భావార్ధాల అనువాదం సూరహ్ సూరహ్ద్ అ-దారియాత్ - الترجمة البلغارية - పవిత్ర ఖుర్ఆన్ యొక్క ఎన్సైక్లోపీడియా

на сура аз-Зарийат

వచనం: 1

وَٱلذَّٰرِيَٰتِ ذَرۡوٗا

1. Кълна се в отвяващите с веене [ праха ветрове]

వచనం: 2

فَٱلۡحَٰمِلَٰتِ وِقۡرٗا

2. и в [облаците] носещите товара на влагата,

వచనం: 3

فَٱلۡجَٰرِيَٰتِ يُسۡرٗا

3. и в плаващите с лекота [звезди],

వచనం: 4

فَٱلۡمُقَسِّمَٰتِ أَمۡرًا

4. и в разпределящите по повеля [меляикета],

వచనం: 5

إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقٞ

5. че е истина това, което ви е обещано!

వచనం: 6

وَإِنَّ ٱلدِّينَ لَوَٰقِعٞ

6. Наистина, съдът ще настъпи.

వచనం: 7

وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلۡحُبُكِ

7. Кълна се в небето, осеяно със звездни пътища!

వచనం: 8

إِنَّكُمۡ لَفِي قَوۡلٖ مُّخۡتَلِفٖ

8. Вие водите противоречиви разговори [о, неверници].

వచనం: 9

يُؤۡفَكُ عَنۡهُ مَنۡ أُفِكَ

9. Отклонява се от него онзи, комуто е било съдено да се отклони.

వచనం: 10

قُتِلَ ٱلۡخَرَّٰصُونَ

10. Да бъдат убити лъжците,

వచనం: 11

ٱلَّذِينَ هُمۡ فِي غَمۡرَةٖ سَاهُونَ

11. които в бездната [на неверието] нехаят!

వచనం: 12

يَسۡـَٔلُونَ أَيَّانَ يَوۡمُ ٱلدِّينِ

12. Те питат: “Кога ще настъпи Съдният ден?”

వచనం: 13

يَوۡمَ هُمۡ عَلَى ٱلنَّارِ يُفۡتَنُونَ

13. В този Ден, когато ги подложат на изпитание върху Огъня.

వచనం: 14

ذُوقُواْ فِتۡنَتَكُمۡ هَٰذَا ٱلَّذِي كُنتُم بِهِۦ تَسۡتَعۡجِلُونَ

14. “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”

వచనం: 15

إِنَّ ٱلۡمُتَّقِينَ فِي جَنَّٰتٖ وَعُيُونٍ

15. Наистина, тези които се боят от Аллах ще бъдат сред градини и извори,

వచనం: 16

ءَاخِذِينَ مَآ ءَاتَىٰهُمۡ رَبُّهُمۡۚ إِنَّهُمۡ كَانُواْ قَبۡلَ ذَٰلِكَ مُحۡسِنِينَ

16. ще получат онова, което им дарява техният Повелител, защото преди това те вършеха добро.

వచనం: 17

كَانُواْ قَلِيلٗا مِّنَ ٱلَّيۡلِ مَا يَهۡجَعُونَ

17. Само през една малка част от нощта спяха,

వచనం: 18

وَبِٱلۡأَسۡحَارِ هُمۡ يَسۡتَغۡفِرُونَ

18. и на развиделяване молеха за опрощение.

వచనం: 19

وَفِيٓ أَمۡوَٰلِهِمۡ حَقّٞ لِّلسَّآئِلِ وَٱلۡمَحۡرُومِ

19. И в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.

వచనం: 20

وَفِي ٱلۡأَرۡضِ ءَايَٰتٞ لِّلۡمُوقِنِينَ

20. За убедените на земята има знамения.

వచనం: 21

وَفِيٓ أَنفُسِكُمۡۚ أَفَلَا تُبۡصِرُونَ

21. Има и в самите вас. Нима не виждате?

వచనం: 22

وَفِي ٱلسَّمَآءِ رِزۡقُكُمۡ وَمَا تُوعَدُونَ

22. На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.

వచనం: 23

فَوَرَبِّ ٱلسَّمَآءِ وَٱلۡأَرۡضِ إِنَّهُۥ لَحَقّٞ مِّثۡلَ مَآ أَنَّكُمۡ تَنطِقُونَ

23. Кълна се в Повелителя на небето и на земята, че всичко това е истина, както това, че притежавате дар слово.

వచనం: 24

هَلۡ أَتَىٰكَ حَدِيثُ ضَيۡفِ إِبۡرَٰهِيمَ ٱلۡمُكۡرَمِينَ

24. Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?

వచనం: 25

إِذۡ دَخَلُواْ عَلَيۡهِ فَقَالُواْ سَلَٰمٗاۖ قَالَ سَلَٰمٞ قَوۡمٞ مُّنكَرُونَ

25. Влязоха при него и казаха: “Мир!” Той отвърнал: “Мир вам, непознати хора!”

వచనం: 26

فَرَاغَ إِلَىٰٓ أَهۡلِهِۦ فَجَآءَ بِعِجۡلٖ سَمِينٖ

26. После той отишъл при своето семейство и се върнал с тлъсто [печено] теленце.

వచనం: 27

فَقَرَّبَهُۥٓ إِلَيۡهِمۡ قَالَ أَلَا تَأۡكُلُونَ

27. Той им го поднесъл и попитал: “Ще похапнете ли?”

వచనం: 28

فَأَوۡجَسَ مِنۡهُمۡ خِيفَةٗۖ قَالُواْ لَا تَخَفۡۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَٰمٍ عَلِيمٖ

28. И почувствал страх от тях, и те казали: “Не се страхувай!” И го благовестиха за мъдър син.

వచనం: 29

فَأَقۡبَلَتِ ٱمۡرَأَتُهُۥ فِي صَرَّةٖ فَصَكَّتۡ وَجۡهَهَا وَقَالَتۡ عَجُوزٌ عَقِيمٞ

29. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рекла: “Но аз съм безплодна старица!”

వచనం: 30

قَالُواْ كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِۖ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلۡحَكِيمُ ٱلۡعَلِيمُ

30. Те казаха: “Тъй повели твоят Повелител. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”

వచనం: 31

۞ قَالَ فَمَا خَطۡبُكُمۡ أَيُّهَا ٱلۡمُرۡسَلُونَ

31. [Ибрахим] попитал: “С каква заръка сте дошли, о, пратеници?”

వచనం: 32

قَالُوٓاْ إِنَّآ أُرۡسِلۡنَآ إِلَىٰ قَوۡمٖ مُّجۡرِمِينَ

32. Те отговорили: “Наистина, ние сме изпратени при един грешен народ,

వచనం: 33

لِنُرۡسِلَ عَلَيۡهِمۡ حِجَارَةٗ مِّن طِينٖ

33. за да изсипем върху тях камъни от глина,

వచనం: 34

مُّسَوَّمَةً عِندَ رَبِّكَ لِلۡمُسۡرِفِينَ

34. предназначени от твоя Повелител за прекаляващите.”

వచనం: 35

فَأَخۡرَجۡنَا مَن كَانَ فِيهَا مِنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

35. Ние изведохме оттам само правоверните,

వచనం: 36

فَمَا وَجَدۡنَا فِيهَا غَيۡرَ بَيۡتٖ مِّنَ ٱلۡمُسۡلِمِينَ

36. но намерихме там само един дом, в който обитаваха мюсюлмани.

వచనం: 37

وَتَرَكۡنَا فِيهَآ ءَايَةٗ لِّلَّذِينَ يَخَافُونَ ٱلۡعَذَابَ ٱلۡأَلِيمَ

37. И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от мъчителното наказание.

వచనం: 38

وَفِي مُوسَىٰٓ إِذۡ أَرۡسَلۡنَٰهُ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ بِسُلۡطَٰنٖ مُّبِينٖ

38. [Ние оставихме знамение]И за Муса, когато го изпратихме при Фираун с явен довод.

వచనం: 39

فَتَوَلَّىٰ بِرُكۡنِهِۦ وَقَالَ سَٰحِرٌ أَوۡ مَجۡنُونٞ

39. Но се отвърна той[от истината]със своето обкръжение, и заяви: “ Този е магьосник или луд!”

వచనం: 40

فَأَخَذۡنَٰهُ وَجُنُودَهُۥ فَنَبَذۡنَٰهُمۡ فِي ٱلۡيَمِّ وَهُوَ مُلِيمٞ

40. И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова.

వచనం: 41

وَفِي عَادٍ إِذۡ أَرۡسَلۡنَا عَلَيۡهِمُ ٱلرِّيحَ ٱلۡعَقِيمَ

41. [Ние оставихме знамение] и за адитите, срещу които изпратихме опустошителния ураган..

వచనం: 42

مَا تَذَرُ مِن شَيۡءٍ أَتَتۡ عَلَيۡهِ إِلَّا جَعَلَتۡهُ كَٱلرَّمِيمِ

42. който превърна в прах всичко, до което се докосна.

వచనం: 43

وَفِي ثَمُودَ إِذۡ قِيلَ لَهُمۡ تَمَتَّعُواْ حَتَّىٰ حِينٖ

43. [Ние оставихме знамение]и за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се [на земните блага] до време!”

వచనం: 44

فَعَتَوۡاْ عَنۡ أَمۡرِ رَبِّهِمۡ فَأَخَذَتۡهُمُ ٱلصَّٰعِقَةُ وَهُمۡ يَنظُرُونَ

44. Но те горделиво се отклониха от повелята на своя Повелител, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха.

వచనం: 45

فَمَا ٱسۡتَطَٰعُواْ مِن قِيَامٖ وَمَا كَانُواْ مُنتَصِرِينَ

45. Те не бяха в състояние да се изправят [на крака], и да си помогнат.

వచనం: 46

وَقَوۡمَ نُوحٖ مِّن قَبۡلُۖ إِنَّهُمۡ كَانُواْ قَوۡمٗا فَٰسِقِينَ

46. И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора.

వచనం: 47

وَٱلسَّمَآءَ بَنَيۡنَٰهَا بِأَيۡيْدٖ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ

47. И небето изградихме с [Нашата] сила, и му даваме простор.

వచనం: 48

وَٱلۡأَرۡضَ فَرَشۡنَٰهَا فَنِعۡمَ ٱلۡمَٰهِدُونَ

48. И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе!

వచనం: 49

وَمِن كُلِّ شَيۡءٍ خَلَقۡنَا زَوۡجَيۡنِ لَعَلَّكُمۡ تَذَكَّرُونَ

49. И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!

వచనం: 50

فَفِرُّوٓاْ إِلَى ٱللَّهِۖ إِنِّي لَكُم مِّنۡهُ نَذِيرٞ مُّبِينٞ

50. Затова към Аллах се устремете! Аз явен предупредител за вас, относно наказанието Му.

వచనం: 51

وَلَا تَجۡعَلُواْ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَۖ إِنِّي لَكُم مِّنۡهُ نَذِيرٞ مُّبِينٞ

51. И не приемайте друг бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас.

వచనం: 52

كَذَٰلِكَ مَآ أَتَى ٱلَّذِينَ مِن قَبۡلِهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا قَالُواْ سَاحِرٌ أَوۡ مَجۡنُونٌ

52. Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “ Той е магьосник или луд.”

వచనం: 53

أَتَوَاصَوۡاْ بِهِۦۚ بَلۡ هُمۡ قَوۡمٞ طَاغُونَ

53. Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора.

వచనం: 54

فَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ فَمَآ أَنتَ بِمَلُومٖ

54. Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван!

వచనం: 55

وَذَكِّرۡ فَإِنَّ ٱلذِّكۡرَىٰ تَنفَعُ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

55. И поучавай! Наистина поучението носи полза на правоверните.

వచనం: 56

وَمَا خَلَقۡتُ ٱلۡجِنَّ وَٱلۡإِنسَ إِلَّا لِيَعۡبُدُونِ

56. Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят.

వచనం: 57

مَآ أُرِيدُ مِنۡهُم مِّن رِّزۡقٖ وَمَآ أُرِيدُ أَن يُطۡعِمُونِ

57. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.

వచనం: 58

إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ ٱلرَّزَّاقُ ذُو ٱلۡقُوَّةِ ٱلۡمَتِينُ

58. Наистина, Аллах е Този, Който дарява препитанието, Владетелят на силата, Всемогъщия.

వచనం: 59

فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُواْ ذَنُوبٗا مِّثۡلَ ذَنُوبِ أَصۡحَٰبِهِمۡ فَلَا يَسۡتَعۡجِلُونِ

59. Наистина, угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват!

వచనం: 60

فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِن يَوۡمِهِمُ ٱلَّذِي يُوعَدُونَ

60. Горко на неверниците през този ден, който им е обещан!