மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா ஆஃபிர் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура Гафир

வசனம்: 1

حمٓ

1. Ха. Мим.

வசனம்: 2

تَنزِيلُ ٱلۡكِتَٰبِ مِنَ ٱللَّهِ ٱلۡعَزِيزِ ٱلۡعَلِيمِ

2. Тази Книга е низпослана от Аллах, Всемогъщия, Всезнаещия,

வசனம்: 3

غَافِرِ ٱلذَّنۢبِ وَقَابِلِ ٱلتَّوۡبِ شَدِيدِ ٱلۡعِقَابِ ذِي ٱلطَّوۡلِۖ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَۖ إِلَيۡهِ ٱلۡمَصِيرُ

3. Опрощаващия греха и Приемащия покаянието, Строгия в наказанието, Владетеля на благодатта. Няма друг Бог освен Аллах. При Него е завръщането.

வசனம்: 4

مَا يُجَٰدِلُ فِيٓ ءَايَٰتِ ٱللَّهِ إِلَّا ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ فَلَا يَغۡرُرۡكَ تَقَلُّبُهُمۡ فِي ٱلۡبِلَٰدِ

4. Айетите на Аллах ги оспорват само неверниците. И да не те мами тяхното благоденствие по земята!

வசனம்: 5

كَذَّبَتۡ قَبۡلَهُمۡ قَوۡمُ نُوحٖ وَٱلۡأَحۡزَابُ مِنۢ بَعۡدِهِمۡۖ وَهَمَّتۡ كُلُّ أُمَّةِۭ بِرَسُولِهِمۡ لِيَأۡخُذُوهُۖ وَجَٰدَلُواْ بِٱلۡبَٰطِلِ لِيُدۡحِضُواْ بِهِ ٱلۡحَقَّ فَأَخَذۡتُهُمۡۖ فَكَيۡفَ كَانَ عِقَابِ

5. Преди тях отричаха (пратениците)и народът на Нух, и общностите след него. Всеки народ се опитваше да хване своя пратеник (и да го убие). Те спореха чрез лъжа, за да унищожат с нея истината. Затова Аз ги сграбчих и колко сурово бе Моето наказание!

வசனம்: 6

وَكَذَٰلِكَ حَقَّتۡ كَلِمَتُ رَبِّكَ عَلَى ٱلَّذِينَ كَفَرُوٓاْ أَنَّهُمۡ أَصۡحَٰبُ ٱلنَّارِ

6. Така се изпълни предопределението на твоя Повелител спрямо неверниците, затова че те са обитателите на Огъня.

வசனம்: 7

ٱلَّذِينَ يَحۡمِلُونَ ٱلۡعَرۡشَ وَمَنۡ حَوۡلَهُۥ يُسَبِّحُونَ بِحَمۡدِ رَبِّهِمۡ وَيُؤۡمِنُونَ بِهِۦ وَيَسۡتَغۡفِرُونَ لِلَّذِينَ ءَامَنُواْۖ رَبَّنَا وَسِعۡتَ كُلَّ شَيۡءٖ رَّحۡمَةٗ وَعِلۡمٗا فَٱغۡفِرۡ لِلَّذِينَ تَابُواْ وَٱتَّبَعُواْ سَبِيلَكَ وَقِهِمۡ عَذَابَ ٱلۡجَحِيمِ

7. Онези [меляикета], които носят Трона, и онези, които са около него, прославят с възхвала своя Повелител и вярват в Него, и молят опрощение за вярващите (казвайки): “Повелителю наш! Ти обгръщаш всяко нещо с Твоята милост и знание. Опрости онези, които се покаят и следват Твоя път, и ги опази от наказанието на Джехеннема!

வசனம்: 8

رَبَّنَا وَأَدۡخِلۡهُمۡ جَنَّٰتِ عَدۡنٍ ٱلَّتِي وَعَدتَّهُمۡ وَمَن صَلَحَ مِنۡ ءَابَآئِهِمۡ وَأَزۡوَٰجِهِمۡ وَذُرِّيَّٰتِهِمۡۚ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡحَكِيمُ

8. Повелителю наш! Въведи ги в Градините Адн, които Ти си обещал на тях и на праведниците сред бащите им и съпругите им, и потомците им! Наистина, Ти си Всемогъщия, Премъдрия.

வசனம்: 9

وَقِهِمُ ٱلسَّيِّـَٔاتِۚ وَمَن تَقِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ يَوۡمَئِذٖ فَقَدۡ رَحِمۡتَهُۥۚ وَذَٰلِكَ هُوَ ٱلۡفَوۡزُ ٱلۡعَظِيمُ

9. И ги опази от греховете! И когото Ти опазиш от (скверните последствия) на греховете му в този Ден, то вече си го помилвал. Това е великото спасение.”

வசனம்: 10

إِنَّ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ يُنَادَوۡنَ لَمَقۡتُ ٱللَّهِ أَكۡبَرُ مِن مَّقۡتِكُمۡ أَنفُسَكُمۡ إِذۡ تُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلۡإِيمَٰنِ فَتَكۡفُرُونَ

10. Наистина, на неверниците ще се възвести: “Ненавистта на Аллах към вас в този миг, когато ви призоваваха към вярата, вие я отхвърляхте, е по-голяма от ненавистта ви към самите вас.”

