భావార్ధాల అనువాదం సూరహ్ సూరహ్ తహా - الترجمة البلغارية - పవిత్ర ఖుర్ఆన్ యొక్క ఎన్సైక్లోపీడియా

на сура Та Ха

వచనం: 1

طه

1. Та. Ха.

వచనం: 2

مَآ أَنزَلۡنَا عَلَيۡكَ ٱلۡقُرۡءَانَ لِتَشۡقَىٰٓ

2. Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш,

వచనం: 3

إِلَّا تَذۡكِرَةٗ لِّمَن يَخۡشَىٰ

3. а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах].

వచనం: 4

تَنزِيلٗا مِّمَّنۡ خَلَقَ ٱلۡأَرۡضَ وَٱلسَّمَٰوَٰتِ ٱلۡعُلَى

4. Това е низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса.

వచనం: 5

ٱلرَّحۡمَٰنُ عَلَى ٱلۡعَرۡشِ ٱسۡتَوَىٰ

5. Той е Всемилостивия, Който се възнесе [безподобен] на Трона.

వచనం: 6

لَهُۥ مَا فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَمَا فِي ٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا وَمَا تَحۡتَ ٱلثَّرَىٰ

6. Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.

వచనం: 7

وَإِن تَجۡهَرۡ بِٱلۡقَوۡلِ فَإِنَّهُۥ يَعۡلَمُ ٱلسِّرَّ وَأَخۡفَى

7. И дали ще говориш на глас [о, Мухаммед], или не, Той знае и тайното, и най-скритото!

వచనం: 8

ٱللَّهُ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَۖ لَهُ ٱلۡأَسۡمَآءُ ٱلۡحُسۡنَىٰ

8. Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.

వచనం: 9

وَهَلۡ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ

9. Стигна ли до теб разказът за Муса?

వచనం: 10

إِذۡ رَءَا نَارٗا فَقَالَ لِأَهۡلِهِ ٱمۡكُثُوٓاْ إِنِّيٓ ءَانَسۡتُ نَارٗا لَّعَلِّيٓ ءَاتِيكُم مِّنۡهَا بِقَبَسٍ أَوۡ أَجِدُ عَلَى ٱلنَّارِ هُدٗى

10. Когато видя огън, каза на семейството си: “Останете тук! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня път.”

వచనం: 11

فَلَمَّآ أَتَىٰهَا نُودِيَ يَٰمُوسَىٰٓ

11. И когато стигна там, бе призован: “О, Муса!

వచనం: 12

إِنِّيٓ أَنَا۠ رَبُّكَ فَٱخۡلَعۡ نَعۡلَيۡكَ إِنَّكَ بِٱلۡوَادِ ٱلۡمُقَدَّسِ طُوٗى

12. Наистина, Аз съм твоят Повелител. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Тува.

వచనం: 13

وَأَنَا ٱخۡتَرۡتُكَ فَٱسۡتَمِعۡ لِمَا يُوحَىٰٓ

13. Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито в откровение!

వచనం: 14

إِنَّنِيٓ أَنَا ٱللَّهُ لَآ إِلَٰهَ إِلَّآ أَنَا۠ فَٱعۡبُدۡنِي وَأَقِمِ ٱلصَّلَوٰةَ لِذِكۡرِيٓ

14. Наистина, Аз съм Аллах! Няма друг достоен за поклонение, освен Мен. Затова на Мен се покланяй и извършвай молитвата намаз, за да Ме споменаваш!

వచనం: 15

إِنَّ ٱلسَّاعَةَ ءَاتِيَةٌ أَكَادُ أُخۡفِيهَا لِتُجۡزَىٰ كُلُّ نَفۡسِۭ بِمَا تَسۡعَىٰ

15. Аз скривам настъпването на часа докрай, но той непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му.

వచనం: 16

فَلَا يَصُدَّنَّكَ عَنۡهَا مَن لَّا يُؤۡمِنُ بِهَا وَٱتَّبَعَ هَوَىٰهُ فَتَرۡدَىٰ

16. И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш!

వచనం: 17

وَمَا تِلۡكَ بِيَمِينِكَ يَٰمُوسَىٰ

17. А какво е това в десницата ти, о, Муса?”

వచనం: 18

قَالَ هِيَ عَصَايَ أَتَوَكَّؤُاْ عَلَيۡهَا وَأَهُشُّ بِهَا عَلَىٰ غَنَمِي وَلِيَ فِيهَا مَـَٔارِبُ أُخۡرَىٰ

18. Той каза: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля за овцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”

వచనం: 19

قَالَ أَلۡقِهَا يَٰمُوسَىٰ

19. Каза [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”

వచనం: 20

فَأَلۡقَىٰهَا فَإِذَا هِيَ حَيَّةٞ تَسۡعَىٰ

20. И я метна, и ето тя се превърна в­ пълзяща змия!

వచనం: 21

قَالَ خُذۡهَا وَلَا تَخَفۡۖ سَنُعِيدُهَا سِيرَتَهَا ٱلۡأُولَىٰ

21. Той каза: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем в предишното й състояние.

వచనం: 22

وَٱضۡمُمۡ يَدَكَ إِلَىٰ جَنَاحِكَ تَخۡرُجۡ بَيۡضَآءَ مِنۡ غَيۡرِ سُوٓءٍ ءَايَةً أُخۡرَىٰ

22. И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйно бяла, без следи от болест. Ето ти още едно знамение!

