భావార్ధాల అనువాదం సూరహ్ సూరహ్ యా-సీన్ - الترجمة البلغارية - పవిత్ర ఖుర్ఆన్ యొక్క ఎన్సైక్లోపీడియా

на сура Йасин

వచనం: 1

يسٓ

1.Йа. Син.

వచనం: 2

وَٱلۡقُرۡءَانِ ٱلۡحَكِيمِ

2. Кълна се в мъдрия Коран!

వచనం: 3

إِنَّكَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

3. [О, Мухаммeд] ти наистина си от пратениците

వచనం: 4

عَلَىٰ صِرَٰطٖ مُّسۡتَقِيمٖ

4. по правия път.

వచనం: 5

تَنزِيلَ ٱلۡعَزِيزِ ٱلرَّحِيمِ

5. Той е низпослан от Всемогъщия, Милосърдния,

వచనం: 6

لِتُنذِرَ قَوۡمٗا مَّآ أُنذِرَ ءَابَآؤُهُمۡ فَهُمۡ غَٰفِلُونَ

6. за да предупредиш хора, чиито бащи не бяха предупредени от никой, затова са останали нехайни.

వచనం: 7

لَقَدۡ حَقَّ ٱلۡقَوۡلُ عَلَىٰٓ أَكۡثَرِهِمۡ فَهُمۡ لَا يُؤۡمِنُونَ

7. Сбъдна се Словото за повечето от тях, и те не повярваха.

వచనం: 8

إِنَّا جَعَلۡنَا فِيٓ أَعۡنَٰقِهِمۡ أَغۡلَٰلٗا فَهِيَ إِلَى ٱلۡأَذۡقَانِ فَهُم مُّقۡمَحُونَ

8. Наистина, Ние сме сложили окови на врата им, и сме приковали [техните ръце] до брадата така, че техните глави са вдигнати.

వచనం: 9

وَجَعَلۡنَا مِنۢ بَيۡنِ أَيۡدِيهِمۡ سَدّٗا وَمِنۡ خَلۡفِهِمۡ سَدّٗا فَأَغۡشَيۡنَٰهُمۡ فَهُمۡ لَا يُبۡصِرُونَ

9. И сложихме пред тях ограда, и зад тях ограда, и затулихме с покривало [техните очи], та не виждат [правия път].

వచనం: 10

وَسَوَآءٌ عَلَيۡهِمۡ ءَأَنذَرۡتَهُمۡ أَمۡ لَمۡ تُنذِرۡهُمۡ لَا يُؤۡمِنُونَ

10. И е все едно дали ги предупреждаваш или не ги предупреждаваш, те не вярват!

వచనం: 11

إِنَّمَا تُنذِرُ مَنِ ٱتَّبَعَ ٱلذِّكۡرَ وَخَشِيَ ٱلرَّحۡمَٰنَ بِٱلۡغَيۡبِۖ فَبَشِّرۡهُ بِمَغۡفِرَةٖ وَأَجۡرٖ كَرِيمٍ

11. Ти можеш да убеждаваш само онзи, който ще следва Напомнянето и скрито се страхува от Всемилостивия. Благовествай го за опрощение и щедра награда!

వచనం: 12

إِنَّا نَحۡنُ نُحۡيِ ٱلۡمَوۡتَىٰ وَنَكۡتُبُ مَا قَدَّمُواْ وَءَاثَٰرَهُمۡۚ وَكُلَّ شَيۡءٍ أَحۡصَيۡنَٰهُ فِيٓ إِمَامٖ مُّبِينٖ

12. Наистина Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и всяко нещо отбелязваме в ясна книга.

వచనం: 13

وَٱضۡرِبۡ لَهُم مَّثَلًا أَصۡحَٰبَ ٱلۡقَرۡيَةِ إِذۡ جَآءَهَا ٱلۡمُرۡسَلُونَ

13. В качеството на притча им възвести сказанието за жителите на селището, при което дойдоха пратениците!

వచనం: 14

إِذۡ أَرۡسَلۡنَآ إِلَيۡهِمُ ٱثۡنَيۡنِ فَكَذَّبُوهُمَا فَعَزَّزۡنَا بِثَالِثٖ فَقَالُوٓاْ إِنَّآ إِلَيۡكُم مُّرۡسَلُونَ

14.Когато Ние изпратихме при тях двама Пратеници, а те ги взеха за лъжци, и тогава Ние ги подкрепихме с трети, а те казаха: “Наистина ние сме изпратени при вас като Пратеници.”