வசனம்: 11

قَالُواْ رَبَّنَآ أَمَتَّنَا ٱثۡنَتَيۡنِ وَأَحۡيَيۡتَنَا ٱثۡنَتَيۡنِ فَٱعۡتَرَفۡنَا بِذُنُوبِنَا فَهَلۡ إِلَىٰ خُرُوجٖ مِّن سَبِيلٖ

11. Ще рекат: “Повелителю наш! Ти ни умъртви два пъти и ни съживи два пъти. Ние си признаваме своите грехове. Няма ли път към спасението?”

வசனம்: 12

ذَٰلِكُم بِأَنَّهُۥٓ إِذَا دُعِيَ ٱللَّهُ وَحۡدَهُۥ كَفَرۡتُمۡ وَإِن يُشۡرَكۡ بِهِۦ تُؤۡمِنُواْۚ فَٱلۡحُكۡمُ لِلَّهِ ٱلۡعَلِيِّ ٱلۡكَبِيرِ

12. (На грешниците ще бъде казано:) "Всичко това е, защото когато ви призоваваха към вярата в Единният Аллах, вие не повярвахте. А като се съдружаваше с Него, повярвахте. А властта принадлежи само на Аллах, Всевишния, Превеликия.

வசனம்: 13

هُوَ ٱلَّذِي يُرِيكُمۡ ءَايَٰتِهِۦ وَيُنَزِّلُ لَكُم مِّنَ ٱلسَّمَآءِ رِزۡقٗاۚ وَمَا يَتَذَكَّرُ إِلَّا مَن يُنِيبُ

13. Той е, Който ви показва Своите знамения и спуска за вас препитание от небето. Но си спомнят за това само онези, които с разкаяние се обръщат към Аллах.

வசனம்: 14

فَٱدۡعُواْ ٱللَّهَ مُخۡلِصِينَ لَهُ ٱلدِّينَ وَلَوۡ كَرِهَ ٱلۡكَٰفِرُونَ

14. Зовете Аллах, искрени Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това.

வசனம்: 15

رَفِيعُ ٱلدَّرَجَٰتِ ذُو ٱلۡعَرۡشِ يُلۡقِي ٱلرُّوحَ مِنۡ أَمۡرِهِۦ عَلَىٰ مَن يَشَآءُ مِنۡ عِبَادِهِۦ لِيُنذِرَ يَوۡمَ ٱلتَّلَاقِ

15. Той притежава превъзходни достойнства и е Владетелят на Трона! По Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение), на когото пожелае от Своите раби, за да предупреди за Деня на срещата.

வசனம்: 16

يَوۡمَ هُم بَٰرِزُونَۖ لَا يَخۡفَىٰ عَلَى ٱللَّهِ مِنۡهُمۡ شَيۡءٞۚ لِّمَنِ ٱلۡمُلۡكُ ٱلۡيَوۡمَۖ لِلَّهِ ٱلۡوَٰحِدِ ٱلۡقَهَّارِ

16. Денят, в който ще се покажат (на повърхността на земята) и нищо от тях не ще бъде скрито от Аллах. (Той ще попита:)"На кого е Днес владението?"­ (и Той ще си отговори:)"На Аллах, Единственият, Могъщият."

வசனம்: 17

ٱلۡيَوۡمَ تُجۡزَىٰ كُلُّ نَفۡسِۭ بِمَا كَسَبَتۡۚ لَا ظُلۡمَ ٱلۡيَوۡمَۚ إِنَّ ٱللَّهَ سَرِيعُ ٱلۡحِسَابِ

17. В този Ден всяка душа ще получи само за онова, което е придобила. И няма да има несправедливост през този Ден. Наистина Аллах е бърз в равносметката.

வசனம்: 18

وَأَنذِرۡهُمۡ يَوۡمَ ٱلۡأٓزِفَةِ إِذِ ٱلۡقُلُوبُ لَدَى ٱلۡحَنَاجِرِ كَٰظِمِينَۚ مَا لِلظَّٰلِمِينَ مِنۡ حَمِيمٖ وَلَا شَفِيعٖ يُطَاعُ

18. И ги предупреди за наближаващия Ден, когато сърцата от страх ще се качат в гърлата и те ще бъдат опечалени! За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, чието застъпничество да бъде прието.

வசனம்: 19

يَعۡلَمُ خَآئِنَةَ ٱلۡأَعۡيُنِ وَمَا تُخۡفِي ٱلصُّدُورُ

19. Той знае скришните погледи и онова, което спотайват сърцата.

வசனம்: 20

وَٱللَّهُ يَقۡضِي بِٱلۡحَقِّۖ وَٱلَّذِينَ يَدۡعُونَ مِن دُونِهِۦ لَا يَقۡضُونَ بِشَيۡءٍۗ إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡبَصِيرُ

20. Аллах отсъжда справедливо, а идолите, които те призовават вместо Него, нищо не отсъждат. Наистина Аллах е Всечуващия, Всезрящия.

வசனம்: 21

۞ أَوَلَمۡ يَسِيرُواْ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَيَنظُرُواْ كَيۡفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلَّذِينَ كَانُواْ مِن قَبۡلِهِمۡۚ كَانُواْ هُمۡ أَشَدَّ مِنۡهُمۡ قُوَّةٗ وَءَاثَارٗا فِي ٱلۡأَرۡضِ فَأَخَذَهُمُ ٱللَّهُ بِذُنُوبِهِمۡ وَمَا كَانَ لَهُم مِّنَ ٱللَّهِ مِن وَاقٖ

21. И не ходят ли по земята, та да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и имаха по-трайни следи на земята. Но Аллах ги наказа заради греховете им и нямаше кой да ги защити от Аллах.

