மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அத்துகான் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ад-Духан

வசனம்: 1

حمٓ

1. Ха. Мим.

வசனம்: 2

وَٱلۡكِتَٰبِ ٱلۡمُبِينِ

2. Кълна се в ясната Книга.

வசனம்: 3

إِنَّآ أَنزَلۡنَٰهُ فِي لَيۡلَةٖ مُّبَٰرَكَةٍۚ إِنَّا كُنَّا مُنذِرِينَ

3. Наистина, Ние я низпослахме в благословена нощ. Ние предупреждаваме.

வசனம்: 4

فِيهَا يُفۡرَقُ كُلُّ أَمۡرٍ حَكِيمٍ

4. През тази нощ се решава всяко мъдро дело

வசனம்: 5

أَمۡرٗا مِّنۡ عِندِنَآۚ إِنَّا كُنَّا مُرۡسِلِينَ

5. съгласно Нашата повеля. Ние пращаме [пратениците и книгите]

வசனம்: 6

رَحۡمَةٗ مِّن رَّبِّكَۚ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡعَلِيمُ

6. с милостта от твоя Повелител. Той е Всечуващия, Всезнаещия

வசனம்: 7

رَبِّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَآۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ

7. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени [знайте, че само Той заслужава поклонение].

வசனம்: 8

لَآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَ يُحۡيِۦ وَيُمِيتُۖ رَبُّكُمۡ وَرَبُّ ءَابَآئِكُمُ ٱلۡأَوَّلِينَ

8. Няма друг бог освен Аллах. Той съживява и умъртвява. Той е­ вашият Повелител и Повелителят на вашите праотци.

வசனம்: 9

بَلۡ هُمۡ فِي شَكّٖ يَلۡعَبُونَ

9. Но те [многобожниците] в съмнение се забавляват.

வசனம்: 10

فَٱرۡتَقِبۡ يَوۡمَ تَأۡتِي ٱلسَّمَآءُ بِدُخَانٖ مُّبِينٖ

10. Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!

வசனம்: 11

يَغۡشَى ٱلنَّاسَۖ هَٰذَا عَذَابٌ أَلِيمٞ

11. Той ще обгърне хората. Това е едно мъчително наказание.

வசனம்: 12

رَّبَّنَا ٱكۡشِفۡ عَنَّا ٱلۡعَذَابَ إِنَّا مُؤۡمِنُونَ

12. [Неверниците ще кажат:] “Повелителю наш! Премахни от Нас наказанието, защото ние вече вярваме.”

வசனம்: 13

أَنَّىٰ لَهُمُ ٱلذِّكۡرَىٰ وَقَدۡ جَآءَهُمۡ رَسُولٞ مُّبِينٞ

13. Ала не ще им помогне възпоменанието! Когато при тях дойде явен Пратеник,

வசனம்: 14

ثُمَّ تَوَلَّوۡاْ عَنۡهُ وَقَالُواْ مُعَلَّمٞ مَّجۡنُونٌ

14. а те се отметнаха от него и казаха: “Той е подучен, луд.”

வசனம்: 15

إِنَّا كَاشِفُواْ ٱلۡعَذَابِ قَلِيلًاۚ إِنَّكُمۡ عَآئِدُونَ

15. Ние ще отмахнем за малко наказанието. Но вие пак ще се върнете [към неверието].

வசனம்: 16

يَوۡمَ نَبۡطِشُ ٱلۡبَطۡشَةَ ٱلۡكُبۡرَىٰٓ إِنَّا مُنتَقِمُونَ

16. В този Ден, когато Ние ще ви поразим с най-силното наказание. Ние ще отмъстим.

வசனம்: 17

۞ وَلَقَدۡ فَتَنَّا قَبۡلَهُمۡ قَوۡمَ فِرۡعَوۡنَ وَجَآءَهُمۡ رَسُولٞ كَرِيمٌ

17. Преди тях изпитахме народа на Фирауна, когато при тях дойде благороден пратеник:

வசனம்: 18

أَنۡ أَدُّوٓاْ إِلَيَّ عِبَادَ ٱللَّهِۖ إِنِّي لَكُمۡ رَسُولٌ أَمِينٞ

18. [който е казал:]“Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.”