వచనం: 15

قَالُواْ مَآ أَنتُمۡ إِلَّا بَشَرٞ مِّثۡلُنَا وَمَآ أَنزَلَ ٱلرَّحۡمَٰنُ مِن شَيۡءٍ إِنۡ أَنتُمۡ إِلَّا تَكۡذِبُونَ

15. Те им отговорили: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия(Аллах) не е низпослал никакво [откровение], а вие само лъжете.”

వచనం: 16

قَالُواْ رَبُّنَا يَعۡلَمُ إِنَّآ إِلَيۡكُمۡ لَمُرۡسَلُونَ

16.Те казали: “Нашият Повелител знае, че ние наистина сме Пратеници при вас.

వచనం: 17

وَمَا عَلَيۡنَآ إِلَّا ٱلۡبَلَٰغُ ٱلۡمُبِينُ

17. Наш дълг е само да предадем ясното послание.”

వచనం: 18

قَالُوٓاْ إِنَّا تَطَيَّرۡنَا بِكُمۡۖ لَئِن لَّمۡ تَنتَهُواْ لَنَرۡجُمَنَّكُمۡ وَلَيَمَسَّنَّكُم مِّنَّا عَذَابٌ أَلِيمٞ

18.Хората казали: “ Наистина, предчувстваме от вас зло предзнаменование. Ако не престанете [да проповядвате], ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”

వచనం: 19

قَالُواْ طَٰٓئِرُكُم مَّعَكُمۡ أَئِن ذُكِّرۡتُمۚ بَلۡ أَنتُمۡ قَوۡمٞ مُّسۡرِفُونَ

19. Те казали: “ Вашето зло предзнаменование ще се обърне против вас самите. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи пределите [на позволеното] хора!”

వచనం: 20

وَجَآءَ مِنۡ أَقۡصَا ٱلۡمَدِينَةِ رَجُلٞ يَسۡعَىٰ قَالَ يَٰقَوۡمِ ٱتَّبِعُواْ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

20. И дотича мъж от покрайнините на града. Той възкликна: “О, народе мой! Следвайте пратениците!

వచనం: 21

ٱتَّبِعُواْ مَن لَّا يَسۡـَٔلُكُمۡ أَجۡرٗا وَهُم مُّهۡتَدُونَ

21. Следвайте онези, които не искат от вас възнаграждение. Те са на правия път!

వచనం: 22

وَمَالِيَ لَآ أَعۡبُدُ ٱلَّذِي فَطَرَنِي وَإِلَيۡهِ تُرۡجَعُونَ

22. И защо да не се покланям на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати?

వచనం: 23

ءَأَتَّخِذُ مِن دُونِهِۦٓ ءَالِهَةً إِن يُرِدۡنِ ٱلرَّحۡمَٰنُ بِضُرّٖ لَّا تُغۡنِ عَنِّي شَفَٰعَتُهُمۡ شَيۡـٔٗا وَلَا يُنقِذُونِ

23. Нима ще приема да се покланям на други богове, освен на Него? Ако на Всемилостивия бъде угодно да ме сполети беда, то с нищо няма да ми помогне тяхното застъпничество и не ще ме спасят( от наказание)

వచనం: 24

إِنِّيٓ إِذٗا لَّفِي ضَلَٰلٖ مُّبِينٍ

24. Тогава и аз ще се окажа в явна заблуда.

వచనం: 25

إِنِّيٓ ءَامَنتُ بِرَبِّكُمۡ فَٱسۡمَعُونِ

25. Наистина аз повярвах във вашия Повелител. Затова ме слушайте!”

వచనం: 26

قِيلَ ٱدۡخُلِ ٱلۡجَنَّةَۖ قَالَ يَٰلَيۡتَ قَوۡمِي يَعۡلَمُونَ

26. На него му бе казано: “Влез в Дженнета!” И той възкликна: “Ах, да знаеше моят народ,

వచనం: 27

بِمَا غَفَرَ لِي رَبِّي وَجَعَلَنِي مِنَ ٱلۡمُكۡرَمِينَ

27. че моят Повелител ми е дарил прошка, и ме е причислил към удостоените!”