வசனம்: 22

ذَٰلِكَ بِأَنَّهُمۡ كَانَت تَّأۡتِيهِمۡ رُسُلُهُم بِٱلۡبَيِّنَٰتِ فَكَفَرُواْ فَأَخَذَهُمُ ٱللَّهُۚ إِنَّهُۥ قَوِيّٞ شَدِيدُ ٱلۡعِقَابِ

22. Това е, защото те не повярваха, когато при тях идваха пратениците с ясните знамения. И затова Аллах ги наказа. Той е Всесилен, Строг в наказанието.

வசனம்: 23

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا مُوسَىٰ بِـَٔايَٰتِنَا وَسُلۡطَٰنٖ مُّبِينٍ

23. И изпратихме Муса с Нашите знамения и с ясен довод

வசனம்: 24

إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ وَهَٰمَٰنَ وَقَٰرُونَ فَقَالُواْ سَٰحِرٞ كَذَّابٞ

24. при Фираун и Хаман, и Карун. Но те казаха: “Той е Магьосник-лъжец!”

வசனம்: 25

فَلَمَّا جَآءَهُم بِٱلۡحَقِّ مِنۡ عِندِنَا قَالُواْ ٱقۡتُلُوٓاْ أَبۡنَآءَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ مَعَهُۥ وَٱسۡتَحۡيُواْ نِسَآءَهُمۡۚ وَمَا كَيۡدُ ٱلۡكَٰفِرِينَ إِلَّا فِي ضَلَٰلٖ

25. И когато той отиде при тях с истината от Нас, те заповядаха:“Убийте синовете на онези, които му повярваха, и пощадете (децата) от женски пол!”Но коварството на неверниците винаги е напразно заблуждение.

வசனம்: 26

وَقَالَ فِرۡعَوۡنُ ذَرُونِيٓ أَقۡتُلۡ مُوسَىٰ وَلۡيَدۡعُ رَبَّهُۥٓۖ إِنِّيٓ أَخَافُ أَن يُبَدِّلَ دِينَكُمۡ أَوۡ أَن يُظۡهِرَ فِي ٱلۡأَرۡضِ ٱلۡفَسَادَ

26. И Фираунът каза: “Оставете ме да убия Муса и нека зове своя Повелител! Страхувам се да не промени вашата вяра или да не посее развала по земята.”

வசனம்: 27

وَقَالَ مُوسَىٰٓ إِنِّي عُذۡتُ بِرَبِّي وَرَبِّكُم مِّن كُلِّ مُتَكَبِّرٖ لَّا يُؤۡمِنُ بِيَوۡمِ ٱلۡحِسَابِ

27. И Муса каза: “Наистина, аз търся защита от моят Повелител и вашият Повелител от (злото на) всеки горделивец, който не вярва в Деня на разплатата.”

வசனம்: 28

وَقَالَ رَجُلٞ مُّؤۡمِنٞ مِّنۡ ءَالِ فِرۡعَوۡنَ يَكۡتُمُ إِيمَٰنَهُۥٓ أَتَقۡتُلُونَ رَجُلًا أَن يَقُولَ رَبِّيَ ٱللَّهُ وَقَدۡ جَآءَكُم بِٱلۡبَيِّنَٰتِ مِن رَّبِّكُمۡۖ وَإِن يَكُ كَٰذِبٗا فَعَلَيۡهِ كَذِبُهُۥۖ وَإِن يَكُ صَادِقٗا يُصِبۡكُم بَعۡضُ ٱلَّذِي يَعِدُكُمۡۖ إِنَّ ٱللَّهَ لَا يَهۡدِي مَنۡ هُوَ مُسۡرِفٞ كَذَّابٞ

28. Един вярващ мъж от рода на Фирауна, който скриваше своята вяра, попита: "Нима ще убиете човек, защото казва: “Моят Повелител е Аллах?” Та той е дошъл при вас с ясните знамения от вашия Повелител. Ако той лъже, то неговата лъжа ще причини вреда на самият него. Но ако казва истината, ще ви сполети нещо от онова, с което ви заплашва. Наистина Аллах не напътва тези, които нарушават позволеното и лъжат.

வசனம்: 29

يَٰقَوۡمِ لَكُمُ ٱلۡمُلۡكُ ٱلۡيَوۡمَ ظَٰهِرِينَ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَمَن يَنصُرُنَا مِنۢ بَأۡسِ ٱللَّهِ إِن جَآءَنَاۚ قَالَ فِرۡعَوۡنُ مَآ أُرِيكُمۡ إِلَّا مَآ أَرَىٰ وَمَآ أَهۡدِيكُمۡ إِلَّا سَبِيلَ ٱلرَّشَادِ

29. О, народе мой! Днес вие имате власт, и вие господствате по земята. Но кой ще ни помогне, ако ни порази наказанието на Аллах?" Фираунът каза: “Аз ви показвам само това, което смятам за нужно. И ви насочвам само по правия път.”

வசனம்: 30

وَقَالَ ٱلَّذِيٓ ءَامَنَ يَٰقَوۡمِ إِنِّيٓ أَخَافُ عَلَيۡكُم مِّثۡلَ يَوۡمِ ٱلۡأَحۡزَابِ

30. Тогава този, който повярва, каза: "О, народе мой! Наистина, аз страхувам, че вие ще споделите участта, която постигна съмишлениците (които живяха преди вас).

