අර්ථ කථනය පරිච්ඡේදය සූරා අල් මුඃමිනූන් - الترجمة البلغارية - පාරිශුද්ධ අල් කුර්ආනයේ විශ්ව කෝෂය

на сура ал-Му’минун

වාක්‍යය: 1

قَدۡ أَفۡلَحَ ٱلۡمُؤۡمِنُونَ

1. Наистина, сполуката е за правоверните,

වාක්‍යය: 2

ٱلَّذِينَ هُمۡ فِي صَلَاتِهِمۡ خَٰشِعُونَ

2. които в своята молитва намаз са смирени

වාක්‍යය: 3

وَٱلَّذِينَ هُمۡ عَنِ ٱللَّغۡوِ مُعۡرِضُونَ

3. и които от празнословието странят,

වාක්‍යය: 4

وَٱلَّذِينَ هُمۡ لِلزَّكَوٰةِ فَٰعِلُونَ

4. и които дават милостинята зекят,

වාක්‍යය: 5

وَٱلَّذِينَ هُمۡ لِفُرُوجِهِمۡ حَٰفِظُونَ

5. и които пазят целомъдрието си,

වාක්‍යය: 6

إِلَّا عَلَىٰٓ أَزۡوَٰجِهِمۡ أَوۡ مَا مَلَكَتۡ أَيۡمَٰنُهُمۡ فَإِنَّهُمۡ غَيۡرُ مَلُومِينَ

6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани

වාක්‍යය: 7

فَمَنِ ٱبۡتَغَىٰ وَرَآءَ ذَٰلِكَ فَأُوْلَٰٓئِكَ هُمُ ٱلۡعَادُونَ

7. а които се стремят към друго, освен това, се явяват престъпници, ­

වාක්‍යය: 8

وَٱلَّذِينَ هُمۡ لِأَمَٰنَٰتِهِمۡ وَعَهۡدِهِمۡ رَٰعُونَ

8. и които пазят повереното им и договорите си спазват,

වාක්‍යය: 9

وَٱلَّذِينَ هُمۡ عَلَىٰ صَلَوَٰتِهِمۡ يُحَافِظُونَ

9. и които редовно извършват своите молитви намаз.

වාක්‍යය: 10

أُوْلَٰٓئِكَ هُمُ ٱلۡوَٰرِثُونَ

10. Именно, тези са наследниците,

වාක්‍යය: 11

ٱلَّذِينَ يَرِثُونَ ٱلۡفِرۡدَوۡسَ هُمۡ فِيهَا خَٰلِدُونَ

11. които ще наследят Градините на Фирдеус, в които ще пребивават вечно.

වාක්‍යය: 12

وَلَقَدۡ خَلَقۡنَا ٱلۡإِنسَٰنَ مِن سُلَٰلَةٖ مِّن طِينٖ

12. Наистина, Ние сътворихме човека от подбрана глина.

වාක්‍යය: 13

ثُمَّ جَعَلۡنَٰهُ نُطۡفَةٗ فِي قَرَارٖ مَّكِينٖ

13. После Ние го поставяме в капка­ сперма[“нутфа”]­ на сигурно място.

වාක්‍යය: 14

ثُمَّ خَلَقۡنَا ٱلنُّطۡفَةَ عَلَقَةٗ فَخَلَقۡنَا ٱلۡعَلَقَةَ مُضۡغَةٗ فَخَلَقۡنَا ٱلۡمُضۡغَةَ عِظَٰمٗا فَكَسَوۡنَا ٱلۡعِظَٰمَ لَحۡمٗا ثُمَّ أَنشَأۡنَٰهُ خَلۡقًا ءَاخَرَۚ فَتَبَارَكَ ٱللَّهُ أَحۡسَنُ ٱلۡخَٰلِقِينَ

14. После от капката сперма[“нутфа”]­Ние създаваме съсирек кръв[“алак”] и после създаваме от съсирека късче като надъвкано месо [мудга], и после от късчето месо създаваме кости, и после покриваме костите с плът. После Ние го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-Прекрасният Творец!

වාක්‍යය: 15

ثُمَّ إِنَّكُم بَعۡدَ ذَٰلِكَ لَمَيِّتُونَ

15. После подир това вие непременно ще умрете.

වාක්‍යය: 16

ثُمَّ إِنَّكُمۡ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ تُبۡعَثُونَ

16. После в Деня Къямет, вие непременно ще бъдете съживени.

වාක්‍යය: 17

وَلَقَدۡ خَلَقۡنَا فَوۡقَكُمۡ سَبۡعَ طَرَآئِقَ وَمَا كُنَّا عَنِ ٱلۡخَلۡقِ غَٰفِلِينَ

17. Наистина, сътворихме седем небеса над вас. Ние никога не сме пренебрегвали творението.