వచనం: 28

۞ وَمَآ أَنزَلۡنَا عَلَىٰ قَوۡمِهِۦ مِنۢ بَعۡدِهِۦ مِن جُندٖ مِّنَ ٱلسَّمَآءِ وَمَا كُنَّا مُنزِلِينَ

28. И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.

వచనం: 29

إِن كَانَتۡ إِلَّا صَيۡحَةٗ وَٰحِدَةٗ فَإِذَا هُمۡ خَٰمِدُونَ

29. Прозвуча само един Вик и ето ги изпепелени!

వచనం: 30

يَٰحَسۡرَةً عَلَى ٱلۡعِبَادِۚ مَا يَأۡتِيهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا كَانُواْ بِهِۦ يَسۡتَهۡزِءُونَ

30. О, горко на рабите! При тях не е отишъл нито един пратеник, към който те да не са се отнасяли с презрение.

వచనం: 31

أَلَمۡ يَرَوۡاْ كَمۡ أَهۡلَكۡنَا قَبۡلَهُم مِّنَ ٱلۡقُرُونِ أَنَّهُمۡ إِلَيۡهِمۡ لَا يَرۡجِعُونَ

31. Не виждат ли колко поколения преди тях погубихме? Те не ще се завърнат при тях.

వచనం: 32

وَإِن كُلّٞ لَّمَّا جَمِيعٞ لَّدَيۡنَا مُحۡضَرُونَ

32. А всички при Нас ще бъдат доведени.

వచనం: 33

وَءَايَةٞ لَّهُمُ ٱلۡأَرۡضُ ٱلۡمَيۡتَةُ أَحۡيَيۡنَٰهَا وَأَخۡرَجۡنَا مِنۡهَا حَبّٗا فَمِنۡهُ يَأۡكُلُونَ

33. И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея, зърно от което ядат.

వచనం: 34

وَجَعَلۡنَا فِيهَا جَنَّٰتٖ مِّن نَّخِيلٖ وَأَعۡنَٰبٖ وَفَجَّرۡنَا فِيهَا مِنَ ٱلۡعُيُونِ

34. И създаваме там, градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори,

వచనం: 35

لِيَأۡكُلُواْ مِن ثَمَرِهِۦ وَمَا عَمِلَتۡهُ أَيۡدِيهِمۡۚ أَفَلَا يَشۡكُرُونَ

35. за да ядат от техните плодове. Наистина, те не са създали това със своите ръце. Не ще ли бъдат благодарни?

వచనం: 36

سُبۡحَٰنَ ٱلَّذِي خَلَقَ ٱلۡأَزۡوَٰجَ كُلَّهَا مِمَّا تُنۢبِتُ ٱلۡأَرۡضُ وَمِنۡ أَنفُسِهِمۡ وَمِمَّا لَا يَعۡلَمُونَ

36. Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!

వచనం: 37

وَءَايَةٞ لَّهُمُ ٱلَّيۡلُ نَسۡلَخُ مِنۡهُ ٱلنَّهَارَ فَإِذَا هُم مُّظۡلِمُونَ

37. И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги потъват в мрак!

వచనం: 38

وَٱلشَّمۡسُ تَجۡرِي لِمُسۡتَقَرّٖ لَّهَاۚ ذَٰلِكَ تَقۡدِيرُ ٱلۡعَزِيزِ ٱلۡعَلِيمِ

38. И слънцето е устремено към своето место пребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

వచనం: 39

وَٱلۡقَمَرَ قَدَّرۡنَٰهُ مَنَازِلَ حَتَّىٰ عَادَ كَٱلۡعُرۡجُونِ ٱلۡقَدِيمِ

39. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.

వచనం: 40

لَا ٱلشَّمۡسُ يَنۢبَغِي لَهَآ أَن تُدۡرِكَ ٱلۡقَمَرَ وَلَا ٱلَّيۡلُ سَابِقُ ٱلنَّهَارِۚ وَكُلّٞ فِي فَلَكٖ يَسۡبَحُونَ

40. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички плават по своя орбита

వచనం: 41

وَءَايَةٞ لَّهُمۡ أَنَّا حَمَلۡنَا ذُرِّيَّتَهُمۡ فِي ٱلۡفُلۡكِ ٱلۡمَشۡحُونِ

41. И знамение за тях е, че Ние пренесохме тяхното потомство [с Нух] в натоварения Кораб.

