Маънолар таржимаси Сура Нажм сураси - Болгарча таржима - Қуръони Карим қомуси

на сура ан-Наджм

Оят: 1

وَٱلنَّجۡمِ إِذَا هَوَىٰ

1. Кълна се в звездата, когато залязва!

Оят: 2

مَا ضَلَّ صَاحِبُكُمۡ وَمَا غَوَىٰ

2. Не се е заблудил вашият събрат [Мухаммед] и не се е отклонил [от пътя на Истината].

Оят: 3

وَمَا يَنطِقُ عَنِ ٱلۡهَوَىٰٓ

3. И не говори той от себе си,

Оят: 4

إِنۡ هُوَ إِلَّا وَحۡيٞ يُوحَىٰ

4. а само [ви предава] внушеното му Откровение.

Оят: 5

عَلَّمَهُۥ شَدِيدُ ٱلۡقُوَىٰ

5. Научи го на него[ меляикето Джебраил] притежаващият огромна сила,

Оят: 6

ذُو مِرَّةٖ فَٱسۡتَوَىٰ

6. и прекрасно телосложение. Той се възправи,

Оят: 7

وَهُوَ بِٱلۡأُفُقِ ٱلۡأَعۡلَىٰ

7. когато бе на най-високия хоризонт,

Оят: 8

ثُمَّ دَنَا فَتَدَلَّىٰ

8. после се приближи[към Мухаммед ] и се спусна.

Оят: 9

فَكَانَ قَابَ قَوۡسَيۡنِ أَوۡ أَدۡنَىٰ

9. Той бе на разстояние [ от Мухаммед ] два лъка или по-близо.

Оят: 10

فَأَوۡحَىٰٓ إِلَىٰ عَبۡدِهِۦ مَآ أَوۡحَىٰ

10. Тогава [Аллах посредством Джебраил] разкри на Своя раб [Мухаммед] Откровението.

Оят: 11

مَا كَذَبَ ٱلۡفُؤَادُ مَا رَأَىٰٓ

11. Сърцето[на Мухаммед ] не излъга за онова, което е видял.

Оят: 12

أَفَتُمَٰرُونَهُۥ عَلَىٰ مَا يَرَىٰ

12. Нима вие ще оспорвате онова, което е видял?

Оят: 13

وَلَقَدۡ رَءَاهُ نَزۡلَةً أُخۡرَىٰ

13. А той [ Мухаммед ] отново го е видял, при друго спускане

Оят: 14

عِندَ سِدۡرَةِ ٱلۡمُنتَهَىٰ

14. [Това се е случило ] до лотосовото дърво на крайния предел,

Оят: 15

عِندَهَا جَنَّةُ ٱلۡمَأۡوَىٰٓ

15. където е Градината на вечното убежище.

Оят: 16

إِذۡ يَغۡشَى ٱلسِّدۡرَةَ مَا يَغۡشَىٰ

16. Този лотос е обгърнат с[ невиждано] покривало.

Оят: 17

مَا زَاغَ ٱلۡبَصَرُ وَمَا طَغَىٰ

17. И не се отклони погледът [на Мухаммед от случващото се пред него], и не се откъсна[и не премина границите на позволеното].

Оят: 18

لَقَدۡ رَأَىٰ مِنۡ ءَايَٰتِ رَبِّهِ ٱلۡكُبۡرَىٰٓ

18. Така той видя някои от най-големите знамения на своя Повелител.

Оят: 19

أَفَرَءَيۡتُمُ ٱللَّٰتَ وَٱلۡعُزَّىٰ

19. А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,

Оят: 20

وَمَنَوٰةَ ٱلثَّالِثَةَ ٱلۡأُخۡرَىٰٓ

20. и също - третото [ божество] Манат?

Оят: 21

أَلَكُمُ ٱلذَّكَرُ وَلَهُ ٱلۡأُنثَىٰ

21. Нима вашите [деца] са от мъжки пол, а пък за Него [оставихте само]­ женския пол?

Оят: 22

تِلۡكَ إِذٗا قِسۡمَةٞ ضِيزَىٰٓ

22. Наистина, такова разделение би било несправедливо.

Оят: 23

إِنۡ هِيَ إِلَّآ أَسۡمَآءٞ سَمَّيۡتُمُوهَآ أَنتُمۡ وَءَابَآؤُكُم مَّآ أَنزَلَ ٱللَّهُ بِهَا مِن سُلۡطَٰنٍۚ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّ وَمَا تَهۡوَى ٱلۡأَنفُسُۖ وَلَقَدۡ جَآءَهُم مِّن رَّبِّهِمُ ٱلۡهُدَىٰٓ

23. Те [ божествата ] са само имена, които назовахте вие и вашите бащи. Аллах не им низпосла никакво доказателство. [Неверниците] следват само догадката и онова, към което са склонни душите, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Повелител.

Оят: 24

أَمۡ لِلۡإِنسَٰنِ مَا تَمَنَّىٰ

24. Или[ въпреки волята на Аллах] човек ще получи онова, което пожелае?

Оят: 25

فَلِلَّهِ ٱلۡأٓخِرَةُ وَٱلۡأُولَىٰ

25. Аллах Единствен е Властелинът на живота в отвъдното, и настоящето.

Оят: 26

۞ وَكَم مِّن مَّلَكٖ فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ لَا تُغۡنِي شَفَٰعَتُهُمۡ شَيۡـًٔا إِلَّا مِنۢ بَعۡدِ أَن يَأۡذَنَ ٱللَّهُ لِمَن يَشَآءُ وَيَرۡضَىٰٓ

26. И колко меляикета има на небесата, чието застъпничество не носи никаква полза, докато Аллах не им позволи да се застъпят за тези, които Той благоволи и от които Той е доволен!

Оят: 27

إِنَّ ٱلَّذِينَ لَا يُؤۡمِنُونَ بِٱلۡأٓخِرَةِ لَيُسَمُّونَ ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ تَسۡمِيَةَ ٱلۡأُنثَىٰ

27. Наистина онези, които не вярват в отвъдния живот, назовават меляикетата с женски имена.

Оят: 28

وَمَا لَهُم بِهِۦ مِنۡ عِلۡمٍۖ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّۖ وَإِنَّ ٱلظَّنَّ لَا يُغۡنِي مِنَ ٱلۡحَقِّ شَيۡـٔٗا

28. Те нямат знание за това и само следват догадката. Ала догадката с нищо не заменя истината.

Оят: 29

فَأَعۡرِضۡ عَن مَّن تَوَلَّىٰ عَن ذِكۡرِنَا وَلَمۡ يُرِدۡ إِلَّا ٱلۡحَيَوٰةَ ٱلدُّنۡيَا

29. И се отдръпни от онзи, който се отказва от Нашето напомняне, и пожелава само земния живот!

Оят: 30

ذَٰلِكَ مَبۡلَغُهُم مِّنَ ٱلۡعِلۡمِۚ إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعۡلَمُ بِمَنِ ٱهۡتَدَىٰ

30. Това е пределът на тяхното знание. Наистина, твоят Повелител най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае кой е напътеният.

Оят: 31

وَلِلَّهِ مَا فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَمَا فِي ٱلۡأَرۡضِ لِيَجۡزِيَ ٱلَّذِينَ أَسَٰٓـُٔواْ بِمَا عَمِلُواْ وَيَجۡزِيَ ٱلَّذِينَ أَحۡسَنُواْ بِٱلۡحُسۡنَى

31. На Аллах принадлежи всичко в небесата и всичко на земята, и Той ще въздаде на злосторниците за деянията им и ще въздаде на благодетелните с най-прекрасното,

Оят: 32

ٱلَّذِينَ يَجۡتَنِبُونَ كَبَٰٓئِرَ ٱلۡإِثۡمِ وَٱلۡفَوَٰحِشَ إِلَّا ٱللَّمَمَۚ إِنَّ رَبَّكَ وَٰسِعُ ٱلۡمَغۡفِرَةِۚ هُوَ أَعۡلَمُ بِكُمۡ إِذۡ أَنشَأَكُم مِّنَ ٱلۡأَرۡضِ وَإِذۡ أَنتُمۡ أَجِنَّةٞ فِي بُطُونِ أُمَّهَٰتِكُمۡۖ فَلَا تُزَكُّوٓاْ أَنفُسَكُمۡۖ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَنِ ٱتَّقَىٰٓ

32. на онези, които се предпазват от големите грехове и мерзостите, и са допускали само незначителни провинения. Наистина, твоят Повелител е Велик в опрощението. Най-добре Той ви знае, и когато ви сътвори от земята, и когато бяхте зародиши в утробите на вашите майки. И не бъдете уверени, че вашите души са безгрешни, защото най-добре Той знае кои са праведните.

Оят: 33

أَفَرَءَيۡتَ ٱلَّذِي تَوَلَّىٰ

33. Виждаш ли онзи, който се отвръща [от истината ],

Оят: 34

وَأَعۡطَىٰ قَلِيلٗا وَأَكۡدَىٰٓ

34. дава малко и му се свиди?

Оят: 35

أَعِندَهُۥ عِلۡمُ ٱلۡغَيۡبِ فَهُوَ يَرَىٰٓ

35. Нима той има знание за съкровеното? Нима той е ясновидец?