வசனம்: 19

وَأَن لَّا تَعۡلُواْ عَلَى ٱللَّهِۖ إِنِّيٓ ءَاتِيكُم بِسُلۡطَٰنٖ مُّبِينٖ

19. И не се превъзнасяйте пред Аллах! Защото аз дойдох при вас с ясни доводи.

வசனம்: 20

وَإِنِّي عُذۡتُ بِرَبِّي وَرَبِّكُمۡ أَن تَرۡجُمُونِ

20. Аз се уповавам на моя Повелител и вашия Повелител, за да не ме пребиете с камъни

வசனம்: 21

وَإِن لَّمۡ تُؤۡمِنُواْ لِي فَٱعۡتَزِلُونِ

21. А ако не ми вярвате, оставете ме на мира!”

வசனம்: 22

فَدَعَا رَبَّهُۥٓ أَنَّ هَٰٓؤُلَآءِ قَوۡمٞ مُّجۡرِمُونَ

22. След това той позова своя Повелител: “Тези тук са грешен народ.”

வசனம்: 23

فَأَسۡرِ بِعِبَادِي لَيۡلًا إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ

23. [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем, защото вас ще ви преследват!

வசனம்: 24

وَٱتۡرُكِ ٱلۡبَحۡرَ رَهۡوًاۖ إِنَّهُمۡ جُندٞ مُّغۡرَقُونَ

24. И остави морето разцепено! Тяхната войска ще бъде издавена.”

வசனம்: 25

كَمۡ تَرَكُواْ مِن جَنَّٰتٖ وَعُيُونٖ

25. Колко градини и извори оставиха те [в този свят],

வசனம்: 26

وَزُرُوعٖ وَمَقَامٖ كَرِيمٖ

26. и ниви, и прекрасни места,

வசனம்: 27

وَنَعۡمَةٖ كَانُواْ فِيهَا فَٰكِهِينَ

27. и блаженство, на което се наслаждаваха!

வசனம்: 28

كَذَٰلِكَۖ وَأَوۡرَثۡنَٰهَا قَوۡمًا ءَاخَرِينَ

28. Всичко това дарихме в наследство на друг народ.

வசனம்: 29

فَمَا بَكَتۡ عَلَيۡهِمُ ٱلسَّمَآءُ وَٱلۡأَرۡضُ وَمَا كَانُواْ مُنظَرِينَ

29. И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка.

வசனம்: 30

وَلَقَدۡ نَجَّيۡنَا بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ مِنَ ٱلۡعَذَابِ ٱلۡمُهِينِ

30. И спасихме синовете на Исраил от унизителното наказание,

வசனம்: 31

مِن فِرۡعَوۡنَۚ إِنَّهُۥ كَانَ عَالِيٗا مِّنَ ٱلۡمُسۡرِفِينَ

31. от Фираун, защото той бе горделивец от престъпващите [позволеното].

வசனம்: 32

وَلَقَدِ ٱخۡتَرۡنَٰهُمۡ عَلَىٰ عِلۡمٍ عَلَى ٱلۡعَٰلَمِينَ

32. И съзнателно ги извисихме по знание над [останалите обитатели на] световете.

வசனம்: 33

وَءَاتَيۡنَٰهُم مِّنَ ٱلۡأٓيَٰتِ مَا فِيهِ بَلَٰٓؤٞاْ مُّبِينٌ

33. Ние им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.

வசனம்: 34

إِنَّ هَٰٓؤُلَآءِ لَيَقُولُونَ

34. Те [неверниците] наистина казват:

வசனம்: 35

إِنۡ هِيَ إِلَّا مَوۡتَتُنَا ٱلۡأُولَىٰ وَمَا نَحۡنُ بِمُنشَرِينَ

35. “Това е само нашата първа смърт[след която няма живот], и не ще бъдем вече съживени.

வசனம்: 36

فَأۡتُواْ بِـَٔابَآئِنَآ إِن كُنتُمۡ صَٰدِقِينَ

36. Доведете нашите праотци, ако говорите истината!”

வசனம்: 37

أَهُمۡ خَيۡرٌ أَمۡ قَوۡمُ تُبَّعٖ وَٱلَّذِينَ مِن قَبۡلِهِمۡ أَهۡلَكۡنَٰهُمۡۚ إِنَّهُمۡ كَانُواْ مُجۡرِمِينَ

37. Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха грешници.

