மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அல்முத்தஸ்ஸிர் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ал-Муддессир

வசனம்: 1

يَٰٓأَيُّهَا ٱلۡمُدَّثِّرُ

1. О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]!

வசனம்: 2

قُمۡ فَأَنذِرۡ

2. Стани и предупреждавай!

வசனம்: 3

وَرَبَّكَ فَكَبِّرۡ

3. И твоя Повелител възвеличавай!

வசனம்: 4

وَثِيَابَكَ فَطَهِّرۡ

4. И дрехите си почиствай!

வசனம்: 5

وَٱلرُّجۡزَ فَٱهۡجُرۡ

5. И скверността отбягвай!

வசனம்: 6

وَلَا تَمۡنُن تَسۡتَكۡثِرُ

6. Не оказвай милост с надежда да получиш в повече,

வசனம்: 7

وَلِرَبِّكَ فَٱصۡبِرۡ

7. и заради твоя Повелител бъди търпелив!

வசனம்: 8

فَإِذَا نُقِرَ فِي ٱلنَّاقُورِ

8. И когато прозвучи тръбата,

வசனம்: 9

فَذَٰلِكَ يَوۡمَئِذٖ يَوۡمٌ عَسِيرٌ

9. тогава този Ден ще бъде тежък,

வசனம்: 10

عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ غَيۡرُ يَسِيرٖ

10. за неверниците ­ нелек.

வசனம்: 11

ذَرۡنِي وَمَنۡ خَلَقۡتُ وَحِيدٗا

11. Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен

வசனம்: 12

وَجَعَلۡتُ لَهُۥ مَالٗا مَّمۡدُودٗا

12. и комуто отредих голямо богатство,

வசனம்: 13

وَبَنِينَ شُهُودٗا

13. и послушни синове до него,

வசனம்: 14

وَمَهَّدتُّ لَهُۥ تَمۡهِيدٗا

14. и разпрострях пред него този свят!

வசனம்: 15

ثُمَّ يَطۡمَعُ أَنۡ أَزِيدَ

15. А после той ламти да му надбавя.

வசனம்: 16

كَلَّآۖ إِنَّهُۥ كَانَ لِأٓيَٰتِنَا عَنِيدٗا

16. Ала не! Пред Нашите знамения той зло упорства.

வசனம்: 17

سَأُرۡهِقُهُۥ صَعُودًا

17. Ще го подложа на непоносимо изпитание.

வசனம்: 18

إِنَّهُۥ فَكَّرَ وَقَدَّرَ

18. Наистина, той обмисляше и прецени,

வசனம்: 19

فَقُتِلَ كَيۡفَ قَدَّرَ

19. Да се затрие проклетникът! Как само прецени?!

வசனம்: 20

ثُمَّ قُتِلَ كَيۡفَ قَدَّرَ

20. И отново- да се затрие проклетникът! Как само прецени?!

வசனம்: 21

ثُمَّ نَظَرَ

21. После той се замисли,

வசனம்: 22

ثُمَّ عَبَسَ وَبَسَرَ

22. след което се намръщи и навъси.

வசனம்: 23

ثُمَّ أَدۡبَرَ وَٱسۡتَكۡبَرَ

23. После се отвърна и се възгордя,

வசனம்: 24

فَقَالَ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا سِحۡرٞ يُؤۡثَرُ

24. и каза: “Това е само предавана магия.

வசனம்: 25

إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا قَوۡلُ ٱلۡبَشَرِ

25. Това е само хорска реч.”

வசனம்: 26

سَأُصۡلِيهِ سَقَرَ

26. Ще го пека Аз в Преизподнята.

வசனம்: 27

وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا سَقَرُ

27. И откъде да знаеш ти какво е Преизподнята?

வசனம்: 28

لَا تُبۡقِي وَلَا تَذَرُ

28. Тя нищо не оставя и не пощадява

வசனம்: 29

لَوَّاحَةٞ لِّلۡبَشَرِ

29. и кожата обгаря.

வசனம்: 30

عَلَيۡهَا تِسۡعَةَ عَشَرَ

30. Пазят я деветнадесет [меляикета].

