Маънолар таржимаси Оят 12 Сура Юнус сураси - Болгарча таржима - Қуръони Карим қомуси

Оят: 12

وَإِذَا مَسَّ ٱلۡإِنسَٰنَ ٱلضُّرُّ دَعَانَا لِجَنۢبِهِۦٓ أَوۡ قَاعِدًا أَوۡ قَآئِمٗا فَلَمَّا كَشَفۡنَا عَنۡهُ ضُرَّهُۥ مَرَّ كَأَن لَّمۡ يَدۡعُنَآ إِلَىٰ ضُرّٖ مَّسَّهُۥۚ كَذَٰلِكَ زُيِّنَ لِلۡمُسۡرِفِينَ مَا كَانُواْ يَعۡمَلُونَ

12. И ако беда засегне човек, той Ни зове, лежейки на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него напастта му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради нещастието, което го е засегнало. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.