மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அந்நஜ்ம் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ан-Наджм

வசனம்: 1

وَٱلنَّجۡمِ إِذَا هَوَىٰ

1. Кълна се в звездата, когато залязва!

வசனம்: 2

مَا ضَلَّ صَاحِبُكُمۡ وَمَا غَوَىٰ

2. Не се е заблудил вашият събрат [Мухаммед] и не се е отклонил [от пътя на Истината].

வசனம்: 3

وَمَا يَنطِقُ عَنِ ٱلۡهَوَىٰٓ

3. И не говори той от себе си,

வசனம்: 4

إِنۡ هُوَ إِلَّا وَحۡيٞ يُوحَىٰ

4. а само [ви предава] внушеното му Откровение.

வசனம்: 5

عَلَّمَهُۥ شَدِيدُ ٱلۡقُوَىٰ

5. Научи го на него[ меляикето Джебраил] притежаващият огромна сила,

வசனம்: 6

ذُو مِرَّةٖ فَٱسۡتَوَىٰ

6. и прекрасно телосложение. Той се възправи,

வசனம்: 7

وَهُوَ بِٱلۡأُفُقِ ٱلۡأَعۡلَىٰ

7. когато бе на най-високия хоризонт,

வசனம்: 8

ثُمَّ دَنَا فَتَدَلَّىٰ

8. после се приближи[към Мухаммед ] и се спусна.

வசனம்: 9

فَكَانَ قَابَ قَوۡسَيۡنِ أَوۡ أَدۡنَىٰ

9. Той бе на разстояние [ от Мухаммед ] два лъка или по-близо.

வசனம்: 10

فَأَوۡحَىٰٓ إِلَىٰ عَبۡدِهِۦ مَآ أَوۡحَىٰ

10. Тогава [Аллах посредством Джебраил] разкри на Своя раб [Мухаммед] Откровението.

வசனம்: 11

مَا كَذَبَ ٱلۡفُؤَادُ مَا رَأَىٰٓ

11. Сърцето[на Мухаммед ] не излъга за онова, което е видял.

வசனம்: 12

أَفَتُمَٰرُونَهُۥ عَلَىٰ مَا يَرَىٰ

12. Нима вие ще оспорвате онова, което е видял?

வசனம்: 13

وَلَقَدۡ رَءَاهُ نَزۡلَةً أُخۡرَىٰ

13. А той [ Мухаммед ] отново го е видял, при друго спускане

வசனம்: 14

عِندَ سِدۡرَةِ ٱلۡمُنتَهَىٰ

14. [Това се е случило ] до лотосовото дърво на крайния предел,

வசனம்: 15

عِندَهَا جَنَّةُ ٱلۡمَأۡوَىٰٓ

15. където е Градината на вечното убежище.

வசனம்: 16

إِذۡ يَغۡشَى ٱلسِّدۡرَةَ مَا يَغۡشَىٰ

16. Този лотос е обгърнат с[ невиждано] покривало.

வசனம்: 17

مَا زَاغَ ٱلۡبَصَرُ وَمَا طَغَىٰ

17. И не се отклони погледът [на Мухаммед от случващото се пред него], и не се откъсна[и не премина границите на позволеното].

வசனம்: 18

لَقَدۡ رَأَىٰ مِنۡ ءَايَٰتِ رَبِّهِ ٱلۡكُبۡرَىٰٓ

18. Така той видя някои от най-големите знамения на своя Повелител.

வசனம்: 19

أَفَرَءَيۡتُمُ ٱللَّٰتَ وَٱلۡعُزَّىٰ

19. А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,

வசனம்: 20

وَمَنَوٰةَ ٱلثَّالِثَةَ ٱلۡأُخۡرَىٰٓ

20. и също - третото [ божество] Манат?

வசனம்: 21

أَلَكُمُ ٱلذَّكَرُ وَلَهُ ٱلۡأُنثَىٰ

21. Нима вашите [деца] са от мъжки пол, а пък за Него [оставихте само]­ женския пол?

வசனம்: 22

تِلۡكَ إِذٗا قِسۡمَةٞ ضِيزَىٰٓ

22. Наистина, такова разделение би било несправедливо.

வசனம்: 23

إِنۡ هِيَ إِلَّآ أَسۡمَآءٞ سَمَّيۡتُمُوهَآ أَنتُمۡ وَءَابَآؤُكُم مَّآ أَنزَلَ ٱللَّهُ بِهَا مِن سُلۡطَٰنٍۚ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّ وَمَا تَهۡوَى ٱلۡأَنفُسُۖ وَلَقَدۡ جَآءَهُم مِّن رَّبِّهِمُ ٱلۡهُدَىٰٓ

23. Те [ божествата ] са само имена, които назовахте вие и вашите бащи. Аллах не им низпосла никакво доказателство. [Неверниците] следват само догадката и онова, към което са склонни душите, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Повелител.

