แปลความหมาย​ สูเราะฮ์ Sād - แปลภาษาบัลแกเรีย - สารานุกรมอัลกุรอาน

на сура Сад

อายะฮ์: 1

صٓۚ وَٱلۡقُرۡءَانِ ذِي ٱلذِّكۡرِ

1. Сад. Кълна се в Корана, съдържащ напомняне!

อายะฮ์: 2

بَلِ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ فِي عِزَّةٖ وَشِقَاقٖ

2. Ала тези, които не вярват тънат в надменност и сеят раздор.

อายะฮ์: 3

كَمۡ أَهۡلَكۡنَا مِن قَبۡلِهِم مِّن قَرۡنٖ فَنَادَواْ وَّلَاتَ حِينَ مَنَاصٖ

3. Колко поколения Ние погубихме преди тях! И те викаха за помощ, но вече нямаше време за бягство.

อายะฮ์: 4

وَعَجِبُوٓاْ أَن جَآءَهُم مُّنذِرٞ مِّنۡهُمۡۖ وَقَالَ ٱلۡكَٰفِرُونَ هَٰذَا سَٰحِرٞ كَذَّابٌ

4. И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И казаха неверниците: “Това е вълшебник, лъжец.

อายะฮ์: 5

أَجَعَلَ ٱلۡأٓلِهَةَ إِلَٰهٗا وَٰحِدًاۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيۡءٌ عُجَابٞ

5. Нима превръща той боговете в Един Аллах? Това наистина е нещо изумително.”

อายะฮ์: 6

وَٱنطَلَقَ ٱلۡمَلَأُ مِنۡهُمۡ أَنِ ٱمۡشُواْ وَٱصۡبِرُواْ عَلَىٰٓ ءَالِهَتِكُمۡۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيۡءٞ يُرَادُ

6. И си тръгнаха знатните от тях казвайки:“Вървете и бъдете непоколебими( в поклонението) на вашите богове! Наистина, това е нещо, което се иска(от нас)

อายะฮ์: 7

مَا سَمِعۡنَا بِهَٰذَا فِي ٱلۡمِلَّةِ ٱلۡأٓخِرَةِ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا ٱخۡتِلَٰقٌ

7. Не сме чували за това в последната религия. Това не е нищо друго, освен само измислица.

อายะฮ์: 8

أَءُنزِلَ عَلَيۡهِ ٱلذِّكۡرُ مِنۢ بَيۡنِنَاۚ بَلۡ هُمۡ فِي شَكّٖ مِّن ذِكۡرِيۚ بَل لَّمَّا يَذُوقُواْ عَذَابِ

8. Нима на него измежду нас е низпослано Откровението?” Да, съмняват се в Моето Откровение. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

อายะฮ์: 9

أَمۡ عِندَهُمۡ خَزَآئِنُ رَحۡمَةِ رَبِّكَ ٱلۡعَزِيزِ ٱلۡوَهَّابِ

9. И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Повелител Всемогъщия, Даряващия?

อายะฮ์: 10

أَمۡ لَهُم مُّلۡكُ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَاۖ فَلۡيَرۡتَقُواْ فِي ٱلۡأَسۡبَٰبِ

10. Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

อายะฮ์: 11

جُندٞ مَّا هُنَالِكَ مَهۡزُومٞ مِّنَ ٱلۡأَحۡزَابِ

11. Те са някакво там разгромено войнство от съюзници

อายะฮ์: 12

كَذَّبَتۡ قَبۡلَهُمۡ قَوۡمُ نُوحٖ وَعَادٞ وَفِرۡعَوۡنُ ذُو ٱلۡأَوۡتَادِ

12. Преди тях отричаха (пратениците) и народът на Нух, и Аад, и Фираун владетелят на стълбовете,

อายะฮ์: 13

وَثَمُودُ وَقَوۡمُ لُوطٖ وَأَصۡحَٰبُ لۡـَٔيۡكَةِۚ أُوْلَٰٓئِكَ ٱلۡأَحۡزَابُ

13. и самудяните, и народът на Лут и обитателите на ал- Айки. Те бяха съюзени.

อายะฮ์: 14

إِن كُلٌّ إِلَّا كَذَّبَ ٱلرُّسُلَ فَحَقَّ عِقَابِ

14. Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни наказанието.

