மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அல்மஆரிஜ் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ал- Мааридж

வசனம்: 1

سَأَلَ سَآئِلُۢ بِعَذَابٖ وَاقِعٖ

1. Един човек попита за наказанието[което ще се] стовари.

வசனம்: 2

لِّلۡكَٰفِرِينَ لَيۡسَ لَهُۥ دَافِعٞ

2. Върху неверниците, и което никой не може да отклони.

வசனம்: 3

مِّنَ ٱللَّهِ ذِي ٱلۡمَعَارِجِ

3. То е от Аллах, Властелина на небесните стъпала.

வசனம்: 4

تَعۡرُجُ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ وَٱلرُّوحُ إِلَيۡهِ فِي يَوۡمٖ كَانَ مِقۡدَارُهُۥ خَمۡسِينَ أَلۡفَ سَنَةٖ

4. Ще се въздигнат към Него меляикетата и духът в ден, равен по време на петдесет хиляди години,

வசனம்: 5

فَٱصۡبِرۡ صَبۡرٗا جَمِيلًا

5. затова бъди търпелив [о, Мухаммед]!

வசனம்: 6

إِنَّهُمۡ يَرَوۡنَهُۥ بَعِيدٗا

6. Те го виждат далечен.

வசனம்: 7

وَنَرَىٰهُ قَرِيبٗا

7. А Ние го виждаме близък.

வசனம்: 8

يَوۡمَ تَكُونُ ٱلسَّمَآءُ كَٱلۡمُهۡلِ

8. В този Ден небето ще е като разтопена мед

வசனம்: 9

وَتَكُونُ ٱلۡجِبَالُ كَٱلۡعِهۡنِ

9. и планините ще са като вълна,

வசனம்: 10

وَلَا يَسۡـَٔلُ حَمِيمٌ حَمِيمٗا

10. и не ще пита приятелят за своя близък приятел,

வசனம்: 11

يُبَصَّرُونَهُمۡۚ يَوَدُّ ٱلۡمُجۡرِمُ لَوۡ يَفۡتَدِي مِنۡ عَذَابِ يَوۡمِئِذِۭ بِبَنِيهِ

11. въпреки че ще се виждат. Престъпникът ще желае, да би се откупил от мъчението в този Ден с децата си

வசனம்: 12

وَصَٰحِبَتِهِۦ وَأَخِيهِ

12. и съпругата си, и брат си,

வசனம்: 13

وَفَصِيلَتِهِ ٱلَّتِي تُـٔۡوِيهِ

13. и рода си, който го подслонява,

வசனம்: 14

وَمَن فِي ٱلۡأَرۡضِ جَمِيعٗا ثُمَّ يُنجِيهِ

14. и всички, които са на земята, само за да се спаси.

வசனம்: 15

كَلَّآۖ إِنَّهَا لَظَىٰ

15. Ала не! Това е лумнал Огън,

வசனம்: 16

نَزَّاعَةٗ لِّلشَّوَىٰ

16. смъкващ кожата,

வசனம்: 17

تَدۡعُواْ مَنۡ أَدۡبَرَ وَتَوَلَّىٰ

17. зове той всеки, който обръща гръб на вярата и се отвръща,

வசனம்: 18

وَجَمَعَ فَأَوۡعَىٰٓ

18. и трупа, и не раздава.

வசனம்: 19

۞ إِنَّ ٱلۡإِنسَٰنَ خُلِقَ هَلُوعًا

19. Човекът бе създаден колеблив

வசனம்: 20

إِذَا مَسَّهُ ٱلشَّرُّ جَزُوعٗا

20. обезпокоен щом го настигне злото,

வசனம்: 21

وَإِذَا مَسَّهُ ٱلۡخَيۡرُ مَنُوعًا

21. а щом го настигне доброто е скъперник,

வசனம்: 22

إِلَّا ٱلۡمُصَلِّينَ

22. освен кланящите намаз,

வசனம்: 23

ٱلَّذِينَ هُمۡ عَلَىٰ صَلَاتِهِمۡ دَآئِمُونَ

23. които в своя намаз са постоянни

வசனம்: 24

وَٱلَّذِينَ فِيٓ أَمۡوَٰلِهِمۡ حَقّٞ مَّعۡلُومٞ

24. и в чиито имоти е заделен дял

வசனம்: 25

لِّلسَّآئِلِ وَٱلۡمَحۡرُومِ

25. за просяка и бедняка,

வசனம்: 26

وَٱلَّذِينَ يُصَدِّقُونَ بِيَوۡمِ ٱلدِّينِ

26. и които смятат за истина Съдния ден,

வசனம்: 27

وَٱلَّذِينَ هُم مِّنۡ عَذَابِ رَبِّهِم مُّشۡفِقُونَ

27. и които се страхуват от мъчението на своя Повелител

வசனம்: 28

إِنَّ عَذَابَ رَبِّهِمۡ غَيۡرُ مَأۡمُونٖ

28. мъчението на техния Повелител не е безопасно,

வசனம்: 29

وَٱلَّذِينَ هُمۡ لِفُرُوجِهِمۡ حَٰفِظُونَ

29. и които целомъдрието си пазят,

வசனம்: 30

إِلَّا عَلَىٰٓ أَزۡوَٰجِهِمۡ أَوۡ مَا مَلَكَتۡ أَيۡمَٰنُهُمۡ فَإِنَّهُمۡ غَيۡرُ مَلُومِينَ

30. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани.

வசனம்: 31

فَمَنِ ٱبۡتَغَىٰ وَرَآءَ ذَٰلِكَ فَأُوْلَٰٓئِكَ هُمُ ٱلۡعَادُونَ

31. А които се стремят към друго освен това тези са престъпващите.

வசனம்: 32

وَٱلَّذِينَ هُمۡ لِأَمَٰنَٰتِهِمۡ وَعَهۡدِهِمۡ رَٰعُونَ

32. И които пазят повереното на тях, и съблюдават своя договор,

வசனம்: 33

وَٱلَّذِينَ هُم بِشَهَٰدَٰتِهِمۡ قَآئِمُونَ

33. и които в своите свидетелства са правдиви,

வசனம்: 34

وَٱلَّذِينَ هُمۡ عَلَىٰ صَلَاتِهِمۡ يُحَافِظُونَ

34. и които намазите си усърдно кланят,

வசனம்: 35

أُوْلَٰٓئِكَ فِي جَنَّٰتٖ مُّكۡرَمُونَ

35. те ще бъдат на почит в Градините.

வசனம்: 36

فَمَالِ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ قِبَلَكَ مُهۡطِعِينَ

36. Какво им е на неверниците, бягайки пред теб,

வசனம்: 37

عَنِ ٱلۡيَمِينِ وَعَنِ ٱلشِّمَالِ عِزِينَ

37. отдясно и отляво на тълпи?

வசனம்: 38

أَيَطۡمَعُ كُلُّ ٱمۡرِيٕٖ مِّنۡهُمۡ أَن يُدۡخَلَ جَنَّةَ نَعِيمٖ

38. Нима всеки от тях не копнее да влезе в Градината на блаженството?

வசனம்: 39

كَلَّآۖ إِنَّا خَلَقۡنَٰهُم مِّمَّا يَعۡلَمُونَ

39. Ала не! Сътворихме ги от онова, което знаят.

வசனம்: 40

فَلَآ أُقۡسِمُ بِرَبِّ ٱلۡمَشَٰرِقِ وَٱلۡمَغَٰرِبِ إِنَّا لَقَٰدِرُونَ

40. И не! Кълна се в Повелителя на изгревите и на залезите, Ние сме способни

வசனம்: 41

عَلَىٰٓ أَن نُّبَدِّلَ خَيۡرٗا مِّنۡهُمۡ وَمَا نَحۡنُ بِمَسۡبُوقِينَ

41. да ги заменим с по-добри от тях. И не ще бъдем възпрени.

வசனம்: 42

فَذَرۡهُمۡ يَخُوضُواْ وَيَلۡعَبُواْ حَتَّىٰ يُلَٰقُواْ يَوۡمَهُمُ ٱلَّذِي يُوعَدُونَ

42. Остави ги да тънат и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!

வசனம்: 43

يَوۡمَ يَخۡرُجُونَ مِنَ ٱلۡأَجۡدَاثِ سِرَاعٗا كَأَنَّهُمۡ إِلَىٰ نُصُبٖ يُوفِضُونَ

43. Деня, в който ще излязат забързани от гробовете, сякаш се устремяват към идолите,

வசனம்: 44

خَٰشِعَةً أَبۡصَٰرُهُمۡ تَرۡهَقُهُمۡ ذِلَّةٞۚ ذَٰلِكَ ٱلۡيَوۡمُ ٱلَّذِي كَانُواْ يُوعَدُونَ

44. със сведен поглед, покрити с унижение. Това е Денят, който им е обещан.