மொழிபெயர்ப்பு அத்தியாயம் ஸூரா அபஸ - الترجمة البلغارية - அல்குர்ஆன் கலைக்களஞ்சியம்

на сура Абаса

வசனம்: 1

عَبَسَ وَتَوَلَّىٰٓ

1. Той се намръщи и обърна гръб,

வசனம்: 2

أَن جَآءَهُ ٱلۡأَعۡمَىٰ

2. че при него е дошъл слепецът.

வசனம்: 3

وَمَا يُدۡرِيكَ لَعَلَّهُۥ يَزَّكَّىٰٓ

3. Но ти откъде знаеш, може би иска да се пречисти?

வசனம்: 4

أَوۡ يَذَّكَّرُ فَتَنفَعَهُ ٱلذِّكۡرَىٰٓ

4. Или пък ще приеме наставлението, и то да му е от полза!

வசனம்: 5

أَمَّا مَنِ ٱسۡتَغۡنَىٰ

5. А онзи, който е богат,

வசனம்: 6

فَأَنتَ لَهُۥ تَصَدَّىٰ

6. с него си приветлив.

வசனம்: 7

وَمَا عَلَيۡكَ أَلَّا يَزَّكَّىٰ

7. И не е твоя грижа, че не се пречиства.

வசனம்: 8

وَأَمَّا مَن جَآءَكَ يَسۡعَىٰ

8. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост

வசனம்: 9

وَهُوَ يَخۡشَىٰ

9. и се страхува от Аллах,

வசனம்: 10

فَأَنتَ عَنۡهُ تَلَهَّىٰ

10. ти оставяш без внимание.

வசனம்: 11

كَلَّآ إِنَّهَا تَذۡكِرَةٞ

11. Ала не! Това е поучение,

வசனம்: 12

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ

12. и който пожелае, той се поучава!

வசனம்: 13

فِي صُحُفٖ مُّكَرَّمَةٖ

13. [Коранът е] в Свитъци почитани,

வசனம்: 14

مَّرۡفُوعَةٖ مُّطَهَّرَةِۭ

14. въздигнати, пречистени,

வசனம்: 15

بِأَيۡدِي سَفَرَةٖ

15. [преписани] от ръце на писари-посланици,

வசனம்: 16

كِرَامِۭ بَرَرَةٖ

16. достойни, благочестиви.

வசனம்: 17

قُتِلَ ٱلۡإِنسَٰنُ مَآ أَكۡفَرَهُۥ

17. Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен!

வசனம்: 18

مِنۡ أَيِّ شَيۡءٍ خَلَقَهُۥ

18. От какво нещо го е сътворил Той?

வசனம்: 19

مِن نُّطۡفَةٍ خَلَقَهُۥ فَقَدَّرَهُۥ

19. От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.

வசனம்: 20

ثُمَّ ٱلسَّبِيلَ يَسَّرَهُۥ

20. После пътя му облекчи.

வசனம்: 21

ثُمَّ أَمَاتَهُۥ فَأَقۡبَرَهُۥ

21. После го умъртви и повели да бъде погребан.

வசனம்: 22

ثُمَّ إِذَا شَآءَ أَنشَرَهُۥ

22. После когато Той пожелае, ще го съживи.

வசனம்: 23

كَلَّا لَمَّا يَقۡضِ مَآ أَمَرَهُۥ

23. Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.

வசனம்: 24

فَلۡيَنظُرِ ٱلۡإِنسَٰنُ إِلَىٰ طَعَامِهِۦٓ

24. Да погледне човекът своята храна!

வசனம்: 25

أَنَّا صَبَبۡنَا ٱلۡمَآءَ صَبّٗا

25. Ние проливаме обилно водата.

வசனம்: 26

ثُمَّ شَقَقۡنَا ٱلۡأَرۡضَ شَقّٗا

26. После разпукваме земята,

வசனம்: 27

فَأَنۢبَتۡنَا فِيهَا حَبّٗا

27. и правим от нея да поникнат зърна,

வசனம்: 28

وَعِنَبٗا وَقَضۡبٗا

28. и грозде, и люцерна,

வசனம்: 29

وَزَيۡتُونٗا وَنَخۡلٗا

29. и маслини, и палми,

வசனம்: 30

وَحَدَآئِقَ غُلۡبٗا

30. и гъсти градини,

வசனம்: 31

وَفَٰكِهَةٗ وَأَبّٗا

31. и плодове и треви,

வசனம்: 32

مَّتَٰعٗا لَّكُمۡ وَلِأَنۡعَٰمِكُمۡ

32. за ползване от вас и вашият добитък.

வசனம்: 33

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلصَّآخَّةُ

33. И когато се раздаде оглушителният грохот,

வசனம்: 34

يَوۡمَ يَفِرُّ ٱلۡمَرۡءُ مِنۡ أَخِيهِ

34. в Деня, когато човек избяга от брат си,

வசனம்: 35

وَأُمِّهِۦ وَأَبِيهِ

35. и от майка си, и от баща си,

வசனம்: 36

وَصَٰحِبَتِهِۦ وَبَنِيهِ

36. и от жена си, и от децата си-

வசனம்: 37

لِكُلِّ ٱمۡرِيٕٖ مِّنۡهُمۡ يَوۡمَئِذٖ شَأۡنٞ يُغۡنِيهِ

37. всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.

வசனம்: 38

وُجُوهٞ يَوۡمَئِذٖ مُّسۡفِرَةٞ

38. Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи,

வசனம்: 39

ضَاحِكَةٞ مُّسۡتَبۡشِرَةٞ

39. засмени, възрадвани,

வசனம்: 40

وَوُجُوهٞ يَوۡمَئِذٍ عَلَيۡهَا غَبَرَةٞ

40. а по други в този Ден ще има прах,

வசனம்: 41

تَرۡهَقُهَا قَتَرَةٌ

41. ще ги покрива чернилка.

வசனம்: 42

أُوْلَٰٓئِكَ هُمُ ٱلۡكَفَرَةُ ٱلۡفَجَرَةُ

42. Тези са неверниците, нечестивците.