மொழிபெயர்ப்பு வசனம் 150 அத்தியாயம் ஸூரா அல்அஃராப் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

வசனம்: 150

وَلَمَّا رَجَعَ مُوسَىٰٓ إِلَىٰ قَوۡمِهِۦ غَضۡبَٰنَ أَسِفٗا قَالَ بِئۡسَمَا خَلَفۡتُمُونِي مِنۢ بَعۡدِيٓۖ أَعَجِلۡتُمۡ أَمۡرَ رَبِّكُمۡۖ وَأَلۡقَى ٱلۡأَلۡوَاحَ وَأَخَذَ بِرَأۡسِ أَخِيهِ يَجُرُّهُۥٓ إِلَيۡهِۚ قَالَ ٱبۡنَ أُمَّ إِنَّ ٱلۡقَوۡمَ ٱسۡتَضۡعَفُونِي وَكَادُواْ يَقۡتُلُونَنِي فَلَا تُشۡمِتۡ بِيَ ٱلۡأَعۡدَآءَ وَلَا تَجۡعَلۡنِي مَعَ ٱلۡقَوۡمِ ٱلظَّٰلِمِينَ

150. И когато Муса се завърна при своя народ се разгневи и огорчи. Той каза: “Колко лошо е това, което сте извършили в мое отсъствие!Нима искахте да изпреварите заповедта на вашия Повелител?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, сине на майка ми! Наистина, хората ме взеха за безсилен и бяха готови да ме убият. Не предизвиквай у враговете злорадство към мен и не ме причислявай към несправедливите хора!”