వచనం: 42

وَخَلَقۡنَا لَهُم مِّن مِّثۡلِهِۦ مَا يَرۡكَبُونَ

42. И Ние създадохме за тях, негови подобия на които се возят.

వచనం: 43

وَإِن نَّشَأۡ نُغۡرِقۡهُمۡ فَلَا صَرِيخَ لَهُمۡ وَلَا هُمۡ يُنقَذُونَ

43. И ако пожелаем, ще ги издавим и няма да имат нито избавител, нито ще бъдат спасени,

వచనం: 44

إِلَّا رَحۡمَةٗ مِّنَّا وَمَتَٰعًا إِلَىٰ حِينٖ

44. освен ако Ние не им окажем милост и не позволим да се наслаждават за известно време.

వచనం: 45

وَإِذَا قِيلَ لَهُمُ ٱتَّقُواْ مَا بَيۡنَ أَيۡدِيكُمۡ وَمَا خَلۡفَكُمۡ لَعَلَّكُمۡ تُرۡحَمُونَ

45. И когато им се каза: “Бойте се от онова, което е било преди вас и от онова, което ще бъде след вас, за да бъдете помилвани!”( те не слушат)

వచనం: 46

وَمَا تَأۡتِيهِم مِّنۡ ءَايَةٖ مِّنۡ ءَايَٰتِ رَبِّهِمۡ إِلَّا كَانُواْ عَنۡهَا مُعۡرِضِينَ

46. и всякога, щом дойде при тях знамение от знаменията на техния Повелител, те се отдръпват.

వచనం: 47

وَإِذَا قِيلَ لَهُمۡ أَنفِقُواْ مِمَّا رَزَقَكُمُ ٱللَّهُ قَالَ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لِلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْ أَنُطۡعِمُ مَن لَّوۡ يَشَآءُ ٱللَّهُ أَطۡعَمَهُۥٓ إِنۡ أَنتُمۡ إِلَّا فِي ضَلَٰلٖ مُّبِينٖ

47. И когато им се каза: “Раздавайте от онова, с което Аллах ви е дарил!”, неверниците казват на правоверните: “Нима да храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие сте в явна заблуда.”

వచనం: 48

وَيَقُولُونَ مَتَىٰ هَٰذَا ٱلۡوَعۡدُ إِن كُنتُمۡ صَٰدِقِينَ

48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

వచనం: 49

مَا يَنظُرُونَ إِلَّا صَيۡحَةٗ وَٰحِدَةٗ تَأۡخُذُهُمۡ وَهُمۡ يَخِصِّمُونَ

49. Очаква ги само един Вик, който ще ги порази тогава, когато те още спорят.

వచనం: 50

فَلَا يَسۡتَطِيعُونَ تَوۡصِيَةٗ وَلَآ إِلَىٰٓ أَهۡلِهِمۡ يَرۡجِعُونَ

50. И не ще успеят дори завещание да оставят, или при семействата си да се завърнат.

వచనం: 51

وَنُفِخَ فِي ٱلصُّورِ فَإِذَا هُم مِّنَ ٱلۡأَجۡدَاثِ إِلَىٰ رَبِّهِمۡ يَنسِلُونَ

51. И ще прозвучи тръбата, и ето - те­ от гробовете се втурват към своя Повелител!

వచనం: 52

قَالُواْ يَٰوَيۡلَنَا مَنۢ بَعَثَنَا مِن مَّرۡقَدِنَاۜۗ هَٰذَا مَا وَعَدَ ٱلرَّحۡمَٰنُ وَصَدَقَ ٱلۡمُرۡسَلُونَ

52. Ще възкликнат: “О, горко ни! Кой ни вдигна от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”

వచనం: 53

إِن كَانَتۡ إِلَّا صَيۡحَةٗ وَٰحِدَةٗ فَإِذَا هُمۡ جَمِيعٞ لَّدَيۡنَا مُحۡضَرُونَ

53. Ще е само един Вик и ето ги всички при Нас доведени!

