แปลความหมาย​ สูเราะฮ์ Maryam - แปลภาษาบัลแกเรีย - สารานุกรมอัลกุรอาน

на сура Мерйем

อายะฮ์: 1

كٓهيعٓصٓ

1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

อายะฮ์: 2

ذِكۡرُ رَحۡمَتِ رَبِّكَ عَبۡدَهُۥ زَكَرِيَّآ

2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Повелител към Неговия раб Закария.

อายะฮ์: 3

إِذۡ نَادَىٰ رَبَّهُۥ نِدَآءً خَفِيّٗا

3. Когато призова той своя Повелител с таен зов,

อายะฮ์: 4

قَالَ رَبِّ إِنِّي وَهَنَ ٱلۡعَظۡمُ مِنِّي وَٱشۡتَعَلَ ٱلرَّأۡسُ شَيۡبٗا وَلَمۡ أَكُنۢ بِدُعَآئِكَ رَبِّ شَقِيّٗا

4. и каза: “Повелителю мой! Наистина, костите ми отслабнаха и бели коси се показаха по главата ми. А по-рано благодарение на молитвите ми към Теб, Повелителю, аз не бях нещастен.

อายะฮ์: 5

وَإِنِّي خِفۡتُ ٱلۡمَوَٰلِيَ مِن وَرَآءِي وَكَانَتِ ٱمۡرَأَتِي عَاقِرٗا فَهَبۡ لِي مِن لَّدُنكَ وَلِيّٗا

5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с наследник от Теб,

อายะฮ์: 6

يَرِثُنِي وَيَرِثُ مِنۡ ءَالِ يَعۡقُوبَۖ وَٱجۡعَلۡهُ رَبِّ رَضِيّٗا

6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Повелителю!”

อายะฮ์: 7

يَٰزَكَرِيَّآ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَٰمٍ ٱسۡمُهُۥ يَحۡيَىٰ لَمۡ نَجۡعَل لَّهُۥ مِن قَبۡلُ سَمِيّٗا

7. “О, Закария! Наистина, Ние те благовестваме за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

อายะฮ์: 8

قَالَ رَبِّ أَنَّىٰ يَكُونُ لِي غُلَٰمٞ وَكَانَتِ ٱمۡرَأَتِي عَاقِرٗا وَقَدۡ بَلَغۡتُ مِنَ ٱلۡكِبَرِ عِتِيّٗا

8. Той каза: “Повелителю мой! Как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

อายะฮ์: 9

قَالَ كَذَٰلِكَ قَالَ رَبُّكَ هُوَ عَلَيَّ هَيِّنٞ وَقَدۡ خَلَقۡتُكَ مِن قَبۡلُ وَلَمۡ تَكُ شَيۡـٔٗا

9. [меляикето] каза: “Всичко така и ще бъде! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно, та нали преди Аз те Сътворих, а ти бе нищо.”

อายะฮ์: 10

قَالَ رَبِّ ٱجۡعَل لِّيٓ ءَايَةٗۖ قَالَ ءَايَتُكَ أَلَّا تُكَلِّمَ ٱلنَّاسَ ثَلَٰثَ لَيَالٖ سَوِيّٗا

10. Той каза: “Повелителю! Дай ми знак!” И му каза: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, бидейки здрав.”

อายะฮ์: 11

فَخَرَجَ عَلَىٰ قَوۡمِهِۦ مِنَ ٱلۡمِحۡرَابِ فَأَوۡحَىٰٓ إِلَيۡهِمۡ أَن سَبِّحُواْ بُكۡرَةٗ وَعَشِيّٗا

11. И излезе при своя народ от стаята за молитви, и със знаци им внушил да възславят Аллах в ранни зори, и вечер.

อายะฮ์: 12

يَٰيَحۡيَىٰ خُذِ ٱلۡكِتَٰبَ بِقُوَّةٖۖ وَءَاتَيۡنَٰهُ ٱلۡحُكۡمَ صَبِيّٗا

12. “О, Яхя! Твърдо се придържай към Книгата!” Ние му дадохме му мъдростта още като дете,

อายะฮ์: 13

وَحَنَانٗا مِّن لَّدُنَّا وَزَكَوٰةٗۖ وَكَانَ تَقِيّٗا

13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

อายะฮ์: 14

وَبَرَّۢا بِوَٰلِدَيۡهِ وَلَمۡ يَكُن جَبَّارًا عَصِيّٗا

14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

อายะฮ์: 15

وَسَلَٰمٌ عَلَيۡهِ يَوۡمَ وُلِدَ وَيَوۡمَ يَمُوتُ وَيَوۡمَ يُبۡعَثُ حَيّٗا

15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде съживен!

อายะฮ์: 16

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ مَرۡيَمَ إِذِ ٱنتَبَذَتۡ مِنۡ أَهۡلِهَا مَكَانٗا شَرۡقِيّٗا

16. И спомени [о, Мухаммед] в Книгата Мерйем, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

อายะฮ์: 17

فَٱتَّخَذَتۡ مِن دُونِهِمۡ حِجَابٗا فَأَرۡسَلۡنَآ إِلَيۡهَا رُوحَنَا فَتَمَثَّلَ لَهَا بَشَرٗا سَوِيّٗا

17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който се представи пред нея в облика на съвършен човек.

อายะฮ์: 18

قَالَتۡ إِنِّيٓ أَعُوذُ بِٱلرَّحۡمَٰنِ مِنكَ إِن كُنتَ تَقِيّٗا

18. Тя каза: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

อายะฮ์: 19

قَالَ إِنَّمَآ أَنَا۠ رَسُولُ رَبِّكِ لِأَهَبَ لَكِ غُلَٰمٗا زَكِيّٗا

19. Каза [Джебраил]: “Аз съм само пратеник на твоя Повелител, за да те даря с пречисто момче.”

อายะฮ์: 20

قَالَتۡ أَنَّىٰ يَكُونُ لِي غُلَٰمٞ وَلَمۡ يَمۡسَسۡنِي بَشَرٞ وَلَمۡ أَكُ بَغِيّٗا

20. Тя каза: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

อายะฮ์: 21

قَالَ كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ هُوَ عَلَيَّ هَيِّنٞۖ وَلِنَجۡعَلَهُۥٓ ءَايَةٗ لِّلنَّاسِ وَرَحۡمَةٗ مِّنَّاۚ وَكَانَ أَمۡرٗا مَّقۡضِيّٗا

21. Той каза: “Ето така! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно. Ние ще го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това дело вече е предрешено!”

อายะฮ์: 22

۞ فَحَمَلَتۡهُ فَٱنتَبَذَتۡ بِهِۦ مَكَانٗا قَصِيّٗا

22. И зачена го тя, и се отправи с него в отдалечено място.

อายะฮ์: 23

فَأَجَآءَهَا ٱلۡمَخَاضُ إِلَىٰ جِذۡعِ ٱلنَّخۡلَةِ قَالَتۡ يَٰلَيۡتَنِي مِتُّ قَبۡلَ هَٰذَا وَكُنتُ نَسۡيٗا مَّنسِيّٗا

23. Родилните болки я доведоха при ствола на палмата и тя каза: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

อายะฮ์: 24

فَنَادَىٰهَا مِن تَحۡتِهَآ أَلَّا تَحۡزَنِي قَدۡ جَعَلَ رَبُّكِ تَحۡتَكِ سَرِيّٗا

24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Повелител стори под теб ручей.

อายะฮ์: 25

وَهُزِّيٓ إِلَيۡكِ بِجِذۡعِ ٱلنَّخۡلَةِ تُسَٰقِطۡ عَلَيۡكِ رُطَبٗا جَنِيّٗا

25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

อายะฮ์: 26

فَكُلِي وَٱشۡرَبِي وَقَرِّي عَيۡنٗاۖ فَإِمَّا تَرَيِنَّ مِنَ ٱلۡبَشَرِ أَحَدٗا فَقُولِيٓ إِنِّي نَذَرۡتُ لِلرَّحۡمَٰنِ صَوۡمٗا فَلَنۡ أُكَلِّمَ ٱلۡيَوۡمَ إِنسِيّٗا

26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

อายะฮ์: 27

فَأَتَتۡ بِهِۦ قَوۡمَهَا تَحۡمِلُهُۥۖ قَالُواْ يَٰمَرۡيَمُ لَقَدۡ جِئۡتِ شَيۡـٔٗا فَرِيّٗا

27. И отиде с него при своя народ, носейки го [новороденото]. Те казаха: “О, Мерйем! Ти си извършила нещо осъдително.

อายะฮ์: 28

يَٰٓأُخۡتَ هَٰرُونَ مَا كَانَ أَبُوكِ ٱمۡرَأَ سَوۡءٖ وَمَا كَانَتۡ أُمُّكِ بَغِيّٗا

28. О, сестра на Харун! Твоят баща не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

อายะฮ์: 29

فَأَشَارَتۡ إِلَيۡهِۖ قَالُواْ كَيۡفَ نُكَلِّمُ مَن كَانَ فِي ٱلۡمَهۡدِ صَبِيّٗا

29. И посочи тя към него, и те казаха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

อายะฮ์: 30

قَالَ إِنِّي عَبۡدُ ٱللَّهِ ءَاتَىٰنِيَ ٱلۡكِتَٰبَ وَجَعَلَنِي نَبِيّٗا

30. То каза: “Наистина аз съм раб на Аллах. Той ми даде Книгата и ме стори пророк.

อายะฮ์: 31

وَجَعَلَنِي مُبَارَكًا أَيۡنَ مَا كُنتُ وَأَوۡصَٰنِي بِٱلصَّلَوٰةِ وَٱلزَّكَوٰةِ مَا دُمۡتُ حَيّٗا

31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да извършвам намаз, и да раздавам милостинята зекят, докато съм жив.”/

อายะฮ์: 32

وَبَرَّۢا بِوَٰلِدَتِي وَلَمۡ يَجۡعَلۡنِي جَبَّارٗا شَقِيّٗا

32. Той ме стори да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив и нещастен.

อายะฮ์: 33

وَٱلسَّلَٰمُ عَلَيَّ يَوۡمَ وُلِدتُّ وَيَوۡمَ أَمُوتُ وَيَوۡمَ أُبۡعَثُ حَيّٗا

33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възроден за нов живот!”

อายะฮ์: 34

ذَٰلِكَ عِيسَى ٱبۡنُ مَرۡيَمَۖ قَوۡلَ ٱلۡحَقِّ ٱلَّذِي فِيهِ يَمۡتَرُونَ

34. Такъв е Иса, синът на Мерйем! Такова е­ словото на истината, в която се съмняват.

อายะฮ์: 35

مَا كَانَ لِلَّهِ أَن يَتَّخِذَ مِن وَلَدٖۖ سُبۡحَٰنَهُۥٓۚ إِذَا قَضَىٰٓ أَمۡرٗا فَإِنَّمَا يَقُولُ لَهُۥ كُن فَيَكُونُ

35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

อายะฮ์: 36

وَإِنَّ ٱللَّهَ رَبِّي وَرَبُّكُمۡ فَٱعۡبُدُوهُۚ هَٰذَا صِرَٰطٞ مُّسۡتَقِيمٞ

36. [И добави Иса:] “Наистина, Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. Покланяйте се на Него! Това е правият път.”

