ние сме сътворили меляикетата от женски пол? Нима те са присъствали на това?

வசனம்: 151

أَلَآ إِنَّهُم مِّنۡ إِفۡكِهِمۡ لَيَقُولُونَ

151. Ала не! Те изричат своя измислица:

வசனம்: 152

وَلَدَ ٱللَّهُ وَإِنَّهُمۡ لَكَٰذِبُونَ

152. “Аллах е родил (деца).” Те наистина са лъжци.

வசனம்: 153

أَصۡطَفَى ٱلۡبَنَاتِ عَلَى ٱلۡبَنِينَ

153. Нима Той е предпочел дъщерите пред синовете?

வசனம்: 154

مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ

154. Какво ви е? Как така отсъждате?

வசனம்: 155

أَفَلَا تَذَكَّرُونَ

155. Не ще ли се опомните?

வசனம்: 156

أَمۡ لَكُمۡ سُلۡطَٰنٞ مُّبِينٞ

156. Или имате явен довод?

வசனம்: 157

فَأۡتُواْ بِكِتَٰبِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰدِقِينَ

157. Тогава донесете вашата Книга, ако говорите истината!

வசனம்: 158

وَجَعَلُواْ بَيۡنَهُۥ وَبَيۡنَ ٱلۡجِنَّةِ نَسَبٗاۚ وَلَقَدۡ عَلِمَتِ ٱلۡجِنَّةُ إِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ

158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [при Аллах за равносметка].

வசனம்: 159

سُبۡحَٰنَ ٱللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ

159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

வசனம்: 160

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

160. Не правят това само искрените раби на Аллах!

வசனம்: 161

فَإِنَّكُمۡ وَمَا تَعۡبُدُونَ

161. (О, неверници!) Наистина, вие и това, на което се покланяте,

வசனம்: 162

مَآ أَنتُمۡ عَلَيۡهِ بِفَٰتِنِينَ

162. не ще отклоните от Неговия път никого,

வசனம்: 163

إِلَّا مَنۡ هُوَ صَالِ ٱلۡجَحِيمِ

163. освен тези, на които е съдено да горят в Джехеннема.

வசனம்: 164

وَمَا مِنَّآ إِلَّا لَهُۥ مَقَامٞ مَّعۡلُومٞ

164. (Меляикетата казват:) “ Всеки от нас има свое определено място.

வசனம்: 165

وَإِنَّا لَنَحۡنُ ٱلصَّآفُّونَ

165. Наистина, ние сме строени в редици

வசனம்: 166

وَإِنَّا لَنَحۡنُ ٱلۡمُسَبِّحُونَ

166. и ние сме прославящите Аллах.”

வசனம்: 167

وَإِن كَانُواْ لَيَقُولُونَ

167. И (преди теб, о Мухаммед мекканските многобожници) казваха:

வசனம்: 168

لَوۡ أَنَّ عِندَنَا ذِكۡرٗا مِّنَ ٱلۡأَوَّلِينَ

168. “ Ако имахме и ние Книга като предците,

வசனம்: 169

لَكُنَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

169. непременно бихме били искрени раби на Аллах.”

வசனம்: 170

فَكَفَرُواْ بِهِۦۖ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ

170. Но те не повярваха в него, и скоро ще узнаят (последствията на своето неверие)

வசனம்: 171

وَلَقَدۡ سَبَقَتۡ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا ٱلۡمُرۡسَلِينَ

171. Още преди казахме на Нашите раби-пратеници,

வசனம்: 172

إِنَّهُمۡ لَهُمُ ٱلۡمَنصُورُونَ

172. че на тях непременно ще им бъде оказана помощ.

வசனம்: 173

وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ ٱلۡغَٰلِبُونَ

173. Наистина, Нашата войска винаги удържа победа.

வசனம்: 174

فَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ حَتَّىٰ حِينٖ

174. И се отвърни от тях за определено време,

வசனம்: 175

وَأَبۡصِرۡهُمۡ فَسَوۡفَ يُبۡصِرُونَ

175. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!

வசனம்: 176

أَفَبِعَذَابِنَا يَسۡتَعۡجِلُونَ

176. Нима те бързат за Нашето наказание?

வசனம்: 177

فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمۡ فَسَآءَ صَبَاحُ ٱلۡمُنذَرِينَ

177. Когато то се спусне над домовете им, лошо ще бъде утрото за увещаваните.

வசனம்: 178

وَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ حَتَّىٰ حِينٖ

178. И се отвърни от тях за определено време,

வசனம்: 179

وَأَبۡصِرۡ فَسَوۡفَ يُبۡصِرُونَ

179. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!

வசனம்: 180

سُبۡحَٰنَ رَبِّكَ رَبِّ ٱلۡعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ

180. Свят и Пречист е твоят Повелител, Повелителят на величието! Той е над онова, което Му приписват.

வசனம்: 181

وَسَلَٰمٌ عَلَى ٱلۡمُرۡسَلِينَ

181. Мир за пратениците!

வசனம்: 182

وَٱلۡحَمۡدُ لِلَّهِ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

182. И хвала на Аллах, Повелителят на световете!