மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அல்கலம் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура Ал- Калем

வசனம்: 1

نٓۚ وَٱلۡقَلَمِ وَمَا يَسۡطُرُونَ

1. Нун. Кълна се в [пишещото] перо и в онова, което пишат.

வசனம்: 2

مَآ أَنتَ بِنِعۡمَةِ رَبِّكَ بِمَجۡنُونٖ

2. Ти (Мухаммед), по милостта на твоя Повелител - не си луд.

வசனம்: 3

وَإِنَّ لَكَ لَأَجۡرًا غَيۡرَ مَمۡنُونٖ

3. Наистина за теб има неизчерпаема награда.

வசனம்: 4

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٖ

4. Ти наистина имаш превъзходен нрав.

வசனம்: 5

فَسَتُبۡصِرُ وَيُبۡصِرُونَ

5. Ти ще видиш и те ще видят

வசனம்: 6

بِأَييِّكُمُ ٱلۡمَفۡتُونُ

6. Кой от вас е безумният!

வசனம்: 7

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعۡلَمُ بِٱلۡمُهۡتَدِينَ

7. Най-добре твоят Повелител знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

வசனம்: 8

فَلَا تُطِعِ ٱلۡمُكَذِّبِينَ

8. И не се покорявай на отричащите!

வசனம்: 9

وَدُّواْ لَوۡ تُدۡهِنُ فَيُدۡهِنُونَ

9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

வசனம்: 10

وَلَا تُطِعۡ كُلَّ حَلَّافٖ مَّهِينٍ

10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

வசனம்: 11

هَمَّازٖ مَّشَّآءِۭ بِنَمِيمٖ

11. клеветник, който разнася сплетни,

வசனம்: 12

مَّنَّاعٖ لِّلۡخَيۡرِ مُعۡتَدٍ أَثِيمٍ

12. възпира доброто, престъпва, съгрешава,

வசனம்: 13

عُتُلِّۭ بَعۡدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ

13. грубиян и дори е извънбрачен син,

வசனம்: 14

أَن كَانَ ذَا مَالٖ وَبَنِينَ

14. дори да има богатство и синове,

வசனம்: 15

إِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِ ءَايَٰتُنَا قَالَ أَسَٰطِيرُ ٱلۡأَوَّلِينَ

15. когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

வசனம்: 16

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلۡخُرۡطُومِ

16. Ще го бележим с клеймо по носа.

வசனம்: 17

إِنَّا بَلَوۡنَٰهُمۡ كَمَا بَلَوۡنَآ أَصۡحَٰبَ ٱلۡجَنَّةِ إِذۡ أَقۡسَمُواْ لَيَصۡرِمُنَّهَا مُصۡبِحِينَ

17. Наистина, Ние ги подложихме [многобожниците] на изпитание така, както изпитахме стопаните на градината, когато се заклеха, че ще оберат плодовете сутринта,

வசனம்: 18

وَلَا يَسۡتَثۡنُونَ

18. но те не направиха изключение [и не казаха: “Иншаа Аллах- ако на Аллах е угодно! ]

வசனம்: 19

فَطَافَ عَلَيۡهَا طَآئِفٞ مِّن رَّبِّكَ وَهُمۡ نَآئِمُونَ

19. Тогава я порази бедствие от твоя Повелител, докато спяха.

வசனம்: 20

فَأَصۡبَحَتۡ كَٱلصَّرِيمِ

20. и на сутринта цялата градина бе като съсечена.

வசனம்: 21

فَتَنَادَوۡاْ مُصۡبِحِينَ

21. И призори си викаха един другиму:

வசனம்: 22

أَنِ ٱغۡدُواْ عَلَىٰ حَرۡثِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰرِمِينَ

22. “Ако ще берете идете рано да приберете своята реколта!”

வசனம்: 23

فَٱنطَلَقُواْ وَهُمۡ يَتَخَٰفَتُونَ

23. И се отправиха, шепнейки един на друг:

வசனம்: 24

أَن لَّا يَدۡخُلَنَّهَا ٱلۡيَوۡمَ عَلَيۡكُم مِّسۡكِينٞ

24. “Не пускайте днес да влиза в градината бедняк!”

வசனம்: 25

وَغَدَوۡاْ عَلَىٰ حَرۡدٖ قَٰدِرِينَ

25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение да не пускат [там чужди].

வசனம்: 26

فَلَمَّا رَأَوۡهَا قَالُوٓاْ إِنَّا لَضَآلُّونَ

26. И когато видяха градината, възкликнали: “Ние навярно сме се заблудили!”[После се огледали и казали:]

வசனம்: 27

بَلۡ نَحۡنُ مَحۡرُومُونَ

27. “Не, ние сме лишени [от градината].”

வசனம்: 28

قَالَ أَوۡسَطُهُمۡ أَلَمۡ أَقُل لَّكُمۡ لَوۡلَا تُسَبِّحُونَ

28. Най-разумният от тях казал: “Нима не ви казах:”Трябва да прославяте Аллах?”

வசனம்: 29

قَالُواْ سُبۡحَٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَٰلِمِينَ

29. Те възкликнали: “Слава на нашия Повелител! Наистина, сме били несправедливи.”

வசனம்: 30

فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَلَٰوَمُونَ

30. И започнали взаимно да се укоряват.

வசனம்: 31

قَالُواْ يَٰوَيۡلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَٰغِينَ

31. Казаха:“О, горко ни! Ние наистина, сме престъпили [позволеното от Аллах].

வசனம்: 32

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبۡدِلَنَا خَيۡرٗا مِّنۡهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ

32. Дано нашият Повелител ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Повелител умоляваме.”

வசனம்: 33

كَذَٰلِكَ ٱلۡعَذَابُۖ وَلَعَذَابُ ٱلۡأٓخِرَةِ أَكۡبَرُۚ لَوۡ كَانُواْ يَعۡلَمُونَ

33. Такова е наказанието[в този свят]. А наказанието в отвъдния свят е по-голямо. Само ако знаеха!

வசனம்: 34

إِنَّ لِلۡمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمۡ جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ

34. Наистина за онези, които се страхуват от своя Повелител са Градините на блаженството.

வசனம்: 35

أَفَنَجۡعَلُ ٱلۡمُسۡلِمِينَ كَٱلۡمُجۡرِمِينَ

35. Нима Ние ще поставим мюсюлманите наравно с престъпниците?

வசனம்: 36

مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ

36. Какво ви е, така да отсъждате?

வசனம்: 37

أَمۡ لَكُمۡ كِتَٰبٞ فِيهِ تَدۡرُسُونَ

37. Или имате книга, от която се учите,

வசனம்: 38

إِنَّ لَكُمۡ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ

38. и в нея има, каквото изберете?

வசனம்: 39

أَمۡ لَكُمۡ أَيۡمَٰنٌ عَلَيۡنَا بَٰلِغَةٌ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ إِنَّ لَكُمۡ لَمَا تَحۡكُمُونَ

39. Или имате обещание от Нас до деня Къямет за това, че всичко замислено от вас ще се изпълни?

வசனம்: 40

سَلۡهُمۡ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ

40. Питай ги [о, Мухаммед] кой от тях потвърждава всичко това?

வசனம்: 41

أَمۡ لَهُمۡ شُرَكَآءُ فَلۡيَأۡتُواْ بِشُرَكَآئِهِمۡ إِن كَانُواْ صَٰدِقِينَ

41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници ­ ако говорят истината [за да им помогнат в деня Къямет ]

வசனம்: 42

يَوۡمَ يُكۡشَفُ عَن سَاقٖ وَيُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ فَلَا يَسۡتَطِيعُونَ

42. В този Ден, когато ще се покаже Кракът [на Аллах] и бъдат приканени да се поклонят в седжде, а те няма да имат сили за това.

வசனம்: 43

خَٰشِعَةً أَبۡصَٰرُهُمۡ تَرۡهَقُهُمۡ ذِلَّةٞۖ وَقَدۡ كَانُواْ يُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ وَهُمۡ سَٰلِمُونَ

43. Ще помръкнат очите им, и ще ги покрие унижение. А бяха приканвани [в този свят ] да се покланят в седжде, когато бяха здрави!

வசனம்: 44

فَذَرۡنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا ٱلۡحَدِيثِۖ سَنَسۡتَدۡرِجُهُم مِّنۡ حَيۡثُ لَا يَعۡلَمُونَ

44. Остави ги на Мен взимащите за лъжа тази Вест!Постепенно ще ги въвлечем [в преизподнята], без да разберат.

வசனம்: 45

وَأُمۡلِي لَهُمۡۚ إِنَّ كَيۡدِي مَتِينٌ

45. Ще им дам отсрочка, защото Моята хитрост е несъкрушима.

வசனம்: 46

أَمۡ تَسۡـَٔلُهُمۡ أَجۡرٗا فَهُم مِّن مَّغۡرَمٖ مُّثۡقَلُونَ

46. Нима ти търсиш от тях отплата, че изглеждат така сякаш са обременени с дълг?

வசனம்: 47

أَمۡ عِندَهُمُ ٱلۡغَيۡبُ فَهُمۡ يَكۡتُبُونَ

47. Или те знаят съкровеното и го записват?

வசனம்: 48

فَٱصۡبِرۡ لِحُكۡمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ ٱلۡحُوتِ إِذۡ نَادَىٰ وَهُوَ مَكۡظُومٞ

48. Търпеливо понеси присъдата на твоя Повелител, и не бъди като човека в кита[пророка Юнус ], който зовеше [Аллах], изпълнен със скръб!

வசனம்: 49

لَّوۡلَآ أَن تَدَٰرَكَهُۥ نِعۡمَةٞ مِّن رَّبِّهِۦ لَنُبِذَ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ مَذۡمُومٞ

49. Ако не бе го осенила милостта на неговия Повелител, щеше да е изхвърлен на пустинния морски бряг и порицан.

வசனம்: 50

فَٱجۡتَبَٰهُ رَبُّهُۥ فَجَعَلَهُۥ مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

50. Но неговият Повелител го избра и го стори един от праведниците.

வசனம்: 51

وَإِن يَكَادُ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لَيُزۡلِقُونَكَ بِأَبۡصَٰرِهِمۡ لَمَّا سَمِعُواْ ٱلذِّكۡرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُۥ لَمَجۡنُونٞ

51. Наистина тези, които не повярваха са готови да те разкъсат с погледи, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.”

வசனம்: 52

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ لِّلۡعَٰلَمِينَ

52. Но [Свещения Коран] не е друго освен напомняне за световете!