வசனம்: 24

أَمۡ لِلۡإِنسَٰنِ مَا تَمَنَّىٰ

24. Или[ въпреки волята на Аллах] човек ще получи онова, което пожелае?

வசனம்: 25

فَلِلَّهِ ٱلۡأٓخِرَةُ وَٱلۡأُولَىٰ

25. Аллах Единствен е Властелинът на живота в отвъдното, и настоящето.

வசனம்: 26

۞ وَكَم مِّن مَّلَكٖ فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ لَا تُغۡنِي شَفَٰعَتُهُمۡ شَيۡـًٔا إِلَّا مِنۢ بَعۡدِ أَن يَأۡذَنَ ٱللَّهُ لِمَن يَشَآءُ وَيَرۡضَىٰٓ

26. И колко меляикета има на небесата, чието застъпничество не носи никаква полза, докато Аллах не им позволи да се застъпят за тези, които Той благоволи и от които Той е доволен!

வசனம்: 27

إِنَّ ٱلَّذِينَ لَا يُؤۡمِنُونَ بِٱلۡأٓخِرَةِ لَيُسَمُّونَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ تَسۡمِيَةَ ٱلۡأُنثَىٰ

27. Наистина онези, които не вярват в отвъдния живот, назовават меляикетата с женски имена.

வசனம்: 28

وَمَا لَهُم بِهِۦ مِنۡ عِلۡمٍۖ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّۖ وَإِنَّ ٱلظَّنَّ لَا يُغۡنِي مِنَ ٱلۡحَقِّ شَيۡـٔٗا

28. Те нямат знание за това и само следват догадката. Ала догадката с нищо не заменя истината.

வசனம்: 29

فَأَعۡرِضۡ عَن مَّن تَوَلَّىٰ عَن ذِكۡرِنَا وَلَمۡ يُرِدۡ إِلَّا ٱلۡحَيَوٰةَ ٱلدُّنۡيَا

29. И се отдръпни от онзи, който се отказва от Нашето напомняне, и пожелава само земния живот!

வசனம்: 30

ذَٰلِكَ مَبۡلَغُهُم مِّنَ ٱلۡعِلۡمِۚ إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعۡلَمُ بِمَنِ ٱهۡتَدَىٰ

30. Това е пределът на тяхното знание. Наистина, твоят Повелител най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае кой е напътеният.

வசனம்: 31

وَلِلَّهِ مَا فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَمَا فِي ٱلۡأَرۡضِ لِيَجۡزِيَ ٱلَّذِينَ أَسَٰٓـُٔواْ بِمَا عَمِلُواْ وَيَجۡزِيَ ٱلَّذِينَ أَحۡسَنُواْ بِٱلۡحُسۡنَى

31. На Аллах принадлежи всичко в небесата и всичко на земята, и Той ще въздаде на злосторниците за деянията им и ще въздаде на благодетелните с най-прекрасното,

வசனம்: 32

ٱلَّذِينَ يَجۡتَنِبُونَ كَبَٰٓئِرَ ٱلۡإِثۡمِ وَٱلۡفَوَٰحِشَ إِلَّا ٱللَّمَمَۚ إِنَّ رَبَّكَ وَٰسِعُ ٱلۡمَغۡفِرَةِۚ هُوَ أَعۡلَمُ بِكُمۡ إِذۡ أَنشَأَكُم مِّنَ ٱلۡأَرۡضِ وَإِذۡ أَنتُمۡ أَجِنَّةٞ فِي بُطُونِ أُمَّهَٰتِكُمۡۖ فَلَا تُزَكُّوٓاْ أَنفُسَكُمۡۖ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَنِ ٱتَّقَىٰٓ

32. на онези, които се предпазват от големите грехове и мерзостите, и са допускали само незначителни провинения. Наистина, твоят Повелител е Велик в опрощението. Най-добре Той ви знае, и когато ви сътвори от земята, и когато бяхте зародиши в утробите на вашите майки. И не бъдете уверени, че вашите души са безгрешни, защото най-добре Той знае кои са праведните.

வசனம்: 33

أَفَرَءَيۡتَ ٱلَّذِي تَوَلَّىٰ

33. Виждаш ли онзи, който се отвръща [от истината ],

வசனம்: 34

وَأَعۡطَىٰ قَلِيلٗا وَأَكۡدَىٰٓ

34. дава малко и му се свиди?

வசனம்: 35

أَعِندَهُۥ عِلۡمُ ٱلۡغَيۡبِ فَهُوَ يَرَىٰٓ

35. Нима той има знание за съкровеното? Нима той е ясновидец?