வசனம்: 31

مِثۡلَ دَأۡبِ قَوۡمِ نُوحٖ وَعَادٖ وَثَمُودَ وَٱلَّذِينَ مِنۢ بَعۡدِهِمۡۚ وَمَا ٱللَّهُ يُرِيدُ ظُلۡمٗا لِّلۡعِبَادِ

31. Тя постигна народа на Нух, Аад, Самуд и тези, които живяха след тях. А Аллах не желае гнет за рабите.

வசனம்: 32

وَيَٰقَوۡمِ إِنِّيٓ أَخَافُ عَلَيۡكُمۡ يَوۡمَ ٱلتَّنَادِ

32. О, народе мой! Аз се страхувам за вас от Деня на призива (за помощ)

வசனம்: 33

يَوۡمَ تُوَلُّونَ مُدۡبِرِينَ مَا لَكُم مِّنَ ٱللَّهِ مِنۡ عَاصِمٖۗ وَمَن يُضۡلِلِ ٱللَّهُ فَمَا لَهُۥ مِنۡ هَادٖ

33. В този Ден, вие ще обърнете гръб в бягство и никой не ще ви защити от Аллах. Наистина, когото Аллах остави в заблуда, няма за него водител.”

வசனம்: 34

وَلَقَدۡ جَآءَكُمۡ يُوسُفُ مِن قَبۡلُ بِٱلۡبَيِّنَٰتِ فَمَا زِلۡتُمۡ فِي شَكّٖ مِّمَّا جَآءَكُم بِهِۦۖ حَتَّىٰٓ إِذَا هَلَكَ قُلۡتُمۡ لَن يَبۡعَثَ ٱللَّهُ مِنۢ بَعۡدِهِۦ رَسُولٗاۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ ٱللَّهُ مَنۡ هُوَ مُسۡرِفٞ مُّرۡتَابٌ

34. При вас преди дойде с ясни знамения Юсуф, но вие продължихте да се съмнявате в онова, което ви е донесъл. Когато той умря, казахте: “Аллах не ще проводи след него пратеник.” Така Аллах оставя в заблуда тези, които нарушават позволеното и се съмняват [в правдивостта на пратениците].­

வசனம்: 35

ٱلَّذِينَ يُجَٰدِلُونَ فِيٓ ءَايَٰتِ ٱللَّهِ بِغَيۡرِ سُلۡطَٰنٍ أَتَىٰهُمۡۖ كَبُرَ مَقۡتًا عِندَ ٱللَّهِ وَعِندَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْۚ كَذَٰلِكَ يَطۡبَعُ ٱللَّهُ عَلَىٰ كُلِّ قَلۡبِ مُتَكَبِّرٖ جَبَّارٖ

35. Тези, които оспорват знаменията на Аллах, без да са получили довод, за тях е огромният гняв на Аллах и омразата на правоверните. Така Аллах запечатва сърцето на всеки горделивец и насилник.

வசனம்: 36

وَقَالَ فِرۡعَوۡنُ يَٰهَٰمَٰنُ ٱبۡنِ لِي صَرۡحٗا لَّعَلِّيٓ أَبۡلُغُ ٱلۡأَسۡبَٰبَ

36. Фираун каза: “О, Хаман! Построй ми кула, за да се издигна до пътищата

வசனம்: 37

أَسۡبَٰبَ ٱلسَّمَٰوَٰتِ فَأَطَّلِعَ إِلَىٰٓ إِلَٰهِ مُوسَىٰ وَإِنِّي لَأَظُنُّهُۥ كَٰذِبٗاۚ وَكَذَٰلِكَ زُيِّنَ لِفِرۡعَوۡنَ سُوٓءُ عَمَلِهِۦ وَصُدَّ عَنِ ٱلسَّبِيلِۚ وَمَا كَيۡدُ فِرۡعَوۡنَ إِلَّا فِي تَبَابٖ

37. пътищата на небесата, дано зърна бога на Муса! Но аз мисля, че той е лъжец.” Мерзките деяния на Фираун му се струваха прекрасни, и той бе отклонен от пътя. Коварството на Фирауна го доведе до гибел.

வசனம்: 38

وَقَالَ ٱلَّذِيٓ ءَامَنَ يَٰقَوۡمِ ٱتَّبِعُونِ أَهۡدِكُمۡ سَبِيلَ ٱلرَّشَادِ

38. Човекът, който повярвал, каза: “О, народе мой! Следвайте ме, и аз ще ви насоча по правия път!

வசனம்: 39

يَٰقَوۡمِ إِنَّمَا هَٰذِهِ ٱلۡحَيَوٰةُ ٱلدُّنۡيَا مَتَٰعٞ وَإِنَّ ٱلۡأٓخِرَةَ هِيَ دَارُ ٱلۡقَرَارِ

39. О, народе мой! Земният живот, е само [кратко] наслаждение, а отвъдният наистина, е Домът на вечността!

வசனம்: 40

مَنۡ عَمِلَ سَيِّئَةٗ فَلَا يُجۡزَىٰٓ إِلَّا مِثۡلَهَاۖ وَمَنۡ عَمِلَ صَٰلِحٗا مِّن ذَكَرٍ أَوۡ أُنثَىٰ وَهُوَ مُؤۡمِنٞ فَأُوْلَٰٓئِكَ يَدۡخُلُونَ ٱلۡجَنَّةَ يُرۡزَقُونَ فِيهَا بِغَيۡرِ حِسَابٖ

40. Който върши зло, ще му се въздаде само колкото него. А тези мъже и жени, които вършат благочестиви дела и са правоверни, ще влязат в Дженнета и там ще бъдат наградени безмерно.

வசனம்: 41

۞ وَيَٰقَوۡمِ مَا لِيٓ أَدۡعُوكُمۡ إِلَى ٱلنَّجَوٰةِ وَتَدۡعُونَنِيٓ إِلَى ٱلنَّارِ

41. О, народе мой! Защо аз ви призовавам към спасението, а вие ме зовете към Огъня?

வசனம்: 42

تَدۡعُونَنِي لِأَكۡفُرَ بِٱللَّهِ وَأُشۡرِكَ بِهِۦ مَا لَيۡسَ لِي بِهِۦ عِلۡمٞ وَأَنَا۠ أَدۡعُوكُمۡ إِلَى ٱلۡعَزِيزِ ٱلۡغَفَّٰرِ

42. Вие ме зовете да не вярвам в Аллах и да съдружавам с Него онова, за което нямам знание. А аз ви зова към Всемогъщия, Многоопрощаващия.

வசனம்: 43

لَا جَرَمَ أَنَّمَا تَدۡعُونَنِيٓ إِلَيۡهِ لَيۡسَ لَهُۥ دَعۡوَةٞ فِي ٱلدُّنۡيَا وَلَا فِي ٱلۡأٓخِرَةِ وَأَنَّ مَرَدَّنَآ إِلَى ٱللَّهِ وَأَنَّ ٱلۡمُسۡرِفِينَ هُمۡ أَصۡحَٰبُ ٱلنَّارِ

43. Без всякакво съмнение, това, към което ме зовете, не е достойно за поклонение нито в земния живот, нито в отвъдния. Всички ние ще се върнем при Аллах, и престъпващите позволеното ще се окажат обитатели на Огъня.

வசனம்: 44

فَسَتَذۡكُرُونَ مَآ أَقُولُ لَكُمۡۚ وَأُفَوِّضُ أَمۡرِيٓ إِلَى ٱللَّهِۚ إِنَّ ٱللَّهَ بَصِيرُۢ بِٱلۡعِبَادِ

44. Скоро вие ще си спомните това, за което ви казвам. Аз поверявам своята съдба на Аллах. Наистина, Аллах вижда (деянията на) рабите.”

வசனம்: 45

فَوَقَىٰهُ ٱللَّهُ سَيِّـَٔاتِ مَا مَكَرُواْۖ وَحَاقَ بِـَٔالِ فِرۡعَوۡنَ سُوٓءُ ٱلۡعَذَابِ

45. И Аллах го опази от злите последствия на техните коварни замисли, а рода на Фираун бе поразен от злото наказание-

வசனம்: 46

ٱلنَّارُ يُعۡرَضُونَ عَلَيۡهَا غُدُوّٗا وَعَشِيّٗاۚ وَيَوۡمَ تَقُومُ ٱلسَّاعَةُ أَدۡخِلُوٓاْ ءَالَ فِرۡعَوۡنَ أَشَدَّ ٱلۡعَذَابِ

46. огънят, в който ще бъдат хвърляни сутрин и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът (ще бъде казано): “Въведете хората на Фирауна в най-суровото мъчение!”

வசனம்: 47

وَإِذۡ يَتَحَآجُّونَ فِي ٱلنَّارِ فَيَقُولُ ٱلضُّعَفَٰٓؤُاْ لِلَّذِينَ ٱسۡتَكۡبَرُوٓاْ إِنَّا كُنَّا لَكُمۡ تَبَعٗا فَهَلۡ أَنتُم مُّغۡنُونَ عَنَّا نَصِيبٗا مِّنَ ٱلنَّارِ

47. Когато те започнат да се препират един с друг в Огъня, и слабите ще кажат на онези, които се големееха (в земния живот): “ Наистина, ние за всичко ви следвахме. Не можете ли да ни избавите от Огъня?”

வசனம்: 48

قَالَ ٱلَّذِينَ ٱسۡتَكۡبَرُوٓاْ إِنَّا كُلّٞ فِيهَآ إِنَّ ٱللَّهَ قَدۡ حَكَمَ بَيۡنَ ٱلۡعِبَادِ

48. Онези, които се големееха[ в земния живот], ще кажат: “Ние всички сме в Огъня. Аллах отсъди вече между рабите.”

வசனம்: 49

وَقَالَ ٱلَّذِينَ فِي ٱلنَّارِ لِخَزَنَةِ جَهَنَّمَ ٱدۡعُواْ رَبَّكُمۡ يُخَفِّفۡ عَنَّا يَوۡمٗا مِّنَ ٱلۡعَذَابِ

49. И онези, които са в Огъня, ще кажат на пазителите на Джехеннема: “Позовете вашия Повелител да ни облекчи мъките поне за един ден!”

வசனம்: 50

قَالُوٓاْ أَوَلَمۡ تَكُ تَأۡتِيكُمۡ رُسُلُكُم بِٱلۡبَيِّنَٰتِۖ قَالُواْ بَلَىٰۚ قَالُواْ فَٱدۡعُواْۗ وَمَا دُعَٰٓؤُاْ ٱلۡكَٰفِرِينَ إِلَّا فِي ضَلَٰلٍ

50. Ще попитат: “Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясните знамения?” Те ще отговорят: “Да!” Пазителите ще рекат: “Зовете тогава!”Но зовът на неверниците е само напразно.

வசனம்: 51

إِنَّا لَنَنصُرُ رُسُلَنَا وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ فِي ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَا وَيَوۡمَ يَقُومُ ٱلۡأَشۡهَٰدُ

51. Наистина Ние ще окажем помощ на Нашите пратеници и вярващите в земния живот и в Деня, когато свидетелите ще се изправят,

வசனம்: 52

يَوۡمَ لَا يَنفَعُ ٱلظَّٰلِمِينَ مَعۡذِرَتُهُمۡۖ وَلَهُمُ ٱللَّعۡنَةُ وَلَهُمۡ سُوٓءُ ٱلدَّارِ

52. в този Деня, когато на угнетителите няма да помогне оправданието им. Те са обречени на проклятието и за тях е приготвено Лошото обиталище.

வசனம்: 53

وَلَقَدۡ ءَاتَيۡنَا مُوسَى ٱلۡهُدَىٰ وَأَوۡرَثۡنَا بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ ٱلۡكِتَٰبَ

53. И дадохме на Муса напътствието за правия път, и оставихме в наследство на синовете на Исраил, Книгата

வசனம்: 54

هُدٗى وَذِكۡرَىٰ لِأُوْلِي ٱلۡأَلۡبَٰبِ

54. напътствие и напомняне за разумните хора.

வசனம்: 55

فَٱصۡبِرۡ إِنَّ وَعۡدَ ٱللَّهِ حَقّٞ وَٱسۡتَغۡفِرۡ لِذَنۢبِكَ وَسَبِّحۡ بِحَمۡدِ رَبِّكَ بِٱلۡعَشِيِّ وَٱلۡإِبۡكَٰرِ

55. Бъди търпелив [о, Мухаммед]! Обещанието на Аллах е истина. Моли опрощение за своя грях! И прославяй с възхвала своя Повелител привечер и в зори!

வசனம்: 56

إِنَّ ٱلَّذِينَ يُجَٰدِلُونَ فِيٓ ءَايَٰتِ ٱللَّهِ بِغَيۡرِ سُلۡطَٰنٍ أَتَىٰهُمۡ إِن فِي صُدُورِهِمۡ إِلَّا كِبۡرٞ مَّا هُم بِبَٰلِغِيهِۚ فَٱسۡتَعِذۡ بِٱللَّهِۖ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡبَصِيرُ

56.Наистина, онези, които спорят за знаменията на Аллах, без да са получили довод, имат в сърцата си само високомерие, и те не ще достигнат своята цел. Затова при Аллах търси убежище! Наистина, Той е Всечуващия, Всезрящия.

வசனம்: 57

لَخَلۡقُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ أَكۡبَرُ مِنۡ خَلۡقِ ٱلنَّاسِ وَلَٰكِنَّ أَكۡثَرَ ٱلنَّاسِ لَا يَعۡلَمُونَ

57. Наистина, сътворяването на небесата и на земята е по-велико от сътворяването на хората. Ала повечето хора не знаят.

வசனம்: 58

وَمَا يَسۡتَوِي ٱلۡأَعۡمَىٰ وَٱلۡبَصِيرُ وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ وَلَا ٱلۡمُسِيٓءُۚ قَلِيلٗا مَّا تَتَذَكَّرُونَ

58. И не са равни слепецът и зрящият, нито онези, които вярват и вършат праведни дела, и тези, които вършат зло. Колко малко са тези, които се замислят над това!

வசனம்: 59

إِنَّ ٱلسَّاعَةَ لَأٓتِيَةٞ لَّا رَيۡبَ فِيهَا وَلَٰكِنَّ أَكۡثَرَ ٱلنَّاسِ لَا يُؤۡمِنُونَ

59. Наистина, Часът непременно ще дойде, и в това няма съмнение. Ала повечето хора не вярват.

வசனம்: 60

وَقَالَ رَبُّكُمُ ٱدۡعُونِيٓ أَسۡتَجِبۡ لَكُمۡۚ إِنَّ ٱلَّذِينَ يَسۡتَكۡبِرُونَ عَنۡ عِبَادَتِي سَيَدۡخُلُونَ جَهَنَّمَ دَاخِرِينَ

60. И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!”

வசனம்: 61

ٱللَّهُ ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُمُ ٱلَّيۡلَ لِتَسۡكُنُواْ فِيهِ وَٱلنَّهَارَ مُبۡصِرًاۚ إِنَّ ٱللَّهَ لَذُو فَضۡلٍ عَلَى ٱلنَّاسِ وَلَٰكِنَّ أَكۡثَرَ ٱلنَّاسِ لَا يَشۡكُرُونَ

61. Аллах е Този, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня светъл, за да виждате. Наистина, Аллах дарява благодат на хората. Ала повечето хора са неблагодарни.

வசனம்: 62

ذَٰلِكُمُ ٱللَّهُ رَبُّكُمۡ خَٰلِقُ كُلِّ شَيۡءٖ لَّآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَۖ فَأَنَّىٰ تُؤۡفَكُونَ

62. Това е Аллах, вашият Повелител, Творецът на всяко нещо. Няма друг бог освен Аллах. Колко се отдалечихте [от истинския път]!

வசனம்: 63

كَذَٰلِكَ يُؤۡفَكُ ٱلَّذِينَ كَانُواْ بِـَٔايَٰتِ ٱللَّهِ يَجۡحَدُونَ

63. Така се отдалечават [от истинския път] онези, които отхвърлят знаменията на Аллах.

