மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அஷ்ஷுஅரா - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура аш-Шуара

வசனம்: 1

طسٓمٓ

1. Та. Син. Мим.

வசனம்: 2

تِلۡكَ ءَايَٰتُ ٱلۡكِتَٰبِ ٱلۡمُبِينِ

2. Това са айети на ясната Книга.

வசனம்: 3

لَعَلَّكَ بَٰخِعٞ نَّفۡسَكَ أَلَّا يَكُونُواْ مُؤۡمِنِينَ

3. Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

வசனம்: 4

إِن نَّشَأۡ نُنَزِّلۡ عَلَيۡهِم مِّنَ ٱلسَّمَآءِ ءَايَةٗ فَظَلَّتۡ أَعۡنَٰقُهُمۡ لَهَا خَٰضِعِينَ

4. Ако Ние пожелаем, ще им спуснем от небето, знамение пред което покорно ще се склонят техните шии.

வசனம்: 5

وَمَا يَأۡتِيهِم مِّن ذِكۡرٖ مِّنَ ٱلرَّحۡمَٰنِ مُحۡدَثٍ إِلَّا كَانُواْ عَنۡهُ مُعۡرِضِينَ

5. И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

வசனம்: 6

فَقَدۡ كَذَّبُواْ فَسَيَأۡتِيهِمۡ أَنۢبَٰٓؤُاْ مَا كَانُواْ بِهِۦ يَسۡتَهۡزِءُونَ

6. Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

வசனம்: 7

أَوَلَمۡ يَرَوۡاْ إِلَى ٱلۡأَرۡضِ كَمۡ أَنۢبَتۡنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوۡجٖ كَرِيمٍ

7. И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

வசனம்: 8

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

8. Наистина, в това има знамение, но повечето от тях няма да повярват.

வசனம்: 9

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

9. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 10

وَإِذۡ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰٓ أَنِ ٱئۡتِ ٱلۡقَوۡمَ ٱلظَّٰلِمِينَ

10. И когато твоят Повелител призова Муса: “Иди при несправедливите хора,

வசனம்: 11

قَوۡمَ فِرۡعَوۡنَۚ أَلَا يَتَّقُونَ

11. хората на Фирауна! Нима не ще се побоят?”

வசனம்: 12

قَالَ رَبِّ إِنِّيٓ أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ

12. Той каза: “Повелителю мой! Страхувам се да не ме вземат за лъжец,

வசனம்: 13

وَيَضِيقُ صَدۡرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرۡسِلۡ إِلَىٰ هَٰرُونَ

13. и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

வசனம்: 14

وَلَهُمۡ عَلَيَّ ذَنۢبٞ فَأَخَافُ أَن يَقۡتُلُونِ

14. И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

வசனம்: 15

قَالَ كَلَّاۖ فَٱذۡهَبَا بِـَٔايَٰتِنَآۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسۡتَمِعُونَ

15. Той каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас ­и ще слушаме.

வசனம்: 16

فَأۡتِيَا فِرۡعَوۡنَ فَقُولَآ إِنَّا رَسُولُ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

16. Идете при Фирауна и кажете: “Ние сме пратени от Повелителя на световете.

வசனம்: 17

أَنۡ أَرۡسِلۡ مَعَنَا بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ

17. Пусни с нас синовете на Исраил!”

வசனம்: 18

قَالَ أَلَمۡ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدٗا وَلَبِثۡتَ فِينَا مِنۡ عُمُرِكَ سِنِينَ

18. Каза [Фираунът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

வசனம்: 19

وَفَعَلۡتَ فَعۡلَتَكَ ٱلَّتِي فَعَلۡتَ وَأَنتَ مِنَ ٱلۡكَٰفِرِينَ

19. Нима не си извършил тази постъпка, която извърши? Наистина, ти си от неблагодарните.”

வசனம்: 20

قَالَ فَعَلۡتُهَآ إِذٗا وَأَنَا۠ مِنَ ٱلضَّآلِّينَ

20. Той каза: “Извърших я тогава, когато бях от заблудените.

வசனம்: 21

فَفَرَرۡتُ مِنكُمۡ لَمَّا خِفۡتُكُمۡ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكۡمٗا وَجَعَلَنِي مِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

21. И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Повелител ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

வசனம்: 22

وَتِلۡكَ نِعۡمَةٞ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنۡ عَبَّدتَّ بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ

22. И тази милост, за която ме упрекваш, се състои в това, че ти си поробил синовете на Исраил?”

வசனம்: 23

قَالَ فِرۡعَوۡنُ وَمَا رَبُّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

23. Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?”