వచనం: 23

لِنُرِيَكَ مِنۡ ءَايَٰتِنَا ٱلۡكُبۡرَى

23. Ще ти покажем някои от Нашите най-големи знамения.

వచనం: 24

ٱذۡهَبۡ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ

24. Иди при Фирауна! Той наистина престъпи границите на позволеното.

వచనం: 25

قَالَ رَبِّ ٱشۡرَحۡ لِي صَدۡرِي

25. Каза [Муса]: “Повелителю мой! Разтвори гръдта ми!

వచనం: 26

وَيَسِّرۡ لِيٓ أَمۡرِي

26. И улесни моята мисия!

వచనం: 27

وَٱحۡلُلۡ عُقۡدَةٗ مِّن لِّسَانِي

27. И развържи възела на езика ми,

వచనం: 28

يَفۡقَهُواْ قَوۡلِي

28. за да разбират словото ми!

వచనం: 29

وَٱجۡعَل لِّي وَزِيرٗا مِّنۡ أَهۡلِي

29. И ми назначи помощник от моето семейство

వచనం: 30

هَٰرُونَ أَخِي

30. брат ми Харун!

వచనం: 31

ٱشۡدُدۡ بِهِۦٓ أَزۡرِي

31. Добави ми сила чрез него!

వచనం: 32

وَأَشۡرِكۡهُ فِيٓ أَمۡرِي

32. И приобщи го към моето дело,

వచనం: 33

كَيۡ نُسَبِّحَكَ كَثِيرٗا

33. за да Те прославяме много

వచనం: 34

وَنَذۡكُرَكَ كَثِيرًا

34. и за да Те споменаваме много!

వచనం: 35

إِنَّكَ كُنتَ بِنَا بَصِيرٗا

35. Наистина, Ти ни съзираш.”

వచనం: 36

قَالَ قَدۡ أُوتِيتَ سُؤۡلَكَ يَٰمُوسَىٰ

36. Каза [Аллах]: “О, Муса! Ти вече получи това, което поиска.

వచనం: 37

وَلَقَدۡ مَنَنَّا عَلَيۡكَ مَرَّةً أُخۡرَىٰٓ

37. Вече те облагодетелствахме още преди,

వచనం: 38

إِذۡ أَوۡحَيۡنَآ إِلَىٰٓ أُمِّكَ مَا يُوحَىٰٓ

38. когато разкрихме на майка ти следното откровение:

వచనం: 39

أَنِ ٱقۡذِفِيهِ فِي ٱلتَّابُوتِ فَٱقۡذِفِيهِ فِي ٱلۡيَمِّ فَلۡيُلۡقِهِ ٱلۡيَمُّ بِٱلسَّاحِلِ يَأۡخُذۡهُ عَدُوّٞ لِّي وَعَدُوّٞ لَّهُۥۚ وَأَلۡقَيۡتُ عَلَيۡكَ مَحَبَّةٗ مِّنِّي وَلِتُصۡنَعَ عَلَىٰ عَيۡنِيٓ

39. “Положи [Муса] в сандъка и го пусни по реката, и ще го изхвърли реката на брега. Ще го вземе един Мой враг и негов враг.” И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”

వచనం: 40

إِذۡ تَمۡشِيٓ أُخۡتُكَ فَتَقُولُ هَلۡ أَدُلُّكُمۡ عَلَىٰ مَن يَكۡفُلُهُۥۖ فَرَجَعۡنَٰكَ إِلَىٰٓ أُمِّكَ كَيۡ تَقَرَّ عَيۡنُهَا وَلَا تَحۡزَنَۚ وَقَتَلۡتَ نَفۡسٗا فَنَجَّيۡنَٰكَ مِنَ ٱلۡغَمِّ وَفَتَنَّٰكَ فُتُونٗاۚ فَلَبِثۡتَ سِنِينَ فِيٓ أَهۡلِ مَدۡيَنَ ثُمَّ جِئۡتَ عَلَىٰ قَدَرٖ يَٰمُوسَىٰ

40. Когато сестра ти отиде [при Фирауна], каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. О, Муса! Ти прекара много години сред жителите на Медян, а след това се завърна в срок.

వచనం: 41

وَٱصۡطَنَعۡتُكَ لِنَفۡسِي

41. И те избрах за Себе Си.

వచనం: 42

ٱذۡهَبۡ أَنتَ وَأَخُوكَ بِـَٔايَٰتِي وَلَا تَنِيَا فِي ذِكۡرِي

42. Идете заедно ти и твоя брат с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате!

వచనం: 43

ٱذۡهَبَآ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ

43. Идете при Фираун двамата, защото той престъпи границите на позволеното!

వచనం: 44

فَقُولَا لَهُۥ قَوۡلٗا لَّيِّنٗا لَّعَلَّهُۥ يَتَذَكَّرُ أَوۡ يَخۡشَىٰ

44. И му говорете мека дума и благи слова, за да си припомни или да се побои!”

వచనం: 45

قَالَا رَبَّنَآ إِنَّنَا نَخَافُ أَن يَفۡرُطَ عَلَيۡنَآ أَوۡ أَن يَطۡغَىٰ

45. Казаха: “Повелителю наш! Страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].”

వచనం: 46

قَالَ لَا تَخَافَآۖ إِنَّنِي مَعَكُمَآ أَسۡمَعُ وَأَرَىٰ

46. Той каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.

