क़ुरआन के अर्थों का अनुवाद - الترجمة البلغارية * - अनुवादों की सूची


अर्थों का अनुवाद सूरा: सूरा अल्-कह्फ़   आयत:

на сура ал-Кахф

ٱلۡحَمۡدُ لِلَّهِ ٱلَّذِيٓ أَنزَلَ عَلَىٰ عَبۡدِهِ ٱلۡكِتَٰبَ وَلَمۡ يَجۡعَل لَّهُۥ عِوَجَاۜ
1. Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и не стори в нея изопачение!
अरबी तफ़सीरें:
قَيِّمٗا لِّيُنذِرَ بَأۡسٗا شَدِيدٗا مِّن لَّدُنۡهُ وَيُبَشِّرَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ ٱلَّذِينَ يَعۡمَلُونَ ٱلصَّٰلِحَٰتِ أَنَّ لَهُمۡ أَجۡرًا حَسَنٗا
2. Достоверна да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества правоверните, които вършат праведни дела, че за тях е приготвена прекрасна награда [в Дженнета],
अरबी तफ़सीरें:
مَّٰكِثِينَ فِيهِ أَبَدٗا
3. в който ще останат вечно.
अरबी तफ़सीरें:
وَيُنذِرَ ٱلَّذِينَ قَالُواْ ٱتَّخَذَ ٱللَّهُ وَلَدٗا
4. И да предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.”
अरबी तफ़सीरें:
مَّا لَهُم بِهِۦ مِنۡ عِلۡمٖ وَلَا لِأٓبَآئِهِمۡۚ كَبُرَتۡ كَلِمَةٗ تَخۡرُجُ مِنۡ أَفۡوَٰهِهِمۡۚ إِن يَقُولُونَ إِلَّا كَذِبٗا
5. Нито те имат знание за това, нито предците им. Тежки думи излизат от устата им. Те не изричат друго, освен само лъжа.
अरबी तफ़सीरें:
فَلَعَلَّكَ بَٰخِعٞ نَّفۡسَكَ عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِمۡ إِن لَّمۡ يُؤۡمِنُواْ بِهَٰذَا ٱلۡحَدِيثِ أَسَفًا
6. Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммед], ако не повярват в това послание.
अरबी तफ़सीरें:
إِنَّا جَعَلۡنَا مَا عَلَى ٱلۡأَرۡضِ زِينَةٗ لَّهَا لِنَبۡلُوَهُمۡ أَيُّهُمۡ أَحۡسَنُ عَمَلٗا
7. Наистина, Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.
अरबी तफ़सीरें:
وَإِنَّا لَجَٰعِلُونَ مَا عَلَيۡهَا صَعِيدٗا جُرُزًا
8. И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст.
अरबी तफ़सीरें:
أَمۡ حَسِبۡتَ أَنَّ أَصۡحَٰبَ ٱلۡكَهۡفِ وَٱلرَّقِيمِ كَانُواْ مِنۡ ءَايَٰتِنَا عَجَبًا
9. Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?
अरबी तफ़सीरें:
إِذۡ أَوَى ٱلۡفِتۡيَةُ إِلَى ٱلۡكَهۡفِ فَقَالُواْ رَبَّنَآ ءَاتِنَا مِن لَّدُنكَ رَحۡمَةٗ وَهَيِّئۡ لَنَا مِنۡ أَمۡرِنَا رَشَدٗا
10. Когато младежите се приютиха в пещерата и казаха: “Повелителю наш! Дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!”
अरबी तफ़सीरें:
فَضَرَبۡنَا عَلَىٰٓ ءَاذَانِهِمۡ فِي ٱلۡكَهۡفِ سِنِينَ عَدَدٗا
11. И запечатахме ушите им в пещерата години наред.
अरबी तफ़सीरें:
ثُمَّ بَعَثۡنَٰهُمۡ لِنَعۡلَمَ أَيُّ ٱلۡحِزۡبَيۡنِ أَحۡصَىٰ لِمَا لَبِثُوٓاْ أَمَدٗا
12. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне по-точно, какъв срок са прекарали.
अरबी तफ़सीरें:
نَّحۡنُ نَقُصُّ عَلَيۡكَ نَبَأَهُم بِٱلۡحَقِّۚ إِنَّهُمۡ فِتۡيَةٌ ءَامَنُواْ بِرَبِّهِمۡ وَزِدۡنَٰهُمۡ هُدٗى
13. Ние [о, Мухаммед] ще ти разкажем тяхната история правдиво. Те бяха младежи, които повярваха в своя Повелител, и Ние увеличихме привързаността им към правия път.
अरबी तफ़सीरें:
وَرَبَطۡنَا عَلَىٰ قُلُوبِهِمۡ إِذۡ قَامُواْ فَقَالُواْ رَبُّنَا رَبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ لَن نَّدۡعُوَاْ مِن دُونِهِۦٓ إِلَٰهٗاۖ لَّقَدۡ قُلۡنَآ إِذٗا شَطَطًا
14. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Повелител е Повелителят на небесата и на земята! Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа.
अरबी तफ़सीरें:
هَٰٓؤُلَآءِ قَوۡمُنَا ٱتَّخَذُواْ مِن دُونِهِۦٓ ءَالِهَةٗۖ لَّوۡلَا يَأۡتُونَ عَلَيۡهِم بِسُلۡطَٰنِۭ بَيِّنٖۖ فَمَنۡ أَظۡلَمُ مِمَّنِ ٱفۡتَرَىٰ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبٗا
15. Този наш народ започна да се покланя на други богове вместо на Него. Защо не донесат в полза на това явен довод? Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”
अरबी तफ़सीरें:
وَإِذِ ٱعۡتَزَلۡتُمُوهُمۡ وَمَا يَعۡبُدُونَ إِلَّا ٱللَّهَ فَأۡوُۥٓاْ إِلَى ٱلۡكَهۡفِ يَنشُرۡ لَكُمۡ رَبُّكُم مِّن رَّحۡمَتِهِۦ وَيُهَيِّئۡ لَكُم مِّنۡ أَمۡرِكُم مِّرۡفَقٗا
16. [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отделяте от тях и от онова, на което се покланят вместо на Аллах, то скрийте се в пещерата, и вашият Повелител ще разстеле за вас от Своята милост и ще стори вашето дело леко.”