อายะฮ์: 37

فَٱخۡتَلَفَ ٱلۡأَحۡزَابُ مِنۢ بَيۡنِهِمۡۖ فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِن مَّشۡهَدِ يَوۡمٍ عَظِيمٍ

37. Но сектите изпаднаха в разногласие помежду си. Горко на неверниците, които ще срещнат великия Ден!

อายะฮ์: 38

أَسۡمِعۡ بِهِمۡ وَأَبۡصِرۡ يَوۡمَ يَأۡتُونَنَا لَٰكِنِ ٱلظَّٰلِمُونَ ٱلۡيَوۡمَ فِي ضَلَٰلٖ مُّبِينٖ

38. Как ясно ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.

อายะฮ์: 39

وَأَنذِرۡهُمۡ يَوۡمَ ٱلۡحَسۡرَةِ إِذۡ قُضِيَ ٱلۡأَمۡرُ وَهُمۡ فِي غَفۡلَةٖ وَهُمۡ لَا يُؤۡمِنُونَ

39. И ги предупреди ти [о, Мухаммед] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото. Но те нехаят и не вярват!

อายะฮ์: 40

إِنَّا نَحۡنُ نَرِثُ ٱلۡأَرۡضَ وَمَنۡ عَلَيۡهَا وَإِلَيۡنَا يُرۡجَعُونَ

40. И ще наследим Ние земята и всички нейни обитатели, и при Нас ще бъдат върнати.

อายะฮ์: 41

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ إِبۡرَٰهِيمَۚ إِنَّهُۥ كَانَ صِدِّيقٗا نَّبِيًّا

41. И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив пророк.

อายะฮ์: 42

إِذۡ قَالَ لِأَبِيهِ يَٰٓأَبَتِ لِمَ تَعۡبُدُ مَا لَا يَسۡمَعُ وَلَا يُبۡصِرُ وَلَا يُغۡنِي عَنكَ شَيۡـٔٗا

42. Когато каза на баща си: “О, мой татко! Защо се покланяш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?

อายะฮ์: 43

يَٰٓأَبَتِ إِنِّي قَدۡ جَآءَنِي مِنَ ٱلۡعِلۡمِ مَا لَمۡ يَأۡتِكَ فَٱتَّبِعۡنِيٓ أَهۡدِكَ صِرَٰطٗا سَوِيّٗا

43. О, мой татко! На мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!

อายะฮ์: 44

يَٰٓأَبَتِ لَا تَعۡبُدِ ٱلشَّيۡطَٰنَۖ إِنَّ ٱلشَّيۡطَٰنَ كَانَ لِلرَّحۡمَٰنِ عَصِيّٗا

44. О, мой татко! Не се покланяй на шейтана, защото той е непокорен пред Всемилостивия.

อายะฮ์: 45

يَٰٓأَبَتِ إِنِّيٓ أَخَافُ أَن يَمَسَّكَ عَذَابٞ مِّنَ ٱلرَّحۡمَٰنِ فَتَكُونَ لِلشَّيۡطَٰنِ وَلِيّٗا

45. О, мой татко! Страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на шейтана.”

อายะฮ์: 46

قَالَ أَرَاغِبٌ أَنتَ عَنۡ ءَالِهَتِي يَٰٓإِبۡرَٰهِيمُۖ لَئِن لَّمۡ تَنتَهِ لَأَرۡجُمَنَّكَۖ وَٱهۡجُرۡنِي مَلِيّٗا

46. Той [бащата] каза: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

อายะฮ์: 47

قَالَ سَلَٰمٌ عَلَيۡكَۖ سَأَسۡتَغۡفِرُ لَكَ رَبِّيٓۖ إِنَّهُۥ كَانَ بِي حَفِيّٗا

47. Той му каза: Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Повелител, защото Той е благосклонен към мен.

อายะฮ์: 48

وَأَعۡتَزِلُكُمۡ وَمَا تَدۡعُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ وَأَدۡعُواْ رَبِّي عَسَىٰٓ أَلَّآ أَكُونَ بِدُعَآءِ رَبِّي شَقِيّٗا

48. “И аз ще се отстраня от вас и от тези, които вие призовавате вместо Аллах, и се обръщам с молба към моя Повелител. Може би аз няма да бъда нещастен, ако отправям дуа към моя Повелител.”

อายะฮ์: 49

فَلَمَّا ٱعۡتَزَلَهُمۡ وَمَا يَعۡبُدُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ وَهَبۡنَا لَهُۥٓ إِسۡحَٰقَ وَيَعۡقُوبَۖ وَكُلّٗا جَعَلۡنَا نَبِيّٗا

49. И щом се оттегли от тях и от онова, на което се покланят вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.

อายะฮ์: 50

وَوَهَبۡنَا لَهُم مِّن رَّحۡمَتِنَا وَجَعَلۡنَا لَهُمۡ لِسَانَ صِدۡقٍ عَلِيّٗا

50. И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.

อายะฮ์: 51

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ مُوسَىٰٓۚ إِنَّهُۥ كَانَ مُخۡلَصٗا وَكَانَ رَسُولٗا نَّبِيّٗا

51. И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник и пророк.

อายะฮ์: 52

وَنَٰدَيۡنَٰهُ مِن جَانِبِ ٱلطُّورِ ٱلۡأَيۡمَنِ وَقَرَّبۡنَٰهُ نَجِيّٗا

52. И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го повикахме по-близо тихичко [за беседа].

อายะฮ์: 53

وَوَهَبۡنَا لَهُۥ مِن رَّحۡمَتِنَآ أَخَاهُ هَٰرُونَ نَبِيّٗا

53. И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.

อายะฮ์: 54

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ إِسۡمَٰعِيلَۚ إِنَّهُۥ كَانَ صَادِقَ ٱلۡوَعۡدِ وَكَانَ رَسُولٗا نَّبِيّٗا

54. И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник и пророк.

อายะฮ์: 55

وَكَانَ يَأۡمُرُ أَهۡلَهُۥ بِٱلصَّلَوٰةِ وَٱلزَّكَوٰةِ وَكَانَ عِندَ رَبِّهِۦ مَرۡضِيّٗا

55. И повеляваше той на своя народ да извършва молитвата намаз и да дава милостинята зекят, и неговия Повелител бе доволен от него.

อายะฮ์: 56

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ إِدۡرِيسَۚ إِنَّهُۥ كَانَ صِدِّيقٗا نَّبِيّٗا

56. И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив човек и пророк.

อายะฮ์: 57

وَرَفَعۡنَٰهُ مَكَانًا عَلِيًّا

57. И го въздигнахме Ние на извисено място.

อายะฮ์: 58

أُوْلَٰٓئِكَ ٱلَّذِينَ أَنۡعَمَ ٱللَّهُ عَلَيۡهِم مِّنَ ٱلنَّبِيِّـۧنَ مِن ذُرِّيَّةِ ءَادَمَ وَمِمَّنۡ حَمَلۡنَا مَعَ نُوحٖ وَمِن ذُرِّيَّةِ إِبۡرَٰهِيمَ وَإِسۡرَٰٓءِيلَ وَمِمَّنۡ هَدَيۡنَا وَٱجۡتَبَيۡنَآۚ إِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِمۡ ءَايَٰتُ ٱلرَّحۡمَٰنِ خَرُّواْۤ سُجَّدٗاۤ وَبُكِيّٗا۩

58. Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които спасихме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те правят седжде на земята, плачейки.