వచనం: 47

فَأۡتِيَاهُ فَقُولَآ إِنَّا رَسُولَا رَبِّكَ فَأَرۡسِلۡ مَعَنَا بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ وَلَا تُعَذِّبۡهُمۡۖ قَدۡ جِئۡنَٰكَ بِـَٔايَةٖ مِّن رَّبِّكَۖ وَٱلسَّلَٰمُ عَلَىٰ مَنِ ٱتَّبَعَ ٱلۡهُدَىٰٓ

47. И отидете при него двамата, и кажете: “Ние сме пратеници на твоя Повелител. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамение от твоя Повелител. Мир за онзи, който следва вярното ръководство!

వచనం: 48

إِنَّا قَدۡ أُوحِيَ إِلَيۡنَآ أَنَّ ٱلۡعَذَابَ عَلَىٰ مَن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ

48. Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и се отвръща [от знаменията на Аллах].”

వచనం: 49

قَالَ فَمَن رَّبُّكُمَا يَٰمُوسَىٰ

49. Каза [Фираунът]: “А кой е вашият Повелител, о, Муса?”

వచనం: 50

قَالَ رَبُّنَا ٱلَّذِيٓ أَعۡطَىٰ كُلَّ شَيۡءٍ خَلۡقَهُۥ ثُمَّ هَدَىٰ

50. Той каза: “Нашият Повелител е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.”

వచనం: 51

قَالَ فَمَا بَالُ ٱلۡقُرُونِ ٱلۡأُولَىٰ

51. Той каза: “А какво е положението на предишните поколения?”

వచనం: 52

قَالَ عِلۡمُهَا عِندَ رَبِّي فِي كِتَٰبٖۖ لَّا يَضِلُّ رَبِّي وَلَا يَنسَى

52. Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Повелител. Моят Повелител нито греши, нито забравя.”

వచనం: 53

ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُمُ ٱلۡأَرۡضَ مَهۡدٗا وَسَلَكَ لَكُمۡ فِيهَا سُبُلٗا وَأَنزَلَ مِنَ ٱلسَّمَآءِ مَآءٗ فَأَخۡرَجۡنَا بِهِۦٓ أَزۡوَٰجٗا مِّن نَّبَاتٖ شَتَّىٰ

53. Той е, Който стори земята да е люлка за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето. Чрез нея вадим Ние видове от различни растения.

వచనం: 54

كُلُواْ وَٱرۡعَوۡاْ أَنۡعَٰمَكُمۡۚ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَٰتٖ لِّأُوْلِي ٱلنُّهَىٰ

54. Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения за разумните хора.

వచనం: 55

۞ مِنۡهَا خَلَقۡنَٰكُمۡ وَفِيهَا نُعِيدُكُمۡ وَمِنۡهَا نُخۡرِجُكُمۡ تَارَةً أُخۡرَىٰ

55. От нея [земята] ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж.

వచనం: 56

وَلَقَدۡ أَرَيۡنَٰهُ ءَايَٰتِنَا كُلَّهَا فَكَذَّبَ وَأَبَىٰ

56. Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения, ала той ги взе за лъжа и се възпротиви.

వచనం: 57

قَالَ أَجِئۡتَنَا لِتُخۡرِجَنَا مِنۡ أَرۡضِنَا بِسِحۡرِكَ يَٰمُوسَىٰ

57. Той каза: “О, Муса! Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магията си от нашата земя?

వచనం: 58

فَلَنَأۡتِيَنَّكَ بِسِحۡرٖ مِّثۡلِهِۦ فَٱجۡعَلۡ بَيۡنَنَا وَبَيۡنَكَ مَوۡعِدٗا لَّا نُخۡلِفُهُۥ نَحۡنُ وَلَآ أَنتَ مَكَانٗا سُوٗى

58. Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи между нас и теб среща на открито място, където ще имаме равни шансове, и никой от нас не трябва да го наруши!”

వచనం: 59

قَالَ مَوۡعِدُكُمۡ يَوۡمُ ٱلزِّينَةِ وَأَن يُحۡشَرَ ٱلنَّاسُ ضُحٗى

59. Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!”

వచనం: 60

فَتَوَلَّىٰ فِرۡعَوۡنُ فَجَمَعَ كَيۡدَهُۥ ثُمَّ أَتَىٰ

60. Фираунът се оттеглил, и подготвил своята хитрина, после дошъл в уговорения срок.

వచనం: 61

قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ وَيۡلَكُمۡ لَا تَفۡتَرُواْ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبٗا فَيُسۡحِتَكُم بِعَذَابٖۖ وَقَدۡ خَابَ مَنِ ٱفۡتَرَىٰ

61. Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви унищожи Той с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.”

వచనం: 62

فَتَنَٰزَعُوٓاْ أَمۡرَهُم بَيۡنَهُمۡ وَأَسَرُّواْ ٱلنَّجۡوَىٰ

62. И спореха помежду си за своите действия, и запазиха своя разговор в тайна.

వచనం: 63

قَالُوٓاْ إِنۡ هَٰذَٰنِ لَسَٰحِرَٰنِ يُرِيدَانِ أَن يُخۡرِجَاكُم مِّنۡ أَرۡضِكُم بِسِحۡرِهِمَا وَيَذۡهَبَا بِطَرِيقَتِكُمُ ٱلۡمُثۡلَىٰ

63. Те казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да погубят превъзходния ви път.

వచనం: 64

فَأَجۡمِعُواْ كَيۡدَكُمۡ ثُمَّ ٱئۡتُواْ صَفّٗاۚ وَقَدۡ أَفۡلَحَ ٱلۡيَوۡمَ مَنِ ٱسۡتَعۡلَىٰ

64. Затова обединете своите хитрини и се постройте в редици! Днес ще сполучи онзи, който победи.”

వచనం: 65

قَالُواْ يَٰمُوسَىٰٓ إِمَّآ أَن تُلۡقِيَ وَإِمَّآ أَن نَّكُونَ أَوَّلَ مَنۡ أَلۡقَىٰ

65. Те казаха: “О, Муса! Ти ли ще метнеш, или ние първи да метнем?”

వచనం: 66

قَالَ بَلۡ أَلۡقُواْۖ فَإِذَا حِبَالُهُمۡ وَعِصِيُّهُمۡ يُخَيَّلُ إِلَيۡهِ مِن سِحۡرِهِمۡ أَنَّهَا تَسۡعَىٰ

66. Той каза: “Не! Метнете вие!” И ето стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.

వచనం: 67

فَأَوۡجَسَ فِي نَفۡسِهِۦ خِيفَةٗ مُّوسَىٰ

67. Тогава Муса почувства в душата си страх.

వచనం: 68

قُلۡنَا لَا تَخَفۡ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡأَعۡلَىٰ

68. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!

వచనం: 69

وَأَلۡقِ مَا فِي يَمِينِكَ تَلۡقَفۡ مَا صَنَعُوٓاْۖ إِنَّمَا صَنَعُواْ كَيۡدُ سَٰحِرٖۖ وَلَا يُفۡلِحُ ٱلسَّاحِرُ حَيۡثُ أَتَىٰ

69. И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Наистина, те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”

వచనం: 70

فَأُلۡقِيَ ٱلسَّحَرَةُ سُجَّدٗا قَالُوٓاْ ءَامَنَّا بِرَبِّ هَٰرُونَ وَمُوسَىٰ

70. И магьосниците паднаха на земята в суджуд и казаха: “Повярвахме в Повелителя на Харун и на Муса!”

వచనం: 71

قَالَ ءَامَنتُمۡ لَهُۥ قَبۡلَ أَنۡ ءَاذَنَ لَكُمۡۖ إِنَّهُۥ لَكَبِيرُكُمُ ٱلَّذِي عَلَّمَكُمُ ٱلسِّحۡرَۖ فَلَأُقَطِّعَنَّ أَيۡدِيَكُمۡ وَأَرۡجُلَكُم مِّنۡ خِلَٰفٖ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمۡ فِي جُذُوعِ ٱلنَّخۡلِ وَلَتَعۡلَمُنَّ أَيُّنَآ أَشَدُّ عَذَابٗا وَأَبۡقَىٰ

71. Той [Фираунът] каза: “И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”

వచనం: 72

قَالُواْ لَن نُّؤۡثِرَكَ عَلَىٰ مَا جَآءَنَا مِنَ ٱلۡبَيِّنَٰتِ وَٱلَّذِي فَطَرَنَاۖ فَٱقۡضِ مَآ أَنتَ قَاضٍۖ إِنَّمَا تَقۡضِي هَٰذِهِ ٱلۡحَيَوٰةَ ٱلدُّنۡيَآ

72. Те казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които ни се явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Ти отсъждаш само в земния живот.

వచనం: 73

إِنَّآ ءَامَنَّا بِرَبِّنَا لِيَغۡفِرَ لَنَا خَطَٰيَٰنَا وَمَآ أَكۡرَهۡتَنَا عَلَيۡهِ مِنَ ٱلسِّحۡرِۗ وَٱللَّهُ خَيۡرٞ وَأَبۡقَىٰٓ

73. Ние наистина повярвахме в нашия Повелител, за да ни опрости греховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е Най-Добър и Най-Дълговечен.”

వచనం: 74

إِنَّهُۥ مَن يَأۡتِ رَبَّهُۥ مُجۡرِمٗا فَإِنَّ لَهُۥ جَهَنَّمَ لَا يَمُوتُ فِيهَا وَلَا يَحۡيَىٰ

74. Който се яви като престъпник пред своя Повелител, за него е приготвен Джехеннемът, в който нито ще умре, нито ще живее.

వచనం: 75

وَمَن يَأۡتِهِۦ مُؤۡمِنٗا قَدۡ عَمِلَ ٱلصَّٰلِحَٰتِ فَأُوْلَٰٓئِكَ لَهُمُ ٱلدَّرَجَٰتُ ٱلۡعُلَىٰ

75. А който дойде при Него като правоверен, вършил праведни дела, са приготвени висшите степени,­

వచనం: 76

جَنَّٰتُ عَدۡنٖ تَجۡرِي مِن تَحۡتِهَا ٱلۡأَنۡهَٰرُ خَٰلِدِينَ فِيهَاۚ وَذَٰلِكَ جَزَآءُ مَن تَزَكَّىٰ

76. Градините Адн, сред които реки текат. Там те ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил.

వచనం: 77

وَلَقَدۡ أَوۡحَيۡنَآ إِلَىٰ مُوسَىٰٓ أَنۡ أَسۡرِ بِعِبَادِي فَٱضۡرِبۡ لَهُمۡ طَرِيقٗا فِي ٱلۡبَحۡرِ يَبَسٗا لَّا تَخَٰفُ دَرَكٗا وَلَا تَخۡشَىٰ

77. И внушихме на Муса откровение: “Потегли на път нощем с Моите раби и просечи за тях в морето сух път! Не се страхувай, че ще те застигне [Фираунът] и не се плаши!”

