மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அஷ்ஷூரா - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура аш-Шура

வசனம்: 1

حمٓ

1. Ха. Мим.

வசனம்: 2

عٓسٓقٓ

2. Айн. Син. Каф.

வசனம்: 3

كَذَٰلِكَ يُوحِيٓ إِلَيۡكَ وَإِلَى ٱلَّذِينَ مِن قَبۡلِكَ ٱللَّهُ ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡحَكِيمُ

3. Така Аллах, Всемогъщия, Премъдрия разкрива откровението на теб и на онези преди теб [о, Мухаммед].

வசனம்: 4

لَهُۥ مَا فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَمَا فِي ٱلۡأَرۡضِۖ وَهُوَ ٱلۡعَلِيُّ ٱلۡعَظِيمُ

4. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Той е Всевишния, Превеликия.

வசனம்: 5

تَكَادُ ٱلسَّمَٰوَٰتُ يَتَفَطَّرۡنَ مِن فَوۡقِهِنَّۚ وَٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ يُسَبِّحُونَ بِحَمۡدِ رَبِّهِمۡ وَيَسۡتَغۡفِرُونَ لِمَن فِي ٱلۡأَرۡضِۗ أَلَآ إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ ٱلۡغَفُورُ ٱلرَّحِيمُ

5. небесата едва не се разцепват отгоре и меляикетата прославят с възхвала своя Повелител, и молят опрощение за онези, които са на земята. Да! Наистина, Аллах е Опрощаващия, Милосърдния.

வசனம்: 6

وَٱلَّذِينَ ٱتَّخَذُواْ مِن دُونِهِۦٓ أَوۡلِيَآءَ ٱللَّهُ حَفِيظٌ عَلَيۡهِمۡ وَمَآ أَنتَ عَلَيۡهِم بِوَكِيلٖ

6. А които приемат други покровители вместо Него Аллах ги наблюдава. Ти не си отговорен за тях.

வசனம்: 7

وَكَذَٰلِكَ أَوۡحَيۡنَآ إِلَيۡكَ قُرۡءَانًا عَرَبِيّٗا لِّتُنذِرَ أُمَّ ٱلۡقُرَىٰ وَمَنۡ حَوۡلَهَا وَتُنذِرَ يَوۡمَ ٱلۡجَمۡعِ لَا رَيۡبَ فِيهِۚ فَرِيقٞ فِي ٱلۡجَنَّةِ وَفَرِيقٞ فِي ٱلسَّعِيرِ

7. Така Ние ти разкрихме в откровение Коран на арабски език, за да предупредиш[жителите в] Майката на градовете [Мекка] и онези около нея, и да ги предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Една част ще попаднат в Дженнета, а друга в Пламъците на Джехеннема.

வசனம்: 8

وَلَوۡ شَآءَ ٱللَّهُ لَجَعَلَهُمۡ أُمَّةٗ وَٰحِدَةٗ وَلَٰكِن يُدۡخِلُ مَن يَشَآءُ فِي رَحۡمَتِهِۦۚ وَٱلظَّٰلِمُونَ مَا لَهُم مِّن وَلِيّٖ وَلَا نَصِيرٍ

8. А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една [религиозна] общност. Ала Той въвежда в Своята милост когото пожелае. А угнетителите нямат нито покровител, нито избавител.

வசனம்: 9

أَمِ ٱتَّخَذُواْ مِن دُونِهِۦٓ أَوۡلِيَآءَۖ فَٱللَّهُ هُوَ ٱلۡوَلِيُّ وَهُوَ يُحۡيِ ٱلۡمَوۡتَىٰ وَهُوَ عَلَىٰ كُلِّ شَيۡءٖ قَدِيرٞ

9. Нима приемат те други покровители вместо Него? Но само Аллах, Той е Покровителят. Той съживява мъртвите. Той за всяко нещо има сила.