வசனம்: 24

قَالَ رَبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَآۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ

24. Каза[Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

வசனம்: 25

قَالَ لِمَنۡ حَوۡلَهُۥٓ أَلَا تَسۡتَمِعُونَ

25. Каза [Фираунът] на онези около него: “Чувате ли?”

வசனம்: 26

قَالَ رَبُّكُمۡ وَرَبُّ ءَابَآئِكُمُ ٱلۡأَوَّلِينَ

26. Каза [Муса]: “Вашият Повелител и Повелителят на древните ви предци.”

வசனம்: 27

قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ ٱلَّذِيٓ أُرۡسِلَ إِلَيۡكُمۡ لَمَجۡنُونٞ

27. Каза [Фираунът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

வசனம்: 28

قَالَ رَبُّ ٱلۡمَشۡرِقِ وَٱلۡمَغۡرِبِ وَمَا بَيۡنَهُمَآۖ إِن كُنتُمۡ تَعۡقِلُونَ

28. Каза [Муса]: “Повелителят на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

வசனம்: 29

قَالَ لَئِنِ ٱتَّخَذۡتَ إِلَٰهًا غَيۡرِي لَأَجۡعَلَنَّكَ مِنَ ٱلۡمَسۡجُونِينَ

29. Каза[Фираунът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

வசனம்: 30

قَالَ أَوَلَوۡ جِئۡتُكَ بِشَيۡءٖ مُّبِينٖ

30. Каза[Муса]: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

வசனம்: 31

قَالَ فَأۡتِ بِهِۦٓ إِن كُنتَ مِنَ ٱلصَّٰدِقِينَ

31. Каза[Фираунът]: “Дай го, ако казваш истината!”

வசனம்: 32

فَأَلۡقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعۡبَانٞ مُّبِينٞ

32. И метна Муса тоягата си, и ето тя се превърна в­ явна змия!

வசனம்: 33

وَنَزَعَ يَدَهُۥ فَإِذَا هِيَ بَيۡضَآءُ لِلنَّٰظِرِينَ

33. И извади ръката си, и ето я сияйнобяла за гледащите!

வசனம்: 34

قَالَ لِلۡمَلَإِ حَوۡلَهُۥٓ إِنَّ هَٰذَا لَسَٰحِرٌ عَلِيمٞ

34. Каза[Фираунът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

வசனம்: 35

يُرِيدُ أَن يُخۡرِجَكُم مِّنۡ أَرۡضِكُم بِسِحۡرِهِۦ فَمَاذَا تَأۡمُرُونَ

35. Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

வசனம்: 36

قَالُوٓاْ أَرۡجِهۡ وَأَخَاهُ وَٱبۡعَثۡ فِي ٱلۡمَدَآئِنِ حَٰشِرِينَ

36. Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

வசனம்: 37

يَأۡتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٖ

37. да ти доведат всички вещи магьосници!”

வசனம்: 38

فَجُمِعَ ٱلسَّحَرَةُ لِمِيقَٰتِ يَوۡمٖ مَّعۡلُومٖ

38. И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

வசனம்: 39

وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلۡ أَنتُم مُّجۡتَمِعُونَ

39. И се каза на хората: “Събрахте ли се?”

வசனம்: 40

لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ ٱلسَّحَرَةَ إِن كَانُواْ هُمُ ٱلۡغَٰلِبِينَ

40. [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

வசனம்: 41

فَلَمَّا جَآءَ ٱلسَّحَرَةُ قَالُواْ لِفِرۡعَوۡنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجۡرًا إِن كُنَّا نَحۡنُ ٱلۡغَٰلِبِينَ

41. И когато магьосниците дойдоха, казаха на Фирауна: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

வசனம்: 42

قَالَ نَعَمۡ وَإِنَّكُمۡ إِذٗا لَّمِنَ ٱلۡمُقَرَّبِينَ

42. Той каза: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

வசனம்: 43

قَالَ لَهُم مُّوسَىٰٓ أَلۡقُواْ مَآ أَنتُم مُّلۡقُونَ

43. Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!”

வசனம்: 44

فَأَلۡقَوۡاْ حِبَالَهُمۡ وَعِصِيَّهُمۡ وَقَالُواْ بِعِزَّةِ فِرۡعَوۡنَ إِنَّا لَنَحۡنُ ٱلۡغَٰلِبُونَ

44. И метнаха те своите въжета и тояги, и казаха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

வசனம்: 45

فَأَلۡقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلۡقَفُ مَا يَأۡفِكُونَ

45. И Муса метна своята тояга, и ето я поглъща онова, с което измамват!

வசனம்: 46

فَأُلۡقِيَ ٱلسَّحَرَةُ سَٰجِدِينَ

46. Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

வசனம்: 47

قَالُوٓاْ ءَامَنَّا بِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

47. Казаха: “Повярвахме в Повелителя на световете,

வசனம்: 48

رَبِّ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ

48. Повелителя на Муса и Харун!”

வசனம்: 49

قَالَ ءَامَنتُمۡ لَهُۥ قَبۡلَ أَنۡ ءَاذَنَ لَكُمۡۖ إِنَّهُۥ لَكَبِيرُكُمُ ٱلَّذِي عَلَّمَكُمُ ٱلسِّحۡرَ فَلَسَوۡفَ تَعۡلَمُونَۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيۡدِيَكُمۡ وَأَرۡجُلَكُم مِّنۡ خِلَٰفٖ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمۡ أَجۡمَعِينَ

49. Каза [Фираунът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

வசனம்: 50

قَالُواْ لَا ضَيۡرَۖ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ

50. Казаха: “Не е беда! Наистина при нашия Повелител ще се завърнем.

வசனம்: 51

إِنَّا نَطۡمَعُ أَن يَغۡفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَٰيَٰنَآ أَن كُنَّآ أَوَّلَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

51. Надяваме се да ни опрости нашият Повелител прегрешенията, защото първи повярвахме.”

வசனம்: 52

۞ وَأَوۡحَيۡنَآ إِلَىٰ مُوسَىٰٓ أَنۡ أَسۡرِ بِعِبَادِيٓ إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ

52. И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

வசனம்: 53

فَأَرۡسَلَ فِرۡعَوۡنُ فِي ٱلۡمَدَآئِنِ حَٰشِرِينَ

53. И изпрати Фираунът събирачи в градовете:

வசனம்: 54

إِنَّ هَٰٓؤُلَآءِ لَشِرۡذِمَةٞ قَلِيلُونَ

54. “Тези [синове на Исраил] са шепа хора.

வசனம்: 55

وَإِنَّهُمۡ لَنَا لَغَآئِظُونَ

55. Те ни разгневяват,

வசனம்: 56

وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَٰذِرُونَ

56. но ние всички трябва да сме бдителни.”

வசனம்: 57

فَأَخۡرَجۡنَٰهُم مِّن جَنَّٰتٖ وَعُيُونٖ

57. И така Ние ги принудихме да напуснат градини и извори,

வசனம்: 58

وَكُنُوزٖ وَمَقَامٖ كَرِيمٖ

58. съкровища, и благородни места.

வசனம்: 59

كَذَٰلِكَۖ وَأَوۡرَثۡنَٰهَا بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ

59. Така е! И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

வசனம்: 60

فَأَتۡبَعُوهُم مُّشۡرِقِينَ

60. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

வசனம்: 61

فَلَمَّا تَرَٰٓءَا ٱلۡجَمۡعَانِ قَالَ أَصۡحَٰبُ مُوسَىٰٓ إِنَّا لَمُدۡرَكُونَ

61. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса казаха: “Ние сме настигнати.”

வசனம்: 62

قَالَ كَلَّآۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهۡدِينِ

62. Той каза: “О, не! Моят Повелител е с мен и Той ще ме напъти!”

வசனம்: 63

فَأَوۡحَيۡنَآ إِلَىٰ مُوسَىٰٓ أَنِ ٱضۡرِب بِّعَصَاكَ ٱلۡبَحۡرَۖ فَٱنفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرۡقٖ كَٱلطَّوۡدِ ٱلۡعَظِيمِ

63. И тогава Ние внушихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи, и всяка негова част стана като огромна планина.

வசனம்: 64

وَأَزۡلَفۡنَا ثَمَّ ٱلۡأٓخَرِينَ

64. И Ние сторихме там другите да се приближат.

வசனம்: 65

وَأَنجَيۡنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُۥٓ أَجۡمَعِينَ

65. Ние спасихме Муса и всички, които бяха с него.

வசனம்: 66

ثُمَّ أَغۡرَقۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ

66. После издавихме другите.

வசனம்: 67

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

67. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

வசனம்: 68

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

68. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 69

وَٱتۡلُ عَلَيۡهِمۡ نَبَأَ إِبۡرَٰهِيمَ

69. Прочети им вестта за Ибрахим!

வசனம்: 70

إِذۡ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوۡمِهِۦ مَا تَعۡبُدُونَ

70. Когато каза на баща си и народа си: “На какво се покланяте?”

வசனம்: 71

قَالُواْ نَعۡبُدُ أَصۡنَامٗا فَنَظَلُّ لَهَا عَٰكِفِينَ

71. Казаха: “Покланяме се на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

வசனம்: 72

قَالَ هَلۡ يَسۡمَعُونَكُمۡ إِذۡ تَدۡعُونَ

72. Каза: “Чуват ли ви, когато ги зовете?

