மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அல்ஹாக்கா - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура aл- Хаакка

வசனம்: 1

ٱلۡحَآقَّةُ

1. Неизбежното!

வசனம்: 2

مَا ٱلۡحَآقَّةُ

2. Какво е неизбежното!

வசனம்: 3

وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا ٱلۡحَآقَّةُ

3. И откъде да знаеш ти какво е неизбежното!

வசனம்: 4

كَذَّبَتۡ ثَمُودُ وَعَادُۢ بِٱلۡقَارِعَةِ

4. Самудяните и адитите взеха за лъжа денят на великото бедствие.

வசனம்: 5

فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهۡلِكُواْ بِٱلطَّاغِيَةِ

5. Самудяните бяха погубени от неистов вопъл,

வசனம்: 6

وَأَمَّا عَادٞ فَأُهۡلِكُواْ بِرِيحٖ صَرۡصَرٍ عَاتِيَةٖ

6. а адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър.

வசனம்: 7

سَخَّرَهَا عَلَيۡهِمۡ سَبۡعَ لَيَالٖ وَثَمَٰنِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومٗاۖ فَتَرَى ٱلۡقَوۡمَ فِيهَا صَرۡعَىٰ كَأَنَّهُمۡ أَعۡجَازُ نَخۡلٍ خَاوِيَةٖ

7. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там покосени хора, сякаш са рухнали стволове на изкоренени палми.

வசனம்: 8

فَهَلۡ تَرَىٰ لَهُم مِّنۢ بَاقِيَةٖ

8. И нима виждаш някой останал от тях!

வசனம்: 9

وَجَآءَ فِرۡعَوۡنُ وَمَن قَبۡلَهُۥ وَٱلۡمُؤۡتَفِكَٰتُ بِٱلۡخَاطِئَةِ

9. И Фираун, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях.

வசனம்: 10

فَعَصَوۡاْ رَسُولَ رَبِّهِمۡ فَأَخَذَهُمۡ أَخۡذَةٗ رَّابِيَةً

10. И се възпротивиха на пратеника от своя Повелител, затова Той с мощ ги сграбчи.

வசனம்: 11

إِنَّا لَمَّا طَغَا ٱلۡمَآءُ حَمَلۡنَٰكُمۡ فِي ٱلۡجَارِيَةِ

11. Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия кораб,

வசனம்: 12

لِنَجۡعَلَهَا لَكُمۡ تَذۡكِرَةٗ وَتَعِيَهَآ أُذُنٞ وَٰعِيَةٞ

12. за да го сторим поука за вас и да го запомнят внимателно[слушащите] уши.

வசனம்: 13

فَإِذَا نُفِخَ فِي ٱلصُّورِ نَفۡخَةٞ وَٰحِدَةٞ

13. И когато се протръби с тръбата един единствен път,

வசனம்: 14

وَحُمِلَتِ ٱلۡأَرۡضُ وَٱلۡجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةٗ وَٰحِدَةٗ

14. и се надигнат земята и планините, а след това рухнат и се разпилеят с един единствен грохот,

வசனம்: 15

فَيَوۡمَئِذٖ وَقَعَتِ ٱلۡوَاقِعَةُ

15. на този ден ще се случи неизбежното Събитие.

வசனம்: 16

وَٱنشَقَّتِ ٱلسَّمَآءُ فَهِيَ يَوۡمَئِذٖ وَاهِيَةٞ

16. И ще се разцепи небето, тъй като ще бъде слабо в този Ден.

வசனம்: 17

وَٱلۡمَلَكُ عَلَىٰٓ أَرۡجَآئِهَاۚ وَيَحۡمِلُ عَرۡشَ رَبِّكَ فَوۡقَهُمۡ يَوۡمَئِذٖ ثَمَٰنِيَةٞ

17. И меляикетата ще застанат по краищата на небето, и в този Ден осмина [от тях] ще понесат Трона на твоя Повелител.

வசனம்: 18

يَوۡمَئِذٖ تُعۡرَضُونَ لَا تَخۡفَىٰ مِنكُمۡ خَافِيَةٞ

18. В този Ден ще бъдете изправени на съд [пред Аллах], и нито една ваша тайна няма да остане скрита.

வசனம்: 19

فَأَمَّا مَنۡ أُوتِيَ كِتَٰبَهُۥ بِيَمِينِهِۦ فَيَقُولُ هَآؤُمُ ٱقۡرَءُواْ كِتَٰبِيَهۡ

19. И онзи, чиято книга [с делата му] бъде дадена в дясната ръка, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга!

வசனம்: 20

إِنِّي ظَنَنتُ أَنِّي مُلَٰقٍ حِسَابِيَهۡ

20. Наистина, аз вярвах, че ще получа своята равносметка.”

வசனம்: 21

فَهُوَ فِي عِيشَةٖ رَّاضِيَةٖ

21. Той ще живее в доволство,

வசனம்: 22

فِي جَنَّةٍ عَالِيَةٖ

22. сред въздигната Градина,

வசனம்: 23

قُطُوفُهَا دَانِيَةٞ

23. чиито плодове ще са лесно достъпни.

