معانی کا ترجمہ آیت 74 سورت سورۂ توبہ - الترجمة البلغارية - قرآن کریم انسائیکلوپیڈیا

آیت: 74

يَحۡلِفُونَ بِٱللَّهِ مَا قَالُواْ وَلَقَدۡ قَالُواْ كَلِمَةَ ٱلۡكُفۡرِ وَكَفَرُواْ بَعۡدَ إِسۡلَٰمِهِمۡ وَهَمُّواْ بِمَا لَمۡ يَنَالُواْۚ وَمَا نَقَمُوٓاْ إِلَّآ أَنۡ أَغۡنَىٰهُمُ ٱللَّهُ وَرَسُولُهُۥ مِن فَضۡلِهِۦۚ فَإِن يَتُوبُواْ يَكُ خَيۡرٗا لَّهُمۡۖ وَإِن يَتَوَلَّوۡاْ يُعَذِّبۡهُمُ ٱللَّهُ عَذَابًا أَلِيمٗا فِي ٱلدُّنۡيَا وَٱلۡأٓخِرَةِۚ وَمَا لَهُمۡ فِي ٱلۡأَرۡضِ مِن وَلِيّٖ وَلَا نَصِيرٖ

74. В Аллах се кълнат, че нищо не са изрекли, но те изказаха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха приели Исляма. Те замислиха да извършат онова, което не им се отдаде да извършат. Те мъстят само защото Аллах ­и Неговият Пратеник ­ги обогати от Своята благодат. И ако се покаят, ще е най-доброто за тях. А ако се отметнат, то Аллах ще ги подложи на мъчителни страдания в земния живот и в отвъдния. И нямат на земята нито покровител, нито избавител.