வசனம்: 73

أَوۡ يَنفَعُونَكُمۡ أَوۡ يَضُرُّونَ

73. Помагат ли ви? И причиняват ли ви вреда?”

வசனம்: 74

قَالُواْ بَلۡ وَجَدۡنَآ ءَابَآءَنَا كَذَٰلِكَ يَفۡعَلُونَ

74. Казаха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

வசனம்: 75

قَالَ أَفَرَءَيۡتُم مَّا كُنتُمۡ تَعۡبُدُونَ

75. Каза: “Виждате ли онези [идоли], на които сте се покланяли,

வசனம்: 76

أَنتُمۡ وَءَابَآؤُكُمُ ٱلۡأَقۡدَمُونَ

76. вие и древните ви предци?

வசனம்: 77

فَإِنَّهُمۡ عَدُوّٞ لِّيٓ إِلَّا رَبَّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

77. Те са мои врагове, а не Повелителят на световете,

வசனம்: 78

ٱلَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهۡدِينِ

78. Който ме е сътворил и ме напътва,

வசனம்: 79

وَٱلَّذِي هُوَ يُطۡعِمُنِي وَيَسۡقِينِ

79. и Който ме храни, и ми дава да пия,

வசனம்: 80

وَإِذَا مَرِضۡتُ فَهُوَ يَشۡفِينِ

80. и ако се разболея, Той ме изцелява,

வசனம்: 81

وَٱلَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحۡيِينِ

81. и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

வசனம்: 82

وَٱلَّذِيٓ أَطۡمَعُ أَن يَغۡفِرَ لِي خَطِيٓـَٔتِي يَوۡمَ ٱلدِّينِ

82. и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

வசனம்: 83

رَبِّ هَبۡ لِي حُكۡمٗا وَأَلۡحِقۡنِي بِٱلصَّٰلِحِينَ

83. Повелителю! Дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

வசனம்: 84

وَٱجۡعَل لِّي لِسَانَ صِدۡقٖ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ

84. И стори достойно споменаването ми пред идните поколения!

வசனம்: 85

وَٱجۡعَلۡنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ ٱلنَّعِيمِ

85. и ме стори да бъда от наследниците на блажения Дженнет!

வசனம்: 86

وَٱغۡفِرۡ لِأَبِيٓ إِنَّهُۥ كَانَ مِنَ ٱلضَّآلِّينَ

86. И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

வசனம்: 87

وَلَا تُخۡزِنِي يَوۡمَ يُبۡعَثُونَ

87. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат сътворени,

வசனம்: 88

يَوۡمَ لَا يَنفَعُ مَالٞ وَلَا بَنُونَ

88. в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

வசனம்: 89

إِلَّا مَنۡ أَتَى ٱللَّهَ بِقَلۡبٖ سَلِيمٖ

89. освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

வசனம்: 90

وَأُزۡلِفَتِ ٱلۡجَنَّةُ لِلۡمُتَّقِينَ

90. И Дженнетът ще бъде приближен до праведниците.

வசனம்: 91

وَبُرِّزَتِ ٱلۡجَحِيمُ لِلۡغَاوِينَ

91. И Джехеннемът ще бъде показан на заблудените.

வசனம்: 92

وَقِيلَ لَهُمۡ أَيۡنَ مَا كُنتُمۡ تَعۡبُدُونَ

92. И ще им се каже: “Къде са онези, на които сте се покланяли

வசனம்: 93

مِن دُونِ ٱللَّهِ هَلۡ يَنصُرُونَكُمۡ أَوۡ يَنتَصِرُونَ

93. вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

வசனம்: 94

فَكُبۡكِبُواْ فِيهَا هُمۡ وَٱلۡغَاوُۥنَ

94. Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

வசனம்: 95

وَجُنُودُ إِبۡلِيسَ أَجۡمَعُونَ

95. и войските на Иблис-всичките.

வசனம்: 96

قَالُواْ وَهُمۡ فِيهَا يَخۡتَصِمُونَ

96. Ще кажат, карайки се там:

வசனம்: 97

تَٱللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَٰلٖ مُّبِينٍ

97. “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

வசனம்: 98

إِذۡ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

98. когато вас приравнявахме с Повелителя на световете.

வசனம்: 99

وَمَآ أَضَلَّنَآ إِلَّا ٱلۡمُجۡرِمُونَ

99. И ни заблудиха не други, а престъпниците.

வசனம்: 100

فَمَا لَنَا مِن شَٰفِعِينَ

100. Сега нямаме нито застъпници,

வசனம்: 101

وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٖ

101. нито близък приятел.

வசனம்: 102

فَلَوۡ أَنَّ لَنَا كَرَّةٗ فَنَكُونَ مِنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

102. Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от повярвалите.”