වාක්‍යය: 18

وَأَنزَلۡنَا مِنَ ٱلسَّمَآءِ مَآءَۢ بِقَدَرٖ فَأَسۡكَنَّٰهُ فِي ٱلۡأَرۡضِۖ وَإِنَّا عَلَىٰ ذَهَابِۭ بِهِۦ لَقَٰدِرُونَ

18. И изсипваме от небето вода с мяра, и я съхраняваме в земята. Ние несъмнено можем да я отнесем.

වාක්‍යය: 19

فَأَنشَأۡنَا لَكُم بِهِۦ جَنَّٰتٖ مِّن نَّخِيلٖ وَأَعۡنَٰبٖ لَّكُمۡ فِيهَا فَوَٰكِهُ كَثِيرَةٞ وَمِنۡهَا تَأۡكُلُونَ

19. С нея Ние сътворяваме за вас градини с палми и грозде, ¬ там растат за вас много плодове и от тях ядете.

වාක්‍යය: 20

وَشَجَرَةٗ تَخۡرُجُ مِن طُورِ سَيۡنَآءَ تَنۢبُتُ بِٱلدُّهۡنِ وَصِبۡغٖ لِّلۡأٓكِلِينَ

20. Ние сътворихме [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина.

වාක්‍යය: 21

وَإِنَّ لَكُمۡ فِي ٱلۡأَنۡعَٰمِ لَعِبۡرَةٗۖ نُّسۡقِيكُم مِّمَّا فِي بُطُونِهَا وَلَكُمۡ فِيهَا مَنَٰفِعُ كَثِيرَةٞ وَمِنۡهَا تَأۡكُلُونَ

21. И в добитъка има за вас поука. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха им.

වාක්‍යය: 22

وَعَلَيۡهَا وَعَلَى ٱلۡفُلۡكِ تُحۡمَلُونَ

22. И с тях, и с корабите се превозвате.

වාක්‍යය: 23

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا نُوحًا إِلَىٰ قَوۡمِهِۦ فَقَالَ يَٰقَوۡمِ ٱعۡبُدُواْ ٱللَّهَ مَا لَكُم مِّنۡ إِلَٰهٍ غَيۡرُهُۥٓۚ أَفَلَا تَتَّقُونَ

23. Когато изпратихме Нух при неговия народ, той каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?”

වාක්‍යය: 24

فَقَالَ ٱلۡمَلَؤُاْ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ مِن قَوۡمِهِۦ مَا هَٰذَآ إِلَّا بَشَرٞ مِّثۡلُكُمۡ يُرِيدُ أَن يَتَفَضَّلَ عَلَيۡكُمۡ وَلَوۡ شَآءَ ٱللَّهُ لَأَنزَلَ مَلَٰٓئِكَةٗ مَّا سَمِعۡنَا بِهَٰذَا فِيٓ ءَابَآئِنَا ٱلۡأَوَّلِينَ

24. Но знатните от неговия народ, които не повярваха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати меляикета. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори от древните ни предци.

වාක්‍යය: 25

إِنۡ هُوَ إِلَّا رَجُلُۢ بِهِۦ جِنَّةٞ فَتَرَبَّصُواْ بِهِۦ حَتَّىٰ حِينٖ

25. Той е само един луд. Изтърпете го известно време!”

වාක්‍යය: 26

قَالَ رَبِّ ٱنصُرۡنِي بِمَا كَذَّبُونِ

26. Той каза: Повелителю мой! Помогни ми, защото те ме смятат за лъжец!

වාක්‍යය: 27

فَأَوۡحَيۡنَآ إِلَيۡهِ أَنِ ٱصۡنَعِ ٱلۡفُلۡكَ بِأَعۡيُنِنَا وَوَحۡيِنَا فَإِذَا جَآءَ أَمۡرُنَا وَفَارَ ٱلتَّنُّورُ فَٱسۡلُكۡ فِيهَا مِن كُلّٖ زَوۡجَيۡنِ ٱثۡنَيۡنِ وَأَهۡلَكَ إِلَّا مَن سَبَقَ عَلَيۡهِ ٱلۡقَوۡلُ مِنۡهُمۡۖ وَلَا تُخَٰطِبۡنِي فِي ٱلَّذِينَ ظَلَمُوٓاْ إِنَّهُم مُّغۡرَقُونَ

27. И му разкрихме в откровение: “Направи Кораба пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и водата закипи от пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за чиято гибел вече бе низпослана Моята повеля! И не Ме моли за онези, които постъпваха несправедливо! Те ще бъдат издавени.

වාක්‍යය: 28

فَإِذَا ٱسۡتَوَيۡتَ أَنتَ وَمَن مَّعَكَ عَلَى ٱلۡفُلۡكِ فَقُلِ ٱلۡحَمۡدُ لِلَّهِ ٱلَّذِي نَجَّىٰنَا مِنَ ٱلۡقَوۡمِ ٱلظَّٰلِمِينَ

28. И когато се настаниш, ти и онези с теб, в Кораба, кажи: “Слава на Аллах, Който ни спаси от несправедливите хора!”

වාක්‍යය: 29

وَقُل رَّبِّ أَنزِلۡنِي مُنزَلٗا مُّبَارَكٗا وَأَنتَ خَيۡرُ ٱلۡمُنزِلِينَ

29. И кажи: “Повелителю мой! Отведи ме на благословено място, защото Най-добре Ти поселваш.”

වාක්‍යය: 30

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَٰتٖ وَإِن كُنَّا لَمُبۡتَلِينَ

30. Наистина в това има знамения. Ние непременно изпитваме [рабите].

වාක්‍යය: 31

ثُمَّ أَنشَأۡنَا مِنۢ بَعۡدِهِمۡ قَرۡنًا ءَاخَرِينَ

31. И създадохме след тях друго поколение.

වාක්‍යය: 32

فَأَرۡسَلۡنَا فِيهِمۡ رَسُولٗا مِّنۡهُمۡ أَنِ ٱعۡبُدُواْ ٱللَّهَ مَا لَكُم مِّنۡ إِلَٰهٍ غَيۡرُهُۥٓۚ أَفَلَا تَتَّقُونَ

32. И им изпратихме пратеник измежду тях, [който каза]: “Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?”

වාක්‍යය: 33

وَقَالَ ٱلۡمَلَأُ مِن قَوۡمِهِ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ وَكَذَّبُواْ بِلِقَآءِ ٱلۡأٓخِرَةِ وَأَتۡرَفۡنَٰهُمۡ فِي ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَا مَا هَٰذَآ إِلَّا بَشَرٞ مِّثۡلُكُمۡ يَأۡكُلُ مِمَّا تَأۡكُلُونَ مِنۡهُ وَيَشۡرَبُ مِمَّا تَشۡرَبُونَ

33. Знатните от неговия народ, които отрекоха и взеха за лъжа срещата в отвъдния живот, ­а Ние бяхме ги отрупали с разкош в земния казаха: “Този е само един човек като вас. Яде, каквото и вие ядете, и пие, каквото пиете.

වාක්‍යය: 34

وَلَئِنۡ أَطَعۡتُم بَشَرٗا مِّثۡلَكُمۡ إِنَّكُمۡ إِذٗا لَّخَٰسِرُونَ

34. И ако се покорите на човек като вас, тогава ще сте губещи.

වාක්‍යය: 35

أَيَعِدُكُمۡ أَنَّكُمۡ إِذَا مِتُّمۡ وَكُنتُمۡ تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَنَّكُم مُّخۡرَجُونَ

35. Нима той ви обещава, че след като умрете и станете пръст и кости, [отново] ще бъдете извадени?

වාක්‍යය: 36

۞ هَيۡهَاتَ هَيۡهَاتَ لِمَا تُوعَدُونَ

36. Невероятно, много невероятно е онова, което ви се обещава!

වාක්‍යය: 37

إِنۡ هِيَ إِلَّا حَيَاتُنَا ٱلدُّنۡيَا نَمُوتُ وَنَحۡيَا وَمَا نَحۡنُ بِمَبۡعُوثِينَ

37. Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем съживени.

වාක්‍යය: 38

إِنۡ هُوَ إِلَّا رَجُلٌ ٱفۡتَرَىٰ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبٗا وَمَا نَحۡنُ لَهُۥ بِمُؤۡمِنِينَ

38. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”

වාක්‍යය: 39

قَالَ رَبِّ ٱنصُرۡنِي بِمَا كَذَّبُونِ

39. Каза: “Повелителю мой! Помогни ми, защото ме взеха за лъжец!”

වාක්‍යය: 40

قَالَ عَمَّا قَلِيلٖ لَّيُصۡبِحُنَّ نَٰدِمِينَ

40. Каза [Аллах]: “Скоро непременно ще съжаляват.”

වාක්‍යය: 41

فَأَخَذَتۡهُمُ ٱلصَّيۡحَةُ بِٱلۡحَقِّ فَجَعَلۡنَٰهُمۡ غُثَآءٗۚ فَبُعۡدٗا لِّلۡقَوۡمِ ٱلظَّٰلِمِينَ

41. И с право ги порази Викът, и Ние ги превърнахме в [нещо подобно на] боклук[отнесен от поток]. Нека погинат хората-нечестивци!

වාක්‍යය: 42

ثُمَّ أَنشَأۡنَا مِنۢ بَعۡدِهِمۡ قُرُونًا ءَاخَرِينَ

42. След тях Ние сътворихме други поколения.

වාක්‍යය: 43

مَا تَسۡبِقُ مِنۡ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسۡتَـٔۡخِرُونَ

43. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

වාක්‍යය: 44

ثُمَّ أَرۡسَلۡنَا رُسُلَنَا تَتۡرَاۖ كُلَّ مَا جَآءَ أُمَّةٗ رَّسُولُهَا كَذَّبُوهُۖ فَأَتۡبَعۡنَا بَعۡضَهُم بَعۡضٗا وَجَعَلۡنَٰهُمۡ أَحَادِيثَۚ فَبُعۡدٗا لِّقَوۡمٖ لَّا يُؤۡمِنُونَ

44. После изпратихме Нашите пратеници поред. Всякога, щом при някоя общност идваше нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И така ги отправяхме една след друга на гибел и ги превърнахме в предания. Нека погинат хората-неверници!

වාක්‍යය: 45

ثُمَّ أَرۡسَلۡنَا مُوسَىٰ وَأَخَاهُ هَٰرُونَ بِـَٔايَٰتِنَا وَسُلۡطَٰنٖ مُّبِينٍ

45. После изпратихме Муса и брат му Харун с Нашите знамения и с явен довод

වාක්‍යය: 46

إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ وَمَلَإِيْهِۦ فَٱسۡتَكۡبَرُواْ وَكَانُواْ قَوۡمًا عَالِينَ

46. при Фирауна и знатните му хора. Ала те се възгордяха и бяха хора надменни.

වාක්‍යය: 47

فَقَالُوٓاْ أَنُؤۡمِنُ لِبَشَرَيۡنِ مِثۡلِنَا وَقَوۡمُهُمَا لَنَا عَٰبِدُونَ

47. И казаха: “Нима да повярваме на двама, които са подобни на нас, щом хората им са наши слуги?”

වාක්‍යය: 48

فَكَذَّبُوهُمَا فَكَانُواْ مِنَ ٱلۡمُهۡلَكِينَ

48. И ги взеха двамата за лъжци, и се обрекоха на гибел.

වාක්‍යය: 49

وَلَقَدۡ ءَاتَيۡنَا مُوسَى ٱلۡكِتَٰبَ لَعَلَّهُمۡ يَهۡتَدُونَ

49. И дадохме на Муса Книгата, за да последват правия път.

වාක්‍යය: 50

وَجَعَلۡنَا ٱبۡنَ مَرۡيَمَ وَأُمَّهُۥٓ ءَايَةٗ وَءَاوَيۡنَٰهُمَآ إِلَىٰ رَبۡوَةٖ ذَاتِ قَرَارٖ وَمَعِينٖ

50. И сторихме [Иса] сина на Мерйем и майка му знамение, и ги приютихме на хълм, където имаше покой и извор.

වාක්‍යය: 51

يَٰٓأَيُّهَا ٱلرُّسُلُ كُلُواْ مِنَ ٱلطَّيِّبَٰتِ وَٱعۡمَلُواْ صَٰلِحًاۖ إِنِّي بِمَا تَعۡمَلُونَ عَلِيمٞ

51. О, пратеници! Яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам.

වාක්‍යය: 52

وَإِنَّ هَٰذِهِۦٓ أُمَّتُكُمۡ أُمَّةٗ وَٰحِدَةٗ وَأَنَا۠ رَبُّكُمۡ فَٱتَّقُونِ

52. Наистина, вашата [общност] религия е единствената религия, а Аз съм вашият Повелител. Затова единствено от Мен се бойте!

වාක්‍යය: 53

فَتَقَطَّعُوٓاْ أَمۡرَهُم بَيۡنَهُمۡ زُبُرٗاۖ كُلُّ حِزۡبِۭ بِمَا لَدَيۡهِمۡ فَرِحُونَ

53. Но [общностите] разделиха своята религия на части, и всяка от тях ликува с това, което е у нея.

වාක්‍යය: 54

فَذَرۡهُمۡ فِي غَمۡرَتِهِمۡ حَتَّىٰ حِينٍ

54. Остави ги [о, Мухаммед] в бездната на заблуждението им до определено време!

වාක්‍යය: 55

أَيَحۡسَبُونَ أَنَّمَا نُمِدُّهُم بِهِۦ مِن مَّالٖ وَبَنِينَ

55. Нима смятат, че Ние ги поддържаме с имотите и синовете, които им набавяме?

වාක්‍යය: 56

نُسَارِعُ لَهُمۡ فِي ٱلۡخَيۡرَٰتِۚ بَل لَّا يَشۡعُرُونَ

56. Защото бързаме да ги дарим с блага? О, не! Те обаче не забелязват това!

වාක්‍යය: 57

إِنَّ ٱلَّذِينَ هُم مِّنۡ خَشۡيَةِ رَبِّهِم مُّشۡفِقُونَ

57. Онези, които в страхопочитание от своя Повелител се боят,

වාක්‍යය: 58

وَٱلَّذِينَ هُم بِـَٔايَٰتِ رَبِّهِمۡ يُؤۡمِنُونَ

58. и които вярват в знаменията на своя Повелител,

වාක්‍යය: 59

وَٱلَّذِينَ هُم بِرَبِّهِمۡ لَا يُشۡرِكُونَ

59. и които не съдружават със своя Повелител,

වාක්‍යය: 60

وَٱلَّذِينَ يُؤۡتُونَ مَآ ءَاتَواْ وَّقُلُوبُهُمۡ وَجِلَةٌ أَنَّهُمۡ إِلَىٰ رَبِّهِمۡ رَٰجِعُونَ

60. и които раздават милостиня, и сърцата им треперят, защото при своя Повелител ще се завърнат,

වාක්‍යය: 61

أُوْلَٰٓئِكَ يُسَٰرِعُونَ فِي ٱلۡخَيۡرَٰتِ وَهُمۡ لَهَا سَٰبِقُونَ

61. те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.

වාක්‍යය: 62

وَلَا نُكَلِّفُ نَفۡسًا إِلَّا وُسۡعَهَاۚ وَلَدَيۡنَا كِتَٰبٞ يَنطِقُ بِٱلۡحَقِّ وَهُمۡ لَا يُظۡلَمُونَ

62. Ние не възлагаме на човека свръх неговите възможности. При Нас има Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани.

වාක්‍යය: 63

بَلۡ قُلُوبُهُمۡ فِي غَمۡرَةٖ مِّنۡ هَٰذَا وَلَهُمۡ أَعۡمَٰلٞ مِّن دُونِ ذَٰلِكَ هُمۡ لَهَا عَٰمِلُونَ

63. Но сърцата им са слепи относно [този Коран]. А наред с това те извършват и по-леки злодеяния.

වාක්‍යය: 64

حَتَّىٰٓ إِذَآ أَخَذۡنَا مُتۡرَفِيهِم بِٱلۡعَذَابِ إِذَا هُمۡ يَجۡـَٔرُونَ

64. А когато сграбчим с мъчение свикналите на разкош сред тях, роптаят гръмогласно!

වාක්‍යය: 65

لَا تَجۡـَٔرُواْ ٱلۡيَوۡمَۖ إِنَّكُم مِّنَّا لَا تُنصَرُونَ

65. “Не роптайте Днес! Наистина, Ние няма да ви окажем помощ.

වාක්‍යය: 66

قَدۡ كَانَتۡ ءَايَٰتِي تُتۡلَىٰ عَلَيۡكُمۡ فَكُنتُمۡ عَلَىٰٓ أَعۡقَٰبِكُمۡ تَنكِصُونَ

66. Вече ви бяха четени Моите знамения, ала вие се отвръщахте

වාක්‍යය: 67

مُسۡتَكۡبِرِينَ بِهِۦ سَٰمِرٗا تَهۡجُرُونَ

67. високомерни към [Кааба], произнасяйки скверни речи по нощите.”

වාක්‍යය: 68

أَفَلَمۡ يَدَّبَّرُواْ ٱلۡقَوۡلَ أَمۡ جَآءَهُم مَّا لَمۡ يَأۡتِ ءَابَآءَهُمُ ٱلۡأَوَّلِينَ

68. Няма ли да размислят над Словото или при тях дойде нещо, което не е идвало при древните им предци?

වාක්‍යය: 69

أَمۡ لَمۡ يَعۡرِفُواْ رَسُولَهُمۡ فَهُمۡ لَهُۥ مُنكِرُونَ

69. Или не узнаха своя пратеник, та го отричат?

වාක්‍යය: 70

أَمۡ يَقُولُونَ بِهِۦ جِنَّةُۢۚ بَلۡ جَآءَهُم بِٱلۡحَقِّ وَأَكۡثَرُهُمۡ لِلۡحَقِّ كَٰرِهُونَ

70. Или казват, че той е луд. Напротив, той им донесе истината, но повечето от тях ненавиждат истината.

වාක්‍යය: 71

وَلَوِ ٱتَّبَعَ ٱلۡحَقُّ أَهۡوَآءَهُمۡ لَفَسَدَتِ ٱلسَّمَٰوَٰتُ وَٱلۡأَرۡضُ وَمَن فِيهِنَّۚ بَلۡ أَتَيۡنَٰهُم بِذِكۡرِهِمۡ فَهُمۡ عَن ذِكۡرِهِم مُّعۡرِضُونَ

71. А ако истината зависеше от техните желания, непременно щяха да се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че им дадохме [Корана] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват.

වාක්‍යය: 72

أَمۡ تَسۡـَٔلُهُمۡ خَرۡجٗا فَخَرَاجُ رَبِّكَ خَيۡرٞۖ وَهُوَ خَيۡرُ ٱلرَّٰزِقِينَ

72. Или искаш от тях награда [о, Мухаммед]? Но наградата на твоя Повелител е най-доброто и Той е Най-Добрият от даващите препитание.

වාක්‍යය: 73

وَإِنَّكَ لَتَدۡعُوهُمۡ إِلَىٰ صِرَٰطٖ مُّسۡتَقِيمٖ

73. Наистина ти ги зовеш към правия път.

වාක්‍යය: 74

وَإِنَّ ٱلَّذِينَ لَا يُؤۡمِنُونَ بِٱلۡأٓخِرَةِ عَنِ ٱلصِّرَٰطِ لَنَٰكِبُونَ

74. А онези, които не вярват в отвъдния живот, от пътя се отклоняват.

වාක්‍යය: 75

۞ وَلَوۡ رَحِمۡنَٰهُمۡ وَكَشَفۡنَا مَا بِهِم مِّن ضُرّٖ لَّلَجُّواْ فِي طُغۡيَٰنِهِمۡ يَعۡمَهُونَ

75. И да ги пощадяхме и избавехме от бедата, която ги е сполетяла, пак щяха да упорстват, в своята престъпност да се лутат.

වාක්‍යය: 76

وَلَقَدۡ أَخَذۡنَٰهُم بِٱلۡعَذَابِ فَمَا ٱسۡتَكَانُواْ لِرَبِّهِمۡ وَمَا يَتَضَرَّعُونَ

76. И ги сграбчихме с мъчението, ала те нито се покориха на своя Повелител, нито Го умоляваха.

වාක්‍යය: 77

حَتَّىٰٓ إِذَا فَتَحۡنَا عَلَيۡهِم بَابٗا ذَا عَذَابٖ شَدِيدٍ إِذَا هُمۡ فِيهِ مُبۡلِسُونَ

77. А щом им отворихме врата към сурово мъчение, ето ги там отчаяни!

වාක්‍යය: 78

وَهُوَ ٱلَّذِيٓ أَنشَأَ لَكُمُ ٱلسَّمۡعَ وَٱلۡأَبۡصَٰرَ وَٱلۡأَفۡـِٔدَةَۚ قَلِيلٗا مَّا تَشۡكُرُونَ

78. Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малка е вашата благодарност!

වාක්‍යය: 79

وَهُوَ ٱلَّذِي ذَرَأَكُمۡ فِي ٱلۡأَرۡضِ وَإِلَيۡهِ تُحۡشَرُونَ

79. Той е Онзи, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани.

වාක්‍යය: 80

وَهُوَ ٱلَّذِي يُحۡيِۦ وَيُمِيتُ وَلَهُ ٱخۡتِلَٰفُ ٱلَّيۡلِ وَٱلنَّهَارِۚ أَفَلَا تَعۡقِلُونَ

80. Той е Онзи, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате?

වාක්‍යය: 81

بَلۡ قَالُواْ مِثۡلَ مَا قَالَ ٱلۡأَوَّلُونَ

81. О, не! Те говорят същото, което говореха и първите поколения.

වාක්‍යය: 82

قَالُوٓاْ أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبۡعُوثُونَ

82. Казват: “След като умрем и станем пръст и кости, дали наистина ще бъдем съживени?

වාක්‍යය: 83

لَقَدۡ وُعِدۡنَا نَحۡنُ وَءَابَآؤُنَا هَٰذَا مِن قَبۡلُ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّآ أَسَٰطِيرُ ٱلۡأَوَّلِينَ

83. Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на древните народи.”

වාක්‍යය: 84

قُل لِّمَنِ ٱلۡأَرۡضُ وَمَن فِيهَآ إِن كُنتُمۡ تَعۡلَمُونَ

84. Кажи: “На кого принадлежи земята и тези по нея, ако знаете?”

වාක්‍යය: 85

سَيَقُولُونَ لِلَّهِۚ قُلۡ أَفَلَا تَذَكَّرُونَ

85. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?”

වාක්‍යය: 86

قُلۡ مَن رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ ٱلسَّبۡعِ وَرَبُّ ٱلۡعَرۡشِ ٱلۡعَظِيمِ

86. Кажи: “Кой е Повелителят на седемте небеса и Повелителят на великия Трон?”

වාක්‍යය: 87

سَيَقُولُونَ لِلَّهِۚ قُلۡ أَفَلَا تَتَّقُونَ

87. Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?”