வசனம்: 10

وَمَا ٱخۡتَلَفۡتُمۡ فِيهِ مِن شَيۡءٖ فَحُكۡمُهُۥٓ إِلَى ٱللَّهِۚ ذَٰلِكُمُ ٱللَّهُ رَبِّي عَلَيۡهِ تَوَكَّلۡتُ وَإِلَيۡهِ أُنِيبُ

10. И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах. [Кажи Мухаммед:] Това е Аллах, моят Повелител! На Него се уповавам и към Него се обръщам!

வசனம்: 11

فَاطِرُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۚ جَعَلَ لَكُم مِّنۡ أَنفُسِكُمۡ أَزۡوَٰجٗا وَمِنَ ٱلۡأَنۡعَٰمِ أَزۡوَٰجٗا يَذۡرَؤُكُمۡ فِيهِۚ لَيۡسَ كَمِثۡلِهِۦ شَيۡءٞۖ وَهُوَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡبَصِيرُ

11. Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка съпружески двойки. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

வசனம்: 12

لَهُۥ مَقَالِيدُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۖ يَبۡسُطُ ٱلرِّزۡقَ لِمَن يَشَآءُ وَيَقۡدِرُۚ إِنَّهُۥ بِكُلِّ شَيۡءٍ عَلِيمٞ

12. Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. Наистина, Той всяко нещо знае.

வசனம்: 13

۞ شَرَعَ لَكُم مِّنَ ٱلدِّينِ مَا وَصَّىٰ بِهِۦ نُوحٗا وَٱلَّذِيٓ أَوۡحَيۡنَآ إِلَيۡكَ وَمَا وَصَّيۡنَا بِهِۦٓ إِبۡرَٰهِيمَ وَمُوسَىٰ وَعِيسَىٰٓۖ أَنۡ أَقِيمُواْ ٱلدِّينَ وَلَا تَتَفَرَّقُواْ فِيهِۚ كَبُرَ عَلَى ٱلۡمُشۡرِكِينَ مَا تَدۡعُوهُمۡ إِلَيۡهِۚ ٱللَّهُ يَجۡتَبِيٓ إِلَيۡهِ مَن يَشَآءُ وَيَهۡدِيٓ إِلَيۡهِ مَن يُنِيبُ

13. Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммед], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Спазвайте[заветите] на религията и не се разединявайте в нея!” За езичниците е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.

வசனம்: 14

وَمَا تَفَرَّقُوٓاْ إِلَّا مِنۢ بَعۡدِ مَا جَآءَهُمُ ٱلۡعِلۡمُ بَغۡيَۢا بَيۡنَهُمۡۚ وَلَوۡلَا كَلِمَةٞ سَبَقَتۡ مِن رَّبِّكَ إِلَىٰٓ أَجَلٖ مُّسَمّٗى لَّقُضِيَ بَيۡنَهُمۡۚ وَإِنَّ ٱلَّذِينَ أُورِثُواْ ٱلۡكِتَٰبَ مِنۢ بَعۡدِهِمۡ لَفِي شَكّٖ مِّنۡهُ مُرِيبٖ

14. Те се разединиха едва след като при тях дойде знанието от завист помежду им. И ако твоя Повелител не бе дал Слово за отсрочване до определено време, то спорът между тях щеше да е решен. Наистина, онези, които наследиха Книгата след тях, изпитват подозрение и съмнение в нея.

வசனம்: 15

فَلِذَٰلِكَ فَٱدۡعُۖ وَٱسۡتَقِمۡ كَمَآ أُمِرۡتَۖ وَلَا تَتَّبِعۡ أَهۡوَآءَهُمۡۖ وَقُلۡ ءَامَنتُ بِمَآ أَنزَلَ ٱللَّهُ مِن كِتَٰبٖۖ وَأُمِرۡتُ لِأَعۡدِلَ بَيۡنَكُمُۖ ٱللَّهُ رَبُّنَا وَرَبُّكُمۡۖ لَنَآ أَعۡمَٰلُنَا وَلَكُمۡ أَعۡمَٰلُكُمۡۖ لَا حُجَّةَ بَيۡنَنَا وَبَيۡنَكُمُۖ ٱللَّهُ يَجۡمَعُ بَيۡنَنَاۖ وَإِلَيۡهِ ٱلۡمَصِيرُ

15. И затова[ Мухаммед] проповядвай[ Исляма] и правия път следвай, както ти бе повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Книгата, която Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е нашият Повелител и вашият Повелител. Ние сме отговорни за нашите дела, а вие за­ вашите дела. Няма [основания за] спор между нас и вас. Аллах ще ни събере всички [ в деня Къямет]и при Него ще се завърнем.”

வசனம்: 16

وَٱلَّذِينَ يُحَآجُّونَ فِي ٱللَّهِ مِنۢ بَعۡدِ مَا ٱسۡتُجِيبَ لَهُۥ حُجَّتُهُمۡ دَاحِضَةٌ عِندَ رَبِّهِمۡ وَعَلَيۡهِمۡ غَضَبٞ وَلَهُمۡ عَذَابٞ شَدِيدٌ

16. Доводите на онези, които спорят за Аллах, след като хората са признали [религията] Му, са безсилни пред техният Повелител. Върху тях тегне гневът на Аллах, и за тях е приготвено сурово мъчение.

வசனம்: 17

ٱللَّهُ ٱلَّذِيٓ أَنزَلَ ٱلۡكِتَٰبَ بِٱلۡحَقِّ وَٱلۡمِيزَانَۗ وَمَا يُدۡرِيكَ لَعَلَّ ٱلسَّاعَةَ قَرِيبٞ

17. Аллах е Този, Който низпосла Книгата с истината и[везните на] справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи!

வசனம்: 18

يَسۡتَعۡجِلُ بِهَا ٱلَّذِينَ لَا يُؤۡمِنُونَ بِهَاۖ وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ مُشۡفِقُونَ مِنۡهَا وَيَعۡلَمُونَ أَنَّهَا ٱلۡحَقُّۗ أَلَآ إِنَّ ٱلَّذِينَ يُمَارُونَ فِي ٱلسَّاعَةِ لَفِي ضَلَٰلِۭ بَعِيدٍ

18. Искат да го ускорят онези, които не вярват в него. А правоверните се страхуват от него и знаят, че той ще се сбъдне. Но спорещите за Часа са в дълбока заблуда.

வசனம்: 19

ٱللَّهُ لَطِيفُۢ بِعِبَادِهِۦ يَرۡزُقُ مَن يَشَآءُۖ وَهُوَ ٱلۡقَوِيُّ ٱلۡعَزِيزُ

19. Аллах е жалостив към Своите раби. Той дарява с препитание когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия.

வசனம்: 20

مَن كَانَ يُرِيدُ حَرۡثَ ٱلۡأٓخِرَةِ نَزِدۡ لَهُۥ فِي حَرۡثِهِۦۖ وَمَن كَانَ يُرِيدُ حَرۡثَ ٱلدُّنۡيَا نُؤۡتِهِۦ مِنۡهَا وَمَا لَهُۥ فِي ٱلۡأٓخِرَةِ مِن نَّصِيبٍ

20. Този, който желае да сее в нивата на отвъдния живот, Ние ще увеличим нивата му, а който желае нивата на земния живот, Ние ще му я дадем, ала той не ще има дял в отвъдния.

வசனம்: 21

أَمۡ لَهُمۡ شُرَكَٰٓؤُاْ شَرَعُواْ لَهُم مِّنَ ٱلدِّينِ مَا لَمۡ يَأۡذَنۢ بِهِ ٱللَّهُۚ وَلَوۡلَا كَلِمَةُ ٱلۡفَصۡلِ لَقُضِيَ بَيۡنَهُمۡۗ وَإِنَّ ٱلظَّٰلِمِينَ لَهُمۡ عَذَابٌ أَلِيمٞ

21. Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, то спора между тях би бил решен [още в този свят]. Наистина, за нечестивците е приготвено мъчително наказание.

