対訳 節 8 章 集団章 - الترجمة البلغارية - クルアーン百科事典

節: 8

۞ وَإِذَا مَسَّ ٱلۡإِنسَٰنَ ضُرّٞ دَعَا رَبَّهُۥ مُنِيبًا إِلَيۡهِ ثُمَّ إِذَا خَوَّلَهُۥ نِعۡمَةٗ مِّنۡهُ نَسِيَ مَا كَانَ يَدۡعُوٓاْ إِلَيۡهِ مِن قَبۡلُ وَجَعَلَ لِلَّهِ أَندَادٗا لِّيُضِلَّ عَن سَبِيلِهِۦۚ قُلۡ تَمَتَّعۡ بِكُفۡرِكَ قَلِيلًا إِنَّكَ مِنۡ أَصۡحَٰبِ ٱلنَّارِ

8. А когато беда сполети човек, той зове своя Повелител, покайвайки се пред Него. А когато Той го дари от Своята благодат, човек забравя Този, Който е зовял по-рано и сторва на Аллах подобия, за да отклонява от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавай се малко на своето неверие! Ти си от обитателите на Огъня.”