வசனம்: 103

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

103. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

வசனம்: 104

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

104. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 105

كَذَّبَتۡ قَوۡمُ نُوحٍ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

105. Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

வசனம்: 106

إِذۡ قَالَ لَهُمۡ أَخُوهُمۡ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ

106. Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

வசனம்: 107

إِنِّي لَكُمۡ رَسُولٌ أَمِينٞ

107. Аз съм доверен пратеник за вас,

வசனம்: 108

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

108. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 109

وَمَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٍۖ إِنۡ أَجۡرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

109. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете,

வசனம்: 110

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

110. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -

வசனம்: 111

۞ قَالُوٓاْ أَنُؤۡمِنُ لَكَ وَٱتَّبَعَكَ ٱلۡأَرۡذَلُونَ

111. казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

வசனம்: 112

قَالَ وَمَا عِلۡمِي بِمَا كَانُواْ يَعۡمَلُونَ

112. Той каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

வசனம்: 113

إِنۡ حِسَابُهُمۡ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّيۖ لَوۡ تَشۡعُرُونَ

113. Равносметката им е единствено при моя Повелител, ако осъзнавате.

வசனம்: 114

وَمَآ أَنَا۠ بِطَارِدِ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

114. Аз не ще прогонвам повярвалите.

வசனம்: 115

إِنۡ أَنَا۠ إِلَّا نَذِيرٞ مُّبِينٞ

115. Аз съм само явен предупредител.”

வசனம்: 116

قَالُواْ لَئِن لَّمۡ تَنتَهِ يَٰنُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ ٱلۡمَرۡجُومِينَ

116. Казаха: “О, Нух! Ако не престанеш, то ще бъдеш пребит с камъни.”

வசனம்: 117

قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوۡمِي كَذَّبُونِ

117. Каза: “Повелителю! Моят народ ме взе за лъжец.

வசனம்: 118

فَٱفۡتَحۡ بَيۡنِي وَبَيۡنَهُمۡ فَتۡحٗا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

118. Затова отсъди между нас и спаси мен и повярвалите, които са заедно с мен!”

வசனம்: 119

فَأَنجَيۡنَٰهُ وَمَن مَّعَهُۥ فِي ٱلۡفُلۡكِ ٱلۡمَشۡحُونِ

119. И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Кораб.

வசனம்: 120

ثُمَّ أَغۡرَقۡنَا بَعۡدُ ٱلۡبَاقِينَ

120. Сетне издавихме останалите.

வசனம்: 121

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

121. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

வசனம்: 122

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

122. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 123

كَذَّبَتۡ عَادٌ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

123. И адитите взеха пратениците за лъжци.

வசனம்: 124

إِذۡ قَالَ لَهُمۡ أَخُوهُمۡ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ

124. Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

வசனம்: 125

إِنِّي لَكُمۡ رَسُولٌ أَمِينٞ

125. Аз съм доверен пратеник за вас,

வசனம்: 126

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

126. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 127

وَمَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٍۖ إِنۡ أَجۡرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

127. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

வசனம்: 128

أَتَبۡنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ ءَايَةٗ تَعۡبَثُونَ

128. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

வசனம்: 129

وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمۡ تَخۡلُدُونَ

129. И правите дворци, сякаш ще векувате.

வசனம்: 130

وَإِذَا بَطَشۡتُم بَطَشۡتُمۡ جَبَّارِينَ

130. И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

வசனம்: 131

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

131. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 132

وَٱتَّقُواْ ٱلَّذِيٓ أَمَدَّكُم بِمَا تَعۡلَمُونَ

132. И бойте се от Онзи, Който ви е помогнал с това, което знаете.

வசனம்: 133

أَمَدَّكُم بِأَنۡعَٰمٖ وَبَنِينَ

133. Той ви е помогнал с добитък и синове,

வசனம்: 134

وَجَنَّٰتٖ وَعُيُونٍ

134. и градини, и извори!

வசனம்: 135

إِنِّيٓ أَخَافُ عَلَيۡكُمۡ عَذَابَ يَوۡمٍ عَظِيمٖ

135. Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

வசனம்: 136

قَالُواْ سَوَآءٌ عَلَيۡنَآ أَوَعَظۡتَ أَمۡ لَمۡ تَكُن مِّنَ ٱلۡوَٰعِظِينَ

136. Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

வசனம்: 137

إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا خُلُقُ ٱلۡأَوَّلِينَ

137. Това са само обичаите на предците.

வசனம்: 138

وَمَا نَحۡنُ بِمُعَذَّبِينَ

138. И не ще бъдем измъчвани.”

வசனம்: 139

فَكَذَّبُوهُ فَأَهۡلَكۡنَٰهُمۡۚ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

139. И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.

வசனம்: 140

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

140. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 141

كَذَّبَتۡ ثَمُودُ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

141. И самудяните взеха пратениците за лъжци.

வசனம்: 142

إِذۡ قَالَ لَهُمۡ أَخُوهُمۡ صَٰلِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ

142. Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

வசனம்: 143

إِنِّي لَكُمۡ رَسُولٌ أَمِينٞ

143. Аз съм доверен пратеник за вас,

வசனம்: 144

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

144. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 145

وَمَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٍۖ إِنۡ أَجۡرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

145. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

வசனம்: 146

أَتُتۡرَكُونَ فِي مَا هَٰهُنَآ ءَامِنِينَ

146. Нима ще бъдете оставени тук в сигурност,

வசனம்: 147

فِي جَنَّٰتٖ وَعُيُونٖ

147. сред градини и извори,

வசனம்: 148

وَزُرُوعٖ وَنَخۡلٖ طَلۡعُهَا هَضِيمٞ

148. и насаждения, и палми с узрял плод,

வசனம்: 149

وَتَنۡحِتُونَ مِنَ ٱلۡجِبَالِ بُيُوتٗا فَٰرِهِينَ

149. и да изсичате умело в планините домове?

வசனம்: 150

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

150. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 151

وَلَا تُطِيعُوٓاْ أَمۡرَ ٱلۡمُسۡرِفِينَ

151. И не слушайте повелята на престъпващите,

வசனம்: 152

ٱلَّذِينَ يُفۡسِدُونَ فِي ٱلۡأَرۡضِ وَلَا يُصۡلِحُونَ

152. които разпространяват по земята развала и нищо не поправят!”

வசனம்: 153

قَالُوٓاْ إِنَّمَآ أَنتَ مِنَ ٱلۡمُسَحَّرِينَ

153. Казаха: “Ти си само омагьосан.

வசனம்: 154

مَآ أَنتَ إِلَّا بَشَرٞ مِّثۡلُنَا فَأۡتِ بِـَٔايَةٍ إِن كُنتَ مِنَ ٱلصَّٰدِقِينَ

154. Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

வசனம்: 155

قَالَ هَٰذِهِۦ نَاقَةٞ لَّهَا شِرۡبٞ وَلَكُمۡ شِرۡبُ يَوۡمٖ مَّعۡلُومٖ

155. Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

வசனம்: 156

وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوٓءٖ فَيَأۡخُذَكُمۡ عَذَابُ يَوۡمٍ عَظِيمٖ

156. И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

வசனம்: 157

فَعَقَرُوهَا فَأَصۡبَحُواْ نَٰدِمِينَ

157. Но я заклаха, после съжаляваха.

வசனம்: 158

فَأَخَذَهُمُ ٱلۡعَذَابُۚ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

158. И ги сполетя наказанието. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.

வசனம்: 159

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

159. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 160

كَذَّبَتۡ قَوۡمُ لُوطٍ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

160. И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

வசனம்: 161

إِذۡ قَالَ لَهُمۡ أَخُوهُمۡ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ

161. Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

வசனம்: 162

إِنِّي لَكُمۡ رَسُولٌ أَمِينٞ

162. Аз съм доверен пратеник за вас,

வசனம்: 163

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

163. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 164

وَمَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٍۖ إِنۡ أَجۡرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

164. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

வசனம்: 165

أَتَأۡتُونَ ٱلذُّكۡرَانَ مِنَ ٱلۡعَٰلَمِينَ

165. Нима ходите при мъжете от хората,

வசனம்: 166

وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمۡ رَبُّكُم مِّنۡ أَزۡوَٰجِكُمۚ بَلۡ أَنتُمۡ قَوۡمٌ عَادُونَ

166. а оставяте съпругите си, които вашият Повелител е сътворил за вас? О, не! Вие сте престъпен народ.”

வசனம்: 167

قَالُواْ لَئِن لَّمۡ تَنتَهِ يَٰلُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ ٱلۡمُخۡرَجِينَ

167. Казаха: “О, Лут! Ако не престанеш, то ще бъдеш прокуден!”

வசனம்: 168

قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ ٱلۡقَالِينَ

168. Каза: “Аз ненавиждам вашето деяние.

வசனம்: 169

رَبِّ نَجِّنِي وَأَهۡلِي مِمَّا يَعۡمَلُونَ

169. Повелителю! Спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

வசனம்: 170

فَنَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥٓ أَجۡمَعِينَ

170. Ние спасихме него и семейството му всички,

வசனம்: 171

إِلَّا عَجُوزٗا فِي ٱلۡغَٰبِرِينَ

171. освен една старица сред останалите.

வசனம்: 172

ثُمَّ دَمَّرۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ

172. После Ние унищожихме другите.