Оят: 36

أَمۡ لَمۡ يُنَبَّأۡ بِمَا فِي صُحُفِ مُوسَىٰ

36. Нима той не бе известен за онова, което се съдържа в свитъците на Муса

Оят: 37

وَإِبۡرَٰهِيمَ ٱلَّذِي وَفَّىٰٓ

37. и Ибрахим, който бе верен [на своя Повелител]?

Оят: 38

أَلَّا تَزِرُ وَازِرَةٞ وِزۡرَ أُخۡرَىٰ

38. [А в тези свитъци е записано, ] че никой прегрешил не ще носи върху себе си бремето от греха на друг,

Оят: 39

وَأَن لَّيۡسَ لِلۡإِنسَٰنِ إِلَّا مَا سَعَىٰ

39. че на човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание,

Оят: 40

وَأَنَّ سَعۡيَهُۥ سَوۡفَ يُرَىٰ

40. че неговото старание ще му бъде показано,

Оят: 41

ثُمَّ يُجۡزَىٰهُ ٱلۡجَزَآءَ ٱلۡأَوۡفَىٰ

41. после напълно ще му се въздаде,

Оят: 42

وَأَنَّ إِلَىٰ رَبِّكَ ٱلۡمُنتَهَىٰ

42. че при твоят Повелител предстои завършекът,

Оят: 43

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَضۡحَكَ وَأَبۡكَىٰ

43. че именно Той заставя[човек] да се смее и да плаче,

Оят: 44

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَمَاتَ وَأَحۡيَا

44. че именно Той умъртвява и съживява,

Оят: 45

وَأَنَّهُۥ خَلَقَ ٱلزَّوۡجَيۡنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلۡأُنثَىٰ

45. че Той е сътворил съпрузите - мъже и жени -

Оят: 46

مِن نُّطۡفَةٍ إِذَا تُمۡنَىٰ

46. от капка изливаща се сперма,

Оят: 47

وَأَنَّ عَلَيۡهِ ٱلنَّشۡأَةَ ٱلۡأُخۡرَىٰ

47. и се е задължил да ви сътвори повторно,

Оят: 48

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَغۡنَىٰ وَأَقۡنَىٰ

48. че именно Той дарява богатство и удовлетворение,

Оят: 49

وَأَنَّهُۥ هُوَ رَبُّ ٱلشِّعۡرَىٰ

49. и именно Той е Повелителят на Шиара [Сириус],

Оят: 50

وَأَنَّهُۥٓ أَهۡلَكَ عَادًا ٱلۡأُولَىٰ

50. че Той погуби древните адити,

Оят: 51

وَثَمُودَاْ فَمَآ أَبۡقَىٰ

51. и самудяните, и никого не остави[сред живите ],

Оят: 52

وَقَوۡمَ نُوحٖ مِّن قَبۡلُۖ إِنَّهُمۡ كَانُواْ هُمۡ أَظۡلَمَ وَأَطۡغَىٰ

52. а преди тях [погуби] народа на Нух, защото те бяха още по-несправедливи и непокорни,

Оят: 53

وَٱلۡمُؤۡتَفِكَةَ أَهۡوَىٰ

53. Той опустоши сринатите [селища на Лут],

Оят: 54

فَغَشَّىٰهَا مَا غَشَّىٰ

54. които се оказаха покрити с нещо [неописуемо].

Оят: 55

فَبِأَيِّ ءَالَآءِ رَبِّكَ تَتَمَارَىٰ

55. [О, човече!] Тогава в кои благодеяния на твоя Повелител се съмняваш?

Оят: 56

هَٰذَا نَذِيرٞ مِّنَ ٱلنُّذُرِ ٱلۡأُولَىٰٓ

56. Той [Мухаммед] е предупредител, каквито са неговите предшественици.

Оят: 57

أَزِفَتِ ٱلۡأٓزِفَةُ

57. Съдният ден наближава.

Оят: 58

لَيۡسَ لَهَا مِن دُونِ ٱللَّهِ كَاشِفَةٌ

58. Никой освен Аллах, не е способен да отвърне неговото[зло].

Оят: 59

أَفَمِنۡ هَٰذَا ٱلۡحَدِيثِ تَعۡجَبُونَ

59. Нима на тази вест се чудите,

Оят: 60

وَتَضۡحَكُونَ وَلَا تَبۡكُونَ

60. и се смеете, а не плачете,

Оят: 61

وَأَنتُمۡ سَٰمِدُونَ

61. и нехайно се забавлявате?

Оят: 62

فَٱسۡجُدُواْۤ لِلَّهِۤ وَٱعۡبُدُواْ۩

62. Сведете чела до земята в суджуд пред Аллах и Нему се покланяйте!