வசனம்: 38

وَمَا خَلَقۡنَا ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضَ وَمَا بَيۡنَهُمَا لَٰعِبِينَ

38. И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.

வசனம்: 39

مَا خَلَقۡنَٰهُمَآ إِلَّا بِٱلۡحَقِّ وَلَٰكِنَّ أَكۡثَرَهُمۡ لَا يَعۡلَمُونَ

39. Сътворихме ги само заради истината. Ала повечето от тях не знаят.

வசனம்: 40

إِنَّ يَوۡمَ ٱلۡفَصۡلِ مِيقَٰتُهُمۡ أَجۡمَعِينَ

40. Наистина, Денят на разделението [между истината и лъжата] е пределният срок за всички.

வசனம்: 41

يَوۡمَ لَا يُغۡنِي مَوۡلًى عَن مَّوۡلٗى شَيۡـٔٗا وَلَا هُمۡ يُنصَرُونَ

41. Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще има помощ за никого,

வசனம்: 42

إِلَّا مَن رَّحِمَ ٱللَّهُۚ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

42. освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 43

إِنَّ شَجَرَتَ ٱلزَّقُّومِ

43. А дървото Заккум ще стане,

வசனம்: 44

طَعَامُ ٱلۡأَثِيمِ

44. храната на всеки грешник.

வசனம்: 45

كَٱلۡمُهۡلِ يَغۡلِي فِي ٱلۡبُطُونِ

45. Подобно зловонна гной тя ще кипи в стомасите,

வசனம்: 46

كَغَلۡيِ ٱلۡحَمِيمِ

46. сякаш кипи вряща вода.

வசனம்: 47

خُذُوهُ فَٱعۡتِلُوهُ إِلَىٰ سَوَآءِ ٱلۡجَحِيمِ

47. [ Аллах заповяда]“Вземете го и го замъкнете в средата на Джехеннема!

வசனம்: 48

ثُمَّ صُبُّواْ فَوۡقَ رَأۡسِهِۦ مِنۡ عَذَابِ ٱلۡحَمِيمِ

48. После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода [и му кажете]:

வசனம்: 49

ذُقۡ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡكَرِيمُ

49. “Вкуси[ от мъката]! Нали ти се мислеше за могъщият, знатният!”

வசனம்: 50

إِنَّ هَٰذَا مَا كُنتُم بِهِۦ تَمۡتَرُونَ

50. Това е, то в което се съмнявахте.

வசனம்: 51

إِنَّ ٱلۡمُتَّقِينَ فِي مَقَامٍ أَمِينٖ

51. Наистина благочестивите ще са на сигурно място ­

வசனம்: 52

فِي جَنَّٰتٖ وَعُيُونٖ

52. сред градини и извори,

வசனம்: 53

يَلۡبَسُونَ مِن سُندُسٖ وَإِسۡتَبۡرَقٖ مُّتَقَٰبِلِينَ

53. ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.

வசனம்: 54

كَذَٰلِكَ وَزَوَّجۡنَٰهُم بِحُورٍ عِينٖ

54. Така! И ще им дадем за съпруги красиви девойки с големи прелестни очи.

வசனம்: 55

يَدۡعُونَ فِيهَا بِكُلِّ فَٰكِهَةٍ ءَامِنِينَ

55. Ще пожелават там всякакъв плод ­ в мир и сигурност.

வசனம்: 56

لَا يَذُوقُونَ فِيهَا ٱلۡمَوۡتَ إِلَّا ٱلۡمَوۡتَةَ ٱلۡأُولَىٰۖ وَوَقَىٰهُمۡ عَذَابَ ٱلۡجَحِيمِ

56. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Джехеннема ­

வசனம்: 57

فَضۡلٗا مِّن رَّبِّكَۚ ذَٰلِكَ هُوَ ٱلۡفَوۡزُ ٱلۡعَظِيمُ

57. като благоволение от твоя Повелител. Това е великото спасение.

வசனம்: 58

فَإِنَّمَا يَسَّرۡنَٰهُ بِلِسَانِكَ لَعَلَّهُمۡ يَتَذَكَّرُونَ

58. Наистина, Ние сторихме [Корана] лесен [за възприемане] ­ на твоя език, може би ще се опомнят!

வசனம்: 59

فَٱرۡتَقِبۡ إِنَّهُم مُّرۡتَقِبُونَ

59. И чакай! Те [многобожниците] също очакват.