வசனம்: 173

وَأَمۡطَرۡنَا عَلَيۡهِم مَّطَرٗاۖ فَسَآءَ مَطَرُ ٱلۡمُنذَرِينَ

173. И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!

வசனம்: 174

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

174. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.

வசனம்: 175

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

175. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 176

كَذَّبَ أَصۡحَٰبُ لۡـَٔيۡكَةِ ٱلۡمُرۡسَلِينَ

176. И обитателите на Айка взеха пратениците за лъжци.

வசனம்: 177

إِذۡ قَالَ لَهُمۡ شُعَيۡبٌ أَلَا تَتَّقُونَ

177. Шуайб им каза: “Не се ли боите?

வசனம்: 178

إِنِّي لَكُمۡ رَسُولٌ أَمِينٞ

178. Аз съм доверен пратеник за вас,

வசனம்: 179

فَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ

179. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

வசனம்: 180

وَمَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٍۖ إِنۡ أَجۡرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

180. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

வசனம்: 181

۞ أَوۡفُواْ ٱلۡكَيۡلَ وَلَا تَكُونُواْ مِنَ ٱلۡمُخۡسِرِينَ

181. И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

வசனம்: 182

وَزِنُواْ بِٱلۡقِسۡطَاسِ ٱلۡمُسۡتَقِيمِ

182. И претегляйте с точни везни!

வசனம்: 183

وَلَا تَبۡخَسُواْ ٱلنَّاسَ أَشۡيَآءَهُمۡ وَلَا تَعۡثَوۡاْ فِي ٱلۡأَرۡضِ مُفۡسِدِينَ

183. И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

வசனம்: 184

وَٱتَّقُواْ ٱلَّذِي خَلَقَكُمۡ وَٱلۡجِبِلَّةَ ٱلۡأَوَّلِينَ

184. И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

வசனம்: 185

قَالُوٓاْ إِنَّمَآ أَنتَ مِنَ ٱلۡمُسَحَّرِينَ

185. Казаха: “Ти си само омагьосан.

வசனம்: 186

وَمَآ أَنتَ إِلَّا بَشَرٞ مِّثۡلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ ٱلۡكَٰذِبِينَ

186. Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

வசனம்: 187

فَأَسۡقِطۡ عَلَيۡنَا كِسَفٗا مِّنَ ٱلسَّمَآءِ إِن كُنتَ مِنَ ٱلصَّٰدِقِينَ

187. Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

வசனம்: 188

قَالَ رَبِّيٓ أَعۡلَمُ بِمَا تَعۡمَلُونَ

188. Каза: “Моят Повелител най-добре знае какво правите.”

வசனம்: 189

فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمۡ عَذَابُ يَوۡمِ ٱلظُّلَّةِۚ إِنَّهُۥ كَانَ عَذَابَ يَوۡمٍ عَظِيمٍ

189. И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия Ден.

வசனம்: 190

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَأٓيَةٗۖ وَمَا كَانَ أَكۡثَرُهُم مُّؤۡمِنِينَ

190. В това има знамение, но повечето от тях не вярваха.

வசனம்: 191

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ

191. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

வசனம்: 192

وَإِنَّهُۥ لَتَنزِيلُ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

192. Наистина, този [Коран] е низпослан от Повелителя на световете.

வசனம்: 193

نَزَلَ بِهِ ٱلرُّوحُ ٱلۡأَمِينُ

193. Спусна го довереният Дух [Джебраил]

வசனம்: 194

عَلَىٰ قَلۡبِكَ لِتَكُونَ مِنَ ٱلۡمُنذِرِينَ

194. в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

வசனம்: 195

بِلِسَانٍ عَرَبِيّٖ مُّبِينٖ

195. на ясен арабски език.

வசனம்: 196

وَإِنَّهُۥ لَفِي زُبُرِ ٱلۡأَوَّلِينَ

196. Той е [споменат] в Книгите на предците.

வசனம்: 197

أَوَلَمۡ يَكُن لَّهُمۡ ءَايَةً أَن يَعۡلَمَهُۥ عُلَمَٰٓؤُاْ بَنِيٓ إِسۡرَٰٓءِيلَ

197. Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

வசனம்: 198

وَلَوۡ نَزَّلۡنَٰهُ عَلَىٰ بَعۡضِ ٱلۡأَعۡجَمِينَ

198. И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

வசனம்: 199

فَقَرَأَهُۥ عَلَيۡهِم مَّا كَانُواْ بِهِۦ مُؤۡمِنِينَ

199. и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

வசனம்: 200

كَذَٰلِكَ سَلَكۡنَٰهُ فِي قُلُوبِ ٱلۡمُجۡرِمِينَ

200. Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

வசனம்: 201

لَا يُؤۡمِنُونَ بِهِۦ حَتَّىٰ يَرَوُاْ ٱلۡعَذَابَ ٱلۡأَلِيمَ

201. Не ще повярват в него, докато не видят мъчителните страдания.