อายะฮ์: 59

۞ فَخَلَفَ مِنۢ بَعۡدِهِمۡ خَلۡفٌ أَضَاعُواْ ٱلصَّلَوٰةَ وَٱتَّبَعُواْ ٱلشَّهَوَٰتِۖ فَسَوۡفَ يَلۡقَوۡنَ غَيًّا

59. Но след тях дойдоха поколения, които изоставиха молитвата намаз и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,

อายะฮ์: 60

إِلَّا مَن تَابَ وَءَامَنَ وَعَمِلَ صَٰلِحٗا فَأُوْلَٰٓئِكَ يَدۡخُلُونَ ٱلۡجَنَّةَ وَلَا يُظۡلَمُونَ شَيۡـٔٗا

60. освен онези, които се покаят и повярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Дженнета, и с нищо не ще бъдат угнетени.

อายะฮ์: 61

جَنَّٰتِ عَدۡنٍ ٱلَّتِي وَعَدَ ٱلرَّحۡمَٰنُ عِبَادَهُۥ بِٱلۡغَيۡبِۚ إِنَّهُۥ كَانَ وَعۡدُهُۥ مَأۡتِيّٗا

61. Това са Градините Адн, обещани от Всемилостивия на Неговите раби, които не са ги видели с очите си. Наистина, Неговото обещание винаги се изпълнява.

อายะฮ์: 62

لَّا يَسۡمَعُونَ فِيهَا لَغۡوًا إِلَّا سَلَٰمٗاۖ وَلَهُمۡ رِزۡقُهُمۡ فِيهَا بُكۡرَةٗ وَعَشِيّٗا

62. Те няма да слушат там празнословия, а само приветствието “Мир!”. За тях там е приготвено препитание и сутрин, и вечер.

อายะฮ์: 63

تِلۡكَ ٱلۡجَنَّةُ ٱلَّتِي نُورِثُ مِنۡ عِبَادِنَا مَن كَانَ تَقِيّٗا

63. Такъв е Дженнетът, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.

อายะฮ์: 64

وَمَا نَتَنَزَّلُ إِلَّا بِأَمۡرِ رَبِّكَۖ لَهُۥ مَا بَيۡنَ أَيۡدِينَا وَمَا خَلۡفَنَا وَمَا بَيۡنَ ذَٰلِكَۚ وَمَا كَانَ رَبُّكَ نَسِيّٗا

64. [Каза Джебраил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Повелител. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Повелител никога не забравя.”

อายะฮ์: 65

رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا فَٱعۡبُدۡهُ وَٱصۡطَبِرۡ لِعِبَٰدَتِهِۦۚ هَلۡ تَعۡلَمُ لَهُۥ سَمِيّٗا

65. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него се покланяй и бъди търпелив в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

อายะฮ์: 66

وَيَقُولُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَءِذَا مَا مِتُّ لَسَوۡفَ أُخۡرَجُ حَيًّا

66. И казва човекът: “Нима, след като умра, наистина ще бъда съживен?”

อายะฮ์: 67

أَوَلَا يَذۡكُرُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَنَّا خَلَقۡنَٰهُ مِن قَبۡلُ وَلَمۡ يَكُ شَيۡـٔٗا

67. А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди когато бе нищо?

อายะฮ์: 68

فَوَرَبِّكَ لَنَحۡشُرَنَّهُمۡ وَٱلشَّيَٰطِينَ ثُمَّ لَنُحۡضِرَنَّهُمۡ حَوۡلَ جَهَنَّمَ جِثِيّٗا

68. Кълна се в твоя Повелител, Ние ще съберем и тях, и шейтаните, после ще ги наредим на колене около Джехеннема.

อายะฮ์: 69

ثُمَّ لَنَنزِعَنَّ مِن كُلِّ شِيعَةٍ أَيُّهُمۡ أَشَدُّ عَلَى ٱلرَّحۡمَٰنِ عِتِيّٗا

69. После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.

อายะฮ์: 70

ثُمَّ لَنَحۡنُ أَعۡلَمُ بِٱلَّذِينَ هُمۡ أَوۡلَىٰ بِهَا صِلِيّٗا

70. Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.