වාක්‍යය: 88

قُلۡ مَنۢ بِيَدِهِۦ مَلَكُوتُ كُلِّ شَيۡءٖ وَهُوَ يُجِيرُ وَلَا يُجَارُ عَلَيۡهِ إِن كُنتُمۡ تَعۡلَمُونَ

88. Кажи: “В чии Ръце е властта над всяко нещо? Кой защитава и от Кой няма защита, ако знаете?”

වාක්‍යය: 89

سَيَقُولُونَ لِلَّهِۚ قُلۡ فَأَنَّىٰ تُسۡحَرُونَ

89. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте излъгани?”

වාක්‍යය: 90

بَلۡ أَتَيۡنَٰهُم بِٱلۡحَقِّ وَإِنَّهُمۡ لَكَٰذِبُونَ

90. Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци.

වාක්‍යය: 91

مَا ٱتَّخَذَ ٱللَّهُ مِن وَلَدٖ وَمَا كَانَ مَعَهُۥ مِنۡ إِلَٰهٍۚ إِذٗا لَّذَهَبَ كُلُّ إِلَٰهِۭ بِمَا خَلَقَ وَلَعَلَا بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖۚ سُبۡحَٰنَ ٱللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ

91. Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват.

වාක්‍යය: 92

عَٰلِمِ ٱلۡغَيۡبِ وَٱلشَّهَٰدَةِ فَتَعَٰلَىٰ عَمَّا يُشۡرِكُونَ

92. Знаещият и скритото, и явното! Той е­ превисоко над онова, което съдружават с Него!

වාක්‍යය: 93

قُل رَّبِّ إِمَّا تُرِيَنِّي مَا يُوعَدُونَ

93. Кажи [о, Мухаммед]: “Повелителю мой! Ако ми покажеш онова, което им е обещано,

වාක්‍යය: 94

رَبِّ فَلَا تَجۡعَلۡنِي فِي ٱلۡقَوۡمِ ٱلظَّٰلِمِينَ

94. то не ме поставяй, Повелителю мой, сред несправедливите хора!”

වාක්‍යය: 95

وَإِنَّا عَلَىٰٓ أَن نُّرِيَكَ مَا نَعِدُهُمۡ لَقَٰدِرُونَ

95. Наистина Способни сме Ние да ти покажем онова, което им обещаваме.

වාක්‍යය: 96

ٱدۡفَعۡ بِٱلَّتِي هِيَ أَحۡسَنُ ٱلسَّيِّئَةَۚ نَحۡنُ أَعۡلَمُ بِمَا يَصِفُونَ

96. Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват.

වාක්‍යය: 97

وَقُل رَّبِّ أَعُوذُ بِكَ مِنۡ هَمَزَٰتِ ٱلشَّيَٰطِينِ

97. И кажи: “Повелители мой! Пази ме от подстрекателствата на шейтаните!

වාක්‍යය: 98

وَأَعُوذُ بِكَ رَبِّ أَن يَحۡضُرُونِ

98. И ме пази, Повелители мой, да не ме спохождат!”

වාක්‍යය: 99

حَتَّىٰٓ إِذَا جَآءَ أَحَدَهُمُ ٱلۡمَوۡتُ قَالَ رَبِّ ٱرۡجِعُونِ

99. А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: Повелителю мой! Върни ме,

වාක්‍යය: 100

لَعَلِّيٓ أَعۡمَلُ صَٰلِحٗا فِيمَا تَرَكۡتُۚ كَلَّآۚ إِنَّهَا كَلِمَةٌ هُوَ قَآئِلُهَاۖ وَمِن وَرَآئِهِم بَرۡزَخٌ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ

100. за да сторя праведно дело в живота, който оставих! Ала не! Това са само произнасяни думи. Зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат съживени.

වාක්‍යය: 101

فَإِذَا نُفِخَ فِي ٱلصُّورِ فَلَآ أَنسَابَ بَيۡنَهُمۡ يَوۡمَئِذٖ وَلَا يَتَسَآءَلُونَ

101. И когато се протръби с Тръбата, тогава между тях няма да останат роднински връзки и не ще питат един за друг.

වාක්‍යය: 102

فَمَن ثَقُلَتۡ مَوَٰزِينُهُۥ فَأُوْلَٰٓئِكَ هُمُ ٱلۡمُفۡلِحُونَ

102. Чиито везни натежат, тези са сполучилите.

වාක්‍යය: 103

وَمَنۡ خَفَّتۡ مَوَٰزِينُهُۥ فَأُوْلَٰٓئِكَ ٱلَّذِينَ خَسِرُوٓاْ أَنفُسَهُمۡ فِي جَهَنَّمَ خَٰلِدُونَ

103. А чиито везни олекнат, тези са се погубили в Джехеннема и там ще пребивават вечно.