వచనం: 78

فَأَتۡبَعَهُمۡ فِرۡعَوۡنُ بِجُنُودِهِۦ فَغَشِيَهُم مِّنَ ٱلۡيَمِّ مَا غَشِيَهُمۡ

78. И ги последва Фираунът с войските си, които морето напълно погълна.

వచనం: 79

وَأَضَلَّ فِرۡعَوۡنُ قَوۡمَهُۥ وَمَا هَدَىٰ

79. Фираунът заблуди своя народ и не го поведе по правия път.

వచనం: 80

يَٰبَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ قَدۡ أَنجَيۡنَٰكُم مِّنۡ عَدُوِّكُمۡ وَوَٰعَدۡنَٰكُمۡ جَانِبَ ٱلطُّورِ ٱلۡأَيۡمَنَ وَنَزَّلۡنَا عَلَيۡكُمُ ٱلۡمَنَّ وَٱلسَّلۡوَىٰ

80. О, синове на Исраил! Ние ви спасихме от вашия враг и определихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците.

వచనం: 81

كُلُواْ مِن طَيِّبَٰتِ مَا رَزَقۡنَٰكُمۡ وَلَا تَطۡغَوۡاْ فِيهِ فَيَحِلَّ عَلَيۡكُمۡ غَضَبِيۖ وَمَن يَحۡلِلۡ عَلَيۡهِ غَضَبِي فَقَدۡ هَوَىٰ

81. Яжте от благата, които Ние ви дарихме, и не прекалявайте в това, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен.

వచనం: 82

وَإِنِّي لَغَفَّارٞ لِّمَن تَابَ وَءَامَنَ وَعَمِلَ صَٰلِحٗا ثُمَّ ٱهۡتَدَىٰ

82. Наистина, Аз опрощавам на всеки, който се е разкаял, повярвал и вършил праведни дела, а после продължава по правия път.

వచనం: 83

۞ وَمَآ أَعۡجَلَكَ عَن قَوۡمِكَ يَٰمُوسَىٰ

83. Аллах каза: “О, Муса! Какво те накара да избързаш пред своя народ?”

వచనం: 84

قَالَ هُمۡ أُوْلَآءِ عَلَىٰٓ أَثَرِي وَعَجِلۡتُ إِلَيۡكَ رَبِّ لِتَرۡضَىٰ

84. Той каза: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб, Повелителю, за да бъдеш Ти доволен.”

వచనం: 85

قَالَ فَإِنَّا قَدۡ فَتَنَّا قَوۡمَكَ مِنۢ بَعۡدِكَ وَأَضَلَّهُمُ ٱلسَّامِرِيُّ

85. Той [Аллах] каза: “Ние вече изпитахме твоя народ след теб и ги заблуди самаритянина.”

వచనం: 86

فَرَجَعَ مُوسَىٰٓ إِلَىٰ قَوۡمِهِۦ غَضۡبَٰنَ أَسِفٗاۚ قَالَ يَٰقَوۡمِ أَلَمۡ يَعِدۡكُمۡ رَبُّكُمۡ وَعۡدًا حَسَنًاۚ أَفَطَالَ عَلَيۡكُمُ ٱلۡعَهۡدُ أَمۡ أَرَدتُّمۡ أَن يَحِلَّ عَلَيۡكُمۡ غَضَبٞ مِّن رَّبِّكُمۡ فَأَخۡلَفۡتُم مَّوۡعِدِي

86. И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ и каза: “О, народе мой! Нима вашият Повелител не ви даде прекрасно обещание? Дали срокът бе дълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Повелител, та нарушихте вашето обещание към мен?”

వచనం: 87

قَالُواْ مَآ أَخۡلَفۡنَا مَوۡعِدَكَ بِمَلۡكِنَا وَلَٰكِنَّا حُمِّلۡنَآ أَوۡزَارٗا مِّن زِينَةِ ٱلۡقَوۡمِ فَقَذَفۡنَٰهَا فَكَذَٰلِكَ أَلۡقَى ٱلسَّامِرِيُّ

87. Те казаха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така ги запрати и самаритянина”

వచనం: 88

فَأَخۡرَجَ لَهُمۡ عِجۡلٗا جَسَدٗا لَّهُۥ خُوَارٞ فَقَالُواْ هَٰذَآ إِلَٰهُكُمۡ وَإِلَٰهُ مُوسَىٰ فَنَسِيَ

88. И направи той за тях образ на телец, който мучеше. И казаха[заблудените]: “Това е вашето божество и божеството на Муса, ала той забрави.”

వచనం: 89

أَفَلَا يَرَوۡنَ أَلَّا يَرۡجِعُ إِلَيۡهِمۡ قَوۡلٗا وَلَا يَمۡلِكُ لَهُمۡ ضَرّٗا وَلَا نَفۡعٗا

89. А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза?

వచనం: 90

وَلَقَدۡ قَالَ لَهُمۡ هَٰرُونُ مِن قَبۡلُ يَٰقَوۡمِ إِنَّمَا فُتِنتُم بِهِۦۖ وَإِنَّ رَبَّكُمُ ٱلرَّحۡمَٰنُ فَٱتَّبِعُونِي وَأَطِيعُوٓاْ أَمۡرِي

90. А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой! Това е само изпитание за вас. Наистина, вашият Повелител е Всемилостивия. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”

వచనం: 91

قَالُواْ لَن نَّبۡرَحَ عَلَيۡهِ عَٰكِفِينَ حَتَّىٰ يَرۡجِعَ إِلَيۡنَا مُوسَىٰ

91. Те казаха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.”

