የይዘት ትርጉም ምዕራፍ ሱረቱ አል ሒጅር - ባንጋልኛ ትርጉም - የቅዱስ ቁርዓን ማህደር

на сура ал-Хиджр

አንቀጽ: 1

الٓرۚ تِلۡكَ ءَايَٰتُ ٱلۡكِتَٰبِ وَقُرۡءَانٖ مُّبِينٖ

1. Алиф. Лям. Ра. Това са знаменията на Книгата ­ ясния Коран.

አንቀጽ: 2

رُّبَمَا يَوَدُّ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لَوۡ كَانُواْ مُسۡلِمِينَ

2. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.

አንቀጽ: 3

ذَرۡهُمۡ يَأۡكُلُواْ وَيَتَمَتَّعُواْ وَيُلۡهِهِمُ ٱلۡأَمَلُۖ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ

3. Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича копнежа! Те скоро ще узнаят.

አንቀጽ: 4

وَمَآ أَهۡلَكۡنَا مِن قَرۡيَةٍ إِلَّا وَلَهَا كِتَابٞ مَّعۡلُومٞ

4. Всички селища, които Ние сме унищожили, са имали известно предписание.

አንቀጽ: 5

مَّا تَسۡبِقُ مِنۡ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسۡتَـٔۡخِرُونَ

5. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

አንቀጽ: 6

وَقَالُواْ يَٰٓأَيُّهَا ٱلَّذِي نُزِّلَ عَلَيۡهِ ٱلذِّكۡرُ إِنَّكَ لَمَجۡنُونٞ

6. И Казаха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето! Наистина, ти си луд.

አንቀጽ: 7

لَّوۡمَا تَأۡتِينَا بِٱلۡمَلَٰٓئِكَةِ إِن كُنتَ مِنَ ٱلصَّٰدِقِينَ

7. Защо не ни доведеш меляикета, ако говориш истината?”

አንቀጽ: 8

مَا نُنَزِّلُ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ إِلَّا بِٱلۡحَقِّ وَمَا كَانُوٓاْ إِذٗا مُّنظَرِينَ

8. Ние не изпращаме меляикета с друго освен с истината. И тогава на никой няма да се предостави отсрочка.

አንቀጽ: 9

إِنَّا نَحۡنُ نَزَّلۡنَا ٱلذِّكۡرَ وَإِنَّا لَهُۥ لَحَٰفِظُونَ

9. Наистина, Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.

አንቀጽ: 10

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا مِن قَبۡلِكَ فِي شِيَعِ ٱلۡأَوَّلِينَ

10. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.

አንቀጽ: 11

وَمَا يَأۡتِيهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا كَانُواْ بِهِۦ يَسۡتَهۡزِءُونَ

11. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.

አንቀጽ: 12

كَذَٰلِكَ نَسۡلُكُهُۥ فِي قُلُوبِ ٱلۡمُجۡرِمِينَ

12. Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

አንቀጽ: 13

لَا يُؤۡمِنُونَ بِهِۦ وَقَدۡ خَلَتۡ سُنَّةُ ٱلۡأَوَّلِينَ

13. Те не вярват в него [­ Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.

አንቀጽ: 14

وَلَوۡ فَتَحۡنَا عَلَيۡهِم بَابٗا مِّنَ ٱلسَّمَآءِ فَظَلُّواْ فِيهِ يَعۡرُجُونَ

14. И да разтворехме над тях врата в небето, за да се изкачат там,

አንቀጽ: 15

لَقَالُوٓاْ إِنَّمَا سُكِّرَتۡ أَبۡصَٰرُنَا بَلۡ نَحۡنُ قَوۡمٞ مَّسۡحُورُونَ

15. пак щяха да кажат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”

አንቀጽ: 16

وَلَقَدۡ جَعَلۡنَا فِي ٱلسَّمَآءِ بُرُوجٗا وَزَيَّنَّٰهَا لِلنَّٰظِرِينَ

16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,

አንቀጽ: 17

وَحَفِظۡنَٰهَا مِن كُلِّ شَيۡطَٰنٖ رَّجِيمٍ

17. и го опазихме от всеки прокуден шейтан.