อายะฮ์: 15

وَمَا يَنظُرُ هَٰٓؤُلَآءِ إِلَّا صَيۡحَةٗ وَٰحِدَةٗ مَّا لَهَا مِن فَوَاقٖ

15. Остава им да очакват само един Вик, за който няма отсрочка.

อายะฮ์: 16

وَقَالُواْ رَبَّنَا عَجِّل لَّنَا قِطَّنَا قَبۡلَ يَوۡمِ ٱلۡحِسَابِ

16. И казват: “Повелителю наш! Ускори нашия дял (от наказанието) преди Деня на разплатата!”

อายะฮ์: 17

ٱصۡبِرۡ عَلَىٰ مَا يَقُولُونَ وَٱذۡكُرۡ عَبۡدَنَا دَاوُۥدَ ذَا ٱلۡأَيۡدِۖ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٌ

17. [О, Мухаммед] търпи онова, което изричат! И си спомни за Нашия раб Дауд притежателя на силата! Той винаги се обръщаше (към Аллах).

อายะฮ์: 18

إِنَّا سَخَّرۡنَا ٱلۡجِبَالَ مَعَهُۥ يُسَبِّحۡنَ بِٱلۡعَشِيِّ وَٱلۡإِشۡرَاقِ

18. Ние накарахме планините да прославят заедно с него вечер и в зори.

อายะฮ์: 19

وَٱلطَّيۡرَ مَحۡشُورَةٗۖ كُلّٞ لَّهُۥٓ أَوَّابٞ

19. А също (към това накарахме) и птиците насъбрани. Всички на Аллах се подчиниха.

อายะฮ์: 20

وَشَدَدۡنَا مُلۡكَهُۥ وَءَاتَيۡنَٰهُ ٱلۡحِكۡمَةَ وَفَصۡلَ ٱلۡخِطَابِ

20. И укрепихме неговото царство, и му дарихме мъдростта, и способността за точното отсъждане.

อายะฮ์: 21

۞ وَهَلۡ أَتَىٰكَ نَبَؤُاْ ٱلۡخَصۡمِ إِذۡ تَسَوَّرُواْ ٱلۡمِحۡرَابَ

21. А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

อายะฮ์: 22

إِذۡ دَخَلُواْ عَلَىٰ دَاوُۥدَ فَفَزِعَ مِنۡهُمۡۖ قَالُواْ لَا تَخَفۡۖ خَصۡمَانِ بَغَىٰ بَعۡضُنَا عَلَىٰ بَعۡضٖ فَٱحۡكُم بَيۡنَنَا بِٱلۡحَقِّ وَلَا تُشۡطِطۡ وَٱهۡدِنَآ إِلَىٰ سَوَآءِ ٱلصِّرَٰطِ

22. Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Казаха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи единият, от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

อายะฮ์: 23

إِنَّ هَٰذَآ أَخِي لَهُۥ تِسۡعٞ وَتِسۡعُونَ نَعۡجَةٗ وَلِيَ نَعۡجَةٞ وَٰحِدَةٞ فَقَالَ أَكۡفِلۡنِيهَا وَعَزَّنِي فِي ٱلۡخِطَابِ

23. [Единият каза:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. Той ми каза: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

อายะฮ์: 24

قَالَ لَقَدۡ ظَلَمَكَ بِسُؤَالِ نَعۡجَتِكَ إِلَىٰ نِعَاجِهِۦۖ وَإِنَّ كَثِيرٗا مِّنَ ٱلۡخُلَطَآءِ لَيَبۡغِي بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٍ إِلَّا ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ وَقَلِيلٞ مَّا هُمۡۗ وَظَنَّ دَاوُۥدُ أَنَّمَا فَتَنَّٰهُ فَٱسۡتَغۡفَرَ رَبَّهُۥ وَخَرَّۤ رَاكِعٗاۤ وَأَنَابَ۩

24. Каза [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Повелител за опрощение, и се поклони като направи седжде, и се разкая.

อายะฮ์: 25

فَغَفَرۡنَا لَهُۥ ذَٰلِكَۖ وَإِنَّ لَهُۥ عِندَنَا لَزُلۡفَىٰ وَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

25. И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

อายะฮ์: 26

يَٰدَاوُۥدُ إِنَّا جَعَلۡنَٰكَ خَلِيفَةٗ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَٱحۡكُم بَيۡنَ ٱلنَّاسِ بِٱلۡحَقِّ وَلَا تَتَّبِعِ ٱلۡهَوَىٰ فَيُضِلَّكَ عَن سَبِيلِ ٱللَّهِۚ إِنَّ ٱلَّذِينَ يَضِلُّونَ عَن سَبِيلِ ٱللَّهِ لَهُمۡ عَذَابٞ شَدِيدُۢ بِمَا نَسُواْ يَوۡمَ ٱلۡحِسَابِ

26. О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на разплатата.

อายะฮ์: 27

وَمَا خَلَقۡنَا ٱلسَّمَآءَ وَٱلۡأَرۡضَ وَمَا بَيۡنَهُمَا بَٰطِلٗاۚ ذَٰلِكَ ظَنُّ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْۚ فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِنَ ٱلنَّارِ

27. Ние не сътворихме напразно небесата и земята и това, което е между тях. Така мислят само онези, които не вярват. Горко на тези, които не вярват от огъня!

อายะฮ์: 28

أَمۡ نَجۡعَلُ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ كَٱلۡمُفۡسِدِينَ فِي ٱلۡأَرۡضِ أَمۡ نَجۡعَلُ ٱلۡمُتَّقِينَ كَٱلۡفُجَّارِ

28. Нима Ние ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да приличат на сеещите развала по земята? И нима ще сторим праведните да са като грешниците?

อายะฮ์: 29

كِتَٰبٌ أَنزَلۡنَٰهُ إِلَيۡكَ مُبَٰرَكٞ لِّيَدَّبَّرُوٓاْ ءَايَٰتِهِۦ وَلِيَتَذَكَّرَ أُوْلُواْ ٱلۡأَلۡبَٰبِ

29. Книгата, която Ние низпослахме на теб [о, Мухаммед] е благословена, за да размишляват над нейните знамения и да си вземат поука разумните хора.

อายะฮ์: 30

وَوَهَبۡنَا لِدَاوُۥدَ سُلَيۡمَٰنَۚ نِعۡمَ ٱلۡعَبۡدُ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٌ

30. И на Дауд дарихме Сюлейман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

อายะฮ์: 31

إِذۡ عُرِضَ عَلَيۡهِ بِٱلۡعَشِيِّ ٱلصَّٰفِنَٰتُ ٱلۡجِيَادُ

31. Една вечер му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

อายะฮ์: 32

فَقَالَ إِنِّيٓ أَحۡبَبۡتُ حُبَّ ٱلۡخَيۡرِ عَن ذِكۡرِ رَبِّي حَتَّىٰ تَوَارَتۡ بِٱلۡحِجَابِ

32. Той възкликнал: “Заради любовта към земните блага пренебрегнах споменаването на моя Повелител, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

อายะฮ์: 33

رُدُّوهَا عَلَيَّۖ فَطَفِقَ مَسۡحَۢا بِٱلسُّوقِ وَٱلۡأَعۡنَاقِ

33. Върнете ги при мен!” И започна да съсича краката и да реже шиите им.

อายะฮ์: 34

وَلَقَدۡ فَتَنَّا سُلَيۡمَٰنَ وَأَلۡقَيۡنَا عَلَىٰ كُرۡسِيِّهِۦ جَسَدٗا ثُمَّ أَنَابَ

34. Вече изпитахме Сюлейман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той (се обърна към Аллах и) се разкая.

อายะฮ์: 35

قَالَ رَبِّ ٱغۡفِرۡ لِي وَهَبۡ لِي مُلۡكٗا لَّا يَنۢبَغِي لِأَحَدٖ مِّنۢ بَعۡدِيٓۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡوَهَّابُ

35. Каза: “Повелителю мой! Опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

อายะฮ์: 36

فَسَخَّرۡنَا لَهُ ٱلرِّيحَ تَجۡرِي بِأَمۡرِهِۦ رُخَآءً حَيۡثُ أَصَابَ

36. И му подчинихме вятъра, който леко да духа според неговата повеля, накъдето поиска.

อายะฮ์: 37

وَٱلشَّيَٰطِينَ كُلَّ بَنَّآءٖ وَغَوَّاصٖ

37. И шейтаните едни да строят, други да се гмуркат,

อายะฮ์: 38

وَءَاخَرِينَ مُقَرَّنِينَ فِي ٱلۡأَصۡفَادِ

38. а трети вързани в окови...

อายะฮ์: 39

هَٰذَا عَطَآؤُنَا فَٱمۡنُنۡ أَوۡ أَمۡسِكۡ بِغَيۡرِ حِسَابٖ

39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сюлейман]. Облагодетелствай, ( хората) или ги лиши (от даровете)- от теб няма да се търси сметка!

อายะฮ์: 40

وَإِنَّ لَهُۥ عِندَنَا لَزُلۡفَىٰ وَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

อายะฮ์: 41

وَٱذۡكُرۡ عَبۡدَنَآ أَيُّوبَ إِذۡ نَادَىٰ رَبَّهُۥٓ أَنِّي مَسَّنِيَ ٱلشَّيۡطَٰنُ بِنُصۡبٖ وَعَذَابٍ

41. ( О, Мухаммед!) Спомни си Нашия раб Ейюб. Той призова (с плач) своя Повелител: “Шейтан ме порази със страдание и мъка.”

อายะฮ์: 42

ٱرۡكُضۡ بِرِجۡلِكَۖ هَٰذَا مُغۡتَسَلُۢ بَارِدٞ وَشَرَابٞ

42. [Аллах му повелил:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

อายะฮ์: 43

وَوَهَبۡنَا لَهُۥٓ أَهۡلَهُۥ وَمِثۡلَهُم مَّعَهُمۡ رَحۡمَةٗ مِّنَّا وَذِكۡرَىٰ لِأُوْلِي ٱلۡأَلۡبَٰبِ

43. Ние му върнахме [отново] неговото семейство, и удвоихме числеността му, като милост от Нас и поука за разумните хора.

อายะฮ์: 44

وَخُذۡ بِيَدِكَ ضِغۡثٗا فَٱضۡرِب بِّهِۦ وَلَا تَحۡنَثۡۗ إِنَّا وَجَدۡنَٰهُ صَابِرٗاۚ نِّعۡمَ ٱلۡعَبۡدُ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٞ

44. (Аллах е казал:)“Вземи в ръка сноп (пръчки), и удари с него (своята жена), и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

อายะฮ์: 45

وَٱذۡكُرۡ عِبَٰدَنَآ إِبۡرَٰهِيمَ وَإِسۡحَٰقَ وَيَعۡقُوبَ أُوْلِي ٱلۡأَيۡدِي وَٱلۡأَبۡصَٰرِ

45. (О, Мухаммед!) Спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост!

อายะฮ์: 46

إِنَّآ أَخۡلَصۡنَٰهُم بِخَالِصَةٖ ذِكۡرَى ٱلدَّارِ

46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

อายะฮ์: 47

وَإِنَّهُمۡ عِندَنَا لَمِنَ ٱلۡمُصۡطَفَيۡنَ ٱلۡأَخۡيَارِ

47. Наистина, те при Нас са сред избраниците и праведниците.

อายะฮ์: 48

وَٱذۡكُرۡ إِسۡمَٰعِيلَ وَٱلۡيَسَعَ وَذَا ٱلۡكِفۡلِۖ وَكُلّٞ مِّنَ ٱلۡأَخۡيَارِ

48. И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! Всички те са сред добрите.

อายะฮ์: 49

هَٰذَا ذِكۡرٞۚ وَإِنَّ لِلۡمُتَّقِينَ لَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

49. Това е напомняне. Наистина за тези, които са благочестиви пред Аллах е приготвена прекрасна обител, ­

อายะฮ์: 50

جَنَّٰتِ عَدۡنٖ مُّفَتَّحَةٗ لَّهُمُ ٱلۡأَبۡوَٰبُ

50. градините Адн с разтворени за тях врати.

อายะฮ์: 51

مُتَّكِـِٔينَ فِيهَا يَدۡعُونَ فِيهَا بِفَٰكِهَةٖ كَثِيرَةٖ وَشَرَابٖ

51. Облегнати там, пожелават множество плодове и питиета.

อายะฮ์: 52

۞ وَعِندَهُمۡ قَٰصِرَٰتُ ٱلطَّرۡفِ أَتۡرَابٌ

52. И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

อายะฮ์: 53

هَٰذَا مَا تُوعَدُونَ لِيَوۡمِ ٱلۡحِسَابِ

53. Това ви е обещано за Деня на разплатата.

อายะฮ์: 54

إِنَّ هَٰذَا لَرِزۡقُنَا مَا لَهُۥ مِن نَّفَادٍ

54. Това е Нашата награда. Наистина тя няма да се изчерпи.

อายะฮ์: 55

هَٰذَاۚ وَإِنَّ لِلطَّٰغِينَ لَشَرَّ مَـَٔابٖ

55. Така е! А за престъпилите е приготвено най- злощастното обиталище

อายะฮ์: 56

جَهَنَّمَ يَصۡلَوۡنَهَا فَبِئۡسَ ٱلۡمِهَادُ

56. Джехеннемът, в който ще горят. И колко скверно ложе е той!

อายะฮ์: 57

هَٰذَا فَلۡيَذُوقُوهُ حَمِيمٞ وَغَسَّاقٞ

57. Така е! Затова нека вкусят от него вряща вода и гной!

อายะฮ์: 58

وَءَاخَرُ مِن شَكۡلِهِۦٓ أَزۡوَٰجٌ

58. И други [мъчения] от същия вид.

อายะฮ์: 59

هَٰذَا فَوۡجٞ مُّقۡتَحِمٞ مَّعَكُمۡ لَا مَرۡحَبَۢا بِهِمۡۚ إِنَّهُمۡ صَالُواْ ٱلنَّارِ

59. (Едни неверници ще кажат на други:)“Това е тълпа, която ще се втурне стремглаво заедно с вас. Няма поздрав за тях! Наистина, те ще горят в Огъня!”

อายะฮ์: 60

قَالُواْ بَلۡ أَنتُمۡ لَا مَرۡحَبَۢا بِكُمۡۖ أَنتُمۡ قَدَّمۡتُمُوهُ لَنَاۖ فَبِئۡسَ ٱلۡقَرَارُ

60. Ще отвърнат: “О не! За вас няма поздрав! Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

อายะฮ์: 61

قَالُواْ رَبَّنَا مَن قَدَّمَ لَنَا هَٰذَا فَزِدۡهُ عَذَابٗا ضِعۡفٗا فِي ٱلنَّارِ

61. Ще рекат: “Повелителю наш! За онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

อายะฮ์: 62

وَقَالُواْ مَا لَنَا لَا نَرَىٰ رِجَالٗا كُنَّا نَعُدُّهُم مِّنَ ٱلۡأَشۡرَارِ

62. И ще попитат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

อายะฮ์: 63

أَتَّخَذۡنَٰهُمۡ سِخۡرِيًّا أَمۡ زَاغَتۡ عَنۡهُمُ ٱلۡأَبۡصَٰرُ

63. Тогава им се подигравахме или (те заедно с нас са попаднали в Джехеннема, но ние) не ги забелязваме.”

อายะฮ์: 64

إِنَّ ذَٰلِكَ لَحَقّٞ تَخَاصُمُ أَهۡلِ ٱلنَّارِ

64. Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

อายะฮ์: 65

قُلۡ إِنَّمَآ أَنَا۠ مُنذِرٞۖ وَمَا مِنۡ إِلَٰهٍ إِلَّا ٱللَّهُ ٱلۡوَٰحِدُ ٱلۡقَهَّارُ

65. Кажи [о, Мухаммeд]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

อายะฮ์: 66

رَبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡغَفَّٰرُ

66. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

อายะฮ์: 67

قُلۡ هُوَ نَبَؤٌاْ عَظِيمٌ

67. Кажи: “[Коранът ­] това е велико известие,

อายะฮ์: 68

أَنتُمۡ عَنۡهُ مُعۡرِضُونَ

68. от което вие се отвръщате.

อายะฮ์: 69

مَا كَانَ لِيَ مِنۡ عِلۡمِۭ بِٱلۡمَلَإِ ٱلۡأَعۡلَىٰٓ إِذۡ يَخۡتَصِمُونَ

69. Нямах знание за висшето събрание, и за това как спорят [меляикета].