වාක්‍යය: 104

تَلۡفَحُ وُجُوهَهُمُ ٱلنَّارُ وَهُمۡ فِيهَا كَٰلِحُونَ

104. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.

වාක්‍යය: 105

أَلَمۡ تَكُنۡ ءَايَٰتِي تُتۡلَىٰ عَلَيۡكُمۡ فَكُنتُم بِهَا تُكَذِّبُونَ

105. “Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте за лъжа?”

වාක්‍යය: 106

قَالُواْ رَبَّنَا غَلَبَتۡ عَلَيۡنَا شِقۡوَتُنَا وَكُنَّا قَوۡمٗا ضَآلِّينَ

106. Ще кажат: “Повелителю наш! Злочестието ни се оказа по-силно от нас и бяхме хора заблудени.

වාක්‍යය: 107

رَبَّنَآ أَخۡرِجۡنَا مِنۡهَا فَإِنۡ عُدۡنَا فَإِنَّا ظَٰلِمُونَ

107. Повелителю наш! Извади ни от Джехеннема! А ако отново започнем да грешим, тогава наистина ще сме вършещи беззаконие!”

වාක්‍යය: 108

قَالَ ٱخۡسَـُٔواْ فِيهَا وَلَا تُكَلِّمُونِ

108. Той ще каже: "Бъдете в Джехеннема презрени и не говорете с Мен!"

වාක්‍යය: 109

إِنَّهُۥ كَانَ فَرِيقٞ مِّنۡ عِبَادِي يَقُولُونَ رَبَّنَآ ءَامَنَّا فَٱغۡفِرۡ لَنَا وَٱرۡحَمۡنَا وَأَنتَ خَيۡرُ ٱلرَّٰحِمِينَ

109. Имаше група от Моите раби, казващи: “Повелителю наш! Ние повярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-Милосърдният.”

වාක්‍යය: 110

فَٱتَّخَذۡتُمُوهُمۡ سِخۡرِيًّا حَتَّىٰٓ أَنسَوۡكُمۡ ذِكۡرِي وَكُنتُم مِّنۡهُمۡ تَضۡحَكُونَ

110. А вие им се подигравахте, така, че забравихте Моето споменаване в присмеха си над тях.

වාක්‍යය: 111

إِنِّي جَزَيۡتُهُمُ ٱلۡيَوۡمَ بِمَا صَبَرُوٓاْ أَنَّهُمۡ هُمُ ٱلۡفَآئِزُونَ

111. Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи. Наистина, те са спечелилите.”

වාක්‍යය: 112

قَٰلَ كَمۡ لَبِثۡتُمۡ فِي ٱلۡأَرۡضِ عَدَدَ سِنِينَ

112. Ще каже [Аллах]: “Колко години престояхте в земята?”

වාක්‍යය: 113

قَالُواْ لَبِثۡنَا يَوۡمًا أَوۡ بَعۡضَ يَوۡمٖ فَسۡـَٔلِ ٱلۡعَآدِّينَ

113. Ще кажат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите.”

වාක්‍යය: 114

قَٰلَ إِن لَّبِثۡتُمۡ إِلَّا قَلِيلٗاۖ لَّوۡ أَنَّكُمۡ كُنتُمۡ تَعۡلَمُونَ

114. Ще каже: “Престояхте само малко, ако знаете.

වාක්‍යය: 115

أَفَحَسِبۡتُمۡ أَنَّمَا خَلَقۡنَٰكُمۡ عَبَثٗا وَأَنَّكُمۡ إِلَيۡنَا لَا تُرۡجَعُونَ

115. Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?”

වාක්‍යය: 116

فَتَعَٰلَى ٱللَّهُ ٱلۡمَلِكُ ٱلۡحَقُّۖ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا هُوَ رَبُّ ٱلۡعَرۡشِ ٱلۡكَرِيمِ

116. Всевишен е Аллах, истинският Властелин! Няма друг достоен за поклонение, освен Него, Повелителя на благородния Трон!

වාක්‍යය: 117

وَمَن يَدۡعُ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَ لَا بُرۡهَٰنَ لَهُۥ بِهِۦ فَإِنَّمَا حِسَابُهُۥ عِندَ رَبِّهِۦٓۚ إِنَّهُۥ لَا يُفۡلِحُ ٱلۡكَٰفِرُونَ

117. А който призовава друг заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Повелител. Наистина, неверниците не ще сполучат.

වාක්‍යය: 118

وَقُل رَّبِّ ٱغۡفِرۡ وَٱرۡحَمۡ وَأَنتَ خَيۡرُ ٱلرَّٰحِمِينَ

118. И кажи [о, Мухаммед]: “Повелителю, опрости и помилвай! Ти си Най-Милосърдният.”