வசனம்: 22

تَرَى ٱلظَّٰلِمِينَ مُشۡفِقِينَ مِمَّا كَسَبُواْ وَهُوَ وَاقِعُۢ بِهِمۡۗ وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ فِي رَوۡضَاتِ ٱلۡجَنَّاتِۖ لَهُم مَّا يَشَآءُونَ عِندَ رَبِّهِمۡۚ ذَٰلِكَ هُوَ ٱلۡفَضۡلُ ٱلۡكَبِيرُ

22. Ти ще видиш нечестивците да се ужасяват от онова, което са вършили, когато [наказанието] ги сполети. А тези, които са повярвали и вършили праведни дела, ще пребъдат в Градините на Дженнета. При своя Повелител те ще получат това, което пожелаят. Това е великата благодат.

வசனம்: 23

ذَٰلِكَ ٱلَّذِي يُبَشِّرُ ٱللَّهُ عِبَادَهُ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِۗ قُل لَّآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ أَجۡرًا إِلَّا ٱلۡمَوَدَّةَ فِي ٱلۡقُرۡبَىٰۗ وَمَن يَقۡتَرِفۡ حَسَنَةٗ نَّزِدۡ لَهُۥ فِيهَا حُسۡنًاۚ إِنَّ ٱللَّهَ غَفُورٞ شَكُورٌ

23. С това Аллах благовества Своите раби, които са повярвали и вършили праведни дела. Кажи [о, Мухаммед]:” Аз не искам от вас отплата за [своите проповеди], а моля само любов към ближните.” А който стори добрина, Ние ще му въздадем с добро за нея. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Признателен.

வசனம்: 24

أَمۡ يَقُولُونَ ٱفۡتَرَىٰ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبٗاۖ فَإِن يَشَإِ ٱللَّهُ يَخۡتِمۡ عَلَىٰ قَلۡبِكَۗ وَيَمۡحُ ٱللَّهُ ٱلۡبَٰطِلَ وَيُحِقُّ ٱلۡحَقَّ بِكَلِمَٰتِهِۦٓۚ إِنَّهُۥ عَلِيمُۢ بِذَاتِ ٱلصُّدُورِ

24. Може би ще кажат: “Съчинил си е лъжа за Аллах.” Но ако Аллах пожелае, ще постави печат на твоето сърце, и би изкоренил Аллах лъжата, и би утвърдил истината със Своите Слова. Наистина, Той знае съкровеното в сърцата.

வசனம்: 25

وَهُوَ ٱلَّذِي يَقۡبَلُ ٱلتَّوۡبَةَ عَنۡ عِبَادِهِۦ وَيَعۡفُواْ عَنِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ وَيَعۡلَمُ مَا تَفۡعَلُونَ

25. Той е Този, Който приема покаянието на Своите раби и опрощава неправедните деяния и знае това, което вие вършите.

வசனம்: 26

وَيَسۡتَجِيبُ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ وَيَزِيدُهُم مِّن فَضۡلِهِۦۚ وَٱلۡكَٰفِرُونَ لَهُمۡ عَذَابٞ شَدِيدٞ

26. Той откликва на онези, които вярват и вършат праведни дела, и Той им надбавя от Своята благодат. А за неверниците е приготвено сурово наказание.

வசனம்: 27

۞ وَلَوۡ بَسَطَ ٱللَّهُ ٱلرِّزۡقَ لِعِبَادِهِۦ لَبَغَوۡاْ فِي ٱلۡأَرۡضِ وَلَٰكِن يُنَزِّلُ بِقَدَرٖ مَّا يَشَآءُۚ إِنَّهُۥ بِعِبَادِهِۦ خَبِيرُۢ بَصِيرٞ

27. Ако Аллах бе увеличил препитанието на всички Свои раби, те щяха да изпаднат в непослушание на земята. Ала Той го спуска с мярка, както пожелае. Наистина, за Своите раби Той е Сведущ, Зрящ.