வசனம்: 31

وَمَا جَعَلۡنَآ أَصۡحَٰبَ ٱلنَّارِ إِلَّا مَلَٰٓئِكَةٗۖ وَمَا جَعَلۡنَا عِدَّتَهُمۡ إِلَّا فِتۡنَةٗ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ لِيَسۡتَيۡقِنَ ٱلَّذِينَ أُوتُواْ ٱلۡكِتَٰبَ وَيَزۡدَادَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْ إِيمَٰنٗا وَلَا يَرۡتَابَ ٱلَّذِينَ أُوتُواْ ٱلۡكِتَٰبَ وَٱلۡمُؤۡمِنُونَ وَلِيَقُولَ ٱلَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٞ وَٱلۡكَٰفِرُونَ مَاذَآ أَرَادَ ٱللَّهُ بِهَٰذَا مَثَلٗاۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ ٱللَّهُ مَن يَشَآءُ وَيَهۡدِي مَن يَشَآءُۚ وَمَا يَعۡلَمُ جُنُودَ رَبِّكَ إِلَّا هُوَۚ وَمَا هِيَ إِلَّا ذِكۡرَىٰ لِلۡبَشَرِ

31. И сторихме пазители на Огъня само меляикета, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Книгата и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Книгата и правоверните, и за да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: “Какво цели Аллах с този пример?” Така Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае. И никой освен Него не знае войнствата на твоя Повелител. А това е само напомняне за хората.

வசனம்: 32

كَلَّا وَٱلۡقَمَرِ

32. Ала не! Кълна се в луната!

வசனம்: 33

وَٱلَّيۡلِ إِذۡ أَدۡبَرَ

33. Кълна се в нощта, когато отминава,

வசனம்: 34

وَٱلصُّبۡحِ إِذَآ أَسۡفَرَ

34. Кълна се в утрото, когато засиява!

வசனம்: 35

إِنَّهَا لَإِحۡدَى ٱلۡكُبَرِ

35. Този [Огън] е едно от великите изпитания,

வசனம்: 36

نَذِيرٗا لِّلۡبَشَرِ

36. и предупреждение за хората-

வசனம்: 37

لِمَن شَآءَ مِنكُمۡ أَن يَتَقَدَّمَ أَوۡ يَتَأَخَّرَ

37. на тези, които пожелаят да напредват[към доброто] или да отстъпват[към злото].

வசனம்: 38

كُلُّ نَفۡسِۭ بِمَا كَسَبَتۡ رَهِينَةٌ

38. Всяка душа е заложник на онова, което сама е придобила,

வசனம்: 39

إِلَّآ أَصۡحَٰبَ ٱلۡيَمِينِ

39. освен онези, които са на дясната страна.

வசனம்: 40

فِي جَنَّٰتٖ يَتَسَآءَلُونَ

40. В дженнетските градини те ще се разпитват едни други

வசனம்: 41

عَنِ ٱلۡمُجۡرِمِينَ

41. за престъпниците.

வசனம்: 42

مَا سَلَكَكُمۡ فِي سَقَرَ

42.[После те ще се обърнат към тях и ще ги попитат:]“Какво ви отведе в Джехеннема Сакар?”

வசனம்: 43

قَالُواْ لَمۡ نَكُ مِنَ ٱلۡمُصَلِّينَ

43. Ще отговорят: “Ние не бяхме от онези, които извършваха намаз,

வசனம்: 44

وَلَمۡ نَكُ نُطۡعِمُ ٱلۡمِسۡكِينَ

44. и не хранехме нуждаещия се,

வசனம்: 45

وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ ٱلۡخَآئِضِينَ

45. и затъвахме в заблуда със затъващите,

வசனம்: 46

وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوۡمِ ٱلدِّينِ

46. и взимахме за лъжа Съдния ден,

வசனம்: 47

حَتَّىٰٓ أَتَىٰنَا ٱلۡيَقِينُ

47. докато не ни застигна очевидната истина.”

வசனம்: 48

فَمَا تَنفَعُهُمۡ شَفَٰعَةُ ٱلشَّٰفِعِينَ

48. Затова не ще им помогне ничие застъпничество.

வசனம்: 49

فَمَا لَهُمۡ عَنِ ٱلتَّذۡكِرَةِ مُعۡرِضِينَ

49. Какво им е? Защо се отдръпват от напомнянето,

வசனம்: 50

كَأَنَّهُمۡ حُمُرٞ مُّسۡتَنفِرَةٞ

50. сякаш са подплашени диви магарета,

வசனம்: 51

فَرَّتۡ مِن قَسۡوَرَةِۭ

51. бягащи от могъщия лъв?

வசனம்: 52

بَلۡ يُرِيدُ كُلُّ ٱمۡرِيٕٖ مِّنۡهُمۡ أَن يُؤۡتَىٰ صُحُفٗا مُّنَشَّرَةٗ

52. Да! Всеки от тях иска да получи разгънати свитъци.

வசனம்: 53

كَلَّاۖ بَل لَّا يَخَافُونَ ٱلۡأٓخِرَةَ

53. Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот.

வசனம்: 54

كَلَّآ إِنَّهُۥ تَذۡكِرَةٞ

54. Ала не! Това е поучение,

வசனம்: 55

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ

55. и който пожелае, ще се поучи.

வசனம்: 56

وَمَا يَذۡكُرُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُۚ هُوَ أَهۡلُ ٱلتَّقۡوَىٰ وَأَهۡلُ ٱلۡمَغۡفِرَةِ

56. И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости.