Terjemahan makna Surah Surah An-Nāzi'āt - Terjemahan Berbahasa Bulgaria - Ensiklopedia Alquran Alkarim

на сура ан-Назиат

Ayah: 1

وَٱلنَّٰزِعَٰتِ غَرۡقٗا

1. Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила,

Ayah: 2

وَٱلنَّٰشِطَٰتِ نَشۡطٗا

2. и в изваждащите ( ги) нежно,

Ayah: 3

وَٱلسَّٰبِحَٰتِ سَبۡحٗا

3. и в спускащите се бързо,

Ayah: 4

فَٱلسَّٰبِقَٰتِ سَبۡقٗا

4. и в гонещите се в надпревара,

Ayah: 5

فَٱلۡمُدَبِّرَٰتِ أَمۡرٗا

5. и в изпълняващите повелите!

Ayah: 6

يَوۡمَ تَرۡجُفُ ٱلرَّاجِفَةُ

6. В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси тресящата се ( вселена)

Ayah: 7

تَتۡبَعُهَا ٱلرَّادِفَةُ

7. ще последва второто (протръбяване)

Ayah: 8

قُلُوبٞ يَوۡمَئِذٖ وَاجِفَةٌ

8. Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

Ayah: 9

أَبۡصَٰرُهَا خَٰشِعَةٞ

9. Погледите им ще бъдат сведени.

Ayah: 10

يَقُولُونَ أَءِنَّا لَمَرۡدُودُونَ فِي ٱلۡحَافِرَةِ

10. Ще кажат:” Нима ще бъдем върнати към предишното

Ayah: 11

أَءِذَا كُنَّا عِظَٰمٗا نَّخِرَةٗ

11. нима след като бяхме прогнили кости?”

Ayah: 12

قَالُواْ تِلۡكَ إِذٗا كَرَّةٌ خَاسِرَةٞ

12. Ще кажат:”Това тогава е завръщане със загуба.”

Ayah: 13

فَإِنَّمَا هِيَ زَجۡرَةٞ وَٰحِدَةٞ

13. То е само един повик,

Ayah: 14

فَإِذَا هُم بِٱلسَّاهِرَةِ

14. и ето всички ще бъдат изправени съживени!

Ayah: 15

هَلۡ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ

15. (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?

Ayah: 16

إِذۡ نَادَىٰهُ رَبُّهُۥ بِٱلۡوَادِ ٱلۡمُقَدَّسِ طُوًى

16. Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува:

Ayah: 17

ٱذۡهَبۡ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ

17. “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното,

Ayah: 18

فَقُلۡ هَل لَّكَ إِلَىٰٓ أَن تَزَكَّىٰ

18. и кажи: “Не ще ли се пречистиш?

Ayah: 19

وَأَهۡدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخۡشَىٰ

19. Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?”

Ayah: 20

فَأَرَىٰهُ ٱلۡأٓيَةَ ٱلۡكُبۡرَىٰ

20. И му показа най - великото знамение.

Ayah: 21

فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ

21. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви.

Ayah: 22

ثُمَّ أَدۡبَرَ يَسۡعَىٰ

22. После се отвърна със зло упорство.

Ayah: 23

فَحَشَرَ فَنَادَىٰ

23. И насъбра ( своите войни) и прогласи.

Ayah: 24

فَقَالَ أَنَا۠ رَبُّكُمُ ٱلۡأَعۡلَىٰ

24. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!”

Ayah: 25

فَأَخَذَهُ ٱللَّهُ نَكَالَ ٱلۡأٓخِرَةِ وَٱلۡأُولَىٰٓ

25. И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

Ayah: 26

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَعِبۡرَةٗ لِّمَن يَخۡشَىٰٓ

26. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)

Ayah: 27

ءَأَنتُمۡ أَشَدُّ خَلۡقًا أَمِ ٱلسَّمَآءُۚ بَنَىٰهَا

27. Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.

Ayah: 28

رَفَعَ سَمۡكَهَا فَسَوَّىٰهَا

28. Въздигна неговият свод и го изравни,

Ayah: 29

وَأَغۡطَشَ لَيۡلَهَا وَأَخۡرَجَ ضُحَىٰهَا

29. и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

Ayah: 30

وَٱلۡأَرۡضَ بَعۡدَ ذَٰلِكَ دَحَىٰهَآ

30. и земята след това разпростря

Ayah: 31

أَخۡرَجَ مِنۡهَا مَآءَهَا وَمَرۡعَىٰهَا

31. Извади от нея водите и пасбищата й,

Ayah: 32

وَٱلۡجِبَالَ أَرۡسَىٰهَا

32. и закрепи планините й

Ayah: 33

مَتَٰعٗا لَّكُمۡ وَلِأَنۡعَٰمِكُمۡ

33. за ползване от вас и от вашия добитък.

Ayah: 34

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلطَّآمَّةُ ٱلۡكُبۡرَىٰ

34. И когато настъпи великото бедствие,

Ayah: 35

يَوۡمَ يَتَذَكَّرُ ٱلۡإِنسَٰنُ مَا سَعَىٰ

35. тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал,

Ayah: 36

وَبُرِّزَتِ ٱلۡجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ

36. и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда.

Ayah: 37

فَأَمَّا مَن طَغَىٰ

37. За този, който е престъпвал позволеното,

Ayah: 38

وَءَاثَرَ ٱلۡحَيَوٰةَ ٱلدُّنۡيَا

38. и е предпочел земният живот,

Ayah: 39

فَإِنَّ ٱلۡجَحِيمَ هِيَ ٱلۡمَأۡوَىٰ

39. обиталището е Джахим.

Ayah: 40

وَأَمَّا مَنۡ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِۦ وَنَهَى ٱلنَّفۡسَ عَنِ ٱلۡهَوَىٰ

40. За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта,

Ayah: 41

فَإِنَّ ٱلۡجَنَّةَ هِيَ ٱلۡمَأۡوَىٰ

41. обиталището е Дженнет.

Ayah: 42

يَسۡـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلسَّاعَةِ أَيَّانَ مُرۡسَىٰهَا

42. Питат те ( о, Мухаммед) за Часа:” Кога ще настъпи?”

Ayah: 43

فِيمَ أَنتَ مِن ذِكۡرَىٰهَآ

43. Но какво знаеш ти, че да го споменеш?

Ayah: 44

إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَىٰهَآ

44. Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване.

Ayah: 45

إِنَّمَآ أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخۡشَىٰهَا

45. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.

Ayah: 46

كَأَنَّهُمۡ يَوۡمَ يَرَوۡنَهَا لَمۡ يَلۡبَثُوٓاْ إِلَّا عَشِيَّةً أَوۡ ضُحَىٰهَا

46. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин.