மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அல்பஜ்ர் - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура ал-Феджър

வசனம்: 1

وَٱلۡفَجۡرِ

1. Кълна се в зората

வசனம்: 2

وَلَيَالٍ عَشۡرٖ

2. и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

வசனம்: 3

وَٱلشَّفۡعِ وَٱلۡوَتۡرِ

3. и в четното, и в нечетното,

வசனம்: 4

وَٱلَّيۡلِ إِذَا يَسۡرِ

4. и в нощта, когато отминава!

வசனம்: 5

هَلۡ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٞ لِّذِي حِجۡرٍ

5. Нима в това няма клетва за разумния?

வசனம்: 6

أَلَمۡ تَرَ كَيۡفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ

6. Не видя ли ти как постъпи твоят Повелител с адитите

வசனம்: 7

إِرَمَ ذَاتِ ٱلۡعِمَادِ

7. и с ирамитите, имащи високи постройки,

வசனம்: 8

ٱلَّتِي لَمۡ يُخۡلَقۡ مِثۡلُهَا فِي ٱلۡبِلَٰدِ

8. подобни на които не бяха сътворени по земите,

வசனம்: 9

وَثَمُودَ ٱلَّذِينَ جَابُواْ ٱلصَّخۡرَ بِٱلۡوَادِ

9. и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

வசனம்: 10

وَفِرۡعَوۡنَ ذِي ٱلۡأَوۡتَادِ

10. и с Фираун, владетеля на войските,

வசனம்: 11

ٱلَّذِينَ طَغَوۡاْ فِي ٱلۡبِلَٰدِ

11. които безчинстваха из селищата

வசனம்: 12

فَأَكۡثَرُواْ فِيهَا ٱلۡفَسَادَ

12. и множаха в тях развалата?

வசனம்: 13

فَصَبَّ عَلَيۡهِمۡ رَبُّكَ سَوۡطَ عَذَابٍ

13. Тогава твоят Повелител стовари върху тях бича на мъчението.

வசனம்: 14

إِنَّ رَبَّكَ لَبِٱلۡمِرۡصَادِ

14. Наистина твоят Повелител е в засада.

வசனம்: 15

فَأَمَّا ٱلۡإِنسَٰنُ إِذَا مَا ٱبۡتَلَىٰهُ رَبُّهُۥ فَأَكۡرَمَهُۥ وَنَعَّمَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّيٓ أَكۡرَمَنِ

15. И ако неговият Повелител го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Повелител ме почете.”

வசனம்: 16

وَأَمَّآ إِذَا مَا ٱبۡتَلَىٰهُ فَقَدَرَ عَلَيۡهِ رِزۡقَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّيٓ أَهَٰنَنِ

16. А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Повелител ме оскърби.”

வசனம்: 17

كَلَّاۖ بَل لَّا تُكۡرِمُونَ ٱلۡيَتِيمَ

17. Ала не! Вие не почитате сирака,

வசனம்: 18

وَلَا تَحَٰٓضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلۡمِسۡكِينِ

18. и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

வசனம்: 19

وَتَأۡكُلُونَ ٱلتُّرَاثَ أَكۡلٗا لَّمّٗا

19. и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

வசனம்: 20

وَتُحِبُّونَ ٱلۡمَالَ حُبّٗا جَمّٗا

20. И обичате богатството с голяма любов.

வசனம்: 21

كَلَّآۖ إِذَا دُكَّتِ ٱلۡأَرۡضُ دَكّٗا دَكّٗا

21. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

வசனம்: 22

وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلۡمَلَكُ صَفّٗا صَفّٗا

22. и твоят Повелител дойде с подредените в редици меляикета,

வசனம்: 23

وَجِاْيٓءَ يَوۡمَئِذِۭ بِجَهَنَّمَۚ يَوۡمَئِذٖ يَتَذَكَّرُ ٱلۡإِنسَٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكۡرَىٰ

23. и Джехеннема бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

வசனம்: 24

يَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي قَدَّمۡتُ لِحَيَاتِي

24. Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

வசனம்: 25

فَيَوۡمَئِذٖ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُۥٓ أَحَدٞ

25. В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

வசனம்: 26

وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُۥٓ أَحَدٞ

26. и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

வசனம்: 27

يَٰٓأَيَّتُهَا ٱلنَّفۡسُ ٱلۡمُطۡمَئِنَّةُ

27. О, душа успокоена,

வசனம்: 28

ٱرۡجِعِيٓ إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةٗ مَّرۡضِيَّةٗ

28. завърни се при твоя Повелител доволстваща, заслужила благосклонност!

வசனம்: 29

فَٱدۡخُلِي فِي عِبَٰدِي

29. Влез с Моите [благочестиви ]раби,

வசனம்: 30

وَٱدۡخُلِي جَنَّتِي

30. влез в Моя Дженнет!