อายะฮ์: 70

إِن يُوحَىٰٓ إِلَيَّ إِلَّآ أَنَّمَآ أَنَا۠ نَذِيرٞ مُّبِينٌ

70. На мен ми е внушено в откровение само това, че съм явен предупредител.”

อายะฮ์: 71

إِذۡ قَالَ رَبُّكَ لِلۡمَلَٰٓئِكَةِ إِنِّي خَٰلِقُۢ بَشَرٗا مِّن طِينٖ

71. Твоят Повелител е известил меляикетата: “Ще сътворя Аз човек от глина.

อายะฮ์: 72

فَإِذَا سَوَّيۡتُهُۥ وَنَفَخۡتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُواْ لَهُۥ سَٰجِدِينَ

72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, поклонете се в седжде пред него!”

อายะฮ์: 73

فَسَجَدَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةُ كُلُّهُمۡ أَجۡمَعُونَ

73. И се поклонили меляикетата всички вкупом,

อายะฮ์: 74

إِلَّآ إِبۡلِيسَ ٱسۡتَكۡبَرَ وَكَانَ مِنَ ٱلۡكَٰفِرِينَ

74. освен Иблис. Той се възгордял и станал от неверниците.

อายะฮ์: 75

قَالَ يَٰٓإِبۡلِيسُ مَا مَنَعَكَ أَن تَسۡجُدَ لِمَا خَلَقۡتُ بِيَدَيَّۖ أَسۡتَكۡبَرۡتَ أَمۡ كُنتَ مِنَ ٱلۡعَالِينَ

75. Всевишният Аллах попитал: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

อายะฮ์: 76

قَالَ أَنَا۠ خَيۡرٞ مِّنۡهُ خَلَقۡتَنِي مِن نَّارٖ وَخَلَقۡتَهُۥ مِن طِينٖ

76. Той отговорил: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

อายะฮ์: 77

قَالَ فَٱخۡرُجۡ مِنۡهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٞ

77. Аллах му заповядал: “Тогава излез от Дженнета! Ти ще бъдеш прокуден с камъни.

อายะฮ์: 78

وَإِنَّ عَلَيۡكَ لَعۡنَتِيٓ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلدِّينِ

78. И наистина, над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

อายะฮ์: 79

قَالَ رَبِّ فَأَنظِرۡنِيٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ

79. Иблис се замолил: “Повелителю, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат съживени!”

อายะฮ์: 80

قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ ٱلۡمُنظَرِينَ

80. Аллах казал:: “Ще си сред отсрочените

อายะฮ์: 81

إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡوَقۡتِ ٱلۡمَعۡلُومِ

81. до определения Ден.”

อายะฮ์: 82

قَالَ فَبِعِزَّتِكَ لَأُغۡوِيَنَّهُمۡ أَجۡمَعِينَ

82. [Иблис] отговорил: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

อายะฮ์: 83

إِلَّا عِبَادَكَ مِنۡهُمُ ٱلۡمُخۡلَصِينَ

83. освен Твоите предани раби сред тях.”

อายะฮ์: 84

قَالَ فَٱلۡحَقُّ وَٱلۡحَقَّ أَقُولُ

84. [Аллах]казал: “Наистина, Аз казвам само истината,

อายะฮ์: 85

لَأَمۡلَأَنَّ جَهَنَّمَ مِنكَ وَمِمَّن تَبِعَكَ مِنۡهُمۡ أَجۡمَعِينَ

85. непременно ще напълня Джехеннема с теб и всички от тях, които те последват.”

อายะฮ์: 86

قُلۡ مَآ أَسۡـَٔلُكُمۡ عَلَيۡهِ مِنۡ أَجۡرٖ وَمَآ أَنَا۠ مِنَ ٱلۡمُتَكَلِّفِينَ

86. Кажи [о, Мухаммeд]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които измислят небивалици.”

อายะฮ์: 87

إِنۡ هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ لِّلۡعَٰلَمِينَ

87. Това е само Напомняне за (обитателите на) световете.

อายะฮ์: 88

وَلَتَعۡلَمُنَّ نَبَأَهُۥ بَعۡدَ حِينِۭ

88. След време ще узнаете вестите в него.