வசனம்: 28

وَهُوَ ٱلَّذِي يُنَزِّلُ ٱلۡغَيۡثَ مِنۢ بَعۡدِ مَا قَنَطُواْ وَيَنشُرُ رَحۡمَتَهُۥۚ وَهُوَ ٱلۡوَلِيُّ ٱلۡحَمِيدُ

28. Той е Този, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителят, Всеславният.

வசனம்: 29

وَمِنۡ ءَايَٰتِهِۦ خَلۡقُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَثَّ فِيهِمَا مِن دَآبَّةٖۚ وَهُوَ عَلَىٰ جَمۡعِهِمۡ إِذَا يَشَآءُ قَدِيرٞ

29. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и земята, и на тварите, които там е намножил. Той е способен да ги събере, когато пожелае.

வசனம்: 30

وَمَآ أَصَٰبَكُم مِّن مُّصِيبَةٖ فَبِمَا كَسَبَتۡ أَيۡدِيكُمۡ وَيَعۡفُواْ عَن كَثِيرٖ

30. Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и Той много ви прощава.

வசனம்: 31

وَمَآ أَنتُم بِمُعۡجِزِينَ فِي ٱلۡأَرۡضِۖ وَمَا لَكُم مِّن دُونِ ٱللَّهِ مِن وَلِيّٖ وَلَا نَصِيرٖ

31. И не можете да провалите [замисленото от Аллах] на земята. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.

வசனம்: 32

وَمِنۡ ءَايَٰتِهِ ٱلۡجَوَارِ فِي ٱلۡبَحۡرِ كَٱلۡأَعۡلَٰمِ

32. И от Неговите знамения са плаващите по морето кораби, като планини.

வசனம்: 33

إِن يَشَأۡ يُسۡكِنِ ٱلرِّيحَ فَيَظۡلَلۡنَ رَوَاكِدَ عَلَىٰ ظَهۡرِهِۦٓۚ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَٰتٖ لِّكُلِّ صَبَّارٖ شَكُورٍ

33. Ако Той пожелае, спира вятъра и тогава корабите остават неподвижни на повърхността на морето. Наистина, в това има знамения за всеки многотърпелив, благодарен.

வசனம்: 34

أَوۡ يُوبِقۡهُنَّ بِمَا كَسَبُواْ وَيَعۡفُ عَن كَثِيرٖ

34. [Ако Той пожелае] ще погуби [корабите] заради онова, което [хората] са придобили. А и на много от вас Той опрощава.

வசனம்: 35

وَيَعۡلَمَ ٱلَّذِينَ يُجَٰدِلُونَ فِيٓ ءَايَٰتِنَا مَا لَهُم مِّن مَّحِيصٖ

35. И нека да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях избавление.

வசனம்: 36

فَمَآ أُوتِيتُم مِّن شَيۡءٖ فَمَتَٰعُ ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَاۚ وَمَا عِندَ ٱللَّهِ خَيۡرٞ وَأَبۡقَىٰ لِلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَلَىٰ رَبِّهِمۡ يَتَوَكَّلُونَ

36. Всичко, което ви е дадено е от насладата на земния живот. А онова, което дарява Аллах [в бъдещия живот], е най-доброто и вечното. То е приготвено за онези, които вярват и на своя Повелител се уповават,

வசனம்: 37

وَٱلَّذِينَ يَجۡتَنِبُونَ كَبَٰٓئِرَ ٱلۡإِثۡمِ وَٱلۡفَوَٰحِشَ وَإِذَا مَا غَضِبُواْ هُمۡ يَغۡفِرُونَ

37. и за онези, които отбягват големите грехове и мерзостите, и когато се гневят, прощават;

வசனம்: 38

وَٱلَّذِينَ ٱسۡتَجَابُواْ لِرَبِّهِمۡ وَأَقَامُواْ ٱلصَّلَوٰةَ وَأَمۡرُهُمۡ شُورَىٰ بَيۡنَهُمۡ وَمِمَّا رَزَقۡنَٰهُمۡ يُنفِقُونَ

38. и за онези, които откликват на своя Повелител и кланят намаз, и вършат своите дела след като взаимно помежду си се съвещават, и от онова, което им дарихме за препитание, раздават;

வசனம்: 39

وَٱلَّذِينَ إِذَآ أَصَابَهُمُ ٱلۡبَغۡيُ هُمۡ يَنتَصِرُونَ

39. и които, ако са подложени на нападение, се бранят.

வசனம்: 40

وَجَزَٰٓؤُاْ سَيِّئَةٖ سَيِّئَةٞ مِّثۡلُهَاۖ فَمَنۡ عَفَا وَأَصۡلَحَ فَأَجۡرُهُۥ عَلَى ٱللَّهِۚ إِنَّهُۥ لَا يُحِبُّ ٱلظَّٰلِمِينَ

40. Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Той не обича несправедливите.

வசனம்: 41

وَلَمَنِ ٱنتَصَرَ بَعۡدَ ظُلۡمِهِۦ فَأُوْلَٰٓئِكَ مَا عَلَيۡهِم مِّن سَبِيلٍ

41.Няма упрек за този, който се брани, след като го угнетят.

வசனம்: 42

إِنَّمَا ٱلسَّبِيلُ عَلَى ٱلَّذِينَ يَظۡلِمُونَ ٱلنَّاسَ وَيَبۡغُونَ فِي ٱلۡأَرۡضِ بِغَيۡرِ ٱلۡحَقِّۚ أُوْلَٰٓئِكَ لَهُمۡ عَذَابٌ أَلِيمٞ

42. Вина имат само онези, които угнетяват хората и безчинстват по земята без право. За тях има мъчително наказание.

வசனம்: 43

وَلَمَن صَبَرَ وَغَفَرَ إِنَّ ذَٰلِكَ لَمِنۡ عَزۡمِ ٱلۡأُمُورِ

43. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.

வசனம்: 44

وَمَن يُضۡلِلِ ٱللَّهُ فَمَا لَهُۥ مِن وَلِيّٖ مِّنۢ بَعۡدِهِۦۗ وَتَرَى ٱلظَّٰلِمِينَ لَمَّا رَأَوُاْ ٱلۡعَذَابَ يَقُولُونَ هَلۡ إِلَىٰ مَرَدّٖ مِّن سَبِيلٖ

44. А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?”

வசனம்: 45

وَتَرَىٰهُمۡ يُعۡرَضُونَ عَلَيۡهَا خَٰشِعِينَ مِنَ ٱلذُّلِّ يَنظُرُونَ مِن طَرۡفٍ خَفِيّٖۗ وَقَالَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْ إِنَّ ٱلۡخَٰسِرِينَ ٱلَّذِينَ خَسِرُوٓاْ أَنفُسَهُمۡ وَأَهۡلِيهِمۡ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِۗ أَلَآ إِنَّ ٱلظَّٰلِمِينَ فِي عَذَابٖ مُّقِيمٖ

45. И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А правоверните ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня Къямет.” Да! Угнетителите ще са в постоянно наказание.

வசனம்: 46

وَمَا كَانَ لَهُم مِّنۡ أَوۡلِيَآءَ يَنصُرُونَهُم مِّن دُونِ ٱللَّهِۗ وَمَن يُضۡلِلِ ٱللَّهُ فَمَا لَهُۥ مِن سَبِيلٍ

46. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение.