వచనం: 92

قَالَ يَٰهَٰرُونُ مَا مَنَعَكَ إِذۡ رَأَيۡتَهُمۡ ضَلُّوٓاْ

92. Каза [Муса]: “О, Харун! Когато ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи

వచనం: 93

أَلَّا تَتَّبِعَنِۖ أَفَعَصَيۡتَ أَمۡرِي

93. да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?

వచనం: 94

قَالَ يَبۡنَؤُمَّ لَا تَأۡخُذۡ بِلِحۡيَتِي وَلَا بِرَأۡسِيٓۖ إِنِّي خَشِيتُ أَن تَقُولَ فَرَّقۡتَ بَيۡنَ بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ وَلَمۡ تَرۡقُبۡ قَوۡلِي

94. Тогава Харун каза: О, сине, на майка ми! Не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не кажеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не удържа на моето слово.”

వచనం: 95

قَالَ فَمَا خَطۡبُكَ يَٰسَٰمِرِيُّ

95. Tой [Муса] попитал: “А какво ти бе намерението, о, самаритянино?”

వచనం: 96

قَالَ بَصُرۡتُ بِمَا لَمۡ يَبۡصُرُواْ بِهِۦ فَقَبَضۡتُ قَبۡضَةٗ مِّنۡ أَثَرِ ٱلرَّسُولِ فَنَبَذۡتُهَا وَكَذَٰلِكَ سَوَّلَتۡ لِي نَفۡسِي

96. Той [самаритянина] казал: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [коня на Джебраил] и я метнах. Така ме съблазни душата ми.”

వచనం: 97

قَالَ فَٱذۡهَبۡ فَإِنَّ لَكَ فِي ٱلۡحَيَوٰةِ أَن تَقُولَ لَا مِسَاسَۖ وَإِنَّ لَكَ مَوۡعِدٗا لَّن تُخۡلَفَهُۥۖ وَٱنظُرۡ إِلَىٰٓ إِلَٰهِكَ ٱلَّذِي ظَلۡتَ عَلَيۡهِ عَاكِفٗاۖ لَّنُحَرِّقَنَّهُۥ ثُمَّ لَنَنسِفَنَّهُۥ فِي ٱلۡيَمِّ نَسۡفًا

97. Каза [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно срок, който ти не ще избегнеш. И погледни към твоя идол [телеца], комуто продължаваш да се покланяш! Ще го изгорим, после ще разпръснем праха му над морето.”

వచనం: 98

إِنَّمَآ إِلَٰهُكُمُ ٱللَّهُ ٱلَّذِي لَآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَۚ وَسِعَ كُلَّ شَيۡءٍ عِلۡمٗا

98. Аллах е вашият Бог. Няма друг Бог, освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание.

వచనం: 99

كَذَٰلِكَ نَقُصُّ عَلَيۡكَ مِنۡ أَنۢبَآءِ مَا قَدۡ سَبَقَۚ وَقَدۡ ءَاتَيۡنَٰكَ مِن لَّدُنَّا ذِكۡرٗا

99. Така ти съобщаваме [о, Мухаммед] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас.

వచనం: 100

مَّنۡ أَعۡرَضَ عَنۡهُ فَإِنَّهُۥ يَحۡمِلُ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ وِزۡرًا

100. Който се отдръпне от него [Свещеният Коран], ще понесе товар в Деня Къямет.

వచనం: 101

خَٰلِدِينَ فِيهِۖ وَسَآءَ لَهُمۡ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ حِمۡلٗا

101. В такова състояние ще пребивават вечно [в Огъня на Джехеннема]. И колко лошо бреме е в Деня Къямет!

వచనం: 102

يَوۡمَ يُنفَخُ فِي ٱلصُّورِۚ وَنَحۡشُرُ ٱلۡمُجۡرِمِينَ يَوۡمَئِذٖ زُرۡقٗا

102. В Деня, когато се протръби с Тръбата, ще съберем Ние в този Ден престъпниците посинели.

వచనం: 103

يَتَخَٰفَتُونَ بَيۡنَهُمۡ إِن لَّبِثۡتُمۡ إِلَّا عَشۡرٗا

103. Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].”

వచనం: 104

نَّحۡنُ أَعۡلَمُ بِمَا يَقُولُونَ إِذۡ يَقُولُ أَمۡثَلُهُمۡ طَرِيقَةً إِن لَّبِثۡتُمۡ إِلَّا يَوۡمٗا

104. Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях каже: “Пребивавахте там [в земния живот]само един [ден].”

వచనం: 105

وَيَسۡـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلۡجِبَالِ فَقُلۡ يَنسِفُهَا رَبِّي نَسۡفٗا

105. И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Повелител всецяло ще ги разпръсне

వచనం: 106

فَيَذَرُهَا قَاعٗا صَفۡصَفٗا

106. и ще ги превърне в плоска равнина.

వచనం: 107

لَّا تَرَىٰ فِيهَا عِوَجٗا وَلَآ أَمۡتٗا

107. Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”

వచనం: 108

يَوۡمَئِذٖ يَتَّبِعُونَ ٱلدَّاعِيَ لَا عِوَجَ لَهُۥۖ وَخَشَعَتِ ٱلۡأَصۡوَاتُ لِلرَّحۡمَٰنِ فَلَا تَسۡمَعُ إِلَّا هَمۡسٗا

108. В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен шепот.

వచనం: 109

يَوۡمَئِذٖ لَّا تَنفَعُ ٱلشَّفَٰعَةُ إِلَّا مَنۡ أَذِنَ لَهُ ٱلرَّحۡمَٰنُ وَرَضِيَ لَهُۥ قَوۡلٗا

109. В този Ден застъпничеството няма да помогне на никой, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговите речи.

వచనం: 110

يَعۡلَمُ مَا بَيۡنَ أَيۡدِيهِمۡ وَمَا خَلۡفَهُمۡ وَلَا يُحِيطُونَ بِهِۦ عِلۡمٗا

110. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не са способни да обхващат нищо от Неговото знание.

వచనం: 111

۞ وَعَنَتِ ٱلۡوُجُوهُ لِلۡحَيِّ ٱلۡقَيُّومِۖ وَقَدۡ خَابَ مَنۡ حَمَلَ ظُلۡمٗا

111. И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил бремето на несправедливостта.

వచనం: 112

وَمَن يَعۡمَلۡ مِنَ ٱلصَّٰلِحَٰتِ وَهُوَ مُؤۡمِنٞ فَلَا يَخَافُ ظُلۡمٗا وَلَا هَضۡمٗا

112. А който върши праведни дела и е повярвал, не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване.

వచనం: 113

وَكَذَٰلِكَ أَنزَلۡنَٰهُ قُرۡءَانًا عَرَبِيّٗا وَصَرَّفۡنَا فِيهِ مِنَ ٱلۡوَعِيدِ لَعَلَّهُمۡ يَتَّقُونَ أَوۡ يُحۡدِثُ لَهُمۡ ذِكۡرٗا

113. Така Ние низпослахме Корана на арабски език и подробно разяснихме в него Нашите заплахи, за да се побоят [рабите] или да стане за тях назидание.

వచనం: 114

فَتَعَٰلَى ٱللَّهُ ٱلۡمَلِكُ ٱلۡحَقُّۗ وَلَا تَعۡجَلۡ بِٱلۡقُرۡءَانِ مِن قَبۡلِ أَن يُقۡضَىٰٓ إِلَيۡكَ وَحۡيُهُۥۖ وَقُل رَّبِّ زِدۡنِي عِلۡمٗا

114. Всевишен е Аллах, Истинския Властелин! И не избързвай [о, Мухаммед] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Повелителю, надбави ми знание!”

వచనం: 115

وَلَقَدۡ عَهِدۡنَآ إِلَىٰٓ ءَادَمَ مِن قَبۡلُ فَنَسِيَ وَلَمۡ نَجِدۡ لَهُۥ عَزۡمٗا

115. И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.

వచనం: 116

وَإِذۡ قُلۡنَا لِلۡمَلَٰٓئِكَةِ ٱسۡجُدُواْ لِأٓدَمَ فَسَجَدُوٓاْ إِلَّآ إِبۡلِيسَ أَبَىٰ

116. И когато Ние казахме на меляикетата: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.

వచనం: 117

فَقُلۡنَا يَٰٓـَٔادَمُ إِنَّ هَٰذَا عَدُوّٞ لَّكَ وَلِزَوۡجِكَ فَلَا يُخۡرِجَنَّكُمَا مِنَ ٱلۡجَنَّةِ فَتَشۡقَىٰٓ

117. Ние казахме: “О, Адам! Той е враг на теб и на твоята съпруга. Нека да не ви прогони от Дженнета, за да не страдаш!

వచనం: 118

إِنَّ لَكَ أَلَّا تَجُوعَ فِيهَا وَلَا تَعۡرَىٰ

118. Там няма да ти се наложи да гладуваш, нито да ходиш гол. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

వచనం: 119

وَأَنَّكَ لَا تَظۡمَؤُاْ فِيهَا وَلَا تَضۡحَىٰ

119. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

వచనం: 120

فَوَسۡوَسَ إِلَيۡهِ ٱلشَّيۡطَٰنُ قَالَ يَٰٓـَٔادَمُ هَلۡ أَدُلُّكَ عَلَىٰ شَجَرَةِ ٱلۡخُلۡدِ وَمُلۡكٖ لَّا يَبۡلَىٰ

120. Но шейтана му подшушна: “О, Адам! Да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”

వచనం: 121

فَأَكَلَا مِنۡهَا فَبَدَتۡ لَهُمَا سَوۡءَٰتُهُمَا وَطَفِقَا يَخۡصِفَانِ عَلَيۡهِمَا مِن وَرَقِ ٱلۡجَنَّةِۚ وَعَصَىٰٓ ءَادَمُ رَبَّهُۥ فَغَوَىٰ

121. И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Дженнета. И така Адам не се вслуша в своя Повелител, и се заблуди.

వచనం: 122

ثُمَّ ٱجۡتَبَٰهُ رَبُّهُۥ فَتَابَ عَلَيۡهِ وَهَدَىٰ

122. После неговият Повелител го избра прие покаянието му и го напъти в правия път.

వచనం: 123

قَالَ ٱهۡبِطَا مِنۡهَا جَمِيعَۢاۖ بَعۡضُكُمۡ لِبَعۡضٍ عَدُوّٞۖ فَإِمَّا يَأۡتِيَنَّكُم مِّنِّي هُدٗى فَمَنِ ٱتَّبَعَ هُدَايَ فَلَا يَضِلُّ وَلَا يَشۡقَىٰ

123. И каза: “Напуснете двамата оттук заедно, и едни от вас ще бъдат врагове на другите! Ако ви се яви наставление за правия път от Мен, то всеки, който следва Моето наставление, той не ще се заблуди, нито ще пострада.