อายะฮ์: 71

وَإِن مِّنكُمۡ إِلَّا وَارِدُهَاۚ كَانَ عَلَىٰ رَبِّكَ حَتۡمٗا مَّقۡضِيّٗا

71. И всеки от вас ще мине оттам. Това е окончателна присъда от твоя Повелител.

อายะฮ์: 72

ثُمَّ نُنَجِّي ٱلَّذِينَ ٱتَّقَواْ وَّنَذَرُ ٱلظَّٰلِمِينَ فِيهَا جِثِيّٗا

72. После Ние ще спасим благочестивите и ще оставим там на колене угнетителите.

อายะฮ์: 73

وَإِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِمۡ ءَايَٰتُنَا بَيِّنَٰتٖ قَالَ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لِلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْ أَيُّ ٱلۡفَرِيقَيۡنِ خَيۡرٞ مَّقَامٗا وَأَحۡسَنُ نَدِيّٗا

73. И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на онези, които повярваха: “Коя от двете групи има по-високо положение и по-достойно място?”

อายะฮ์: 74

وَكَمۡ أَهۡلَكۡنَا قَبۡلَهُم مِّن قَرۡنٍ هُمۡ أَحۡسَنُ أَثَٰثٗا وَرِءۡيٗا

74. И колко поколения преди тях Ние погубихме! ­Те бяха по-богати и по-хубави наглед.

อายะฮ์: 75

قُلۡ مَن كَانَ فِي ٱلضَّلَٰلَةِ فَلۡيَمۡدُدۡ لَهُ ٱلرَّحۡمَٰنُ مَدًّاۚ حَتَّىٰٓ إِذَا رَأَوۡاْ مَا يُوعَدُونَ إِمَّا ٱلۡعَذَابَ وَإِمَّا ٱلسَّاعَةَ فَسَيَعۡلَمُونَ مَنۡ هُوَ شَرّٞ مَّكَانٗا وَأَضۡعَفُ جُندٗا

75. Кажи [о, Мухаммед]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

อายะฮ์: 76

وَيَزِيدُ ٱللَّهُ ٱلَّذِينَ ٱهۡتَدَوۡاْ هُدٗىۗ وَٱلۡبَٰقِيَٰتُ ٱلصَّٰلِحَٰتُ خَيۡرٌ عِندَ رَبِّكَ ثَوَابٗا وَخَيۡرٞ مَّرَدًّا

76. И надбавя Аллах напътствие за тези, които следват правия път. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Повелител и най-добрата отплата.

อายะฮ์: 77

أَفَرَءَيۡتَ ٱلَّذِي كَفَرَ بِـَٔايَٰتِنَا وَقَالَ لَأُوتَيَنَّ مَالٗا وَوَلَدًا

77. Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и каза: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

อายะฮ์: 78

أَطَّلَعَ ٱلۡغَيۡبَ أَمِ ٱتَّخَذَ عِندَ ٱلرَّحۡمَٰنِ عَهۡدٗا

78. Нима той знае съкровеното, или взе обет от Всемилостивия?

อายะฮ์: 79

كَلَّاۚ سَنَكۡتُبُ مَا يَقُولُ وَنَمُدُّ لَهُۥ مِنَ ٱلۡعَذَابِ مَدّٗا

79. Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.

อายะฮ์: 80

وَنَرِثُهُۥ مَا يَقُولُ وَيَأۡتِينَا فَرۡدٗا

80. И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.

อายะฮ์: 81

وَٱتَّخَذُواْ مِن دُونِ ٱللَّهِ ءَالِهَةٗ لِّيَكُونُواْ لَهُمۡ عِزّٗا

81. И започнаха да се покланят наред с Аллах на други богове, за да им дадат сила.

อายะฮ์: 82

كَلَّاۚ سَيَكۡفُرُونَ بِعِبَادَتِهِمۡ وَيَكُونُونَ عَلَيۡهِمۡ ضِدًّا

82. Ала не! Ще се отрекат от поклонението на тях и ще им станат противници.

อายะฮ์: 83

أَلَمۡ تَرَ أَنَّآ أَرۡسَلۡنَا ٱلشَّيَٰطِينَ عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ تَؤُزُّهُمۡ أَزّٗا

83. Не виждаш ли ти, че изпращаме шейтаните при неверниците, за да ги подстрекават непрестанно [да извършват грехове]?

อายะฮ์: 84

فَلَا تَعۡجَلۡ عَلَيۡهِمۡۖ إِنَّمَا نَعُدُّ لَهُمۡ عَدّٗا

84. И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.

อายะฮ์: 85

يَوۡمَ نَحۡشُرُ ٱلۡمُتَّقِينَ إِلَى ٱلرَّحۡمَٰنِ وَفۡدٗا

85. В този Ден ще съберем благочестивите пред Всемилостивия в почтена делегация,

อายะฮ์: 86

وَنَسُوقُ ٱلۡمُجۡرِمِينَ إِلَىٰ جَهَنَّمَ وِرۡدٗا

86. и ще поведем престъпниците към Джехеннема като на водопой.

อายะฮ์: 87

لَّا يَمۡلِكُونَ ٱلشَّفَٰعَةَ إِلَّا مَنِ ٱتَّخَذَ عِندَ ٱلرَّحۡمَٰنِ عَهۡدٗا

87. За никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.

อายะฮ์: 88

وَقَالُواْ ٱتَّخَذَ ٱلرَّحۡمَٰنُ وَلَدٗا

88. И казаха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

อายะฮ์: 89

لَّقَدۡ جِئۡتُمۡ شَيۡـًٔا إِدّٗا

89. Вие изрекохте нещо ужасно,

อายะฮ์: 90

تَكَادُ ٱلسَّمَٰوَٰتُ يَتَفَطَّرۡنَ مِنۡهُ وَتَنشَقُّ ٱلۡأَرۡضُ وَتَخِرُّ ٱلۡجِبَالُ هَدًّا

90. от което небесата биха се разкъсали и земята разцепила, и планините сгромолясали в руини

อายะฮ์: 91

أَن دَعَوۡاْ لِلرَّحۡمَٰنِ وَلَدٗا

91. да приписват син на Всемилостивия!

อายะฮ์: 92

وَمَا يَنۢبَغِي لِلرَّحۡمَٰنِ أَن يَتَّخِذَ وَلَدًا

92. Не подобава на Всемилостивия да има син.

อายะฮ์: 93

إِن كُلُّ مَن فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ إِلَّآ ءَاتِي ٱلرَّحۡمَٰنِ عَبۡدٗا

93. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.

อายะฮ์: 94

لَّقَدۡ أَحۡصَىٰهُمۡ وَعَدَّهُمۡ عَدّٗا

94. Той добре ги знае и всички ги отброява.

อายะฮ์: 95

وَكُلُّهُمۡ ءَاتِيهِ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ فَرۡدًا

95. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня Къямет.

อายะฮ์: 96

إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ سَيَجۡعَلُ لَهُمُ ٱلرَّحۡمَٰنُ وُدّٗا

96. На онези, които са повярвали и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.

อายะฮ์: 97

فَإِنَّمَا يَسَّرۡنَٰهُ بِلِسَانِكَ لِتُبَشِّرَ بِهِ ٱلۡمُتَّقِينَ وَتُنذِرَ بِهِۦ قَوۡمٗا لُّدّٗا

97. Улеснихме го [Корана] на твоя език [о, Мухаммед] само, за да дариш блага вест с него праведните и да предупредиш с него злостните хора, които оспорват.

อายะฮ์: 98

وَكَمۡ أَهۡلَكۡنَا قَبۡلَهُم مِّن قَرۡنٍ هَلۡ تُحِسُّ مِنۡهُم مِّنۡ أَحَدٍ أَوۡ تَسۡمَعُ لَهُمۡ رِكۡزَۢا

98. И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?