പരിഭാഷ അദ്ധ്യായം സൂറത്ത് സ്വാദ് - الترجمة البلغارية - വിശുദ്ധ ഖുർആൻ വിജ്ഞാനകോശം

на сура Сад

ആയത്ത്: 1

صٓۚ وَٱلۡقُرۡءَانِ ذِي ٱلذِّكۡرِ

1. Сад. Кълна се в Корана, съдържащ напомняне!

ആയത്ത്: 2

بَلِ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ فِي عِزَّةٖ وَشِقَاقٖ

2. Ала тези, които не вярват тънат в надменност и сеят раздор.

ആയത്ത്: 3

كَمۡ أَهۡلَكۡنَا مِن قَبۡلِهِم مِّن قَرۡنٖ فَنَادَواْ وَّلَاتَ حِينَ مَنَاصٖ

3. Колко поколения Ние погубихме преди тях! И те викаха за помощ, но вече нямаше време за бягство.

ആയത്ത്: 4

وَعَجِبُوٓاْ أَن جَآءَهُم مُّنذِرٞ مِّنۡهُمۡۖ وَقَالَ ٱلۡكَٰفِرُونَ هَٰذَا سَٰحِرٞ كَذَّابٌ

4. И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И казаха неверниците: “Това е вълшебник, лъжец.

ആയത്ത്: 5

أَجَعَلَ ٱلۡأٓلِهَةَ إِلَٰهٗا وَٰحِدًاۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيۡءٌ عُجَابٞ

5. Нима превръща той боговете в Един Аллах? Това наистина е нещо изумително.”

ആയത്ത്: 6

وَٱنطَلَقَ ٱلۡمَلَأُ مِنۡهُمۡ أَنِ ٱمۡشُواْ وَٱصۡبِرُواْ عَلَىٰٓ ءَالِهَتِكُمۡۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيۡءٞ يُرَادُ

6. И си тръгнаха знатните от тях казвайки:“Вървете и бъдете непоколебими( в поклонението) на вашите богове! Наистина, това е нещо, което се иска(от нас)

ആയത്ത്: 7

مَا سَمِعۡنَا بِهَٰذَا فِي ٱلۡمِلَّةِ ٱلۡأٓخِرَةِ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا ٱخۡتِلَٰقٌ

7. Не сме чували за това в последната религия. Това не е нищо друго, освен само измислица.

ആയത്ത്: 8

أَءُنزِلَ عَلَيۡهِ ٱلذِّكۡرُ مِنۢ بَيۡنِنَاۚ بَلۡ هُمۡ فِي شَكّٖ مِّن ذِكۡرِيۚ بَل لَّمَّا يَذُوقُواْ عَذَابِ

8. Нима на него измежду нас е низпослано Откровението?” Да, съмняват се в Моето Откровение. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

ആയത്ത്: 9

أَمۡ عِندَهُمۡ خَزَآئِنُ رَحۡمَةِ رَبِّكَ ٱلۡعَزِيزِ ٱلۡوَهَّابِ

9. И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Повелител Всемогъщия, Даряващия?

ആയത്ത്: 10

أَمۡ لَهُم مُّلۡكُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَاۖ فَلۡيَرۡتَقُواْ فِي ٱلۡأَسۡبَٰبِ

10. Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

ആയത്ത്: 11

جُندٞ مَّا هُنَالِكَ مَهۡزُومٞ مِّنَ ٱلۡأَحۡزَابِ

11. Те са някакво там разгромено войнство от съюзници

ആയത്ത്: 12

كَذَّبَتۡ قَبۡلَهُمۡ قَوۡمُ نُوحٖ وَعَادٞ وَفِرۡعَوۡنُ ذُو ٱلۡأَوۡتَادِ

12. Преди тях отричаха (пратениците) и народът на Нух, и Аад, и Фираун владетелят на стълбовете,

ആയത്ത്: 13

وَثَمُودُ وَقَوۡمُ لُوطٖ وَأَصۡحَٰبُ لۡـَٔيۡكَةِۚ أُوْلَٰٓئِكَ ٱلۡأَحۡزَابُ

13. и самудяните, и народът на Лут и обитателите на ал- Айки. Те бяха съюзени.

ആയത്ത്: 14

إِن كُلٌّ إِلَّا كَذَّبَ ٱلرُّسُلَ فَحَقَّ عِقَابِ

14. Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни наказанието.

ആയത്ത്: 15

وَمَا يَنظُرُ هَٰٓؤُلَآءِ إِلَّا صَيۡحَةٗ وَٰحِدَةٗ مَّا لَهَا مِن فَوَاقٖ

15. Остава им да очакват само един Вик, за който няма отсрочка.

ആയത്ത്: 16

وَقَالُواْ رَبَّنَا عَجِّل لَّنَا قِطَّنَا قَبۡلَ يَوۡمِ ٱلۡحِسَابِ

16. И казват: “Повелителю наш! Ускори нашия дял (от наказанието) преди Деня на разплатата!”

ആയത്ത്: 17

ٱصۡبِرۡ عَلَىٰ مَا يَقُولُونَ وَٱذۡكُرۡ عَبۡدَنَا دَاوُۥدَ ذَا ٱلۡأَيۡدِۖ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٌ

17. [О, Мухаммед] търпи онова, което изричат! И си спомни за Нашия раб Дауд притежателя на силата! Той винаги се обръщаше (към Аллах).

ആയത്ത്: 18

إِنَّا سَخَّرۡنَا ٱلۡجِبَالَ مَعَهُۥ يُسَبِّحۡنَ بِٱلۡعَشِيِّ وَٱلۡإِشۡرَاقِ

18. Ние накарахме планините да прославят заедно с него вечер и в зори.

ആയത്ത്: 19

وَٱلطَّيۡرَ مَحۡشُورَةٗۖ كُلّٞ لَّهُۥٓ أَوَّابٞ

19. А също (към това накарахме) и птиците насъбрани. Всички на Аллах се подчиниха.

ആയത്ത്: 20

وَشَدَدۡنَا مُلۡكَهُۥ وَءَاتَيۡنَٰهُ ٱلۡحِكۡمَةَ وَفَصۡلَ ٱلۡخِطَابِ

20. И укрепихме неговото царство, и му дарихме мъдростта, и способността за точното отсъждане.

ആയത്ത്: 21

۞ وَهَلۡ أَتَىٰكَ نَبَؤُاْ ٱلۡخَصۡمِ إِذۡ تَسَوَّرُواْ ٱلۡمِحۡرَابَ

21. А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

ആയത്ത്: 22

إِذۡ دَخَلُواْ عَلَىٰ دَاوُۥدَ فَفَزِعَ مِنۡهُمۡۖ قَالُواْ لَا تَخَفۡۖ خَصۡمَانِ بَغَىٰ بَعۡضُنَا عَلَىٰ بَعۡضٖ فَٱحۡكُم بَيۡنَنَا بِٱلۡحَقِّ وَلَا تُشۡطِطۡ وَٱهۡدِنَآ إِلَىٰ سَوَآءِ ٱلصِّرَٰطِ

22. Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Казаха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи единият, от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

ആയത്ത്: 23

إِنَّ هَٰذَآ أَخِي لَهُۥ تِسۡعٞ وَتِسۡعُونَ نَعۡجَةٗ وَلِيَ نَعۡجَةٞ وَٰحِدَةٞ فَقَالَ أَكۡفِلۡنِيهَا وَعَزَّنِي فِي ٱلۡخِطَابِ

23. [Единият каза:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. Той ми каза: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

ആയത്ത്: 24

قَالَ لَقَدۡ ظَلَمَكَ بِسُؤَالِ نَعۡجَتِكَ إِلَىٰ نِعَاجِهِۦۖ وَإِنَّ كَثِيرٗا مِّنَ ٱلۡخُلَطَآءِ لَيَبۡغِي بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٍ إِلَّا ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ وَقَلِيلٞ مَّا هُمۡۗ وَظَنَّ دَاوُۥدُ أَنَّمَا فَتَنَّٰهُ فَٱسۡتَغۡفَرَ رَبَّهُۥ وَخَرَّۤ رَاكِعٗاۤ وَأَنَابَ۩

24. Каза [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Повелител за опрощение, и се поклони като направи седжде, и се разкая.

ആയത്ത്: 25

فَغَفَرۡنَا لَهُۥ ذَٰلِكَۖ وَإِنَّ لَهُۥ عِندَنَا لَزُلۡفَىٰ وَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

25. И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

ആയത്ത്: 26

يَٰدَاوُۥدُ إِنَّا جَعَلۡنَٰكَ خَلِيفَةٗ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَٱحۡكُم بَيۡنَ ٱلنَّاسِ بِٱلۡحَقِّ وَلَا تَتَّبِعِ ٱلۡهَوَىٰ فَيُضِلَّكَ عَن سَبِيلِ ٱللَّهِۚ إِنَّ ٱلَّذِينَ يَضِلُّونَ عَن سَبِيلِ ٱللَّهِ لَهُمۡ عَذَابٞ شَدِيدُۢ بِمَا نَسُواْ يَوۡمَ ٱلۡحِسَابِ

26. О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на разплатата.

ആയത്ത്: 27

وَمَا خَلَقۡنَا ٱلسَّمَآءَ وَٱلۡأَرۡضَ وَمَا بَيۡنَهُمَا بَٰطِلٗاۚ ذَٰلِكَ ظَنُّ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْۚ فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِنَ ٱلنَّارِ

27. Ние не сътворихме напразно небесата и земята и това, което е между тях. Така мислят само онези, които не вярват. Горко на тези, които не вярват от огъня!

ആയത്ത്: 28

أَمۡ نَجۡعَلُ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ كَٱلۡمُفۡسِدِينَ فِي ٱلۡأَرۡضِ أَمۡ نَجۡعَلُ ٱلۡمُتَّقِينَ كَٱلۡفُجَّارِ

28. Нима Ние ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да приличат на сеещите развала по земята? И нима ще сторим праведните да са като грешниците?

ആയത്ത്: 29

كِتَٰبٌ أَنزَلۡنَٰهُ إِلَيۡكَ مُبَٰرَكٞ لِّيَدَّبَّرُوٓاْ ءَايَٰتِهِۦ وَلِيَتَذَكَّرَ أُوْلُواْ ٱلۡأَلۡبَٰبِ

29. Книгата, която Ние низпослахме на теб [о, Мухаммед] е благословена, за да размишляват над нейните знамения и да си вземат поука разумните хора.

ആയത്ത്: 30

وَوَهَبۡنَا لِدَاوُۥدَ سُلَيۡمَٰنَۚ نِعۡمَ ٱلۡعَبۡدُ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٌ

30. И на Дауд дарихме Сюлейман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

ആയത്ത്: 31

إِذۡ عُرِضَ عَلَيۡهِ بِٱلۡعَشِيِّ ٱلصَّٰفِنَٰتُ ٱلۡجِيَادُ

31. Една вечер му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

ആയത്ത്: 32

فَقَالَ إِنِّيٓ أَحۡبَبۡتُ حُبَّ ٱلۡخَيۡرِ عَن ذِكۡرِ رَبِّي حَتَّىٰ تَوَارَتۡ بِٱلۡحِجَابِ

32. Той възкликнал: “Заради любовта към земните блага пренебрегнах споменаването на моя Повелител, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

ആയത്ത്: 33

رُدُّوهَا عَلَيَّۖ فَطَفِقَ مَسۡحَۢا بِٱلسُّوقِ وَٱلۡأَعۡنَاقِ

33. Върнете ги при мен!” И започна да съсича краката и да реже шиите им.

ആയത്ത്: 34

وَلَقَدۡ فَتَنَّا سُلَيۡمَٰنَ وَأَلۡقَيۡنَا عَلَىٰ كُرۡسِيِّهِۦ جَسَدٗا ثُمَّ أَنَابَ

34. Вече изпитахме Сюлейман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той (се обърна към Аллах и) се разкая.

ആയത്ത്: 35

قَالَ رَبِّ ٱغۡفِرۡ لِي وَهَبۡ لِي مُلۡكٗا لَّا يَنۢبَغِي لِأَحَدٖ مِّنۢ بَعۡدِيٓۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡوَهَّابُ

35. Каза: “Повелителю мой! Опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

ആയത്ത്: 36

فَسَخَّرۡنَا لَهُ ٱلرِّيحَ تَجۡرِي بِأَمۡرِهِۦ رُخَآءً حَيۡثُ أَصَابَ

36. И му подчинихме вятъра, който леко да духа според неговата повеля, накъдето поиска.

ആയത്ത്: 37

وَٱلشَّيَٰطِينَ كُلَّ بَنَّآءٖ وَغَوَّاصٖ

37. И шейтаните едни да строят, други да се гмуркат,

ആയത്ത്: 38

وَءَاخَرِينَ مُقَرَّنِينَ فِي ٱلۡأَصۡفَادِ

38. а трети вързани в окови...

ആയത്ത്: 39

هَٰذَا عَطَآؤُنَا فَٱمۡنُنۡ أَوۡ أَمۡسِكۡ بِغَيۡرِ حِسَابٖ

39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сюлейман]. Облагодетелствай, ( хората) или ги лиши (от даровете)- от теб няма да се търси сметка!

ആയത്ത്: 40

وَإِنَّ لَهُۥ عِندَنَا لَزُلۡفَىٰ وَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

ആയത്ത്: 41

وَٱذۡكُرۡ عَبۡدَنَآ أَيُّوبَ إِذۡ نَادَىٰ رَبَّهُۥٓ أَنِّي مَسَّنِيَ ٱلشَّيۡطَٰنُ بِنُصۡبٖ وَعَذَابٍ

41. ( О, Мухаммед!) Спомни си Нашия раб Ейюб. Той призова (с плач) своя Повелител: “Шейтан ме порази със страдание и мъка.”

ആയത്ത്: 42

ٱرۡكُضۡ بِرِجۡلِكَۖ هَٰذَا مُغۡتَسَلُۢ بَارِدٞ وَشَرَابٞ

42. [Аллах му повелил:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

ആയത്ത്: 43

وَوَهَبۡنَا لَهُۥٓ أَهۡلَهُۥ وَمِثۡلَهُم مَّعَهُمۡ رَحۡمَةٗ مِّنَّا وَذِكۡرَىٰ لِأُوْلِي ٱلۡأَلۡبَٰبِ

43. Ние му върнахме [отново] неговото семейство, и удвоихме числеността му, като милост от Нас и поука за разумните хора.

ആയത്ത്: 44

وَخُذۡ بِيَدِكَ ضِغۡثٗا فَٱضۡرِب بِّهِۦ وَلَا تَحۡنَثۡۗ إِنَّا وَجَدۡنَٰهُ صَابِرٗاۚ نِّعۡمَ ٱلۡعَبۡدُ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٞ

44. (Аллах е казал:)“Вземи в ръка сноп (пръчки), и удари с него (своята жена), и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

ആയത്ത്: 45

وَٱذۡكُرۡ عِبَٰدَنَآ إِبۡرَٰهِيمَ وَإِسۡحَٰقَ وَيَعۡقُوبَ أُوْلِي ٱلۡأَيۡدِي وَٱلۡأَبۡصَٰرِ

45. (О, Мухаммед!) Спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост!

ആയത്ത്: 46

إِنَّآ أَخۡلَصۡنَٰهُم بِخَالِصَةٖ ذِكۡرَى ٱلدَّارِ

46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

ആയത്ത്: 47

وَإِنَّهُمۡ عِندَنَا لَمِنَ ٱلۡمُصۡطَفَيۡنَ ٱلۡأَخۡيَارِ

47. Наистина, те при Нас са сред избраниците и праведниците.

ആയത്ത്: 48

وَٱذۡكُرۡ إِسۡمَٰعِيلَ وَٱلۡيَسَعَ وَذَا ٱلۡكِفۡلِۖ وَكُلّٞ مِّنَ ٱلۡأَخۡيَارِ

48. И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! Всички те са сред добрите.

ആയത്ത്: 49

هَٰذَا ذِكۡرٞۚ وَإِنَّ لِلۡمُتَّقِينَ لَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

49. Това е напомняне. Наистина за тези, които са благочестиви пред Аллах е приготвена прекрасна обител, ­

ആയത്ത്: 50

جَنَّٰتِ عَدۡنٖ مُّفَتَّحَةٗ لَّهُمُ ٱلۡأَبۡوَٰبُ

50. градините Адн с разтворени за тях врати.

ആയത്ത്: 51

مُتَّكِـِٔينَ فِيهَا يَدۡعُونَ فِيهَا بِفَٰكِهَةٖ كَثِيرَةٖ وَشَرَابٖ

51. Облегнати там, пожелават множество плодове и питиета.

ആയത്ത്: 52

۞ وَعِندَهُمۡ قَٰصِرَٰتُ ٱلطَّرۡفِ أَتۡرَابٌ

52. И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

ആയത്ത്: 53

هَٰذَا مَا تُوعَدُونَ لِيَوۡمِ ٱلۡحِسَابِ

53. Това ви е обещано за Деня на разплатата.

ആയത്ത്: 54

إِنَّ هَٰذَا لَرِزۡقُنَا مَا لَهُۥ مِن نَّفَادٍ

54. Това е Нашата награда. Наистина тя няма да се изчерпи.

ആയത്ത്: 55

هَٰذَاۚ وَإِنَّ لِلطَّٰغِينَ لَشَرَّ مَـَٔابٖ

55. Така е! А за престъпилите е приготвено най- злощастното обиталище

ആയത്ത്: 56

جَهَنَّمَ يَصۡلَوۡنَهَا فَبِئۡسَ ٱلۡمِهَادُ

56. Джехеннемът, в който ще горят. И колко скверно ложе е той!

ആയത്ത്: 57

هَٰذَا فَلۡيَذُوقُوهُ حَمِيمٞ وَغَسَّاقٞ

57. Така е! Затова нека вкусят от него вряща вода и гной!

ആയത്ത്: 58

وَءَاخَرُ مِن شَكۡلِهِۦٓ أَزۡوَٰجٌ

58. И други [мъчения] от същия вид.

ആയത്ത്: 59

هَٰذَا فَوۡجٞ مُّقۡتَحِمٞ مَّعَكُمۡ لَا مَرۡحَبَۢا بِهِمۡۚ إِنَّهُمۡ صَالُواْ ٱلنَّارِ

59. (Едни неверници ще кажат на други:)“Това е тълпа, която ще се втурне стремглаво заедно с вас. Няма поздрав за тях! Наистина, те ще горят в Огъня!”

ആയത്ത്: 60

قَالُواْ بَلۡ أَنتُمۡ لَا مَرۡحَبَۢا بِكُمۡۖ أَنتُمۡ قَدَّمۡتُمُوهُ لَنَاۖ فَبِئۡسَ ٱلۡقَرَارُ

60. Ще отвърнат: “О не! За вас няма поздрав! Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

ആയത്ത്: 61

قَالُواْ رَبَّنَا مَن قَدَّمَ لَنَا هَٰذَا فَزِدۡهُ عَذَابٗا ضِعۡفٗا فِي ٱلنَّارِ

61. Ще рекат: “Повелителю наш! За онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

ആയത്ത്: 62

وَقَالُواْ مَا لَنَا لَا نَرَىٰ رِجَالٗا كُنَّا نَعُدُّهُم مِّنَ ٱلۡأَشۡرَارِ

62. И ще попитат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

ആയത്ത്: 63

أَتَّخَذۡنَٰهُمۡ سِخۡرِيًّا أَمۡ زَاغَتۡ عَنۡهُمُ ٱلۡأَبۡصَٰرُ

63. Тогава им се подигравахме или (те заедно с нас са попаднали в Джехеннема, но ние) не ги забелязваме.”

ആയത്ത്: 64

إِنَّ ذَٰلِكَ لَحَقّٞ تَخَاصُمُ أَهۡلِ ٱلنَّارِ

64. Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

ആയത്ത്: 65

قُلۡ إِنَّمَآ أَنَا۠ مُنذِرٞۖ وَمَا مِنۡ إِلَٰهٍ إِلَّا ٱللَّهُ ٱلۡوَٰحِدُ ٱلۡقَهَّارُ

65. Кажи [о, Мухаммeд]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

ആയത്ത്: 66

رَبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡغَفَّٰرُ

66. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

ആയത്ത്: 67

قُلۡ هُوَ نَبَؤٌاْ عَظِيمٌ

67. Кажи: “[Коранът ­] това е велико известие,

ആയത്ത്: 68

أَنتُمۡ عَنۡهُ مُعۡرِضُونَ

68. от което вие се отвръщате.

ആയത്ത്: 69

مَا كَانَ لِيَ مِنۡ عِلۡمِۭ بِٱلۡمَلَإِ ٱلۡأَعۡلَىٰٓ إِذۡ يَخۡتَصِمُونَ

69. Нямах знание за висшето събрание, и за това как спорят [меляикета].

ആയത്ത്: 70

إِن يُوحَىٰٓ إِلَيَّ إِلَّآ أَنَّمَآ أَنَا۠ نَذِيرٞ مُّبِينٌ

70. На мен ми е внушено в откровение само това, че съм явен предупредител.”

ആയത്ത്: 71

إِذۡ قَالَ رَبُّكَ لِلۡمَلَٰٓئِكَةِ إِنِّي خَٰلِقُۢ بَشَرٗا مِّن طِينٖ

71. Твоят Повелител е известил меляикетата: “Ще сътворя Аз човек от глина.

ആയത്ത്: 72

فَإِذَا سَوَّيۡتُهُۥ وَنَفَخۡتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُواْ لَهُۥ سَٰجِدِينَ

72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, поклонете се в седжде пред него!”

ആയത്ത്: 73

فَسَجَدَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ كُلُّهُمۡ أَجۡمَعُونَ

73. И се поклонили меляикетата всички вкупом,

ആയത്ത്: 74

إِلَّآ إِبۡلِيسَ ٱسۡتَكۡبَرَ وَكَانَ مِنَ ٱلۡكَٰفِرِينَ

74. освен Иблис. Той се възгордял и станал от неверниците.

ആയത്ത്: 75

قَالَ يَٰٓإِبۡلِيسُ مَا مَنَعَكَ أَن تَسۡجُدَ لِمَا خَلَقۡتُ بِيَدَيَّۖ أَسۡتَكۡبَرۡتَ أَمۡ كُنتَ مِنَ ٱلۡعَالِينَ

75. Всевишният Аллах попитал: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

ആയത്ത്: 76

قَالَ أَنَا۠ خَيۡرٞ مِّنۡهُ خَلَقۡتَنِي مِن نَّارٖ وَخَلَقۡتَهُۥ مِن طِينٖ

76. Той отговорил: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

ആയത്ത്: 77

قَالَ فَٱخۡرُجۡ مِنۡهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٞ

77. Аллах му заповядал: “Тогава излез от Дженнета! Ти ще бъдеш прокуден с камъни.

ആയത്ത്: 78

وَإِنَّ عَلَيۡكَ لَعۡنَتِيٓ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلدِّينِ

78. И наистина, над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

ആയത്ത്: 79

قَالَ رَبِّ فَأَنظِرۡنِيٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ

79. Иблис се замолил: “Повелителю, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат съживени!”

ആയത്ത്: 80

قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ ٱلۡمُنظَرِينَ

80. Аллах казал:: “Ще си сред отсрочените

ആയത്ത്: 81

إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡوَقۡتِ ٱلۡمَعۡلُومِ

81. до определения Ден.”

ആയത്ത്: 82

قَالَ فَبِعِزَّتِكَ لَأُغۡوِيَنَّهُمۡ أَجۡمَعِينَ

82. [Иблис] отговорил: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

ആയത്ത്: 83

إِلَّا عِبَادَكَ مِنۡهُمُ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

83. освен Твоите предани раби сред тях.”

ആയത്ത്: 84

قَالَ فَٱلۡحَقُّ وَٱلۡحَقَّ أَقُولُ

84. [Аллах]казал: “Наистина, Аз казвам само истината,

ആയത്ത്: 85

لَأَمۡلَأَنَّ جَهَنَّمَ مِنكَ وَمِمَّن تَبِعَكَ مِنۡهُمۡ أَجۡمَعِينَ

85. непременно ще напълня Джехеннема с теб и всички от тях, които те последват.”

ആയത്ത്: 86

قُلۡ مَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٖ وَمَآ أَنَا۠ مِنَ ٱلۡمُتَكَلِّفِينَ

86. Кажи [о, Мухаммeд]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които измислят небивалици.”

ആയത്ത്: 87

إِنۡ هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ لِّلۡعَٰلَمِينَ

87. Това е само Напомняне за (обитателите на) световете.

ആയത്ത്: 88

وَلَتَعۡلَمُنَّ نَبَأَهُۥ بَعۡدَ حِينِۭ

88. След време ще узнаете вестите в него.