వచనం: 124

وَمَنۡ أَعۡرَضَ عَن ذِكۡرِي فَإِنَّ لَهُۥ مَعِيشَةٗ ضَنكٗا وَنَحۡشُرُهُۥ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ أَعۡمَىٰ

124. А който се отдръпва от Моето наставление, за него има живот в лишения и бедствия, а в деня Къямет Ние ще го съживим сляп.”

వచనం: 125

قَالَ رَبِّ لِمَ حَشَرۡتَنِيٓ أَعۡمَىٰ وَقَدۡ كُنتُ بَصِيرٗا

125. Ще каже: “Повелителю! Защо ме подкара сляп, а бях зрящ?”

వచనం: 126

قَالَ كَذَٰلِكَ أَتَتۡكَ ءَايَٰتُنَا فَنَسِيتَهَاۖ وَكَذَٰلِكَ ٱلۡيَوۡمَ تُنسَىٰ

126. Ще каже: “Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”

వచనం: 127

وَكَذَٰلِكَ نَجۡزِي مَنۡ أَسۡرَفَ وَلَمۡ يُؤۡمِنۢ بِـَٔايَٰتِ رَبِّهِۦۚ وَلَعَذَابُ ٱلۡأٓخِرَةِ أَشَدُّ وَأَبۡقَىٰٓ

127. И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Повелител. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото и дълговечното.

వచనం: 128

أَفَلَمۡ يَهۡدِ لَهُمۡ كَمۡ أَهۡلَكۡنَا قَبۡلَهُم مِّنَ ٱلۡقُرُونِ يَمۡشُونَ فِي مَسَٰكِنِهِمۡۚ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَٰتٖ لِّأُوْلِي ٱلنُّهَىٰ

128. И не им ли се изясни колко преди тях погубихме от поколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумните хора.

వచనం: 129

وَلَوۡلَا كَلِمَةٞ سَبَقَتۡ مِن رَّبِّكَ لَكَانَ لِزَامٗا وَأَجَلٞ مُّسَمّٗى

129. И ако нямаше предишно Слово от твоя Повелител, и назначен срок, то [наказанието] щеше вече да е настъпило.

వచనం: 130

فَٱصۡبِرۡ عَلَىٰ مَا يَقُولُونَ وَسَبِّحۡ بِحَمۡدِ رَبِّكَ قَبۡلَ طُلُوعِ ٱلشَّمۡسِ وَقَبۡلَ غُرُوبِهَاۖ وَمِنۡ ءَانَآيِٕ ٱلَّيۡلِ فَسَبِّحۡ وَأَطۡرَافَ ٱلنَّهَارِ لَعَلَّكَ تَرۡضَىٰ

130. Ето защо бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Повелител преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го в часове от нощта и през деня, за да си доволен!

వచనం: 131

وَلَا تَمُدَّنَّ عَيۡنَيۡكَ إِلَىٰ مَا مَتَّعۡنَا بِهِۦٓ أَزۡوَٰجٗا مِّنۡهُمۡ زَهۡرَةَ ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَا لِنَفۡتِنَهُمۡ فِيهِۚ وَرِزۡقُ رَبِّكَ خَيۡرٞ وَأَبۡقَىٰ

131. И не се заглеждай по онова, с което дарихме някои от тях [неверниците], за да ги изпитаме с него! Това е блясъка на земния живот, а препитанието на твоя Повелител е най-доброто и дълговечното.

వచనం: 132

وَأۡمُرۡ أَهۡلَكَ بِٱلصَّلَوٰةِ وَٱصۡطَبِرۡ عَلَيۡهَاۖ لَا نَسۡـَٔلُكَ رِزۡقٗاۖ نَّحۡنُ نَرۡزُقُكَۗ وَٱلۡعَٰقِبَةُ لِلتَّقۡوَىٰ

132. И повели на твоето семейство да извършва молитвата намаз, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Добрият изход принадлежи на праведността.

వచనం: 133

وَقَالُواْ لَوۡلَا يَأۡتِينَا بِـَٔايَةٖ مِّن رَّبِّهِۦٓۚ أَوَلَمۡ تَأۡتِهِم بَيِّنَةُ مَا فِي ٱلصُّحُفِ ٱلۡأُولَىٰ

133. И казаха: “Защо не ни донесе той [Мухаммед] знамение от своя Повелител?”А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Свитъци?

వచనం: 134

وَلَوۡ أَنَّآ أَهۡلَكۡنَٰهُم بِعَذَابٖ مِّن قَبۡلِهِۦ لَقَالُواْ رَبَّنَا لَوۡلَآ أَرۡسَلۡتَ إِلَيۡنَا رَسُولٗا فَنَتَّبِعَ ءَايَٰتِكَ مِن قَبۡلِ أَن نَّذِلَّ وَنَخۡزَىٰ

134. И ако Ние бяхме ги погубили с мъчение преди него[идването на Мухаммед и низпосланието на Корана], щяха да кажат: “Повелителю наш! Ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

వచనం: 135

قُلۡ كُلّٞ مُّتَرَبِّصٞ فَتَرَبَّصُواْۖ فَسَتَعۡلَمُونَ مَنۡ أَصۡحَٰبُ ٱلصِّرَٰطِ ٱلسَّوِيِّ وَمَنِ ٱهۡتَدَىٰ

135. Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кои са на правия път и кой е напътен!”