வசனம்: 36

أَمۡ لَمۡ يُنَبَّأۡ بِمَا فِي صُحُفِ مُوسَىٰ

36. Нима той не бе известен за онова, което се съдържа в свитъците на Муса

வசனம்: 37

وَإِبۡرَٰهِيمَ ٱلَّذِي وَفَّىٰٓ

37. и Ибрахим, който бе верен [на своя Повелител]?

வசனம்: 38

أَلَّا تَزِرُ وَازِرَةٞ وِزۡرَ أُخۡرَىٰ

38. [А в тези свитъци е записано, ] че никой прегрешил не ще носи върху себе си бремето от греха на друг,

வசனம்: 39

وَأَن لَّيۡسَ لِلۡإِنسَٰنِ إِلَّا مَا سَعَىٰ

39. че на човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание,

வசனம்: 40

وَأَنَّ سَعۡيَهُۥ سَوۡفَ يُرَىٰ

40. че неговото старание ще му бъде показано,

வசனம்: 41

ثُمَّ يُجۡزَىٰهُ ٱلۡجَزَآءَ ٱلۡأَوۡفَىٰ

41. после напълно ще му се въздаде,

வசனம்: 42

وَأَنَّ إِلَىٰ رَبِّكَ ٱلۡمُنتَهَىٰ

42. че при твоят Повелител предстои завършекът,

வசனம்: 43

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَضۡحَكَ وَأَبۡكَىٰ

43. че именно Той заставя[човек] да се смее и да плаче,

வசனம்: 44

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَمَاتَ وَأَحۡيَا

44. че именно Той умъртвява и съживява,

வசனம்: 45

وَأَنَّهُۥ خَلَقَ ٱلزَّوۡجَيۡنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلۡأُنثَىٰ

45. че Той е сътворил съпрузите - мъже и жени -

வசனம்: 46

مِن نُّطۡفَةٍ إِذَا تُمۡنَىٰ

46. от капка изливаща се сперма,

வசனம்: 47

وَأَنَّ عَلَيۡهِ ٱلنَّشۡأَةَ ٱلۡأُخۡرَىٰ

47. и се е задължил да ви сътвори повторно,

வசனம்: 48

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَغۡنَىٰ وَأَقۡنَىٰ

48. че именно Той дарява богатство и удовлетворение,

வசனம்: 49

وَأَنَّهُۥ هُوَ رَبُّ ٱلشِّعۡرَىٰ

49. и именно Той е Повелителят на Шиара [Сириус],

வசனம்: 50

وَأَنَّهُۥٓ أَهۡلَكَ عَادًا ٱلۡأُولَىٰ

50. че Той погуби древните адити,

வசனம்: 51

وَثَمُودَاْ فَمَآ أَبۡقَىٰ

51. и самудяните, и никого не остави[сред живите ],

வசனம்: 52

وَقَوۡمَ نُوحٖ مِّن قَبۡلُۖ إِنَّهُمۡ كَانُواْ هُمۡ أَظۡلَمَ وَأَطۡغَىٰ

52. а преди тях [погуби] народа на Нух, защото те бяха още по-несправедливи и непокорни,

வசனம்: 53

وَٱلۡمُؤۡتَفِكَةَ أَهۡوَىٰ

53. Той опустоши сринатите [селища на Лут],

வசனம்: 54

فَغَشَّىٰهَا مَا غَشَّىٰ

54. които се оказаха покрити с нещо [неописуемо].

வசனம்: 55

فَبِأَيِّ ءَالَآءِ رَبِّكَ تَتَمَارَىٰ

55. [О, човече!] Тогава в кои благодеяния на твоя Повелител се съмняваш?

வசனம்: 56

هَٰذَا نَذِيرٞ مِّنَ ٱلنُّذُرِ ٱلۡأُولَىٰٓ

56. Той [Мухаммед] е предупредител, каквито са неговите предшественици.

வசனம்: 57

أَزِفَتِ ٱلۡأٓزِفَةُ

57. Съдният ден наближава.

வசனம்: 58

لَيۡسَ لَهَا مِن دُونِ ٱللَّهِ كَاشِفَةٌ

58. Никой освен Аллах, не е способен да отвърне неговото[зло].

வசனம்: 59

أَفَمِنۡ هَٰذَا ٱلۡحَدِيثِ تَعۡجَبُونَ

59. Нима на тази вест се чудите,

வசனம்: 60

وَتَضۡحَكُونَ وَلَا تَبۡكُونَ

60. и се смеете, а не плачете,

வசனம்: 61

وَأَنتُمۡ سَٰمِدُونَ

61. и нехайно се забавлявате?

வசனம்: 62

فَٱسۡجُدُواْۤ لِلَّهِۤ وَٱعۡبُدُواْ۩

62. Сведете чела до земята в суджуд пред Аллах и Нему се покланяйте!