අර්ථ කථනය වාක්‍යය 143 පරිච්ඡේදය සූරා අල් අඃරාෆ් - الترجمة البلغارية - පාරිශුද්ධ අල් කුර්ආනයේ විශ්ව කෝෂය

වාක්‍යය: 143

وَلَمَّا جَآءَ مُوسَىٰ لِمِيقَٰتِنَا وَكَلَّمَهُۥ رَبُّهُۥ قَالَ رَبِّ أَرِنِيٓ أَنظُرۡ إِلَيۡكَۚ قَالَ لَن تَرَىٰنِي وَلَٰكِنِ ٱنظُرۡ إِلَى ٱلۡجَبَلِ فَإِنِ ٱسۡتَقَرَّ مَكَانَهُۥ فَسَوۡفَ تَرَىٰنِيۚ فَلَمَّا تَجَلَّىٰ رَبُّهُۥ لِلۡجَبَلِ جَعَلَهُۥ دَكّٗا وَخَرَّ مُوسَىٰ صَعِقٗاۚ فَلَمَّآ أَفَاقَ قَالَ سُبۡحَٰنَكَ تُبۡتُ إِلَيۡكَ وَأَنَا۠ أَوَّلُ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

143. И когато Муса дойде на определеното от Нас място, и неговият Повелител разговаря с него, рече: “Повелителю! Покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Повелител прояви Себе си на планината, Той я срина на прах. И Муса припадна поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият от повярвалите.”