மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அல்கியாமா - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ал- Къямет

வசனம்: 1

لَآ أُقۡسِمُ بِيَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ

1. Кълна се в Деня Къямет.

வசனம்: 2

وَلَآ أُقۡسِمُ بِٱلنَّفۡسِ ٱللَّوَّامَةِ

2. И кълна се в само осъждащата се душа.

வசனம்: 3

أَيَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَلَّن نَّجۡمَعَ عِظَامَهُۥ

3. Нима човек смята, че Ние няма да съберем отново костите му?

வசனம்: 4

بَلَىٰ قَٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّيَ بَنَانَهُۥ

4. Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

வசனம்: 5

بَلۡ يُرِيدُ ٱلۡإِنسَٰنُ لِيَفۡجُرَ أَمَامَهُۥ

5. Ала човек желае да развратничи и занапред.

வசனம்: 6

يَسۡـَٔلُ أَيَّانَ يَوۡمُ ٱلۡقِيَٰمَةِ

6. и пита: “Кога е Денят Къямет?”

வசனம்: 7

فَإِذَا بَرِقَ ٱلۡبَصَرُ

7. Тогава, когато погледът се заслепи

வசனம்: 8

وَخَسَفَ ٱلۡقَمَرُ

8. и луната се затъмни,

வசனம்: 9

وَجُمِعَ ٱلشَّمۡسُ وَٱلۡقَمَرُ

9. и слънцето, и луната се слеят,

வசனம்: 10

يَقُولُ ٱلۡإِنسَٰنُ يَوۡمَئِذٍ أَيۡنَ ٱلۡمَفَرُّ

10. В този Ден човекът ще възкликне: “Накъде да се бяга?”

வசனம்: 11

كَلَّا لَا وَزَرَ

11. Ала не! Няма убежище.

வசனம்: 12

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوۡمَئِذٍ ٱلۡمُسۡتَقَرُّ

12. При твоя Повелител в този Ден е место пребиванието.

வசனம்: 13

يُنَبَّؤُاْ ٱلۡإِنسَٰنُ يَوۡمَئِذِۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ

13. Човекът в този Ден ще бъде известен за това, което е извършил и, което е оставил след себе си.

வசனம்: 14

بَلِ ٱلۡإِنسَٰنُ عَلَىٰ نَفۡسِهِۦ بَصِيرَةٞ

14. Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

வசனம்: 15

وَلَوۡ أَلۡقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ

15. дори, ако се опита да се оправдае.

வசனம்: 16

لَا تُحَرِّكۡ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعۡجَلَ بِهِۦٓ

16. Не шавай с устни, [повтаряйки Корана], за да го наизустиш по- бързо.

வசனம்: 17

إِنَّ عَلَيۡنَا جَمۡعَهُۥ وَقُرۡءَانَهُۥ

17. Наша грижа е да го съберем [в твоето сърце] и да го прочетеш[на хората с твоята уста ]

வசனம்: 18

فَإِذَا قَرَأۡنَٰهُ فَٱتَّبِعۡ قُرۡءَانَهُۥ

18. И когато го четем, следвай неговото четене!

வசனம்: 19

ثُمَّ إِنَّ عَلَيۡنَا بَيَانَهُۥ

19. После е Наша грижа разясняването му.

வசனம்: 20

كَلَّا بَلۡ تُحِبُّونَ ٱلۡعَاجِلَةَ

20. Ала не! Вие обичате земния живот.

வசனம்: 21

وَتَذَرُونَ ٱلۡأٓخِرَةَ

21. и пренебрегвате отвъдния.

வசனம்: 22

وُجُوهٞ يَوۡمَئِذٖ نَّاضِرَةٌ

22. Едни лица в този Ден ще сияят,

வசனம்: 23

إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٞ

23. към своя Повелител ще гледат,

வசனம்: 24

وَوُجُوهٞ يَوۡمَئِذِۭ بَاسِرَةٞ

24. а други в този Ден ще бъдат мрачни,

வசனம்: 25

تَظُنُّ أَن يُفۡعَلَ بِهَا فَاقِرَةٞ

25 замислени за страшното бедствие, което ще ги порази.

வசனம்: 26

كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِيَ

26. Ала не! Когато душата стигне гръкляна

வசனம்: 27

وَقِيلَ مَنۡۜ رَاقٖ

27. и бъде казано:”Кой е заклинателят, [който живота може да й върне ]

வசனம்: 28

وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلۡفِرَاقُ

28. и той се убеди, че [това] е раздялата,

வசனம்: 29

وَٱلۡتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ

29. и се преплете крак с крак

வசனம்: 30

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوۡمَئِذٍ ٱلۡمَسَاقُ

30. тогава към твоя Повелител ще е отправянето.

வசனம்: 31

فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ

31. Той нито вярваше, нито кланяше намаз,

வசனம்: 32

وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ

32. а напротив считаше го за лъжа, и се отвръщаше.

வசனம்: 33

ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهۡلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ

33. После отиваше при своето семейство с горделива походка.

வசனம்: 34

أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰ

34. Горко ти, горко!

வசனம்: 35

ثُمَّ أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰٓ

35. И отново горко ти, горко!

வசனம்: 36

أَيَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَن يُتۡرَكَ سُدًى

36. Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

வசனம்: 37

أَلَمۡ يَكُ نُطۡفَةٗ مِّن مَّنِيّٖ يُمۡنَىٰ

37. Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля?

வசனம்: 38

ثُمَّ كَانَ عَلَقَةٗ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ

38. После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

வசனம்: 39

فَجَعَلَ مِنۡهُ ٱلزَّوۡجَيۡنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلۡأُنثَىٰٓ

39. И създаде от нея двата пола мъжа и жената.

வசனம்: 40

أَلَيۡسَ ذَٰلِكَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحۡـِۧيَ ٱلۡمَوۡتَىٰ

40. Нима Той не е способен да съживи мъртвите?