አንቀጽ: 18

إِلَّا مَنِ ٱسۡتَرَقَ ٱلسَّمۡعَ فَأَتۡبَعَهُۥ شِهَابٞ مُّبِينٞ

18. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък.

አንቀጽ: 19

وَٱلۡأَرۡضَ مَدَدۡنَٰهَا وَأَلۡقَيۡنَا فِيهَا رَوَٰسِيَ وَأَنۢبَتۡنَا فِيهَا مِن كُلِّ شَيۡءٖ مَّوۡزُونٖ

19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне в мярка от всяко нещо.

አንቀጽ: 20

وَجَعَلۡنَا لَكُمۡ فِيهَا مَعَٰيِشَ وَمَن لَّسۡتُمۡ لَهُۥ بِرَٰزِقِينَ

20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.

አንቀጽ: 21

وَإِن مِّن شَيۡءٍ إِلَّا عِندَنَا خَزَآئِنُهُۥ وَمَا نُنَزِّلُهُۥٓ إِلَّا بِقَدَرٖ مَّعۡلُومٖ

21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.

አንቀጽ: 22

وَأَرۡسَلۡنَا ٱلرِّيَٰحَ لَوَٰقِحَ فَأَنزَلۡنَا مِنَ ٱلسَّمَآءِ مَآءٗ فَأَسۡقَيۡنَٰكُمُوهُ وَمَآ أَنتُمۡ لَهُۥ بِخَٰزِنِينَ

22. И изпращаме ветровете ­ оплодотворяващи, а след това изсипваме от небето вода и ви поим с нея, но не вие я съхранявате.

አንቀጽ: 23

وَإِنَّا لَنَحۡنُ نُحۡيِۦ وَنُمِيتُ وَنَحۡنُ ٱلۡوَٰرِثُونَ

23. Наистина, Ние даряваме живот и умъртвяваме, и Ние наследяваме.

አንቀጽ: 24

وَلَقَدۡ عَلِمۡنَا ٱلۡمُسۡتَقۡدِمِينَ مِنكُمۡ وَلَقَدۡ عَلِمۡنَا ٱلۡمُسۡتَـٔۡخِرِينَ

24. Знаем тези, които живяха преди, и тези, на които е съдено да живеят след тях.

አንቀጽ: 25

وَإِنَّ رَبَّكَ هُوَ يَحۡشُرُهُمۡۚ إِنَّهُۥ حَكِيمٌ عَلِيمٞ

25. Наистина, твоят Повелител е Онзи, Който ще ги събере всички. Той е Премъдър, Всезнаещ.

አንቀጽ: 26

وَلَقَدۡ خَلَقۡنَا ٱلۡإِنسَٰنَ مِن صَلۡصَٰلٖ مِّنۡ حَمَإٖ مَّسۡنُونٖ

26. И сътворихме човека от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.

አንቀጽ: 27

وَٱلۡجَآنَّ خَلَقۡنَٰهُ مِن قَبۡلُ مِن نَّارِ ٱلسَّمُومِ

27. А по-рано сътворихме джиновете от пламъка на огъня.

አንቀጽ: 28

وَإِذۡ قَالَ رَبُّكَ لِلۡمَلَٰٓئِكَةِ إِنِّي خَٰلِقُۢ بَشَرٗا مِّن صَلۡصَٰلٖ مِّنۡ حَمَإٖ مَّسۡنُونٖ

28. Твоят Повелител каза на меляикетата: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.

አንቀጽ: 29

فَإِذَا سَوَّيۡتُهُۥ وَنَفَخۡتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُواْ لَهُۥ سَٰجِدِينَ

29. И когато Аз го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”

አንቀጽ: 30

فَسَجَدَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ كُلُّهُمۡ أَجۡمَعُونَ

30. И всички меляикета до един се поклониха,

አንቀጽ: 31

إِلَّآ إِبۡلِيسَ أَبَىٰٓ أَن يَكُونَ مَعَ ٱلسَّٰجِدِينَ

31. с изключение на Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.

አንቀጽ: 32

قَالَ يَٰٓإِبۡلِيسُ مَا لَكَ أَلَّا تَكُونَ مَعَ ٱلسَّٰجِدِينَ

32. [Аллах е] казал: “О, Иблис! Защо не си измежду покланящите се?”

አንቀጽ: 33

قَالَ لَمۡ أَكُن لِّأَسۡجُدَ لِبَشَرٍ خَلَقۡتَهُۥ مِن صَلۡصَٰلٖ مِّنۡ حَمَإٖ مَّسۡنُونٖ

33. Рече [Иблис]: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала звънка глина, получена от менлива кал.”

አንቀጽ: 34

قَالَ فَٱخۡرُجۡ مِنۡهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٞ

34. [Аллах] казал: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.

አንቀጽ: 35

وَإِنَّ عَلَيۡكَ ٱللَّعۡنَةَ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلدِّينِ

35. Над теб е проклятието до Съдния ден.”

አንቀጽ: 36

قَالَ رَبِّ فَأَنظِرۡنِيٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ

36. Рече: “Повелителю мой! Дай ми отсрочка до Деня, в който ще бъдат съживени!”

አንቀጽ: 37

قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ ٱلۡمُنظَرِينَ

37. [Аллах] казал: “Ти си сред отсрочените

አንቀጽ: 38

إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡوَقۡتِ ٱلۡمَعۡلُومِ

38. до Деня, чийто срок е определен.”

አንቀጽ: 39

قَالَ رَبِّ بِمَآ أَغۡوَيۡتَنِي لَأُزَيِّنَنَّ لَهُمۡ فِي ٱلۡأَرۡضِ وَلَأُغۡوِيَنَّهُمۡ أَجۡمَعِينَ

39. Рече: “Повелителю мой! Затова че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,

አንቀጽ: 40

إِلَّا عِبَادَكَ مِنۡهُمُ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

40. освен Твоите предани раби сред тях.”

አንቀጽ: 41

قَالَ هَٰذَا صِرَٰطٌ عَلَيَّ مُسۡتَقِيمٌ

41. [Аллах] казал: “Това е пътя, водещ право към Мен.

አንቀጽ: 42

إِنَّ عِبَادِي لَيۡسَ لَكَ عَلَيۡهِمۡ سُلۡطَٰنٌ إِلَّا مَنِ ٱتَّبَعَكَ مِنَ ٱلۡغَاوِينَ

42. Наистина, ти нямаш власт над Моите раби, освен заблудените, които ще те последват.”

አንቀጽ: 43

وَإِنَّ جَهَنَّمَ لَمَوۡعِدُهُمۡ أَجۡمَعِينَ

43. Наистина, Джехеннемът е обещан за всички тях.

አንቀጽ: 44

لَهَا سَبۡعَةُ أَبۡوَٰبٖ لِّكُلِّ بَابٖ مِّنۡهُمۡ جُزۡءٞ مَّقۡسُومٌ

44. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.

አንቀጽ: 45

إِنَّ ٱلۡمُتَّقِينَ فِي جَنَّٰتٖ وَعُيُونٍ

45. Наистина, които се страхуват от Аллах ще бъдат сред градини и извори:

አንቀጽ: 46

ٱدۡخُلُوهَا بِسَلَٰمٍ ءَامِنِينَ

46. “Влезте там с мир ­ в безопасност!”

