د معناګانو ژباړه سورت القلم - بلغاري ژباړه - د قرآن کریم دائرة المعارف

на сура Ал- Калем

آیت: 1

نٓۚ وَٱلۡقَلَمِ وَمَا يَسۡطُرُونَ

1. Нун. Кълна се в [пишещото] перо и в онова, което пишат.

آیت: 2

مَآ أَنتَ بِنِعۡمَةِ رَبِّكَ بِمَجۡنُونٖ

2. Ти (Мухаммед), по милостта на твоя Повелител - не си луд.

آیت: 3

وَإِنَّ لَكَ لَأَجۡرًا غَيۡرَ مَمۡنُونٖ

3. Наистина за теб има неизчерпаема награда.

آیت: 4

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٖ

4. Ти наистина имаш превъзходен нрав.

آیت: 5

فَسَتُبۡصِرُ وَيُبۡصِرُونَ

5. Ти ще видиш и те ще видят

آیت: 6

بِأَييِّكُمُ ٱلۡمَفۡتُونُ

6. Кой от вас е безумният!

آیت: 7

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعۡلَمُ بِٱلۡمُهۡتَدِينَ

7. Най-добре твоят Повелител знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

آیت: 8

فَلَا تُطِعِ ٱلۡمُكَذِّبِينَ

8. И не се покорявай на отричащите!

آیت: 9

وَدُّواْ لَوۡ تُدۡهِنُ فَيُدۡهِنُونَ

9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

آیت: 10

وَلَا تُطِعۡ كُلَّ حَلَّافٖ مَّهِينٍ

10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

آیت: 11

هَمَّازٖ مَّشَّآءِۭ بِنَمِيمٖ

11. клеветник, който разнася сплетни,

آیت: 12

مَّنَّاعٖ لِّلۡخَيۡرِ مُعۡتَدٍ أَثِيمٍ

12. възпира доброто, престъпва, съгрешава,

آیت: 13

عُتُلِّۭ بَعۡدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ

13. грубиян и дори е извънбрачен син,

آیت: 14

أَن كَانَ ذَا مَالٖ وَبَنِينَ

14. дори да има богатство и синове,

آیت: 15

إِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِ ءَايَٰتُنَا قَالَ أَسَٰطِيرُ ٱلۡأَوَّلِينَ

15. когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

آیت: 16

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلۡخُرۡطُومِ

16. Ще го бележим с клеймо по носа.

آیت: 17

إِنَّا بَلَوۡنَٰهُمۡ كَمَا بَلَوۡنَآ أَصۡحَٰبَ ٱلۡجَنَّةِ إِذۡ أَقۡسَمُواْ لَيَصۡرِمُنَّهَا مُصۡبِحِينَ

17. Наистина, Ние ги подложихме [многобожниците] на изпитание така, както изпитахме стопаните на градината, когато се заклеха, че ще оберат плодовете сутринта,

آیت: 18

وَلَا يَسۡتَثۡنُونَ

18. но те не направиха изключение [и не казаха: “Иншаа Аллах- ако на Аллах е угодно! ]

آیت: 19

فَطَافَ عَلَيۡهَا طَآئِفٞ مِّن رَّبِّكَ وَهُمۡ نَآئِمُونَ

19. Тогава я порази бедствие от твоя Повелител, докато спяха.

آیت: 20

فَأَصۡبَحَتۡ كَٱلصَّرِيمِ

20. и на сутринта цялата градина бе като съсечена.

آیت: 21

فَتَنَادَوۡاْ مُصۡبِحِينَ

21. И призори си викаха един другиму:

آیت: 22

أَنِ ٱغۡدُواْ عَلَىٰ حَرۡثِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰرِمِينَ

22. “Ако ще берете идете рано да приберете своята реколта!”

آیت: 23

فَٱنطَلَقُواْ وَهُمۡ يَتَخَٰفَتُونَ

23. И се отправиха, шепнейки един на друг:

آیت: 24

أَن لَّا يَدۡخُلَنَّهَا ٱلۡيَوۡمَ عَلَيۡكُم مِّسۡكِينٞ

24. “Не пускайте днес да влиза в градината бедняк!”

آیت: 25

وَغَدَوۡاْ عَلَىٰ حَرۡدٖ قَٰدِرِينَ

25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение да не пускат [там чужди].

آیت: 26

فَلَمَّا رَأَوۡهَا قَالُوٓاْ إِنَّا لَضَآلُّونَ

26. И когато видяха градината, възкликнали: “Ние навярно сме се заблудили!”[После се огледали и казали:]

آیت: 27

بَلۡ نَحۡنُ مَحۡرُومُونَ

27. “Не, ние сме лишени [от градината].”

آیت: 28

قَالَ أَوۡسَطُهُمۡ أَلَمۡ أَقُل لَّكُمۡ لَوۡلَا تُسَبِّحُونَ

28. Най-разумният от тях казал: “Нима не ви казах:”Трябва да прославяте Аллах?”

آیت: 29

قَالُواْ سُبۡحَٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَٰلِمِينَ

29. Те възкликнали: “Слава на нашия Повелител! Наистина, сме били несправедливи.”

آیت: 30

فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَلَٰوَمُونَ

30. И започнали взаимно да се укоряват.

آیت: 31

قَالُواْ يَٰوَيۡلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَٰغِينَ

31. Казаха:“О, горко ни! Ние наистина, сме престъпили [позволеното от Аллах].

آیت: 32

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبۡدِلَنَا خَيۡرٗا مِّنۡهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ

32. Дано нашият Повелител ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Повелител умоляваме.”

آیت: 33

كَذَٰلِكَ ٱلۡعَذَابُۖ وَلَعَذَابُ ٱلۡأٓخِرَةِ أَكۡبَرُۚ لَوۡ كَانُواْ يَعۡلَمُونَ

33. Такова е наказанието[в този свят]. А наказанието в отвъдния свят е по-голямо. Само ако знаеха!

آیت: 34

إِنَّ لِلۡمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمۡ جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ

34. Наистина за онези, които се страхуват от своя Повелител са Градините на блаженството.

آیت: 35

أَفَنَجۡعَلُ ٱلۡمُسۡلِمِينَ كَٱلۡمُجۡرِمِينَ

35. Нима Ние ще поставим мюсюлманите наравно с престъпниците?

آیت: 36

مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ

36. Какво ви е, така да отсъждате?

آیت: 37

أَمۡ لَكُمۡ كِتَٰبٞ فِيهِ تَدۡرُسُونَ

37. Или имате книга, от която се учите,

آیت: 38

إِنَّ لَكُمۡ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ

38. и в нея има, каквото изберете?

آیت: 39

أَمۡ لَكُمۡ أَيۡمَٰنٌ عَلَيۡنَا بَٰلِغَةٌ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ إِنَّ لَكُمۡ لَمَا تَحۡكُمُونَ

39. Или имате обещание от Нас до деня Къямет за това, че всичко замислено от вас ще се изпълни?

آیت: 40

سَلۡهُمۡ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ

40. Питай ги [о, Мухаммед] кой от тях потвърждава всичко това?

آیت: 41

أَمۡ لَهُمۡ شُرَكَآءُ فَلۡيَأۡتُواْ بِشُرَكَآئِهِمۡ إِن كَانُواْ صَٰدِقِينَ

41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници ­ ако говорят истината [за да им помогнат в деня Къямет ]

آیت: 42

يَوۡمَ يُكۡشَفُ عَن سَاقٖ وَيُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ فَلَا يَسۡتَطِيعُونَ

42. В този Ден, когато ще се покаже Кракът [на Аллах] и бъдат приканени да се поклонят в седжде, а те няма да имат сили за това.

آیت: 43

خَٰشِعَةً أَبۡصَٰرُهُمۡ تَرۡهَقُهُمۡ ذِلَّةٞۖ وَقَدۡ كَانُواْ يُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ وَهُمۡ سَٰلِمُونَ

43. Ще помръкнат очите им, и ще ги покрие унижение. А бяха приканвани [в този свят ] да се покланят в седжде, когато бяха здрави!

آیت: 44

فَذَرۡنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا ٱلۡحَدِيثِۖ سَنَسۡتَدۡرِجُهُم مِّنۡ حَيۡثُ لَا يَعۡلَمُونَ

44. Остави ги на Мен взимащите за лъжа тази Вест!Постепенно ще ги въвлечем [в преизподнята], без да разберат.

آیت: 45

وَأُمۡلِي لَهُمۡۚ إِنَّ كَيۡدِي مَتِينٌ

45. Ще им дам отсрочка, защото Моята хитрост е несъкрушима.

آیت: 46

أَمۡ تَسۡـَٔلُهُمۡ أَجۡرٗا فَهُم مِّن مَّغۡرَمٖ مُّثۡقَلُونَ

46. Нима ти търсиш от тях отплата, че изглеждат така сякаш са обременени с дълг?

آیت: 47

أَمۡ عِندَهُمُ ٱلۡغَيۡبُ فَهُمۡ يَكۡتُبُونَ

47. Или те знаят съкровеното и го записват?

آیت: 48

فَٱصۡبِرۡ لِحُكۡمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ ٱلۡحُوتِ إِذۡ نَادَىٰ وَهُوَ مَكۡظُومٞ

48. Търпеливо понеси присъдата на твоя Повелител, и не бъди като човека в кита[пророка Юнус ], който зовеше [Аллах], изпълнен със скръб!

آیت: 49

لَّوۡلَآ أَن تَدَٰرَكَهُۥ نِعۡمَةٞ مِّن رَّبِّهِۦ لَنُبِذَ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ مَذۡمُومٞ

49. Ако не бе го осенила милостта на неговия Повелител, щеше да е изхвърлен на пустинния морски бряг и порицан.

آیت: 50

فَٱجۡتَبَٰهُ رَبُّهُۥ فَجَعَلَهُۥ مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

50. Но неговият Повелител го избра и го стори един от праведниците.

آیت: 51

وَإِن يَكَادُ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لَيُزۡلِقُونَكَ بِأَبۡصَٰرِهِمۡ لَمَّا سَمِعُواْ ٱلذِّكۡرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُۥ لَمَجۡنُونٞ

51. Наистина тези, които не повярваха са готови да те разкъсат с погледи, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.”

آیت: 52

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ لِّلۡعَٰلَمِينَ

52. Но [Свещения Коран] не е друго освен напомняне за световете!