अरबी तफ़सीरें:
۞ وَتَرَى ٱلشَّمۡسَ إِذَا طَلَعَت تَّزَٰوَرُ عَن كَهۡفِهِمۡ ذَاتَ ٱلۡيَمِينِ وَإِذَا غَرَبَت تَّقۡرِضُهُمۡ ذَاتَ ٱلشِّمَالِ وَهُمۡ فِي فَجۡوَةٖ مِّنۡهُۚ ذَٰلِكَ مِنۡ ءَايَٰتِ ٱللَّهِۗ مَن يَهۡدِ ٱللَّهُ فَهُوَ ٱلۡمُهۡتَدِۖ وَمَن يُضۡلِلۡ فَلَن تَجِدَ لَهُۥ وَلِيّٗا مُّرۡشِدٗا
17. И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това са били някои от знаменията на Аллах. Този, когото Аллах води в правия път, той е напътеният, а когото Той оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.
अरबी तफ़सीरें:
وَتَحۡسَبُهُمۡ أَيۡقَاظٗا وَهُمۡ رُقُودٞۚ وَنُقَلِّبُهُمۡ ذَاتَ ٱلۡيَمِينِ وَذَاتَ ٱلشِّمَالِۖ وَكَلۡبُهُم بَٰسِطٞ ذِرَاعَيۡهِ بِٱلۡوَصِيدِۚ لَوِ ٱطَّلَعۡتَ عَلَيۡهِمۡ لَوَلَّيۡتَ مِنۡهُمۡ فِرَارٗا وَلَمُلِئۡتَ مِنۡهُمۡ رُعۡبٗا
18. И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас!
अरबी तफ़सीरें:
وَكَذَٰلِكَ بَعَثۡنَٰهُمۡ لِيَتَسَآءَلُواْ بَيۡنَهُمۡۚ قَالَ قَآئِلٞ مِّنۡهُمۡ كَمۡ لَبِثۡتُمۡۖ قَالُواْ لَبِثۡنَا يَوۡمًا أَوۡ بَعۡضَ يَوۡمٖۚ قَالُواْ رَبُّكُمۡ أَعۡلَمُ بِمَا لَبِثۡتُمۡ فَٱبۡعَثُوٓاْ أَحَدَكُم بِوَرِقِكُمۡ هَٰذِهِۦٓ إِلَى ٱلۡمَدِينَةِ فَلۡيَنظُرۡ أَيُّهَآ أَزۡكَىٰ طَعَامٗا فَلۡيَأۡتِكُم بِرِزۡقٖ مِّنۡهُ وَلۡيَتَلَطَّفۡ وَلَا يُشۡعِرَنَّ بِكُمۡ أَحَدًا
19. И така Ние ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях каза: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Те казаха: “Прекарахме ден или част от деня.” Казаха: “Вашият Повелител най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града. Нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! Но нека да бъде внимателен, и никой да не се досети за вас!
अरबी तफ़सीरें:
إِنَّهُمۡ إِن يَظۡهَرُواْ عَلَيۡكُمۡ يَرۡجُمُوكُمۡ أَوۡ يُعِيدُوكُمۡ فِي مِلَّتِهِمۡ وَلَن تُفۡلِحُوٓاْ إِذًا أَبَدٗا
20. Ако узнаят за вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната религия, и тогава никога не ще сполучите.”
अरबी तफ़सीरें:
وَكَذَٰلِكَ أَعۡثَرۡنَا عَلَيۡهِمۡ لِيَعۡلَمُوٓاْ أَنَّ وَعۡدَ ٱللَّهِ حَقّٞ وَأَنَّ ٱلسَّاعَةَ لَا رَيۡبَ فِيهَآ إِذۡ يَتَنَٰزَعُونَ بَيۡنَهُمۡ أَمۡرَهُمۡۖ فَقَالُواْ ٱبۡنُواْ عَلَيۡهِم بُنۡيَٰنٗاۖ رَّبُّهُمۡ أَعۡلَمُ بِهِمۡۚ قَالَ ٱلَّذِينَ غَلَبُواْ عَلَىٰٓ أَمۡرِهِمۡ لَنَتَّخِذَنَّ عَلَيۡهِم مَّسۡجِدٗا
21. Така Ние осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни казаха: “Постройте над тях постройка! Техният Повелител най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”
अरबी तफ़सीरें:
سَيَقُولُونَ ثَلَٰثَةٞ رَّابِعُهُمۡ كَلۡبُهُمۡ وَيَقُولُونَ خَمۡسَةٞ سَادِسُهُمۡ كَلۡبُهُمۡ رَجۡمَۢا بِٱلۡغَيۡبِۖ وَيَقُولُونَ سَبۡعَةٞ وَثَامِنُهُمۡ كَلۡبُهُمۡۚ قُل رَّبِّيٓ أَعۡلَمُ بِعِدَّتِهِم مَّا يَعۡلَمُهُمۡ إِلَّا قَلِيلٞۗ فَلَا تُمَارِ فِيهِمۡ إِلَّا مِرَآءٗ ظَٰهِرٗا وَلَا تَسۡتَفۡتِ فِيهِم مِّنۡهُمۡ أَحَدٗا
22. Ще кажат [някои]: “Били са трима, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Били са петима, шестото е кучето им.” Така се опитваха да отгатнат съкровеното. И други ще кажат [още]: “Били са седем, осмото е кучето им.” Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Повелител най-добре знае техния брой. Това е известно само на малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!
अरबी तफ़सीरें:
وَلَا تَقُولَنَّ لِشَاْيۡءٍ إِنِّي فَاعِلٞ ذَٰلِكَ غَدًا
23. И никога не казвай: “Ще свърша това утре.”,
अरबी तफ़सीरें:
إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُۚ وَٱذۡكُر رَّبَّكَ إِذَا نَسِيتَ وَقُلۡ عَسَىٰٓ أَن يَهۡدِيَنِ رَبِّي لِأَقۡرَبَ مِنۡ هَٰذَا رَشَدٗا
24. [без да добавиш]: “Само, ако Аллах пожелае!” И спомни си твоя Повелител, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Повелител ме насочи още по-близо до правия път!”
अरबी तफ़सीरें:
وَلَبِثُواْ فِي كَهۡفِهِمۡ ثَلَٰثَ مِاْئَةٖ سِنِينَ وَٱزۡدَادُواْ تِسۡعٗا
25. И прекарали в пещерата си триста години и още девет.
अरबी तफ़सीरें:
قُلِ ٱللَّهُ أَعۡلَمُ بِمَا لَبِثُواْۖ لَهُۥ غَيۡبُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۖ أَبۡصِرۡ بِهِۦ وَأَسۡمِعۡۚ مَا لَهُم مِّن دُونِهِۦ مِن وَلِيّٖ وَلَا يُشۡرِكُ فِي حُكۡمِهِۦٓ أَحَدٗا
26. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е съкровеното на небесата и на земята. Как прекрасно Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него, и никой не приема решения заедно с Него.”
अरबी तफ़सीरें:
وَٱتۡلُ مَآ أُوحِيَ إِلَيۡكَ مِن كِتَابِ رَبِّكَۖ لَا مُبَدِّلَ لِكَلِمَٰتِهِۦ وَلَن تَجِدَ مِن دُونِهِۦ مُلۡتَحَدٗا
27. И чети [о, Мухаммед] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Повелител! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.
अरबी तफ़सीरें:
وَٱصۡبِرۡ نَفۡسَكَ مَعَ ٱلَّذِينَ يَدۡعُونَ رَبَّهُم بِٱلۡغَدَوٰةِ وَٱلۡعَشِيِّ يُرِيدُونَ وَجۡهَهُۥۖ وَلَا تَعۡدُ عَيۡنَاكَ عَنۡهُمۡ تُرِيدُ زِينَةَ ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَاۖ وَلَا تُطِعۡ مَنۡ أَغۡفَلۡنَا قَلۡبَهُۥ عَن ذِكۡرِنَا وَٱتَّبَعَ هَوَىٰهُ وَكَانَ أَمۡرُهُۥ فُرُطٗا
28. И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Повелител сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на тези, чиито сърца Ние сторихме небрежни за Нашето споменаване, който следва страстите си, и чиито дела ще се окажат погубени!
अरबी तफ़सीरें:
وَقُلِ ٱلۡحَقُّ مِن رَّبِّكُمۡۖ فَمَن شَآءَ فَلۡيُؤۡمِن وَمَن شَآءَ فَلۡيَكۡفُرۡۚ إِنَّآ أَعۡتَدۡنَا لِلظَّٰلِمِينَ نَارًا أَحَاطَ بِهِمۡ سُرَادِقُهَاۚ وَإِن يَسۡتَغِيثُواْ يُغَاثُواْ بِمَآءٖ كَٱلۡمُهۡلِ يَشۡوِي ٱلۡوُجُوهَۚ بِئۡسَ ٱلشَّرَابُ وَسَآءَتۡ مُرۡتَفَقًا
29. И кажи: “Истината е от вашия Повелител. Който желае, нека да вярва, а който желае, нека да остане неверник!” Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават от всички страни. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!
अरबी तफ़सीरें:
إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ إِنَّا لَا نُضِيعُ أَجۡرَ مَنۡ أَحۡسَنَ عَمَلًا
30. Които вярват и вършат праведни дела, то Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
अरबी तफ़सीरें:
أُوْلَٰٓئِكَ لَهُمۡ جَنَّٰتُ عَدۡنٖ تَجۡرِي مِن تَحۡتِهِمُ ٱلۡأَنۡهَٰرُ يُحَلَّوۡنَ فِيهَا مِنۡ أَسَاوِرَ مِن ذَهَبٖ وَيَلۡبَسُونَ ثِيَابًا خُضۡرٗا مِّن سُندُسٖ وَإِسۡتَبۡرَقٖ مُّتَّكِـِٔينَ فِيهَا عَلَى ٱلۡأَرَآئِكِۚ نِعۡمَ ٱلثَّوَابُ وَحَسُنَتۡ مُرۡتَفَقٗا
31. За тези са Градините Адн, сред които реки текат. Ще носят там украшения гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от атлаз и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!
अरबी तफ़सीरें:
۞ وَٱضۡرِبۡ لَهُم مَّثَلٗا رَّجُلَيۡنِ جَعَلۡنَا لِأَحَدِهِمَا جَنَّتَيۡنِ مِنۡ أَعۡنَٰبٖ وَحَفَفۡنَٰهُمَا بِنَخۡلٖ وَجَعَلۡنَا بَيۡنَهُمَا زَرۡعٗا
32. И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.
अरबी तफ़सीरें:
كِلۡتَا ٱلۡجَنَّتَيۡنِ ءَاتَتۡ أُكُلَهَا وَلَمۡ تَظۡلِم مِّنۡهُ شَيۡـٔٗاۚ وَفَجَّرۡنَا خِلَٰلَهُمَا نَهَرٗا
33. И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.
अरबी तफ़सीरें:
وَكَانَ لَهُۥ ثَمَرٞ فَقَالَ لِصَٰحِبِهِۦ وَهُوَ يُحَاوِرُهُۥٓ أَنَا۠ أَكۡثَرُ مِنكَ مَالٗا وَأَعَزُّ نَفَرٗا
34. И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”
अरबी तफ़सीरें:
وَدَخَلَ جَنَّتَهُۥ وَهُوَ ظَالِمٞ لِّنَفۡسِهِۦ قَالَ مَآ أَظُنُّ أَن تَبِيدَ هَٰذِهِۦٓ أَبَدٗا
35. И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.
अरबी तफ़सीरें:
وَمَآ أَظُنُّ ٱلسَّاعَةَ قَآئِمَةٗ وَلَئِن رُّدِدتُّ إِلَىٰ رَبِّي لَأَجِدَنَّ خَيۡرٗا مِّنۡهَا مُنقَلَبٗا
36. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Повелител, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ لَهُۥ صَاحِبُهُۥ وَهُوَ يُحَاوِرُهُۥٓ أَكَفَرۡتَ بِٱلَّذِي خَلَقَكَ مِن تُرَابٖ ثُمَّ مِن نُّطۡفَةٖ ثُمَّ سَوَّىٰكَ رَجُلٗا
37. Неговият другар, говорейки с него, му каза: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?