አንቀጽ: 47

وَنَزَعۡنَا مَا فِي صُدُورِهِم مِّنۡ غِلٍّ إِخۡوَٰنًا عَلَىٰ سُرُرٖ مُّتَقَٰبِلِينَ

47. И ще премахнем от сърцата им всяка омраза ­ братя на престоли един срещу друг.

አንቀጽ: 48

لَا يَمَسُّهُمۡ فِيهَا نَصَبٞ وَمَا هُم مِّنۡهَا بِمُخۡرَجِينَ

48. Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.

አንቀጽ: 49

۞ نَبِّئۡ عِبَادِيٓ أَنِّيٓ أَنَا ٱلۡغَفُورُ ٱلرَّحِيمُ

49. Извести Моите раби [о, Мухаммед], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!

አንቀጽ: 50

وَأَنَّ عَذَابِي هُوَ ٱلۡعَذَابُ ٱلۡأَلِيمُ

50. И че Моето наказание е мъчително наказание.

አንቀጽ: 51

وَنَبِّئۡهُمۡ عَن ضَيۡفِ إِبۡرَٰهِيمَ

51. И ги извести за гостите на Ибрахим!

አንቀጽ: 52

إِذۡ دَخَلُواْ عَلَيۡهِ فَقَالُواْ سَلَٰمٗا قَالَ إِنَّا مِنكُمۡ وَجِلُونَ

52. Когато влязоха при него и казаха: “Мир!” Той казал: “Ние се страхуваме от вас.”

አንቀጽ: 53

قَالُواْ لَا تَوۡجَلۡ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَٰمٍ عَلِيمٖ

53. Казаха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”

አንቀጽ: 54

قَالَ أَبَشَّرۡتُمُونِي عَلَىٰٓ أَن مَّسَّنِيَ ٱلۡكِبَرُ فَبِمَ تُبَشِّرُونَ

54. Той каза: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”

አንቀጽ: 55

قَالُواْ بَشَّرۡنَٰكَ بِٱلۡحَقِّ فَلَا تَكُن مِّنَ ٱلۡقَٰنِطِينَ

55. Казаха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”

አንቀጽ: 56

قَالَ وَمَن يَقۡنَطُ مِن رَّحۡمَةِ رَبِّهِۦٓ إِلَّا ٱلضَّآلُّونَ

56. Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Повелител освен заблудените?”

አንቀጽ: 57

قَالَ فَمَا خَطۡبُكُمۡ أَيُّهَا ٱلۡمُرۡسَلُونَ

57. И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”

አንቀጽ: 58

قَالُوٓاْ إِنَّآ أُرۡسِلۡنَآ إِلَىٰ قَوۡمٖ مُّجۡرِمِينَ

58. Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,

አንቀጽ: 59

إِلَّآ ءَالَ لُوطٍ إِنَّا لَمُنَجُّوهُمۡ أَجۡمَعِينَ

59. и само семейството на Лут ще го спасим цялото,

አንቀጽ: 60

إِلَّا ٱمۡرَأَتَهُۥ قَدَّرۡنَآ إِنَّهَا لَمِنَ ٱلۡغَٰبِرِينَ

60. освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”

አንቀጽ: 61

فَلَمَّا جَآءَ ءَالَ لُوطٍ ٱلۡمُرۡسَلُونَ

61. И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,

አንቀጽ: 62

قَالَ إِنَّكُمۡ قَوۡمٞ مُّنكَرُونَ

62. той каза: “Вие сте непознати хора.”

አንቀጽ: 63

قَالُواْ بَلۡ جِئۡنَٰكَ بِمَا كَانُواْ فِيهِ يَمۡتَرُونَ

63. Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].

አንቀጽ: 64

وَأَتَيۡنَٰكَ بِٱلۡحَقِّ وَإِنَّا لَصَٰدِقُونَ

64. И ти донесохме истината, и Ние казваме правдата.

አንቀጽ: 65

فَأَسۡرِ بِأَهۡلِكَ بِقِطۡعٖ مِّنَ ٱلَّيۡلِ وَٱتَّبِعۡ أَدۡبَٰرَهُمۡ وَلَا يَلۡتَفِتۡ مِنكُمۡ أَحَدٞ وَٱمۡضُواْ حَيۡثُ تُؤۡمَرُونَ

65. Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”

አንቀጽ: 66

وَقَضَيۡنَآ إِلَيۡهِ ذَٰلِكَ ٱلۡأَمۡرَ أَنَّ دَابِرَ هَٰٓؤُلَآءِ مَقۡطُوعٞ مُّصۡبِحِينَ

66. И го предизвестихме с тази повеля, че още преди утрото да настъпи всички те ще бъдат унищожени.

አንቀጽ: 67

وَجَآءَ أَهۡلُ ٱلۡمَدِينَةِ يَسۡتَبۡشِرُونَ

67. И дойдоха жителите на града зарадвани.

አንቀጽ: 68

قَالَ إِنَّ هَٰٓؤُلَآءِ ضَيۡفِي فَلَا تَفۡضَحُونِ

68. Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!

አንቀጽ: 69

وَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَلَا تُخۡزُونِ

69. Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”

አንቀጽ: 70

قَالُوٓاْ أَوَلَمۡ نَنۡهَكَ عَنِ ٱلۡعَٰلَمِينَ

70. Казаха: “Не ти ли възбранихме укриваш хора?”

አንቀጽ: 71

قَالَ هَٰٓؤُلَآءِ بَنَاتِيٓ إِن كُنتُمۡ فَٰعِلِينَ

71. Каза: “Ето дъщерите ми, ако сте решени на злодеянието!”

አንቀጽ: 72

لَعَمۡرُكَ إِنَّهُمۡ لَفِي سَكۡرَتِهِمۡ يَعۡمَهُونَ

72. Кълна се в твоя живот [о, Мухаммед]! Те в своето опиянение се лутат!

አንቀጽ: 73

فَأَخَذَتۡهُمُ ٱلصَّيۡحَةُ مُشۡرِقِينَ

73. И Викът ги обзе при изгрев слънце.

አንቀጽ: 74

فَجَعَلۡنَا عَٰلِيَهَا سَافِلَهَا وَأَمۡطَرۡنَا عَلَيۡهِمۡ حِجَارَةٗ مِّن سِجِّيلٍ

74. И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.

አንቀጽ: 75

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَٰتٖ لِّلۡمُتَوَسِّمِينَ

75. Наистина, в това има знамения за прозорливите.

አንቀጽ: 76

وَإِنَّهَا لَبِسَبِيلٖ مُّقِيمٍ

76. Наистина, те са живели на пътя от Мека за Сирия.

አንቀጽ: 77

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗ لِّلۡمُؤۡمِنِينَ

77. Наистина, в това има знамение за правоверните.

አንቀጽ: 78

وَإِن كَانَ أَصۡحَٰبُ ٱلۡأَيۡكَةِ لَظَٰلِمِينَ

78. И обитателите на Айка [гъстата гора] бяха угнетители.

አንቀጽ: 79

فَٱنتَقَمۡنَا مِنۡهُمۡ وَإِنَّهُمَا لَبِإِمَامٖ مُّبِينٖ

79. Затова им отмъстихме. И двете селища се намират на видим път.

አንቀጽ: 80

وَلَقَدۡ كَذَّبَ أَصۡحَٰبُ ٱلۡحِجۡرِ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.

አንቀጽ: 81

وَءَاتَيۡنَٰهُمۡ ءَايَٰتِنَا فَكَانُواْ عَنۡهَا مُعۡرِضِينَ

81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.

አንቀጽ: 82

وَكَانُواْ يَنۡحِتُونَ مِنَ ٱلۡجِبَالِ بُيُوتًا ءَامِنِينَ

82. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност.

አንቀጽ: 83

فَأَخَذَتۡهُمُ ٱلصَّيۡحَةُ مُصۡبِحِينَ

83. Но на сутринта Викът ги порази.

አንቀጽ: 84

فَمَآ أَغۡنَىٰ عَنۡهُم مَّا كَانُواْ يَكۡسِبُونَ

84. И не ги избави онова, което бяха придобили.

አንቀጽ: 85

وَمَا خَلَقۡنَا ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضَ وَمَا بَيۡنَهُمَآ إِلَّا بِٱلۡحَقِّۗ وَإِنَّ ٱلسَّاعَةَ لَأٓتِيَةٞۖ فَٱصۡفَحِ ٱلصَّفۡحَ ٱلۡجَمِيلَ

85. Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено само заради истината. Часът непременно ще дойде. И затова [о, Мухаммед] прости с великодушна прошка!

አንቀጽ: 86

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ ٱلۡخَلَّٰقُ ٱلۡعَلِيمُ

86. Наистина, твоят Повелител е Всетворящия, Всезнаещия.

አንቀጽ: 87

وَلَقَدۡ ءَاتَيۡنَٰكَ سَبۡعٗا مِّنَ ٱلۡمَثَانِي وَٱلۡقُرۡءَانَ ٱلۡعَظِيمَ

87. Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се сури или айети и великия Коран.

አንቀጽ: 88

لَا تَمُدَّنَّ عَيۡنَيۡكَ إِلَىٰ مَا مَتَّعۡنَا بِهِۦٓ أَزۡوَٰجٗا مِّنۡهُمۡ وَلَا تَحۡزَنۡ عَلَيۡهِمۡ وَٱخۡفِضۡ جَنَاحَكَ لِلۡمُؤۡمِنِينَ

88. Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над правоверните!

አንቀጽ: 89

وَقُلۡ إِنِّيٓ أَنَا ٱلنَّذِيرُ ٱلۡمُبِينُ

89. И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”

አንቀጽ: 90

كَمَآ أَنزَلۡنَا عَلَى ٱلۡمُقۡتَسِمِينَ

90. Ние също така низпослахме [наказание] и за поделящите,

አንቀጽ: 91

ٱلَّذِينَ جَعَلُواْ ٱلۡقُرۡءَانَ عِضِينَ

91. които сториха на части Корана [повярвали с в една част и са отхвърлили друга част ].

አንቀጽ: 92

فَوَرَبِّكَ لَنَسۡـَٔلَنَّهُمۡ أَجۡمَعِينَ

92. Кълна се в твоя Повелител! Непременно ще ги питаме всички

አንቀጽ: 93

عَمَّا كَانُواْ يَعۡمَلُونَ

93. за онова, което са извършили.

አንቀጽ: 94

فَٱصۡدَعۡ بِمَا تُؤۡمَرُ وَأَعۡرِضۡ عَنِ ٱلۡمُشۡرِكِينَ

94. Провъзгласи онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!

አንቀጽ: 95

إِنَّا كَفَيۡنَٰكَ ٱلۡمُسۡتَهۡزِءِينَ

95. Наистина, Ние те избавихме от присмехулниците,

አንቀጽ: 96

ٱلَّذِينَ يَجۡعَلُونَ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَۚ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ

96. които наред с Аллах признават други богове. Ала скоро ще узнаят.

አንቀጽ: 97

وَلَقَدۡ نَعۡلَمُ أَنَّكَ يَضِيقُ صَدۡرُكَ بِمَا يَقُولُونَ

97. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.

አንቀጽ: 98

فَسَبِّحۡ بِحَمۡدِ رَبِّكَ وَكُن مِّنَ ٱلسَّٰجِدِينَ

98. Прославяй с възхвала своя Повелител и бъди от покланящите се в суджуд!

አንቀጽ: 99

وَٱعۡبُدۡ رَبَّكَ حَتَّىٰ يَأۡتِيَكَ ٱلۡيَقِينُ

99. И покланяй се на своя Повелител, докато дойде при теб неизбежното!