వచనం: 54

فَٱلۡيَوۡمَ لَا تُظۡلَمُ نَفۡسٞ شَيۡـٔٗا وَلَا تُجۡزَوۡنَ إِلَّا مَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ

54. Днес нито една душа не ще бъде угнетена с нищо. И ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

వచనం: 55

إِنَّ أَصۡحَٰبَ ٱلۡجَنَّةِ ٱلۡيَوۡمَ فِي شُغُلٖ فَٰكِهُونَ

55. Обитателите на Дженнета в този ден ще се наслаждават на своите дела.

వచనం: 56

هُمۡ وَأَزۡوَٰجُهُمۡ فِي ظِلَٰلٍ عَلَى ٱلۡأَرَآئِكِ مُتَّكِـُٔونَ

56. Те и съпругите им ще си почиват върху ложета на сянка.

వచనం: 57

لَهُمۡ فِيهَا فَٰكِهَةٞ وَلَهُم مَّا يَدَّعُونَ

57. Там те ще имат плодове и всичко, което си поискат.

వచనం: 58

سَلَٰمٞ قَوۡلٗا مِّن رَّبّٖ رَّحِيمٖ

58. А Милосърдния Повелител ще ги приветства със словото “ Селям”- мир!

వచనం: 59

وَٱمۡتَٰزُواْ ٱلۡيَوۡمَ أَيُّهَا ٱلۡمُجۡرِمُونَ

59. (В този ден ще бъде казано) “А вие грешници, стойте настрана (от праведниците)

వచనం: 60

۞ أَلَمۡ أَعۡهَدۡ إِلَيۡكُمۡ يَٰبَنِيٓ ءَادَمَ أَن لَّا تَعۡبُدُواْ ٱلشَّيۡطَٰنَۖ إِنَّهُۥ لَكُمۡ عَدُوّٞ مُّبِينٞ

60. Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не се покланяте на шейтана? Той е ваш явен враг.

వచనం: 61

وَأَنِ ٱعۡبُدُونِيۚ هَٰذَا صِرَٰطٞ مُّسۡتَقِيمٞ

61. ( Не ви ли заповядах) да се покланяте само на Мен! Това е правият път.

వచనం: 62

وَلَقَدۡ أَضَلَّ مِنكُمۡ جِبِلّٗا كَثِيرًاۖ أَفَلَمۡ تَكُونُواْ تَعۡقِلُونَ

62. Той заблуди огромно мнозинство от вас. Нима вие не разбирате това?

వచనం: 63

هَٰذِهِۦ جَهَنَّمُ ٱلَّتِي كُنتُمۡ تُوعَدُونَ

63. Това е Джехеннемът, който ви бе обещан.

వచనం: 64

ٱصۡلَوۡهَا ٱلۡيَوۡمَ بِمَا كُنتُمۡ تَكۡفُرُونَ

64. Горете Днес в него, защото вие не вярвахте!

వచనం: 65

ٱلۡيَوۡمَ نَخۡتِمُ عَلَىٰٓ أَفۡوَٰهِهِمۡ وَتُكَلِّمُنَآ أَيۡدِيهِمۡ وَتَشۡهَدُ أَرۡجُلُهُم بِمَا كَانُواْ يَكۡسِبُونَ

65. Днес Ние ще запечатаме устите им. А за това, което те са вършили, ще говорят техните ръце и ще свидетелстват техните крака.

వచనం: 66

وَلَوۡ نَشَآءُ لَطَمَسۡنَا عَلَىٰٓ أَعۡيُنِهِمۡ فَٱسۡتَبَقُواْ ٱلصِّرَٰطَ فَأَنَّىٰ يُبۡصِرُونَ

66. И ако Ние пожелаехме, щяхме да ги лишим от зрение. Тогава те щяха да се втурнат и щяха да се надпреварват по пътя. А нима биха могли да го видят?

వచనం: 67

وَلَوۡ نَشَآءُ لَمَسَخۡنَٰهُمۡ عَلَىٰ مَكَانَتِهِمۡ فَمَا ٱسۡتَطَٰعُواْ مُضِيّٗا وَلَا يَرۡجِعُونَ

67. И ако Ние пожелаехме, на място щяхме да променим техния облик и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.

వచనం: 68

وَمَن نُّعَمِّرۡهُ نُنَكِّسۡهُ فِي ٱلۡخَلۡقِۚ أَفَلَا يَعۡقِلُونَ

68. И на когото Ние дадем дълголетие, Ние изменяме неговия облик. Нима те не проумяват?