வசனம்: 64

ٱللَّهُ ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُمُ ٱلۡأَرۡضَ قَرَارٗا وَٱلسَّمَآءَ بِنَآءٗ وَصَوَّرَكُمۡ فَأَحۡسَنَ صُوَرَكُمۡ وَرَزَقَكُم مِّنَ ٱلطَّيِّبَٰتِۚ ذَٰلِكُمُ ٱللَّهُ رَبُّكُمۡۖ فَتَبَارَكَ ٱللَّهُ رَبُّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

64. Аллах е Този, Който e сторил за вас от земята обиталище и от небето свод, и ви е дал най-прекрасен образ, и ви е дарил препитание от благата. Това е Аллах, вашият Повелител. Благословен е Аллах, Повелителят на световете!

வசனம்: 65

هُوَ ٱلۡحَيُّ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَ فَٱدۡعُوهُ مُخۡلِصِينَ لَهُ ٱلدِّينَۗ ٱلۡحَمۡدُ لِلَّهِ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

65. Той е Вечноживия. Няма друг бог освен Аллах, затова Него зовете, искрени Нему в религията! Слава на Аллах, Повелителят на световете!

வசனம்: 66

۞ قُلۡ إِنِّي نُهِيتُ أَنۡ أَعۡبُدَ ٱلَّذِينَ تَدۡعُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ لَمَّا جَآءَنِيَ ٱلۡبَيِّنَٰتُ مِن رَّبِّي وَأُمِرۡتُ أَنۡ أُسۡلِمَ لِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

66. Кажи: “Забранено ми бе да се покланям на онези, които вие зовете вместо Аллах, след като при мен дойдоха ясните знаци от моя Повелител. И ми бе заповядано да се отдам на Повелителят на световете.”

வசனம்: 67

هُوَ ٱلَّذِي خَلَقَكُم مِّن تُرَابٖ ثُمَّ مِن نُّطۡفَةٖ ثُمَّ مِنۡ عَلَقَةٖ ثُمَّ يُخۡرِجُكُمۡ طِفۡلٗا ثُمَّ لِتَبۡلُغُوٓاْ أَشُدَّكُمۡ ثُمَّ لِتَكُونُواْ شُيُوخٗاۚ وَمِنكُم مَّن يُتَوَفَّىٰ مِن قَبۡلُۖ وَلِتَبۡلُغُوٓاْ أَجَلٗا مُّسَمّٗى وَلَعَلَّكُمۡ تَعۡقِلُونَ

67. Той е Този, Който ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после ви изважда [от утробите]­ деца, после [ви оставя] да стигнете зрелостта си, после да остареете, но някои от вас умират преди това. И [ви оставя Той] да стигнете определен срок, за да проумеете.

வசனம்: 68

هُوَ ٱلَّذِي يُحۡيِۦ وَيُمِيتُۖ فَإِذَا قَضَىٰٓ أَمۡرٗا فَإِنَّمَا يَقُولُ لَهُۥ كُن فَيَكُونُ

68. Той е, Който съживява и умъртвява. И щом отсъди нещо, само му казва: “Бъди!” И то става.

வசனம்: 69

أَلَمۡ تَرَ إِلَى ٱلَّذِينَ يُجَٰدِلُونَ فِيٓ ءَايَٰتِ ٱللَّهِ أَنَّىٰ يُصۡرَفُونَ

69. Нима не виждаш онези, които оспорват знаменията на Аллах? Колко са се отклонили [от истината]!

வசனம்: 70

ٱلَّذِينَ كَذَّبُواْ بِٱلۡكِتَٰبِ وَبِمَآ أَرۡسَلۡنَا بِهِۦ رُسُلَنَاۖ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ

70. Онези, които са отхвърлили Книгата и онова, с което изпратихме Нашите пратеници... Но скоро ще узнаят [последствията на своето неверие],

வசனம்: 71

إِذِ ٱلۡأَغۡلَٰلُ فِيٓ أَعۡنَٰقِهِمۡ وَٱلسَّلَٰسِلُ يُسۡحَبُونَ

71. когато оковите и веригите ще бъдат надянати на врата им. Ще бъдат влачени

வசனம்: 72

فِي ٱلۡحَمِيمِ ثُمَّ فِي ٱلنَّارِ يُسۡجَرُونَ

72. към врящата вода, после в Огъня ще бъдат горени.

வசனம்: 73

ثُمَّ قِيلَ لَهُمۡ أَيۡنَ مَا كُنتُمۡ تُشۡرِكُونَ

73. После ще им се каже: “Къде са онези, на които се покланяхте

வசனம்: 74

مِن دُونِ ٱللَّهِۖ قَالُواْ ضَلُّواْ عَنَّا بَل لَّمۡ نَكُن نَّدۡعُواْ مِن قَبۡلُ شَيۡـٔٗاۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ ٱللَّهُ ٱلۡكَٰفِرِينَ

74. вместо на Аллах?” Ще отговорят: “Те изчезнаха от нас. Не, ние никога не сме се молили преди това на нещо.” Така Аллах оставя неверниците в заблуда.

வசனம்: 75

ذَٰلِكُم بِمَا كُنتُمۡ تَفۡرَحُونَ فِي ٱلۡأَرۡضِ بِغَيۡرِ ٱلۡحَقِّ وَبِمَا كُنتُمۡ تَمۡرَحُونَ

75. [Меляикетата ще им кажат:]”Това[наказание]е, защото на земята сте се радвали незаслужено и защото се държахте надменно.”

வசனம்: 76

ٱدۡخُلُوٓاْ أَبۡوَٰبَ جَهَنَّمَ خَٰلِدِينَ فِيهَاۖ فَبِئۡسَ مَثۡوَى ٱلۡمُتَكَبِّرِينَ

76. Влезте през вратите на Джехеннема, за да пребивавате там вечно! И колко лошо е обиталището на надменните!

வசனம்: 77

فَٱصۡبِرۡ إِنَّ وَعۡدَ ٱللَّهِ حَقّٞۚ فَإِمَّا نُرِيَنَّكَ بَعۡضَ ٱلَّذِي نَعِدُهُمۡ أَوۡ نَتَوَفَّيَنَّكَ فَإِلَيۡنَا يُرۡجَعُونَ

77. Затова бъди търпелив! Защото обещанието на Аллах е истина. Ние можем да ти покажем част от онова, което обещаваме на неверниците, или да те приберем преждевременно. А те при Нас ще бъдат върнати.

வசனம்: 78

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا رُسُلٗا مِّن قَبۡلِكَ مِنۡهُم مَّن قَصَصۡنَا عَلَيۡكَ وَمِنۡهُم مَّن لَّمۡ نَقۡصُصۡ عَلَيۡكَۗ وَمَا كَانَ لِرَسُولٍ أَن يَأۡتِيَ بِـَٔايَةٍ إِلَّا بِإِذۡنِ ٱللَّهِۚ فَإِذَا جَآءَ أَمۡرُ ٱللَّهِ قُضِيَ بِٱلۡحَقِّ وَخَسِرَ هُنَالِكَ ٱلۡمُبۡطِلُونَ

78. Преди теб изпратихме и други пратеници за някои ти разказахме, а за други не сме ти разказали. Никой пратеник не идва със знамение без позволението на Аллах. А щом дойде повелята на Аллах, ще се отсъди с истината и тогава измамниците ще понесат загуба.

வசனம்: 79

ٱللَّهُ ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُمُ ٱلۡأَنۡعَٰمَ لِتَرۡكَبُواْ مِنۡهَا وَمِنۡهَا تَأۡكُلُونَ

79. Аллах е Този, Който създаде за вас животните, за да яздите някои от тях, а от други да се препитавате.

வசனம்: 80

وَلَكُمۡ فِيهَا مَنَٰفِعُ وَلِتَبۡلُغُواْ عَلَيۡهَا حَاجَةٗ فِي صُدُورِكُمۡ وَعَلَيۡهَا وَعَلَى ٱلۡفُلۡكِ تُحۡمَلُونَ

80. Вие извличате от тях и друга полза и се сдобивате благодарение на тях с това, което желаят вашите сърца. На тях и на корабите вие се предвижвате.

வசனம்: 81

وَيُرِيكُمۡ ءَايَٰتِهِۦ فَأَيَّ ءَايَٰتِ ٱللَّهِ تُنكِرُونَ

81. Аллах ви показва Своите знамения. Кои от знаменията на Аллах ще отречете?

வசனம்: 82

أَفَلَمۡ يَسِيرُواْ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَيَنظُرُواْ كَيۡفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلَّذِينَ مِن قَبۡلِهِمۡۚ كَانُوٓاْ أَكۡثَرَ مِنۡهُمۡ وَأَشَدَّ قُوَّةٗ وَءَاثَارٗا فِي ٱلۡأَرۡضِ فَمَآ أَغۡنَىٰ عَنۡهُم مَّا كَانُواْ يَكۡسِبُونَ

82. Не ходят ли по земята, да видят какъв бе краят на онези преди тях? Те бяха по-многобройни и по-силни от тях, и твориха на земята по-велики деяния. Ала не ги избави [от наказанието на Аллах]онова, което са придобили.

வசனம்: 83

فَلَمَّا جَآءَتۡهُمۡ رُسُلُهُم بِٱلۡبَيِّنَٰتِ فَرِحُواْ بِمَا عِندَهُم مِّنَ ٱلۡعِلۡمِ وَحَاقَ بِهِم مَّا كَانُواْ بِهِۦ يَسۡتَهۡزِءُونَ

83. И когато пратениците идваха при тях с ясните знаци, те ликуваха със знанието, което имаха. И тогава това, на което се присмиваха (т.е. наказанието) ги обгради от всички страни.

வசனம்: 84

فَلَمَّا رَأَوۡاْ بَأۡسَنَا قَالُوٓاْ ءَامَنَّا بِٱللَّهِ وَحۡدَهُۥ وَكَفَرۡنَا بِمَا كُنَّا بِهِۦ مُشۡرِكِينَ

84. И когато виждаха Нашето наказание, казваха: “Ние повярвахме в Аллах, Един е Той и отхвърляме онова, с което Го съдружавахме!”

வசனம்: 85

فَلَمۡ يَكُ يَنفَعُهُمۡ إِيمَٰنُهُمۡ لَمَّا رَأَوۡاْ بَأۡسَنَاۖ سُنَّتَ ٱللَّهِ ٱلَّتِي قَدۡ خَلَتۡ فِي عِبَادِهِۦۖ وَخَسِرَ هُنَالِكَ ٱلۡكَٰفِرُونَ

85. Но няма да им бъде от полза вярата, когато почувстват Нашето наказание. Такава е волята на Аллах, която се сбъдва спрямо Неговите раби. Неверниците се оказват в загуба.