வசனம்: 24

كُلُواْ وَٱشۡرَبُواْ هَنِيٓـَٔۢا بِمَآ أَسۡلَفۡتُمۡ فِي ٱلۡأَيَّامِ ٱلۡخَالِيَةِ

24. [Ще им бъде казано: ] “Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършели преди, в отминалите дни!”

வசனம்: 25

وَأَمَّا مَنۡ أُوتِيَ كِتَٰبَهُۥ بِشِمَالِهِۦ فَيَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي لَمۡ أُوتَ كِتَٰبِيَهۡ

25. А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга

வசனம்: 26

وَلَمۡ أَدۡرِ مَا حِسَابِيَهۡ

26. и да не бях узнал каква е моята равносметка!

வசனம்: 27

يَٰلَيۡتَهَا كَانَتِ ٱلۡقَاضِيَةَ

27. О, да бе приключило всичко [със смъртта]!

வசனம்: 28

مَآ أَغۡنَىٰ عَنِّي مَالِيَهۡۜ

28. Не ме избави моето богатство.

வசனம்: 29

هَلَكَ عَنِّي سُلۡطَٰنِيَهۡ

29. Пропадна моята власт.”

வசனம்: 30

خُذُوهُ فَغُلُّوهُ

30. Хванете го и го оковете!

வசனம்: 31

ثُمَّ ٱلۡجَحِيمَ صَلُّوهُ

31. После в Джехеннема го хвърлете!

வசனம்: 32

ثُمَّ فِي سِلۡسِلَةٖ ذَرۡعُهَا سَبۡعُونَ ذِرَاعٗا فَٱسۡلُكُوهُ

32. После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти!

வசனம்: 33

إِنَّهُۥ كَانَ لَا يُؤۡمِنُ بِٱللَّهِ ٱلۡعَظِيمِ

33. Не повярва той в Аллах, Превеликия!

வசனம்: 34

وَلَا يَحُضُّ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلۡمِسۡكِينِ

34. И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се.

வசனம்: 35

فَلَيۡسَ لَهُ ٱلۡيَوۡمَ هَٰهُنَا حَمِيمٞ

35. затова Днес няма тук за него ближен,

வசனம்: 36

وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنۡ غِسۡلِينٖ

36. нито храна освен кръв и гной.

வசனம்: 37

لَّا يَأۡكُلُهُۥٓ إِلَّا ٱلۡخَٰطِـُٔونَ

37. Ядат я само грешниците.”

வசனம்: 38

فَلَآ أُقۡسِمُ بِمَا تُبۡصِرُونَ

38. Ала не! Кълна се в това, което виждате

வசனம்: 39

وَمَا لَا تُبۡصِرُونَ

39. и в това, което не виждате!

வசனம்: 40

إِنَّهُۥ لَقَوۡلُ رَسُولٖ كَرِيمٖ

40. Наистина, това е слово на благороден пратеник,

வசனம்: 41

وَمَا هُوَ بِقَوۡلِ شَاعِرٖۚ قَلِيلٗا مَّا تُؤۡمِنُونَ

41. а не е слово на поет. Но вие малко вярвате.

வசனம்: 42

وَلَا بِقَوۡلِ كَاهِنٖۚ قَلِيلٗا مَّا تَذَكَّرُونَ

42. И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате.

வசனம்: 43

تَنزِيلٞ مِّن رَّبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

43. Низпослание от Повелителя на световете.

வசனம்: 44

وَلَوۡ تَقَوَّلَ عَلَيۡنَا بَعۡضَ ٱلۡأَقَاوِيلِ

44. И ако той [Мухаммед]се беше осмелил да Ни припише някакви слова,

வசனம்: 45

لَأَخَذۡنَا مِنۡهُ بِٱلۡيَمِينِ

45. то Ние щяхме да го сграбчим за десницата,

வசனம்: 46

ثُمَّ لَقَطَعۡنَا مِنۡهُ ٱلۡوَتِينَ

46. после да му прережем аортата.

வசனம்: 47

فَمَا مِنكُم مِّنۡ أَحَدٍ عَنۡهُ حَٰجِزِينَ

47. И никой от вас не би го избавил.

வசனம்: 48

وَإِنَّهُۥ لَتَذۡكِرَةٞ لِّلۡمُتَّقِينَ

48. Наистина, това е напомняне за благочестивите.

வசனம்: 49

وَإِنَّا لَنَعۡلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ

49. И добре знаем, че сред вас има такива, които го смятат за лъжа.

வசனம்: 50

وَإِنَّهُۥ لَحَسۡرَةٌ عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ

50. То наистина е скръб за неверниците.

வசனம்: 51

وَإِنَّهُۥ لَحَقُّ ٱلۡيَقِينِ

51. То е достоверната истина.

வசனம்: 52

فَسَبِّحۡ بِٱسۡمِ رَبِّكَ ٱلۡعَظِيمِ

52. Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликият Аллах!