వచనం: 69

وَمَا عَلَّمۡنَٰهُ ٱلشِّعۡرَ وَمَا يَنۢبَغِي لَهُۥٓۚ إِنۡ هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ وَقُرۡءَانٞ مُّبِينٞ

69. Ние не сме го учили [Мухаммeд] на поезия, нито пък му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран,

వచనం: 70

لِّيُنذِرَ مَن كَانَ حَيّٗا وَيَحِقَّ ٱلۡقَوۡلُ عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ

70. за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.

వచనం: 71

أَوَلَمۡ يَرَوۡاْ أَنَّا خَلَقۡنَا لَهُم مِّمَّا عَمِلَتۡ أَيۡدِينَآ أَنۡعَٰمٗا فَهُمۡ لَهَا مَٰلِكُونَ

71. Нима не виждат, че измежду онова, което Ние сътворихме за тях, създадохме добитък, а те го владеят?

వచనం: 72

وَذَلَّلۡنَٰهَا لَهُمۡ فَمِنۡهَا رَكُوبُهُمۡ وَمِنۡهَا يَأۡكُلُونَ

72. И Ние им го подчинихме:­ на едни животни те яздят, а от други ядат.

వచనం: 73

وَلَهُمۡ فِيهَا مَنَٰفِعُ وَمَشَارِبُۚ أَفَلَا يَشۡكُرُونَ

73. И от него имат други облаги, и за пиене. Не ще ли бъдат благодарни?

వచనం: 74

وَٱتَّخَذُواْ مِن دُونِ ٱللَّهِ ءَالِهَةٗ لَّعَلَّهُمۡ يُنصَرُونَ

74. И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне.

వచనం: 75

لَا يَسۡتَطِيعُونَ نَصۡرَهُمۡ وَهُمۡ لَهُمۡ جُندٞ مُّحۡضَرُونَ

75. Те не могат да им помогнат, а [в Съдния ден] ще застанат до многобожниците като войска послушна.

వచనం: 76

فَلَا يَحۡزُنكَ قَوۡلُهُمۡۘ إِنَّا نَعۡلَمُ مَا يُسِرُّونَ وَمَا يُعۡلِنُونَ

76. И да не те наскърбяват словата им! Ние най-добре знаем какво спотайват и какво говорят открито.

వచనం: 77

أَوَلَمۡ يَرَ ٱلۡإِنسَٰنُ أَنَّا خَلَقۡنَٰهُ مِن نُّطۡفَةٖ فَإِذَا هُوَ خَصِيمٞ مُّبِينٞ

77. Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от капка сперма? А ето го явен противник!

వచనం: 78

وَضَرَبَ لَنَا مَثَلٗا وَنَسِيَ خَلۡقَهُۥۖ قَالَ مَن يُحۡيِ ٱلۡعِظَٰمَ وَهِيَ رَمِيمٞ

78. И на Нас той дава пример, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като изгният?”

వచనం: 79

قُلۡ يُحۡيِيهَا ٱلَّذِيٓ أَنشَأَهَآ أَوَّلَ مَرَّةٖۖ وَهُوَ بِكُلِّ خَلۡقٍ عَلِيمٌ

79. Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.

వచనం: 80

ٱلَّذِي جَعَلَ لَكُم مِّنَ ٱلشَّجَرِ ٱلۡأَخۡضَرِ نَارٗا فَإِذَآ أَنتُم مِّنۡهُ تُوقِدُونَ

80. Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето вие от него палите!”

వచనం: 81

أَوَلَيۡسَ ٱلَّذِي خَلَقَ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يَخۡلُقَ مِثۡلَهُمۚ بَلَىٰ وَهُوَ ٱلۡخَلَّٰقُ ٱلۡعَلِيمُ

81. А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.

వచనం: 82

إِنَّمَآ أَمۡرُهُۥٓ إِذَآ أَرَادَ شَيۡـًٔا أَن يَقُولَ لَهُۥ كُن فَيَكُونُ

82. Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.

వచనం: 83

فَسُبۡحَٰنَ ٱلَّذِي بِيَدِهِۦ مَلَكُوتُ كُلِّ شَيۡءٖ وَإِلَيۡهِ تُرۡجَعُونَ

83. Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати!