අර්ථ කථනය පරිච්ඡේදය අල් ඉස්රා - බල්ගේරියානු පරිවර්තනය - පිටු අංක 287 - පාරිශුද්ධ අල් කුර්ආනයේ විශ්ව කෝෂය

වාක්‍යය: 50

۞ قُلۡ كُونُواْ حِجَارَةً أَوۡ حَدِيدًا

50. Кажи: [Вие ще бъдете съживени]“Дори и да станете камъни или желязо,

වාක්‍යය: 51

أَوۡ خَلۡقٗا مِّمَّا يَكۡبُرُ فِي صُدُورِكُمۡۚ فَسَيَقُولُونَ مَن يُعِيدُنَاۖ قُلِ ٱلَّذِي فَطَرَكُمۡ أَوَّلَ مَرَّةٖۚ فَسَيُنۡغِضُونَ إِلَيۡكَ رُءُوسَهُمۡ وَيَقُولُونَ مَتَىٰ هُوَۖ قُلۡ عَسَىٰٓ أَن يَكُونَ قَرِيبٗا

51. или творение от нещо, което ви се представя за велико в сърцата ви!” И ще попитат: “Кой ще ни възстанови?” Кажи: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще попитат: “Кога ще бъде това?” Кажи: “Може би това ще се случи много скоро.”

වාක්‍යය: 52

يَوۡمَ يَدۡعُوكُمۡ فَتَسۡتَجِيبُونَ بِحَمۡدِهِۦ وَتَظُنُّونَ إِن لَّبِثۡتُمۡ إِلَّا قَلِيلٗا

52. Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете с хвалебствия на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли на земята.

වාක්‍යය: 53

وَقُل لِّعِبَادِي يَقُولُواْ ٱلَّتِي هِيَ أَحۡسَنُۚ إِنَّ ٱلشَّيۡطَٰنَ يَنزَغُ بَيۡنَهُمۡۚ إِنَّ ٱلشَّيۡطَٰنَ كَانَ لِلۡإِنسَٰنِ عَدُوّٗا مُّبِينٗا

53. И кажи на Моите раби да говорят най-хубави слова, защото шейтана сее раздор между тях. Наистина, шейтана е явен враг на човека.

වාක්‍යය: 54

رَّبُّكُمۡ أَعۡلَمُ بِكُمۡۖ إِن يَشَأۡ يَرۡحَمۡكُمۡ أَوۡ إِن يَشَأۡ يُعَذِّبۡكُمۡۚ وَمَآ أَرۡسَلۡنَٰكَ عَلَيۡهِمۡ وَكِيلٗا

54. Вашият Повелител най-добре ви познава. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да бъдеш техен покровител.

වාක්‍යය: 55

وَرَبُّكَ أَعۡلَمُ بِمَن فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِۗ وَلَقَدۡ فَضَّلۡنَا بَعۡضَ ٱلنَّبِيِّـۧنَ عَلَىٰ بَعۡضٖۖ وَءَاتَيۡنَا دَاوُۥدَ زَبُورٗا

55. Твоят Повелител най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд Книгата Зебур.

වාක්‍යය: 56

قُلِ ٱدۡعُواْ ٱلَّذِينَ زَعَمۡتُم مِّن دُونِهِۦ فَلَا يَمۡلِكُونَ كَشۡفَ ٱلضُّرِّ عَنكُمۡ وَلَا تَحۡوِيلًا

56. Кажи: “Позовете онези, които приемате за бог вместо Аллах! Те нито могат да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят към други.”

වාක්‍යය: 57

أُوْلَٰٓئِكَ ٱلَّذِينَ يَدۡعُونَ يَبۡتَغُونَ إِلَىٰ رَبِّهِمُ ٱلۡوَسِيلَةَ أَيُّهُمۡ أَقۡرَبُ وَيَرۡجُونَ رَحۡمَتَهُۥ وَيَخَافُونَ عَذَابَهُۥٓۚ إِنَّ عَذَابَ رَبِّكَ كَانَ مَحۡذُورٗا

57. Онези, които [съдружаващите] зоват, се стремят да се доберат до своя Повелител, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Наистина, мъчението на твоя Повелител е за опасение.

වාක්‍යය: 58

وَإِن مِّن قَرۡيَةٍ إِلَّا نَحۡنُ مُهۡلِكُوهَا قَبۡلَ يَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ أَوۡ مُعَذِّبُوهَا عَذَابٗا شَدِيدٗاۚ كَانَ ذَٰلِكَ فِي ٱلۡكِتَٰبِ مَسۡطُورٗا

58. И не ще има селище, което Ние да не сме погубили преди Деня Къямет, или да не сме го подложили на сурово наказание. Всичко това е предначертано в Книгата.