வசனம்: 202

فَيَأۡتِيَهُم بَغۡتَةٗ وَهُمۡ لَا يَشۡعُرُونَ

202. А те ще ги сполетят внезапно, без да усетят.

வசனம்: 203

فَيَقُولُواْ هَلۡ نَحۡنُ مُنظَرُونَ

203. Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

வசனம்: 204

أَفَبِعَذَابِنَا يَسۡتَعۡجِلُونَ

204. А нима за Нашето мъчение бързат?

வசனம்: 205

أَفَرَءَيۡتَ إِن مَّتَّعۡنَٰهُمۡ سِنِينَ

205. Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

வசனம்: 206

ثُمَّ جَآءَهُم مَّا كَانُواْ يُوعَدُونَ

206. а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

வசனம்: 207

مَآ أَغۡنَىٰ عَنۡهُم مَّا كَانُواْ يُمَتَّعُونَ

207. с какво ще ги избави даденото им за наслада?

வசனம்: 208

وَمَآ أَهۡلَكۡنَا مِن قَرۡيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ

208. Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

வசனம்: 209

ذِكۡرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَٰلِمِينَ

209. с напомняне. И не сме Ние угнетители.

வசனம்: 210

وَمَا تَنَزَّلَتۡ بِهِ ٱلشَّيَٰطِينُ

210. И не сатаните го спуснаха.

வசனம்: 211

وَمَا يَنۢبَغِي لَهُمۡ وَمَا يَسۡتَطِيعُونَ

211. Не им е отредено и не са способни да го сторят.

வசனம்: 212

إِنَّهُمۡ عَنِ ٱلسَّمۡعِ لَمَعۡزُولُونَ

212. Недостъпно е за тях да го чуят.

வசனம்: 213

فَلَا تَدۡعُ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَ فَتَكُونَ مِنَ ٱلۡمُعَذَّبِينَ

213. И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш подложен на мъчения!

வசனம்: 214

وَأَنذِرۡ عَشِيرَتَكَ ٱلۡأَقۡرَبِينَ

214. Предупреди най-близките си роднини!

வசனம்: 215

وَٱخۡفِضۡ جَنَاحَكَ لِمَنِ ٱتَّبَعَكَ مِنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ

215. Спусни крилото си над повярвалите, които те последват!

வசனம்: 216

فَإِنۡ عَصَوۡكَ فَقُلۡ إِنِّي بَرِيٓءٞ مِّمَّا تَعۡمَلُونَ

216. А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

வசனம்: 217

وَتَوَكَّلۡ عَلَى ٱلۡعَزِيزِ ٱلرَّحِيمِ

217. И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

வசனம்: 218

ٱلَّذِي يَرَىٰكَ حِينَ تَقُومُ

218. Който те вижда, като се изправяш [нощем за молитва сам],

வசனம்: 219

وَتَقَلُّبَكَ فِي ٱلسَّٰجِدِينَ

219. и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

வசனம்: 220

إِنَّهُۥ هُوَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡعَلِيمُ

220. Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

வசனம்: 221

هَلۡ أُنَبِّئُكُمۡ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ ٱلشَّيَٰطِينُ

221. Да ви известя ли при кого слизат шейтаните?

வசனம்: 222

تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٖ

222. Слизат при всеки клеветник и грешник.

வசனம்: 223

يُلۡقُونَ ٱلسَّمۡعَ وَأَكۡثَرُهُمۡ كَٰذِبُونَ

223. Те надават ухо, и повечето от тях са лъжци.

வசனம்: 224

وَٱلشُّعَرَآءُ يَتَّبِعُهُمُ ٱلۡغَاوُۥنَ

224. Поетите биват следвани от заблудените.

வசனம்: 225

أَلَمۡ تَرَ أَنَّهُمۡ فِي كُلِّ وَادٖ يَهِيمُونَ

225. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

வசனம்: 226

وَأَنَّهُمۡ يَقُولُونَ مَا لَا يَفۡعَلُونَ

226. И говорят, каквото не правят,

வசனம்: 227

إِلَّا ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ وَذَكَرُواْ ٱللَّهَ كَثِيرٗا وَٱنتَصَرُواْ مِنۢ بَعۡدِ مَا ظُلِمُواْۗ وَسَيَعۡلَمُ ٱلَّذِينَ ظَلَمُوٓاْ أَيَّ مُنقَلَبٖ يَنقَلِبُونَ

227. освен онези, които са повярвали и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.