வசனம்: 47

ٱسۡتَجِيبُواْ لِرَبِّكُم مِّن قَبۡلِ أَن يَأۡتِيَ يَوۡمٞ لَّا مَرَدَّ لَهُۥ مِنَ ٱللَّهِۚ مَا لَكُم مِّن مَّلۡجَإٖ يَوۡمَئِذٖ وَمَا لَكُم مِّن نَّكِيرٖ

47. Откликвайте на вашия Повелител, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове].

வசனம்: 48

فَإِنۡ أَعۡرَضُواْ فَمَآ أَرۡسَلۡنَٰكَ عَلَيۡهِمۡ حَفِيظًاۖ إِنۡ عَلَيۡكَ إِلَّا ٱلۡبَلَٰغُۗ وَإِنَّآ إِذَآ أَذَقۡنَا ٱلۡإِنسَٰنَ مِنَّا رَحۡمَةٗ فَرِحَ بِهَاۖ وَإِن تُصِبۡهُمۡ سَيِّئَةُۢ بِمَا قَدَّمَتۡ أَيۡدِيهِمۡ فَإِنَّ ٱلۡإِنسَٰنَ كَفُورٞ

48. А ако[езичниците] се отвърнат [от теб Мухаммед], то Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само [да донесеш] посланието. Наистина, щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А пък ако го сполети бедствие заради онова, което неговите ръце сами са направили, тогава човекът става неблагодарник.

வசனம்: 49

لِّلَّهِ مُلۡكُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۚ يَخۡلُقُ مَا يَشَآءُۚ يَهَبُ لِمَن يَشَآءُ إِنَٰثٗا وَيَهَبُ لِمَن يَشَآءُ ٱلذُّكُورَ

49. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае и­ дарява потомство от женски пол на когото пожелае и дарява потомство от мъжки пол на когото пожелае,

வசனம்: 50

أَوۡ يُزَوِّجُهُمۡ ذُكۡرَانٗا وَإِنَٰثٗاۖ وَيَجۡعَلُ مَن يَشَآءُ عَقِيمًاۚ إِنَّهُۥ عَلِيمٞ قَدِيرٞ

50. или дарява Той момчета и момичета, а когото пожелае сторва безплоден. Наистина, Той е Всезнаещ, Всемогъщ.

வசனம்: 51

۞ وَمَا كَانَ لِبَشَرٍ أَن يُكَلِّمَهُ ٱللَّهُ إِلَّا وَحۡيًا أَوۡ مِن وَرَآيِٕ حِجَابٍ أَوۡ يُرۡسِلَ رَسُولٗا فَيُوحِيَ بِإِذۡنِهِۦ مَا يَشَآءُۚ إِنَّهُۥ عَلِيٌّ حَكِيمٞ

51. С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е Всевишен, Премъдър.

வசனம்: 52

وَكَذَٰلِكَ أَوۡحَيۡنَآ إِلَيۡكَ رُوحٗا مِّنۡ أَمۡرِنَاۚ مَا كُنتَ تَدۡرِي مَا ٱلۡكِتَٰبُ وَلَا ٱلۡإِيمَٰنُ وَلَٰكِن جَعَلۡنَٰهُ نُورٗا نَّهۡدِي بِهِۦ مَن نَّشَآءُ مِنۡ عِبَادِنَاۚ وَإِنَّكَ لَتَهۡدِيٓ إِلَىٰ صِرَٰطٖ مُّسۡتَقِيمٖ

52. Така и на теб [о, Мухаммед] разкрихме дух [т.е. Свещения Коран] с Нашата повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книгата, нито вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме, когото пожелаем от Нашите раби. Наистина, ти насочваш към правия път

வசனம்: 53

صِرَٰطِ ٱللَّهِ ٱلَّذِي لَهُۥ مَا فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَمَا فِي ٱلۡأَرۡضِۗ أَلَآ إِلَى ٱللَّهِ تَصِيرُ ٱلۡأُمُورُ

53. пътя на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. О, да! При Аллах се връщат делата.