अरबी तफ़सीरें:
لَّٰكِنَّا۠ هُوَ ٱللَّهُ رَبِّي وَلَآ أُشۡرِكُ بِرَبِّيٓ أَحَدٗا
38. Ала за мен Той е Аллах, моят Повелител, и не приобщавам никого към моя Повелител.
अरबी तफ़सीरें:
وَلَوۡلَآ إِذۡ دَخَلۡتَ جَنَّتَكَ قُلۡتَ مَا شَآءَ ٱللَّهُ لَا قُوَّةَ إِلَّا بِٱللَّهِۚ إِن تَرَنِ أَنَا۠ أَقَلَّ مِنكَ مَالٗا وَوَلَدٗا
39. И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Така е пожелал Аллах! Няма друга сила, освен силата на Аллах! Ти смяташ, че имам по-малко богатство и деца от теб,
अरबी तफ़सीरें:
فَعَسَىٰ رَبِّيٓ أَن يُؤۡتِيَنِ خَيۡرٗا مِّن جَنَّتِكَ وَيُرۡسِلَ عَلَيۡهَا حُسۡبَانٗا مِّنَ ٱلسَّمَآءِ فَتُصۡبِحَ صَعِيدٗا زَلَقًا
40. но моят Повелител може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.
अरबी तफ़सीरें:
أَوۡ يُصۡبِحَ مَآؤُهَا غَوۡرٗا فَلَن تَسۡتَطِيعَ لَهُۥ طَلَبٗا
41. Или водата й ще потъне под земята, и ти не ще си в състояние да я издириш.”
अरबी तफ़सीरें:
وَأُحِيطَ بِثَمَرِهِۦ فَأَصۡبَحَ يُقَلِّبُ كَفَّيۡهِ عَلَىٰ مَآ أَنفَقَ فِيهَا وَهِيَ خَاوِيَةٌ عَلَىٰ عُرُوشِهَا وَيَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي لَمۡ أُشۡرِكۡ بِرَبِّيٓ أَحَدٗا
42. И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И каза: “О, да не бях приобщавал никого към моя Повелител!”
अरबी तफ़सीरें:
وَلَمۡ تَكُن لَّهُۥ فِئَةٞ يَنصُرُونَهُۥ مِن دُونِ ٱللَّهِ وَمَا كَانَ مُنتَصِرًا
43. И нямаше той хора, които да му помогнат вместо Аллах, нито сам да си помогне.
अरबी तफ़सीरें:
هُنَالِكَ ٱلۡوَلَٰيَةُ لِلَّهِ ٱلۡحَقِّۚ هُوَ خَيۡرٞ ثَوَابٗا وَخَيۡرٌ عُقۡبٗا
44. В такива случаи да окаже поддръжка може само Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият изход.
अरबी तफ़सीरें:
وَٱضۡرِبۡ لَهُم مَّثَلَ ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَا كَمَآءٍ أَنزَلۡنَٰهُ مِنَ ٱلسَّمَآءِ فَٱخۡتَلَطَ بِهِۦ نَبَاتُ ٱلۡأَرۡضِ فَأَصۡبَحَ هَشِيمٗا تَذۡرُوهُ ٱلرِّيَٰحُۗ وَكَانَ ٱللَّهُ عَلَىٰ كُلِّ شَيۡءٖ مُّقۡتَدِرًا
45. И им дай за пример земния живот. Той е подобен на вода, която Ние изливаме от небето. С нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Наистина, Аллах за всяко нещо има сила.
अरबी तफ़सीरें:
ٱلۡمَالُ وَٱلۡبَنُونَ زِينَةُ ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَاۖ وَٱلۡبَٰقِيَٰتُ ٱلصَّٰلِحَٰتُ خَيۡرٌ عِندَ رَبِّكَ ثَوَابٗا وَخَيۡرٌ أَمَلٗا
46. Богатството и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Повелител и са най-доброто за надежда.
अरबी तफ़सीरें:
وَيَوۡمَ نُسَيِّرُ ٱلۡجِبَالَ وَتَرَى ٱلۡأَرۡضَ بَارِزَةٗ وَحَشَرۡنَٰهُمۡ فَلَمۡ نُغَادِرۡ مِنۡهُمۡ أَحَدٗا
47. [Помнете] Деня, в който ще раздвижим планините и ще видиш земята плоска равнина. И ще ги съберем всички [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.
अरबी तफ़सीरें:
وَعُرِضُواْ عَلَىٰ رَبِّكَ صَفّٗا لَّقَدۡ جِئۡتُمُونَا كَمَا خَلَقۡنَٰكُمۡ أَوَّلَ مَرَّةِۭۚ بَلۡ زَعَمۡتُمۡ أَلَّن نَّجۡعَلَ لَكُم مَّوۡعِدٗا
48. И ще бъдат представени на твоя Повелител в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние никога не ще ви срещнем.”
अरबी तफ़सीरें:
وَوُضِعَ ٱلۡكِتَٰبُ فَتَرَى ٱلۡمُجۡرِمِينَ مُشۡفِقِينَ مِمَّا فِيهِ وَيَقُولُونَ يَٰوَيۡلَتَنَا مَالِ هَٰذَا ٱلۡكِتَٰبِ لَا يُغَادِرُ صَغِيرَةٗ وَلَا كَبِيرَةً إِلَّآ أَحۡصَىٰهَاۚ وَوَجَدُواْ مَا عَمِلُواْ حَاضِرٗاۗ وَلَا يَظۡلِمُ رَبُّكَ أَحَدٗا
49. И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малък, нито голям грях, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Повелител с никого не постъпва несправедливо.
अरबी तफ़सीरें:
وَإِذۡ قُلۡنَا لِلۡمَلَٰٓئِكَةِ ٱسۡجُدُواْ لِأٓدَمَ فَسَجَدُوٓاْ إِلَّآ إِبۡلِيسَ كَانَ مِنَ ٱلۡجِنِّ فَفَسَقَ عَنۡ أَمۡرِ رَبِّهِۦٓۗ أَفَتَتَّخِذُونَهُۥ وَذُرِّيَّتَهُۥٓ أَوۡلِيَآءَ مِن دُونِي وَهُمۡ لَكُمۡ عَدُوُّۢۚ بِئۡسَ لِلظَّٰلِمِينَ بَدَلٗا
50. И когато Ние казахме на меляикетата: “Сведете чела пред Адам!” Всички се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Повелител. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за несправедливите тази замяна!
अरबी तफ़सीरें:
۞ مَّآ أَشۡهَدتُّهُمۡ خَلۡقَ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَلَا خَلۡقَ أَنفُسِهِمۡ وَمَا كُنتُ مُتَّخِذَ ٱلۡمُضِلِّينَ عَضُدٗا
51. Аз не ги сторих свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите. Аз не приемам за помощници тези, които заблуждават другите.
अरबी तफ़सीरें:
وَيَوۡمَ يَقُولُ نَادُواْ شُرَكَآءِيَ ٱلَّذِينَ زَعَمۡتُمۡ فَدَعَوۡهُمۡ فَلَمۡ يَسۡتَجِيبُواْ لَهُمۡ وَجَعَلۡنَا بَيۡنَهُم مَّوۡبِقٗا
52. В Деня, когато Той ще каже: “Призовете Моите съдружници, за съществуването на които предполагахте!” И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И ще сторим помежду им гибелна [преграда] пропаст.
अरबी तफ़सीरें:
وَرَءَا ٱلۡمُجۡرِمُونَ ٱلنَّارَ فَظَنُّوٓاْ أَنَّهُم مُّوَاقِعُوهَا وَلَمۡ يَجِدُواْ عَنۡهَا مَصۡرِفٗا
53. И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.
अरबी तफ़सीरें:
وَلَقَدۡ صَرَّفۡنَا فِي هَٰذَا ٱلۡقُرۡءَانِ لِلنَّاسِ مِن كُلِّ مَثَلٖۚ وَكَانَ ٱلۡإِنسَٰنُ أَكۡثَرَ شَيۡءٖ جَدَلٗا
54. И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но човек най-много от всичко е склонен да оспорва.
अरबी तफ़सीरें:
وَمَا مَنَعَ ٱلنَّاسَ أَن يُؤۡمِنُوٓاْ إِذۡ جَآءَهُمُ ٱلۡهُدَىٰ وَيَسۡتَغۡفِرُواْ رَبَّهُمۡ إِلَّآ أَن تَأۡتِيَهُمۡ سُنَّةُ ٱلۡأَوَّلِينَ أَوۡ يَأۡتِيَهُمُ ٱلۡعَذَابُ قُبُلٗا
55. И какво пречи на хората да повярват, когато им се яви вярното ръководство, и да молят своя Повелител за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците, или да дойде мъчението насреща им?
अरबी तफ़सीरें:
وَمَا نُرۡسِلُ ٱلۡمُرۡسَلِينَ إِلَّا مُبَشِّرِينَ وَمُنذِرِينَۚ وَيُجَٰدِلُ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ بِٱلۡبَٰطِلِ لِيُدۡحِضُواْ بِهِ ٱلۡحَقَّۖ وَٱتَّخَذُوٓاْ ءَايَٰتِي وَمَآ أُنذِرُواْ هُزُوٗا
56. Ние изпращаме пратениците само като благовестители и предупредители. Неверниците обаче спорят, за да заличат истината чрез лъжата. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани.
अरबी तफ़सीरें:
وَمَنۡ أَظۡلَمُ مِمَّن ذُكِّرَ بِـَٔايَٰتِ رَبِّهِۦ فَأَعۡرَضَ عَنۡهَا وَنَسِيَ مَا قَدَّمَتۡ يَدَاهُۚ إِنَّا جَعَلۡنَا عَلَىٰ قُلُوبِهِمۡ أَكِنَّةً أَن يَفۡقَهُوهُ وَفِيٓ ءَاذَانِهِمۡ وَقۡرٗاۖ وَإِن تَدۡعُهُمۡ إِلَى ٱلۡهُدَىٰ فَلَن يَهۡتَدُوٓاْ إِذًا أَبَدٗا
57. И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Повелител, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го разбират [Корана], а ушите им са поразени от­ глухота. Дори да ги призовеш към напътствието [о, Мухаммед], те никога не ще застанат на правия път.
अरबी तफ़सीरें:
وَرَبُّكَ ٱلۡغَفُورُ ذُو ٱلرَّحۡمَةِۖ لَوۡ يُؤَاخِذُهُم بِمَا كَسَبُواْ لَعَجَّلَ لَهُمُ ٱلۡعَذَابَۚ بَل لَّهُم مَّوۡعِدٞ لَّن يَجِدُواْ مِن دُونِهِۦ مَوۡئِلٗا
58. Твоят Повелител е Опрощаващия, Владетеля на милосърдието.­ Ако Той ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението, ала за тях е предначертан срок, и те не ще намерят убежище от него.
अरबी तफ़सीरें:
وَتِلۡكَ ٱلۡقُرَىٰٓ أَهۡلَكۡنَٰهُمۡ لَمَّا ظَلَمُواْ وَجَعَلۡنَا لِمَهۡلِكِهِم مَّوۡعِدٗا
59. Ние погубихме тези селища, когато угнетяваха, и сторихме за тяхната гибел предначертан срок.
अरबी तफ़सीरें:
وَإِذۡ قَالَ مُوسَىٰ لِفَتَىٰهُ لَآ أَبۡرَحُ حَتَّىٰٓ أَبۡلُغَ مَجۡمَعَ ٱلۡبَحۡرَيۡنِ أَوۡ أَمۡضِيَ حُقُبٗا
60. И когато Муса каза на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.”
अरबी तफ़सीरें:
فَلَمَّا بَلَغَا مَجۡمَعَ بَيۡنِهِمَا نَسِيَا حُوتَهُمَا فَٱتَّخَذَ سَبِيلَهُۥ فِي ٱلۡبَحۡرِ سَرَبٗا
61. И когато стигнаха мястото, където се събират двете морета, забравиха своята риба, и тя пое по пътя си в морето, сякаш в подземен проход.
अरबी तफ़सीरें:
فَلَمَّا جَاوَزَا قَالَ لِفَتَىٰهُ ءَاتِنَا غَدَآءَنَا لَقَدۡ لَقِينَا مِن سَفَرِنَا هَٰذَا نَصَبٗا
62. И когато се отправиха нататък, той каза на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ أَرَءَيۡتَ إِذۡ أَوَيۡنَآ إِلَى ٱلصَّخۡرَةِ فَإِنِّي نَسِيتُ ٱلۡحُوتَ وَمَآ أَنسَىٰنِيهُ إِلَّا ٱلشَّيۡطَٰنُ أَنۡ أَذۡكُرَهُۥۚ وَٱتَّخَذَ سَبِيلَهُۥ فِي ٱلۡبَحۡرِ عَجَبٗا
63. Той [слугата] отговори: “Помниш ли, когато се приютихме до скалата? Аз забравих за рибата, и само шейтана ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ ذَٰلِكَ مَا كُنَّا نَبۡغِۚ فَٱرۡتَدَّا عَلَىٰٓ ءَاثَارِهِمَا قَصَصٗا
64. [Муса] възкликнал: “Това е, към което се стремяхме!” И двамата се върнаха, обратно следвайки своите дири.
अरबी तफ़सीरें:
فَوَجَدَا عَبۡدٗا مِّنۡ عِبَادِنَآ ءَاتَيۡنَٰهُ رَحۡمَةٗ مِّنۡ عِندِنَا وَعَلَّمۡنَٰهُ مِن لَّدُنَّا عِلۡمٗا
65. И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ لَهُۥ مُوسَىٰ هَلۡ أَتَّبِعُكَ عَلَىٰٓ أَن تُعَلِّمَنِ مِمَّا عُلِّمۡتَ رُشۡدٗا
66. Муса му каза [на Хъдър]: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ إِنَّكَ لَن تَسۡتَطِيعَ مَعِيَ صَبۡرٗا
67. Той каза: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен.
अरबी तफ़सीरें:
وَكَيۡفَ تَصۡبِرُ عَلَىٰ مَا لَمۡ تُحِطۡ بِهِۦ خُبۡرٗا
68. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ سَتَجِدُنِيٓ إِن شَآءَ ٱللَّهُ صَابِرٗا وَلَآ أَعۡصِي لَكَ أَمۡرٗا
69. Каза [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах пожелае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ فَإِنِ ٱتَّبَعۡتَنِي فَلَا تَسۡـَٔلۡنِي عَن شَيۡءٍ حَتَّىٰٓ أُحۡدِثَ لَكَ مِنۡهُ ذِكۡرٗا
70. Каза [Хъдър]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!”
अरबी तफ़सीरें:
فَٱنطَلَقَا حَتَّىٰٓ إِذَا رَكِبَا فِي ٱلسَّفِينَةِ خَرَقَهَاۖ قَالَ أَخَرَقۡتَهَا لِتُغۡرِقَ أَهۡلَهَا لَقَدۡ جِئۡتَ شَيۡـًٔا إِمۡرٗا
71. И тогава двамата тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [Хъдър] го проби. Каза [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ أَلَمۡ أَقُلۡ إِنَّكَ لَن تَسۡتَطِيعَ مَعِيَ صَبۡرٗا
72. Той каза: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ لَا تُؤَاخِذۡنِي بِمَا نَسِيتُ وَلَا تُرۡهِقۡنِي مِنۡ أَمۡرِي عُسۡرٗا
73. Той каза: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”
अरबी तफ़सीरें:
فَٱنطَلَقَا حَتَّىٰٓ إِذَا لَقِيَا غُلَٰمٗا فَقَتَلَهُۥ قَالَ أَقَتَلۡتَ نَفۡسٗا زَكِيَّةَۢ بِغَيۡرِ نَفۡسٖ لَّقَدۡ جِئۡتَ شَيۡـٔٗا نُّكۡرٗا
74. И продължили по пътя си, додето не срещнаха едно момче, и той го уби. Каза [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.”
अरबी तफ़सीरें:
۞ قَالَ أَلَمۡ أَقُل لَّكَ إِنَّكَ لَن تَسۡتَطِيعَ مَعِيَ صَبۡرٗا
75. Той каза: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ إِن سَأَلۡتُكَ عَن شَيۡءِۭ بَعۡدَهَا فَلَا تُصَٰحِبۡنِيۖ قَدۡ بَلَغۡتَ مِن لَّدُنِّي عُذۡرٗا
76. [Муса] каза: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”
अरबी तफ़सीरें:
فَٱنطَلَقَا حَتَّىٰٓ إِذَآ أَتَيَآ أَهۡلَ قَرۡيَةٍ ٱسۡتَطۡعَمَآ أَهۡلَهَا فَأَبَوۡاْ أَن يُضَيِّفُوهُمَا فَوَجَدَا فِيهَا جِدَارٗا يُرِيدُ أَن يَنقَضَّ فَأَقَامَهُۥۖ قَالَ لَوۡ شِئۡتَ لَتَّخَذۡتَ عَلَيۡهِ أَجۡرٗا
77. И продължили по пътя си, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И видяха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] каза: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ هَٰذَا فِرَاقُ بَيۡنِي وَبَيۡنِكَۚ سَأُنَبِّئُكَ بِتَأۡوِيلِ مَا لَمۡ تَسۡتَطِع عَّلَيۡهِ صَبۡرًا
78. Той каза: “Тук аз ще се разделя с теб, ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.
अरबी तफ़सीरें:
أَمَّا ٱلسَّفِينَةُ فَكَانَتۡ لِمَسَٰكِينَ يَعۡمَلُونَ فِي ٱلۡبَحۡرِ فَأَرَدتُّ أَنۡ أَعِيبَهَا وَكَانَ وَرَآءَهُم مَّلِكٞ يَأۡخُذُ كُلَّ سَفِينَةٍ غَصۡبٗا
79. Що се отнася до кораба, то той принадлежеше на бедняци, които се трудеха в морето. Аз исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.
अरबी तफ़सीरें:
وَأَمَّا ٱلۡغُلَٰمُ فَكَانَ أَبَوَاهُ مُؤۡمِنَيۡنِ فَخَشِينَآ أَن يُرۡهِقَهُمَا طُغۡيَٰنٗا وَكُفۡرٗا
80. Що се отнася до момчето, то­ родителите му бяха вярващи, и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.
अरबी तफ़सीरें:
فَأَرَدۡنَآ أَن يُبۡدِلَهُمَا رَبُّهُمَا خَيۡرٗا مِّنۡهُ زَكَوٰةٗ وَأَقۡرَبَ رُحۡمٗا
81. И искахме техният Повелител да ги дари в замяна с по-добър по чистота и по-милосърден [син] към своите близки.
अरबी तफ़सीरें:
وَأَمَّا ٱلۡجِدَارُ فَكَانَ لِغُلَٰمَيۡنِ يَتِيمَيۡنِ فِي ٱلۡمَدِينَةِ وَكَانَ تَحۡتَهُۥ كَنزٞ لَّهُمَا وَكَانَ أَبُوهُمَا صَٰلِحٗا فَأَرَادَ رَبُّكَ أَن يَبۡلُغَآ أَشُدَّهُمَا وَيَسۡتَخۡرِجَا كَنزَهُمَا رَحۡمَةٗ مِّن رَّبِّكَۚ وَمَا فَعَلۡتُهُۥ عَنۡ أَمۡرِيۚ ذَٰلِكَ تَأۡوِيلُ مَا لَمۡ تَسۡطِع عَّلَيۡهِ صَبۡرٗا
82. Що се отнася до стената, то тя принадлежеше на две момчета-сираци от града. Под нея имаше съкровище за тях. Баща им беше праведник, и твоят Повелител поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Повелител. Аз не постъпвах по свое усмотрение. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”
अरबी तफ़सीरें:
وَيَسۡـَٔلُونَكَ عَن ذِي ٱلۡقَرۡنَيۡنِۖ قُلۡ سَأَتۡلُواْ عَلَيۡكُم مِّنۡهُ ذِكۡرًا
83. И те питат за Зуль Карнейн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.”
अरबी तफ़सीरें:
إِنَّا مَكَّنَّا لَهُۥ فِي ٱلۡأَرۡضِ وَءَاتَيۡنَٰهُ مِن كُلِّ شَيۡءٖ سَبَبٗا
84. Наистина, Ние го укрепихме на земята и му дадохме път към всяко нещо.
अरबी तफ़सीरें:
فَأَتۡبَعَ سَبَبًا
85. И пое той по един път.
अरबी तफ़सीरें:
حَتَّىٰٓ إِذَا بَلَغَ مَغۡرِبَ ٱلشَّمۡسِ وَجَدَهَا تَغۡرُبُ فِي عَيۡنٍ حَمِئَةٖ وَوَجَدَ عِندَهَا قَوۡمٗاۖ قُلۡنَا يَٰذَا ٱلۡقَرۡنَيۡنِ إِمَّآ أَن تُعَذِّبَ وَإِمَّآ أَن تَتَّخِذَ فِيهِمۡ حُسۡنٗا
86. Когато стигна там, където залязва слънцето, той видя, че то залязва в мътен [или горещ] извор. Около него намери хора. Ние казахме: “О, Зуль Карнейн! Можеш или да ги накажеш, или да им сториш добрина.”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ أَمَّا مَن ظَلَمَ فَسَوۡفَ نُعَذِّبُهُۥ ثُمَّ يُرَدُّ إِلَىٰ رَبِّهِۦ فَيُعَذِّبُهُۥ عَذَابٗا نُّكۡرٗا
87. Той каза: “Онзи, който постъпва несправедливо, ще го накажем. После ще бъде върнат при неговия Повелител и Той ще го накаже със сурово мъчение.
अरबी तफ़सीरें:
وَأَمَّا مَنۡ ءَامَنَ وَعَمِلَ صَٰلِحٗا فَلَهُۥ جَزَآءً ٱلۡحُسۡنَىٰۖ وَسَنَقُولُ لَهُۥ مِنۡ أَمۡرِنَا يُسۡرٗا
88. А онзи, който е повярвал и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”
अरबी तफ़सीरें:
ثُمَّ أَتۡبَعَ سَبَبًا
89. После той пак тръгна на път.
अरबी तफ़सीरें:
حَتَّىٰٓ إِذَا بَلَغَ مَطۡلِعَ ٱلشَّمۡسِ وَجَدَهَا تَطۡلُعُ عَلَىٰ قَوۡمٖ لَّمۡ نَجۡعَل لَّهُم مِّن دُونِهَا سِتۡرٗا
90. Когато стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.
अरबी तफ़सीरें:
كَذَٰلِكَۖ وَقَدۡ أَحَطۡنَا بِمَا لَدَيۡهِ خُبۡرٗا
91. Ето така! Ние обгръщаме със знание всичко, което се е случило с него.
अरबी तफ़सीरें:
ثُمَّ أَتۡبَعَ سَبَبًا
92. После той пак тръгна на път.
अरबी तफ़सीरें:
حَتَّىٰٓ إِذَا بَلَغَ بَيۡنَ ٱلسَّدَّيۡنِ وَجَدَ مِن دُونِهِمَا قَوۡمٗا لَّا يَكَادُونَ يَفۡقَهُونَ قَوۡلٗا
93. Когато стигна между двете планини, той видя в подножието им хора, които почти не схващаха слово.
अरबी तफ़सीरें:
قَالُواْ يَٰذَا ٱلۡقَرۡنَيۡنِ إِنَّ يَأۡجُوجَ وَمَأۡجُوجَ مُفۡسِدُونَ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَهَلۡ نَجۡعَلُ لَكَ خَرۡجًا عَلَىٰٓ أَن تَجۡعَلَ بَيۡنَنَا وَبَيۡنَهُمۡ سَدّٗا
94. Те казаха: “О, Зуль Карнейн! Яджудж и Маджудж разпространяват развала по земята. Дали да ти платим данък, за да направиш между нас и тях преграда?”
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ مَا مَكَّنِّي فِيهِ رَبِّي خَيۡرٞ فَأَعِينُونِي بِقُوَّةٍ أَجۡعَلۡ بَيۡنَكُمۡ وَبَيۡنَهُمۡ رَدۡمًا
95. Той каза: “Онова, с което ме укрепи моят Повелител, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!
अरबी तफ़सीरें:
ءَاتُونِي زُبَرَ ٱلۡحَدِيدِۖ حَتَّىٰٓ إِذَا سَاوَىٰ بَيۡنَ ٱلصَّدَفَيۡنِ قَالَ ٱنفُخُواْۖ حَتَّىٰٓ إِذَا جَعَلَهُۥ نَارٗا قَالَ ءَاتُونِيٓ أُفۡرِغۡ عَلَيۡهِ قِطۡرٗا
96. Подайте ми железни късове.” Когато запълни пространството между двата склона, той каза: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, каза: “Донесете ми разтопена мед, за да я излея върху него!”
अरबी तफ़सीरें:
فَمَا ٱسۡطَٰعُوٓاْ أَن يَظۡهَرُوهُ وَمَا ٱسۡتَطَٰعُواْ لَهُۥ نَقۡبٗا
97. И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.
अरबी तफ़सीरें:
قَالَ هَٰذَا رَحۡمَةٞ مِّن رَّبِّيۖ فَإِذَا جَآءَ وَعۡدُ رَبِّي جَعَلَهُۥ دَكَّآءَۖ وَكَانَ وَعۡدُ رَبِّي حَقّٗا
98. [Зуль Карнейн] каза: “Това е милост от моя Повелител! Когато се изпълни обещаното от моя Повелител, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Повелител е истинно.”
अरबी तफ़सीरें:
۞ وَتَرَكۡنَا بَعۡضَهُمۡ يَوۡمَئِذٖ يَمُوجُ فِي بَعۡضٖۖ وَنُفِخَ فِي ٱلصُّورِ فَجَمَعۡنَٰهُمۡ جَمۡعٗا
99. Тогава Ние ще позволим [на Яджудж и Маджудж] едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и Ние всички ще ги съберем заедно.
अरबी तफ़सीरें:
وَعَرَضۡنَا جَهَنَّمَ يَوۡمَئِذٖ لِّلۡكَٰفِرِينَ عَرۡضًا
100. В този Ден Ние ясно ще покажем Джехеннема на неверниците,
अरबी तफ़सीरें:
ٱلَّذِينَ كَانَتۡ أَعۡيُنُهُمۡ فِي غِطَآءٍ عَن ذِكۡرِي وَكَانُواْ لَا يَسۡتَطِيعُونَ سَمۡعًا
101. върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.
अरबी तफ़सीरें:
أَفَحَسِبَ ٱلَّذِينَ كَفَرُوٓاْ أَن يَتَّخِذُواْ عِبَادِي مِن دُونِيٓ أَوۡلِيَآءَۚ إِنَّآ أَعۡتَدۡنَا جَهَنَّمَ لِلۡكَٰفِرِينَ نُزُلٗا
102. Нима неверниците смятат, че ще направят Моите раби свои покровители и помощници вместо Мен? Наистина, Ние приготвихме Джехеннема за обиталище на неверниците.
अरबी तफ़सीरें:
قُلۡ هَلۡ نُنَبِّئُكُم بِٱلۡأَخۡسَرِينَ أَعۡمَٰلًا
103. Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,
अरबी तफ़सीरें:
ٱلَّذِينَ ضَلَّ سَعۡيُهُمۡ فِي ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَا وَهُمۡ يَحۡسَبُونَ أَنَّهُمۡ يُحۡسِنُونَ صُنۡعًا
104. онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”
अरबी तफ़सीरें:
أُوْلَٰٓئِكَ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ بِـَٔايَٰتِ رَبِّهِمۡ وَلِقَآئِهِۦ فَحَبِطَتۡ أَعۡمَٰلُهُمۡ فَلَا نُقِيمُ لَهُمۡ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ وَزۡنٗا
105. Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Повелител и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и в Деня Къямет не ще имат никакво значение и тежест.
अरबी तफ़सीरें:
ذَٰلِكَ جَزَآؤُهُمۡ جَهَنَّمُ بِمَا كَفَرُواْ وَٱتَّخَذُوٓاْ ءَايَٰتِي وَرُسُلِي هُزُوًا
106. Джехеннемът ще е възмездието за тях, защото не повярваха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.
अरबी तफ़सीरें:
إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ كَانَتۡ لَهُمۡ جَنَّٰتُ ٱلۡفِرۡدَوۡسِ نُزُلًا
107. Наистина, за онези, които са повярвали и вършили праведни дела, място на пребиваване ще са Градините на Дженнета Фирдеус­ прием [от Аллах],
अरबी तफ़सीरें:
خَٰلِدِينَ فِيهَا لَا يَبۡغُونَ عَنۡهَا حِوَلٗا
108. там ще пребъдат вечно и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.
अरबी तफ़सीरें:
قُل لَّوۡ كَانَ ٱلۡبَحۡرُ مِدَادٗا لِّكَلِمَٰتِ رَبِّي لَنَفِدَ ٱلۡبَحۡرُ قَبۡلَ أَن تَنفَدَ كَلِمَٰتُ رَبِّي وَلَوۡ جِئۡنَا بِمِثۡلِهِۦ مَدَدٗا
109. Кажи [о, Мухаммед]: “Дори морето да е от мастило, за [да се записват] Словата на моя Повелител, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Повелител, дори и да бяхме прибавили още едно като него.”
अरबी तफ़सीरें:
قُلۡ إِنَّمَآ أَنَا۠ بَشَرٞ مِّثۡلُكُمۡ يُوحَىٰٓ إِلَيَّ أَنَّمَآ إِلَٰهُكُمۡ إِلَٰهٞ وَٰحِدٞۖ فَمَن كَانَ يَرۡجُواْ لِقَآءَ رَبِّهِۦ فَلۡيَعۡمَلۡ عَمَلٗا صَٰلِحٗا وَلَا يُشۡرِكۡ بِعِبَادَةِ رَبِّهِۦٓ أَحَدَۢا
110. Кажи: “Наистина, аз съм само човек като вас. На мен ми се разкрива в откровение само, че вашият Бог е Единственият Бог. Този, който копнее за срещата със своя Повелител, нека да върши праведни дела и да не се покланя на никой наравно със своя Повелител!”
अरबी तफ़सीरें:
 
अर्थों का अनुवाद सूरा: सूरा अल्-कह्फ़
सूरों की सूची पृष्ठ संख्या
 
क़ुरआन के अर्थों का अनुवाद - الترجمة البلغارية - अनुवादों की सूची

ترجمة معاني القرآن إلى اللغة البلغارية.

बंद करें